Основните митове за еврото
Ще последва огромна инфлация
Макар да има основания за еднократен ефект от закръгляне нагоре или опити на фирми да се възползват от момента за индексация, данните от вече влезлите в еврозоната не показват той да е значим (0.1%-0.5%), особено на фона на настоящите високи нива. БНБ също описва очакваното поскъпване като слабо, като вижда повече проблем не с реалната инфлация, а с възприятието на домакинствата за нея.
Ще станем като Гърция
Макар да има такава вероятност, това не е даденост. Далеч не всички страни, приели еврото, демонстрират драстично влошаване на фискалната дисциплина. А също така и страни с независима парична политика във и извън ЕС се оказват потопени в дългова криза. Пазарите могат да наказват бързо популистката щедрост на политиците, но по-скъпото финансиране на страните извън еврозоната може да е фактор, вкарващ ги в дългова спирала.
Ще трябва да спасяваме Гърция
БНБ посвещава съществена част от анализа на споделянето на кредитния риск в евросистемата. Наистина България може да се окаже страна по поети или бъдещи ангажименти за колективизиране на риска. Но това значи че при нужда може да се окаже и техен ползвател. Като цяло ЕК е в процес на преоформянето на фискалните правила, така че да се затегне дисциплината и да не се стига до неустойчиви нива, но натрупаните дисбаланси със сигурност няма да се изчистят скоро.
Защо да ходим там, където други не искат?
В числово изражение аргументът не е особено издържан. Има държави, които официално имат изключение от ангажимента за приемане на еврото или не демонстрират никакво желание за това. От 27 членки обаче 20 (включително Хърватия след няколко седмици) са в паричния съюз.
Искат да профукат валутните резерви
В анализа на БНБ доста детайлно са описани предстоящите промени и ефекти върху собствения й баланс. Като цяло голяма част от близо 70 млрд. лв. валутни резерви в края на октомври не са собственост нито на БНБ, нито на правителството, че да бъдат похарчени. Една част от баланса ще се стопи с по-малките изисквания за МЗР, а една част ще се прехвърли към баланса на ЕЦБ. Реално само в частта на фискалния резерв на правителството - текущо около 11 млрд. лв., ще има повече свобода в какво да се влагат.
Ще ни фалират банките
Не, няма. Достъпът до кредитор от последна инстанция прави банките доста по-малко податливи на паника. Що се отнася до надзора, вече БНБ практически е предала ключовите функции на ЕЦБ и промените ще са по-скоро козметични. Наднационалният регулатор може да има недостатъци, но определено има и плюсове, като например по-трудно може да бъде пленен от местни интереси. Така явления като КТБ е доста по-малко вероятно да се развият до такива мащаби.
Ще последва огромна инфлация
Макар да има основания за еднократен ефект от закръгляне нагоре или опити на фирми да се възползват от момента за индексация, данните от вече влезлите в еврозоната не показват той да е значим (0.1%-0.5%), особено на фона на настоящите високи нива. БНБ също описва очакваното поскъпване като слабо, като вижда повече проблем не с реалната инфлация, а с възприятието на домакинствата за нея.
Ще станем като Гърция
Макар да има такава вероятност, това не е даденост. Далеч не всички страни, приели еврото, демонстрират драстично влошаване на фискалната дисциплина. А също така и страни с независима парична политика във и извън ЕС се оказват потопени в дългова криза. Пазарите могат да наказват бързо популистката щедрост на политиците, но по-скъпото финансиране на страните извън еврозоната може да е фактор, вкарващ ги в дългова спирала.
Ще трябва да спасяваме Гърция
БНБ посвещава съществена част от анализа на споделянето на кредитния риск в евросистемата. Наистина България може да се окаже страна по поети или бъдещи ангажименти за колективизиране на риска. Но това значи че при нужда може да се окаже и техен ползвател. Като цяло ЕК е в процес на преоформянето на фискалните правила, така че да се затегне дисциплината и да не се стига до неустойчиви нива, но натрупаните дисбаланси със сигурност няма да се изчистят скоро.
Защо да ходим там, където други не искат?
В числово изражение аргументът не е особено издържан. Има държави, които официално имат изключение от ангажимента за приемане на еврото или не демонстрират никакво желание за това. От 27 членки обаче 20 (включително Хърватия след няколко седмици) са в паричния съюз.
Искат да профукат валутните резерви
В анализа на БНБ доста детайлно са описани предстоящите промени и ефекти върху собствения й баланс. Като цяло голяма част от близо 70 млрд. лв. валутни резерви в края на октомври не са собственост нито на БНБ, нито на правителството, че да бъдат похарчени. Една част от баланса ще се стопи с по-малките изисквания за МЗР, а една част ще се прехвърли към баланса на ЕЦБ. Реално само в частта на фискалния резерв на правителството - текущо около 11 млрд. лв., ще има повече свобода в какво да се влагат.
Ще ни фалират банките
Не, няма. Достъпът до кредитор от последна инстанция прави банките доста по-малко податливи на паника. Що се отнася до надзора, вече БНБ практически е предала ключовите функции на ЕЦБ и промените ще са по-скоро козметични. Наднационалният регулатор може да има недостатъци, но определено има и плюсове, като например по-трудно може да бъде пленен от местни интереси. Така явления като КТБ е доста по-малко вероятно да се развият до такива мащаби.
Разликата държавен сектор - частен не е огромна все пак .Най-голямото повишение на заплатите в частния сектор (над 30% ръст) в последните 20 години у нас е в рекордната 2008 г., когато беше въведен и плоският данък.
Коментар