Това, което остава малко по-недоизказано обаче, е, че и запазването на валутния борд не е без недостатъци и дефекти. Най-малкото въпреки четвъртвековното му функциониране той в някой момент може да се окаже неустойчив. Неговата стабилност зависи от доброто управление на валутните резерви и публичните финанси на страната, което дори през годините да е факт, не е даденост и при някое следващо ръководство на БНБ или на държавата е възможно доверието във фиксирания курс на лева да се подкопае. Напоследък дори и при наличието му фискалната дисциплина се поразклати и една по-дълбока световна рецесия, съчетана с популистко управление, може да доведе до натиск над борда и/или дори до желания за законовата му отмяна.
Отделно самият борд предполага БНБ да се откаже не само от това да е кредитор на правителството, но и да е кредитор от последна инстанция за банките. Това също си има цена, която БНБ отчита - от една страна, в изискването банките да поддържат по-големи минимални задължителни резерви, а от друга, в по-затегнати капиталови изисквания към тях. Всичко това действа ограничаващо на кредитирането, което в някои моменти може и да е добре (предпазва от балонизиране)
но в други може да означава изгубен потенциал за растеж.
Отделно самият борд предполага БНБ да се откаже не само от това да е кредитор на правителството, но и да е кредитор от последна инстанция за банките. Това също си има цена, която БНБ отчита - от една страна, в изискването банките да поддържат по-големи минимални задължителни резерви, а от друга, в по-затегнати капиталови изисквания към тях. Всичко това действа ограничаващо на кредитирането, което в някои моменти може и да е добре (предпазва от балонизиране)


Коментар