Това с Джини и неравенството са пълни глупости.
Неравенството си има и своите положителните черти. Особено в САЩ (а и в България) - американската мечта. Кара хората да работят повече и да бъдат като Уорън Бъфет, Бил Гейтс, Мъск и други предприемачи от калибъра, а не да висят на държавата.
Така че за някои хора неравенството влияе положително и мотивиращо.
Проблемът идва от това, че има хора и фирми, които цоцат от бюджета и това е доста изнервящо. Примерно богатството на Пеевски дразни, докато богатството на някои предприемачи стартирали от нула и постигнали успехи без да се редят на държавна хранилка - може само да мотивира.
Има и втори проблем. Неравенството се мери в дадена точка от времето и не отчита развитието на човека и неговите доходи през годините.
Ясно като си студент или начинаещ имаш много по-малки доходи. Но с напредване на възрастта и годините тези доходи се увеличават.
Също така има кризи, които буквално зануляват доста предприемачи. Значи бил си с няколко години добре и после хоп пазара, средата се променя и ти едвам свързваш двата края и пробваш друг бизнес, друго поприще, но нещата не потръгват. Познавам доста такива хора, които не са могли да се адаптират към промените на пазара и са фалирали, съответно техните служите също от хора с прилични доходи са станали хора с нещо малко над минималното.
И тука има статистика за САЩ, която показва че над 90% от населението на САЩ е прекарало поне една година от живота си в топ 5% на доходи.
Това няма нито едно ИИ да ти го каже, както и в социалистическа Европа го няма. Но в САЩ американската мечта все още не е умряла и работи.
Аз предпочитам УСА модела пред глупостите на Джини и държавата да се бори с несъществуващи проблеми.
Неравенството си има и своите положителните черти. Особено в САЩ (а и в България) - американската мечта. Кара хората да работят повече и да бъдат като Уорън Бъфет, Бил Гейтс, Мъск и други предприемачи от калибъра, а не да висят на държавата.
Така че за някои хора неравенството влияе положително и мотивиращо.
Проблемът идва от това, че има хора и фирми, които цоцат от бюджета и това е доста изнервящо. Примерно богатството на Пеевски дразни, докато богатството на някои предприемачи стартирали от нула и постигнали успехи без да се редят на държавна хранилка - може само да мотивира.
Има и втори проблем. Неравенството се мери в дадена точка от времето и не отчита развитието на човека и неговите доходи през годините.
Ясно като си студент или начинаещ имаш много по-малки доходи. Но с напредване на възрастта и годините тези доходи се увеличават.
Също така има кризи, които буквално зануляват доста предприемачи. Значи бил си с няколко години добре и после хоп пазара, средата се променя и ти едвам свързваш двата края и пробваш друг бизнес, друго поприще, но нещата не потръгват. Познавам доста такива хора, които не са могли да се адаптират към промените на пазара и са фалирали, съответно техните служите също от хора с прилични доходи са станали хора с нещо малко над минималното.
И тука има статистика за САЩ, която показва че над 90% от населението на САЩ е прекарало поне една година от живота си в топ 5% на доходи.
Това няма нито едно ИИ да ти го каже, както и в социалистическа Европа го няма. Но в САЩ американската мечта все още не е умряла и работи.
Аз предпочитам УСА модела пред глупостите на Джини и държавата да се бори с несъществуващи проблеми.
Коментар