If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Какви са ползите и рисковете от евентуалното въвеждане на Еврото в България?
Еврата в България скоро ще свършат. Хората обхванати от някаква психоза ги изкупуват.
Чейнджбюрата купуват на по-високи курсове отколкото БНБ продава или други банки
В банките има списъци и ако искаш да смениш Левчета за Евра се записваш и след 2-3 дена ти се обаждат.
В момента да не тръгнеш на екскурзия и да ти потрябва кеш Евро.
Предполагам и тези с дребните към половин до един милион са тръгнали да обръщат по 5-10к на ден колкото може без декларации без да бие на очи.
Това единствено показва доверието в банковата система, политиците и опозицията дето клати.
Дано само не доведе до нещо по-сериозно.
И ако продължава така, скоро БНБ няма да има резерв
Дано обаче борда и банковата система издържат. Все още няма паника или не поне голяма и най-вероятно ще издържат.
Съответно после ще останат само влоговете да се обърнат.
Наскоро имаше партенка, че като приемем еврото догодина щяло да се обменя по по- висок от сегашния курс. Глупост отвсякъде, но като виждам нивото на част от" матряла" дори в икономически форум не ме учудва това че са се юрнали хората да купуват евро
Още три разбити мита за еврозоната и банките в България !
МИТ 8: “Еврозоната ще направи банките по-стабилни и сигурни.”
ФАКТ: Българските банки вече са стабилни — и то повече от много банки в еврозоната. Защо?
12% резерви в БНБ → това са пари (ликвидност), които банките държат „настрана“ за спешни случаи. В еврозоната е само 1%. По-малко резерви = по-малко ликвидност = по-голям риск при кризи.
22% капиталова защита → Това е съотношението между собствения капитал на банката и нейните рискове или иначе казано това са собствените пари на банката за покриване на загуби. В еврозоната тези средства на банките са по-малко – около 15–16% средно. Ако настъпи криза, банката с повече капитал може да оцелее по-лесно.
Ливъридж 9:1 → Ливъридж е съотношението между това колко пъти активите на банката надвишават собствения й капитал. Представете си 100 лв. собствени и 1100 лв. активи — това е ливъридж 11:1.Българските банки имат 9:1, а в еврозоната е 17:1, което носи по-голяма уязвимост.
Истината: Еврозоната не е автоматична гаранция за стабилност. Напротив — средата е рискова и с гъвкави пазарни правила и регулаторна рамка. В момента БНБ има високи изисквания към банките
МИТ 9: „БНБ няма инструменти за монетарна политика заради валутния борд.“
ФАКТ: Въпреки валутния борд, БНБ разполага с ефективни инструменти за контрол на паричната маса и финансовата стабилност:
Задължителни минимални резерви (ЗМР): БНБ изисква банките да държат 12% от депозитите си като резерви, което ограничава количеството пари, които могат да отпускат като кредити и така БНБ влияе на лихвите. Това позволява на БНБ да контролира паричната маса. В еврозоната ЕЦБ държи ЗМР на ниско ниво (1%), което дава по-малко контрол върху кредитите и увеличава риска от балони. При сваляне на това изискване банките ще могат да използват допълнителни около 15 млрд. лева или за кредитиране, което може да увеличи инфлацията, или да ги изпратят към дружествата майки в Западна Европа.
Ограничения за ипотечни кредити: БНБ налага мерки като минимално самоучастие (напр. 15% за жилищни кредити), лимити за съотношението дълг/доход и матуритет, за да ограничи рисковото кредитиране.
Капиталови буфери: БНБ задължава банките да поддържат високи нива на капитал (в момента около 22%), което действа като „възглавница“ срещу загуби. Тези буфери на банките в еврозоната са по-ниски – около 15-16% средно.
Истината: БНБ разполага с правомощия и инструменти, които би загубила при членство в еврозоната. По време на пандемията и имотния балон БНБ ги използва, за да осигури бързо финансова стабилност спрямо местните условия.
МИТ 10: „С еврото България ще е на масата при решенията в ЕЦБ, вместо да се съобразява с еврото чрез валутния борд.“
ФАКТ: Общо има 21 гласа в Управителния съвет на ЕЦБ. Шест гласа са винаги за членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ. Четири гласа са за най-големите пет икономики. Така България ще има 1 глас, който ще се върти по ротация с още 15 страни за 11 места.
Това значи, че ще участваме в около 69% от гласуванията, а в останалите 31% ще сме само наблюдатели. Според правилата, ако дори само още една страна след България влезе в еврозоната България ще попадне в нова трета група (най-малките икономики) с 3 гласа, споделени между 6+ държави, намалявайки още влиянието ни.
Обикновено решенията се взимат с консенсус, но в кризисни времена се стига до гласуване с обикновено мнозинство. А гласуване с квалифицирано мнозинство, което зависи от БВП на държавата и капитала и ЕЦБ (за България гласът и би бил само 0,9%), се прилага във важните случаи свързани с капитала на ЕЦБ, разпределянето на паричния доход на националните централни банки и прехвърлянето на чуждестранни резервни активи от националните централни банки към ЕЦБ.
Тайна на вота: ЕЦБ не публикува резултатите от гласуванията, а само дискусиите без да посочва позициите на конкретни членове на централните банки. Тоест няма как да разберем дали и как представителят на БНБ е успял да се бори за най-правдивата позиция.
Истината: По-скоро ще гледаме масата отстрани. Гласът на България в ЕЦБ ще липсва в 1/3 от случаите, а при разширяване на еврозоната ще стане още по-малък. За ключови решения пък ще е под 1%. Така или иначе резултатите от гласуването остават тайна за обществото заради правилата за прозрачност на ЕЦБ.
Не си. другото е по-сложно та оставяме го, така и не ми обясни, защо да имам в джоба си +10 бона/год. е зле Това е ПРЯК НЕЗАБАВЕН ефект!
за цяла България тоя ефект е поне към 100-на милиона, които ще останат във фирмите и населениетоа,а не в небългарските банки
Хахаха-а колко пари ще излязат от джоба на българите заради поскъпналите стоки и услуги?Многократно повече от 100 милиона.
А това с превалутирането не е никакъв проблем за масовия българин,щото надали много от хората обменят повече от 2000 евро годишно.Което е разход 40 лв.А повечето изобщо не обменят. Но пък всички плащат за стоки и услуги, които ща поскъпнат.
Един Юрист ви направи за смях, господа "икономисти" !!!
Авторът Стефчо Станев е юрист, специализирал е право на ЕС, международно търговско и инвестиционно право в Маастрихт. Работи в банковия сектор във Франкфурт. В статията „Разбиване на митовете за еврозоната и истината за еврото“ той обори 7 широко разпространени твърдения за еврозоната.
Убиване на митовете на “mythbusting-а” за еврозоната
МИТ 1: “С еврото няма да поемаме чужди дългове”
ФАКТ: С влизане в еврозоната ставаме членове на ESM (Европейски стабилизационен механизъм). България трябва да внесе около 420 млн. евро като реална сума + поема задължение за още ~3,3 млрд. еврогаранционен капитал.
Ако държава като Италия, Гърция или Испания фалира, ESM решава (със 85% мнозинство) дали да отпуска помощ. Ние нямаме блокираща квота — т.е. дори да гласуваме “против”, ще трябва да участваме.
Истината: България няма да плаща автоматично чужди дългове, но с еврото става част от общата гаранционна схема за спасяване на други държави. Това е реален финансов риск.
МИТ 2: “Няма значение, че ЕЦБ е на загуба — централните банки не са за печалба, а ЕЦБ плаща лихви на националните банки”
ФАКТ: Сега БНБ изкарва около половин милиард лева годишно печалба, които директно превежда в българския бюджет.
ЕЦБ обаче отчете загуба от 7,9 млрд. евро за 2024 и 7,8 млрд. за 2023 год. и се очаква да остане на загуба в следващите години.
Причината не е, че ЕЦБ „дава пари“ на националните банки, а защото:
– години наред ЕЦБ изкупуваше държавни облигации (особено на силно задлъжнели държави) с почти нулеви или отрицателни доходности;
– след това рязко вдигна лихвите, за да спре инфлацията, което я принуди да плаща високи лихви на търговските банки, които държат пари при нея;
така се получи огромен разход, който балансът на ЕЦБ не може да покрие.
Дори Бундесбанк отчита рекордни загуби заради тази система — и това е ясен сигнал, че проблемът е структурен, а не временен.
Истината: Централните банки не са търговски дружества, но печалбите им са важни за бюджета. Сега България печели от БНБ; в еврозоната ще сме зависими от загубите на ЕЦБ — това са средства,, които бюджетът губи, а не просто „счетоводни записи“.
МИТ 3: „Валутният борд е колониална схема, наложена отвън, защото не можем сами да управляваме парите си“
ФАКТ: Да, България въведе валутния борд през 1997 г. заради вътрешна криза и хиперинфлация, причинени от безконтролно печатане на пари и финансиране на правителствения дефицит чрез БНБ. Но:
Бордовата система се управлява от самата БНБ – не получаваме ежедневни инструкции отвън.
Валутният борд е ефективен инструмент за дисциплиниране на политиците и осигуряване на финансова стабилност — не само в бивши колонии, а и в успешни примери като Естония (преди еврото), Хонконг или Сингапур.
В еврозоната държавите също нямат собствена парична политика, а се подчиняват на ЕЦБ – те на практика са в система управлявана отвън, където България ще има минимален глас.
Истината: Валутният борд не е „колониална опека“, а механизъм, който България сама избра, за да озапти политическата безотговорност. Еврозоната също е система без национална парична политика — но там решенията ще се взимат отвън, а не в БНБ.
МИТ 4: „Валутният борд може лесно да бъде премахнат от парламента — значи е рисков и несигурен“
ФАКТ: Субсидиарност и отчетност: Валутният борд е уреден със закон от българския парламент — избрани от хората представители, които носят политическа отговорност пред гражданите. Решенията се взимат близо до хората, а не в далече във Франкфурт.
Емпирически успех: Бордът работи успешно вече над 27 години. Никое правителство или партия не е посмяло да го пипа, защото той е гарант за финансова дисциплина и стабилност — дори през кризи (глобалната финансова криза, КТБ, Гърция, Ковид и т.н.)
Истинският риск е премахването му: С еврото бордът ще бъде изцяло заменен от общата рамка на еврозоната, която дава на политиците по-широки възможности да трупат дългове.
Поправката от 2020 г.: Когато влязохме в ERM II, в чл. 29 от Закона за БНБ беше записано, че фиксираният курс лев/евро вече зависи от европейски решения, а не само от България. Това е на практика отслабване на борда.
Истината: Бордът не е слаб, защото зависи от българския парламент. Напротив — той осигурява локална отчетност и финансова дисциплина. Слабостта дойде от прехвърлянето на решенията навън след 2020 г., а с еврото този процес ще приключи изцяло.
МИТ 5: „С еврото и Банковия съюз повече няма да има банкови кризи като КТБ, няма да се спасяват банки с държавни пари, а ще сме защитени от европейските механизми.“
ФАКТ: Европейските механизми не са гаранция срещу банкови фалити или публично спасяване.
Примери за банки, спасени с пари на данъкоплатците (въпреки европейския надзор):
Banca Popolare di Bari → €900 млн.
Banca Carige → €3 млрд.
Caixa Geral de Depósitos → €3,9 млрд.
Monte dei Paschi di Siena → €5,4 млрд.
Cyprus Cooperative Bank → €6,1 млрд.
Norddeutsche LB → €7,9 млрд.
Veneto Banca & Banca Popolare di Vicenza → €16,8 млрд.
Само Banco Popular (Испания, 2017) беше спасена чрез европейския механизъм (BRRD), без пари на данъкоплатците.
SRM и SRF:
SRM (Единен механизъм за преструктуриране) решава кои банки да спасява, но България няма да има реално влияние там.
SRF (Единен фонд за преструктуриране) трябва да достигне €77 млрд. до 2030 г. Българските банки ще започнат да внасят в него, но ако парите не стигнат, държавата поема остатъчния риск.
ELA (Emergency Liquidity Assistance):
Това е спешна ликвидна помощ, одобрявана от ЕЦБ.
Малки държави като България нямат тежест в решенията на ЕЦБ и могат да останат без достъп в кризисни моменти (пример: Гърция, 2015 г.).
Истината: С присъединяването си България влиза в система с доказани слабости, поема финансови рискове без достатъчен контрол и остава зависима от решения на ЕЦБ, които не са автоматично в наша полза.
МИТ 6: „В Банковия съюз е невъзможно прането на пари, защото ЕЦБ контролира всичко.“
ФАКТ: Борбата с прането на пари (AML) не е в правомощията на ЕЦБ — тя отговаря само за надзора върху стабилността на банките (капитал, ликвидност), а AML остава в ръцете на националните органи. Освен това в ЕС се подготвя централна AML агенция (AMLA), която ще следи всички държави, независимо от валутата им.
Примери за големи скандали с пране на пари в страни от еврозоната и под ЕЦБ надзор:
ABLV Bank → закрита след разследване от САЩ за пране на пари
Danske Bank → $200 млрд. изпрани от руски олигарси
FBME Bank → закрита заради връзки с международна престъпност и тероризъм
ING → €675 млн. глоба за пропуски в AML контрола
Nordea → €95 млн. глоба за слабо AML спазване
Pilatus Bank → закрита, шефът ѝ арестуван в САЩ
Satabank → закрита заради разследване за пране на пари
Société Générale → $1,3 млрд. глоба заобикаляне на санкции и AML пропуски
Versobank → лиценз отнет заради AML нарушения
Истината: Влизането в еврозоната не носи автоматично „чисти“ банки. ЕЦБ няма пълномощия за AML — успехът зависи от националния контрол и ефективността на общоевропейската регулаторна рамка.
МИТ 7: „ЕЦБ и национални банки като БНБ не могат да финансират държавен дълг в еврозоната, защото това е строго забранено.“
ФАКТ: Да, чл. 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) забранява на ЕЦБ и национални банки (като БНБ, ако България влезе в еврозоната) да купуват директно държавен дълг. Но покупката на облигации на вторичния пазар е позволена от Съда на ЕС, което дава възможност за индиректна подкрепа на държавите и заобикаляне на тази забрана (решения Gauweiler от 2015 год и Weiss от 2018 на СЕС)
Германският конституционен съд не се съгласи с европейския съд и критикува ЕЦБ, че не е анализирала достатъчно икономическите ефекти на програмите си за изкупуване на дълг; Според немците политиката на ЕЦБ води до „зомби фирми“ – компании, които оцеляват само заради евтини кредити, вместо да фалират; създава се имотен балон, защото ниските лихви покачват цените на имотите, а и се насърчава липса на финансова дисциплина в държавите, тъй като лесният достъп до финанси чрез изкупуване на дълг намалява стимулите за фискални реформи.
Истината: Забраната за финансиране на държавен дълг се заобикаля чрез покупки на вторичния пазар, както потвърждават Gauweiler и Weiss. Германските съдии убедително критикуват ЕЦБ за липса на анализ и водената от нея политика.
Тъкмо щях да кажа - не те знам какъв адвокат си (нали беше споменавал, че си такъв?) ама не спря да влизаш в спора с невалидни аргументи! Имаш ли изобщо спечелено дело?
Грам не ме вълнува дали си честен, дали си девствен или не. Сигурно си съвестен човек (?), само че за такива решения са нужни други качества! Честността НЕ компенсира финансовата неграмотност.
Не че споменатите от теб тулупи пращят от компетентност, но поне бутат в правилна посока.
Хахаха-като нямаш аргументи единствено ти остават обидите.
Досега не съм прочел нито един разумен аргумент в полза на еврото. А посочените ги опровергах.
Ти си пълен въздухар. С АРГУМЕНТИ разбих всички измислени опорки за ползата от еврото. И викаш по-добре решение да вземат Пеевски, който е в списъка Магнитски и оня с кюлчета злато и пачки по 500 евро в спалнята, вместо честни хора.
И борда не попречи БВП на човек от населението в България да нарасне 14 пъти ,нито еврото попречи Гърция да затъне. Наистина ти е сложна материя.
Тъкмо щях да кажа - не те знам какъв адвокат си (нали беше споменавал, че си такъв?) ама не спря да влизаш в спора с невалидни аргументи! Имаш ли изобщо спечелено дело?
Грам не ме вълнува дали си честен, дали си девствен или не. Сигурно си съвестен човек (?), само че за такива решения са нужни други качества! Честността НЕ компенсира финансовата неграмотност.
Не че споменатите от теб тулупи пращят от компетентност, но поне бутат в правилна посока.
Вергил - не разбира, ама и да му се говори - дори не се опитва да разсъждава, а само реагира механично! Пинкио пък го е шубе да си покаже дългия нос изпод одеялото от страх, че мароканските скакалци ще му го изгризят....
Толкова ли е трудно да вденете, че докато има лев - винаги ще съществува риска някой бунак в парламента да реши да отмени закона за валутния борд? Няма лев => няма борд => няма такъв риск! Но дори това е сложно за тези два лирически героя...
Да не говорим, че борда спъва развитието на икономика! Това обикновено е временно решение докато дадена валута се стабилизира. Не може да си вечно в борд, защото борда ограничава инструментариума/ Но аналогията с помощните колелета и скоростта на велосипеда му дойде сложна на Вергил за разбиране...
= = =
Хубавото разбира се е, че такива като Вергил не могат (и не трябва да могат) да взимат решения, така че ...... догодина ще меси питката с евраци!
Юлка, създава ограничения, но това не означава, че спъва икономиката. По-важно е да има устойчиво развитие, а не развитие за десет години и после дълги рецесии и стагнации, макар и някои да са циклични. Погледни една Италия, примерно. Страна, която произвежда абсолютно всичко - от пъдпъдъчи яйца до високоскоростни влакове, нямат вносни лекарства и с една бака латекс можеш да покриеш Сикстинската капела, все едно Микеланждело е нарисувал чаршаф. А ще прочетеш във вестниците, че страната е пред фалит, че син живее с майка си до 45 годишна възраст и не спира да бозае и пр. Италия се е набълбукала с вътрешен дълг, който не е 120%, а е 500% от БВП, което е феноменално и кара статистиците да прехапват език. Въпреки това кръчмите са пълни, жените са в оскъдно облекло, а либидото е напомпано като вътрешна гума на ЗИЛ. Какво е положението при нас? При нас е същото, само че страната не е пред фалит, никой на никого не дължи пари освен Тошко на Матвеевич. Нямаме високоскоростни влакове, но вилата ми е на 40 км. Не произвеждаме нищо, но всичко си имаме. Защо ни е, кажи ми, да махаме борда?
Коментар