Първоначално изпратено от Kildirim_Bei
Разгледай мнение
Яка дискусия се е врътнала тук последните дни...
Как съм изтървал?
Мишо, ЧНГ и всичко най по случай случая
Що си сменил ника?
Мисля, че най-накрая мнението е общо къде в баланса на банките са кредитите и депозитите - съответно в Активи и в Пасиви.
Тва е първото, което се учи в счетоводството на финансовите институции, занимаващи се с приемане на пари от народонаселението срещу обещание за връщане на сумата заедно с някаква (напоследък често и отрицателна) лихва.
И това е напълно нормално за банките от всякаква счетоводна гледна точка: Активите са нещо, в което се инвестират наличните средства (кредити и други инвестиции), а Пасивите са нещо, което се дължи (депозити - на клиентите, облигационни плащания - ако има такива, собствен капитал - на акционерите).
Няма да влизам в подробности за минимални изисквания за собствен капитал по всяко време, минимални задължителни резерви, свръхрезерви, капиталова адекватност и т.н. Нещата все повече се уеднаквяват в Европа, а скоро казват и Щатите и други държави ще минат по пътя.
В една търговска банка, за да има кредит, първо трябва да има депозит. Без депозити банката и нейната дейност се обезсмислят.
Размера на депозитите минус необходимите отчисления за МЗР, определя базата, от която банката може да раздава кредити. МЗР е 10% в момента у нас.
Прост пример - приемам, че всичко става по сметки, ако включа и кеш се получава същото, но иска повече писане:
1. Банка А привлича депозит от лицето Х в размер на 1 000 лв. кеш.
(Пасив: 1000 лв. депозит, Актив: 100 лв. МЗР в БНБ, 900 лв. свободни за инвестиции, разходи и т.н.)
Банка А веднага дава кредит 900 лв. на лицето У (може да се инвестират и в други финансови инструменти, разходи за дейност и т.н. - много писане ще падне)
Дотук в системата вече има 1 900 лв. налични за харчене и 100 лв. МЗР в БНБ.
2. Лицето У похарчва 900 лв. като плаща нещо на фирмата ХХ по сметка в Банка Б
(Пасив: 900 лв. по разпл. сметки, Актив: 90 лв. МЗР, 810 лв. свободни).
Банка Б дава кредит 810 лв. на фирма УУ.
Дотук в системата вече има 2 710 лв. налични за харчене и 190 лв. МЗР в БНБ.
3. Фирма УУ плаща заплати в размер на 810 лв. на работниците си по сметки в Банка В
(Пасив: 810 лв. по разпл. сметки, Актив: 81 лв. МЗР, 729 лв. свободни)
Банка В дава кредит на лицето Z в размер на 729 лв.
Дотук в системата вече има 3 439 лв. налични за харчене и 271 лв. МЗР в БНБ.
4. Продължавате така (няма да пиша и смятам нататък - можете го и вие)
На стъпка 10 вече са усвоени 686.20 лв. от първоначалния депозит (1 000 лв.) като МЗР, а сумата, налична за харчене в системата, е вече в размер на 6 861.90 лв.
На стъпка 20 вече са усвоени 890.60 лв. от първоначалния депозит (1 000 лв.) като МЗР, а сумата, налична за харчене в системата, е вече в размер на 8 905.80 лв.
След още стъпки, първоначалните 1 000 лв. депозит тотално ще се прелеят като МЗР в БНБ, а сумата налична за харчене в системата, ще бъде в размер на грубо 10 000 лв.
Ето как се създадоха нови 9 000 лв. (out of thin air). Ако консолидираме балансите на всички банки, участвали в процеса, в Пасиви ще имаме 10 000 лв. като депозити, сметки и банкноти, а в Активите ще имаме 10 000 лв. МЗР в БНБ.
Депозитите се превръщат в кредити и обратно, но кредита винаги е актив, а депозита е пасив.
По принцип мнозинството от плащанията стават по банков път (това е и идеята да намаляват размерите на плащанията в брой) и проблеми не възникват по принцип. Просто се местят едни цифрички в някаква система и база данни - реалните кинти в обръщение не са чак толкова много.
Иначе Мишо е прав, че при окончателните сетълменти между банките пари се местят реално само по сетълмент сметките в БНБ. В повече от 95% от случаите. Но не забравяйте, че банките не инвестират само в кредити, а и в ДЦК, общински и корпоративни облигации, акции и т.н. (пак са определени нормативно кое, как и колко).
В банките има отдел "Ликвидност", който е изключително важен - като почнат да падат кинтите в сметките в БНБ, почват да се ликвидират налични активи (финансови инструменти) за попълването им. Съответно, ако нараснат прекомерно парите в БНБ, излишните средства се изтеглят и инвестират някъде. Разбирате какви добри специалисти трябва да има и какви прогнози, статистики и други сценарии се разиграват ежедневно и ежечасно там. Да им върви по вода на банките (което трябва принципно да радва и клиентите им) и да не дава Господ да има извънредна работа в отдел "Ликвидност", че.... както сме и във Валутен борд.... Lender of Last Resort липсва...
Тва са моите 5 ст. по темата.
Поправете ме ако греша.
P.S. Сметката е леко опростена, ама ако почна и сметки за капиталови буфери, провизии по кредити и т.н., съвсем ще му се загуби края, а нямам и време сега. принципно всичко е почти така, както съм го сметнал.
Как съм изтървал?
Мишо, ЧНГ и всичко най по случай случая
Що си сменил ника?
Мисля, че най-накрая мнението е общо къде в баланса на банките са кредитите и депозитите - съответно в Активи и в Пасиви.
Тва е първото, което се учи в счетоводството на финансовите институции, занимаващи се с приемане на пари от народонаселението срещу обещание за връщане на сумата заедно с някаква (напоследък често и отрицателна) лихва.
И това е напълно нормално за банките от всякаква счетоводна гледна точка: Активите са нещо, в което се инвестират наличните средства (кредити и други инвестиции), а Пасивите са нещо, което се дължи (депозити - на клиентите, облигационни плащания - ако има такива, собствен капитал - на акционерите).
Няма да влизам в подробности за минимални изисквания за собствен капитал по всяко време, минимални задължителни резерви, свръхрезерви, капиталова адекватност и т.н. Нещата все повече се уеднаквяват в Европа, а скоро казват и Щатите и други държави ще минат по пътя.
В една търговска банка, за да има кредит, първо трябва да има депозит. Без депозити банката и нейната дейност се обезсмислят.
Размера на депозитите минус необходимите отчисления за МЗР, определя базата, от която банката може да раздава кредити. МЗР е 10% в момента у нас.
Прост пример - приемам, че всичко става по сметки, ако включа и кеш се получава същото, но иска повече писане:
1. Банка А привлича депозит от лицето Х в размер на 1 000 лв. кеш.
(Пасив: 1000 лв. депозит, Актив: 100 лв. МЗР в БНБ, 900 лв. свободни за инвестиции, разходи и т.н.)
Банка А веднага дава кредит 900 лв. на лицето У (може да се инвестират и в други финансови инструменти, разходи за дейност и т.н. - много писане ще падне)
Дотук в системата вече има 1 900 лв. налични за харчене и 100 лв. МЗР в БНБ.
2. Лицето У похарчва 900 лв. като плаща нещо на фирмата ХХ по сметка в Банка Б
(Пасив: 900 лв. по разпл. сметки, Актив: 90 лв. МЗР, 810 лв. свободни).
Банка Б дава кредит 810 лв. на фирма УУ.
Дотук в системата вече има 2 710 лв. налични за харчене и 190 лв. МЗР в БНБ.
3. Фирма УУ плаща заплати в размер на 810 лв. на работниците си по сметки в Банка В
(Пасив: 810 лв. по разпл. сметки, Актив: 81 лв. МЗР, 729 лв. свободни)
Банка В дава кредит на лицето Z в размер на 729 лв.
Дотук в системата вече има 3 439 лв. налични за харчене и 271 лв. МЗР в БНБ.
4. Продължавате така (няма да пиша и смятам нататък - можете го и вие)
На стъпка 10 вече са усвоени 686.20 лв. от първоначалния депозит (1 000 лв.) като МЗР, а сумата, налична за харчене в системата, е вече в размер на 6 861.90 лв.
На стъпка 20 вече са усвоени 890.60 лв. от първоначалния депозит (1 000 лв.) като МЗР, а сумата, налична за харчене в системата, е вече в размер на 8 905.80 лв.
След още стъпки, първоначалните 1 000 лв. депозит тотално ще се прелеят като МЗР в БНБ, а сумата налична за харчене в системата, ще бъде в размер на грубо 10 000 лв.
Ето как се създадоха нови 9 000 лв. (out of thin air). Ако консолидираме балансите на всички банки, участвали в процеса, в Пасиви ще имаме 10 000 лв. като депозити, сметки и банкноти, а в Активите ще имаме 10 000 лв. МЗР в БНБ.
Депозитите се превръщат в кредити и обратно, но кредита винаги е актив, а депозита е пасив.
По принцип мнозинството от плащанията стават по банков път (това е и идеята да намаляват размерите на плащанията в брой) и проблеми не възникват по принцип. Просто се местят едни цифрички в някаква система и база данни - реалните кинти в обръщение не са чак толкова много.
Иначе Мишо е прав, че при окончателните сетълменти между банките пари се местят реално само по сетълмент сметките в БНБ. В повече от 95% от случаите. Но не забравяйте, че банките не инвестират само в кредити, а и в ДЦК, общински и корпоративни облигации, акции и т.н. (пак са определени нормативно кое, как и колко).
В банките има отдел "Ликвидност", който е изключително важен - като почнат да падат кинтите в сметките в БНБ, почват да се ликвидират налични активи (финансови инструменти) за попълването им. Съответно, ако нараснат прекомерно парите в БНБ, излишните средства се изтеглят и инвестират някъде. Разбирате какви добри специалисти трябва да има и какви прогнози, статистики и други сценарии се разиграват ежедневно и ежечасно там. Да им върви по вода на банките (което трябва принципно да радва и клиентите им) и да не дава Господ да има извънредна работа в отдел "Ликвидност", че.... както сме и във Валутен борд.... Lender of Last Resort липсва...
Тва са моите 5 ст. по темата.
Поправете ме ако греша.
P.S. Сметката е леко опростена, ама ако почна и сметки за капиталови буфери, провизии по кредити и т.н., съвсем ще му се загуби края, а нямам и време сега. принципно всичко е почти така, както съм го сметнал.
Коментар