Състояние на глобалната икономика

[Hermes73]

https://ekipbg.com/money-growth/
Печатането на повече пари не може да създаде повече растеж



Идеята, че повече пари могат да съживят икономиката се базира на вярването, че парите имат стимулиращ ефект чрез повишаване на агрегатното харчене. Повече пари в джобовете на хората означава, че те могат да харчат повече и останалото следва от това. Парите, в този смисъл, са средство за плащане и финансиране.

Обаче в действителност парите не са средство за плащане, а за размяна. Те просто позволяват на един производител на стойност да обмени своето производство с това на друг. Средствата за заплащане са реалните стоки и услуги, които предоставяме, за да плащаме за други стоки и услуги. Парите просто улесняват осъществяването на това плащане, те го правят практически възможно.

Например, хлебар обменя своя хляб за пари и след това използва тези пари да си купи обувки. Той плаща за обувките не с парите, но с хляба, който е произвел. Парите просто му позволяват да осъществи тази транзакция. (Производството на хляб е и източникът на търсенето на пари от страна на хлебаря)

По тази тема Мизес пише в „Човешкото действие“, че

„Услугите, които парите предоставят зависят от нивото на покупателната им стойност. Никой не търси да държи определен брой пари с определена тежест и т.н.; всеки иска да държи пари с определена покупателна стойност.“

На свободния пазар цената на парите се определя от търсенето и предлагането, подобно на цената на другите стоки. Ако има по-малко пари, покупателната им стойност им ще се покачи. Обратно, покупателната стойност ще падне, ако се появят повече пари. В рамките на свободния пазар няма как да има „твърде малко“ или „твърде много“ пари. Стига пазарът да оперира необезпокояван няма как да има недостиг на пари.

Веднъж щом пазарът е избрал определена стока за пари съответната наличност на тази стока винаги ще е достатъчна (каквато и да е тя), за да извършва функцията на средство за размяна. Съответно, на свободния пазар, идеята, че има такова нещо като „оптимално“ ниво на растеж на паричната маса е абсурдна. Отново според Мизес:

„Понеже функционирането на пазара определя крайното ниво на покупателната способност на парите там където търсенето и предлагането на пари се срещат няма как някога да има излишък или дефицит на пари. Всеки индивид и всички индивиди заедно винаги се възползват от всички ползи, които могат да извлекат от индиректната размяна и употребата на пари, без значение дали количеството на парични единици е малко или голямо…работата, която парите вършат не може да бъде подобрена чрез промяна в предлагането на пари…Количеството налични пари в цялата икономика е винаги достатъчно, за да подсигури всички необходими функции на средство за размяна за всички.“

В пазарната икономика целта на производството е потреблението. Хората произвеждат и разменят произведените стоки и услуги, за да подобрят своя живот – това е крайната цел. Това означава, че потребление не може да има без производство, а производство без потребление е безсмислено. Съответно, в свободна пазарна икономика производството и потреблението са в хармония. В естествената пазарна икономика потреблението се базира изцяло на производство.

Това, което позволява на хлебаря да потребява хляб и обувки е производството му на хляб. Част от хляба отива са директно потребление (от него) докато друга част се използва, за да си плати (индиректно) за обувките. Неговото потребление е напълно подкрепено (т.е. платено) от неговото производство. Всякакви опити да се повиши потреблението без съответно повишаване на производството водят до надуто потребление за сметка на някой друг.

Точно това постига помпането на пари в икономиката. То генерира търсене за потребление, което не се базира на производство. Когато се появи то саботира потока на истински спестявания и отслабва формирането на истински капитал и така забавя вместо да стимулира икономическия растеж.

Реалните спестявания, не парите, са средствата, които позволяват производството на повече и по-добри инструменти и машини. С повече и по-качествен капитал е възможно да се повиши производството на крайните стоки и услуги – именно това е икономически растеж. Истинският източник на богатство


Противно на популярния начин на мислене, създаването на изкуствено потребление (без производство зад него) чрез парично помпане може само и единствено да влоши икономическия растеж. Това е така защото този тип потребление отслабва потока на истински спестявания и така източва източника на истински икономически растеж. Ако беше иначе, бедността по света щеше отдавна да е елиминирана. Все пак всеки знае как да потребява. Единствената причина, поради която може да изглежда, че паричната политика води до растеж е защото нивото на формиране на реални спестявания е достатъчно високо, за да абсорбира изкуственото надуване на потреблението.

Обаче когато нивото на изкуствено потребление достигне ниво, при което потокът на реални спестявания изчезне напълно икономиката изпада в криза. Всякакъв опит от страна на централната банка да изкара икономиката от кризата чрез повече помпане на пари влошава нещата, защото не само подкрепя изкуственото и непродуктивно потребление, но и защото унищожава каквото е останало от реалните спестявания (чрез инфлация).

В тази ситуация банките най-вероятно ще отпускат кредит само на клиентите с най-висок рейтинг. Обаче със задълбочаването на икономическата криза става много по-трудно да се намерят такива клиенти. Още повече, поради хлабавата парична политика, по-ниските лихви в резултат на нея, в контекста на по-висок икономически риск допълнително намалява готовността на банките да отпускат кредит. Всичко това натиска паричната маса в икономиката надолу, кара я да се смали.

И поради това централната банка вижда, че въпреки опитите ѝ да създаде инфлационен растеж, паричното предлагане започва да пада. Очевидно е, че централната банка би могла да неутрализира това чрез още по-агресивно печатанае на пари. Тя също така би могла да монетизира държавния бюджетен дефицит. Би могла да прати чекове на всеки един гражданин. Всичко това обаче само още повече би ерозирало реалните спестявания и би разрушило реалната икономика

Най-голямото бедствие за капитала е централното банкиране и създаването на пари от въздуха.То изкривява и деформира средата за поетапно развитие на благосъстоянието и води до кризи от всякакво естество-демографски екологични политически и финансови.Централното банкиране е измислено като лост за политическо управление на света а не икономическо .То е най-разрушителното оръжие на планетата отговорно за кризите последните 100 години.Пример в тази насока е Африка.Популационния бум там-удвояване на населението за последните 40 години от 480 милиона на 950 милиона-е породен от създадените трилиони и трилиони долари захранващи бума на свръх потреблението по света и изливащи се за природните й ресурси.Колабира екосистемата.Колабира демографията.Започват вълни от преселение и военни конфликти.

[Money]

Помисли обаче в следната насока. Ако има потребление ще има нужда и от инвестиции за производство, което да задоволи това потребление. Ако няма потребление - няма смисъл от производство.

Това е особено вярно по време на рецесия или криза, когато има неизполвани производствени мощности и безработни. Увеличаването на потреблението кара производителите да изполват мощностите на по-пълен капацитет и да наемат работна сила, на която пък плащат заплата и така потреблението се увеличава. Получава се положителна спирала нагоре

https://ekipbg.com/money-growth/
Печатането на повече пари не може да създаде повече растеж

Точно това постига помпането на пари в икономиката. То генерира търсене за потребление, което не се базира на производство. Когато се появи то саботира потока на истински спестявания и отслабва формирането на истински капитал и така забавя вместо да стимулира икономическия растеж.

[Ernan Kortes]

https://ekipbg.com/money-growth/
Печатането на повече пари не може да създаде повече растеж

Идеята, че повече пари могат да съживят икономиката се базира на вярването, че парите имат стимулиращ ефект чрез повишаване на агрегатното харчене. Повече пари в джобовете на хората означава, че те могат да харчат повече и останалото следва от това. Парите, в този смисъл, са средство за плащане и финансиране.

Обаче в действителност парите не са средство за плащане, а за размяна. Те просто позволяват на един производител на стойност да обмени своето производство с това на друг. Средствата за заплащане са реалните стоки и услуги, които предоставяме, за да плащаме за други стоки и услуги. Парите просто улесняват осъществяването на това плащане, те го правят практически възможно.

Например, хлебар обменя своя хляб за пари и след това използва тези пари да си купи обувки. Той плаща за обувките не с парите, но с хляба, който е произвел. Парите просто му позволяват да осъществи тази транзакция. (Производството на хляб е и източникът на търсенето на пари от страна на хлебаря)

По тази тема Мизес пише в „Човешкото действие“, че

„Услугите, които парите предоставят зависят от нивото на покупателната им стойност. Никой не търси да държи определен брой пари с определена тежест и т.н.; всеки иска да държи пари с определена покупателна стойност.“

На свободния пазар цената на парите се определя от търсенето и предлагането, подобно на цената на другите стоки. Ако има по-малко пари, покупателната им стойност им ще се покачи. Обратно, покупателната стойност ще падне, ако се появят повече пари. В рамките на свободния пазар няма как да има „твърде малко“ или „твърде много“ пари. Стига пазарът да оперира необезпокояван няма как да има недостиг на пари.

Веднъж щом пазарът е избрал определена стока за пари съответната наличност на тази стока винаги ще е достатъчна (каквато и да е тя), за да извършва функцията на средство за размяна. Съответно, на свободния пазар, идеята, че има такова нещо като „оптимално“ ниво на растеж на паричната маса е абсурдна. Отново според Мизес:

„Понеже функционирането на пазара определя крайното ниво на покупателната способност на парите там където търсенето и предлагането на пари се срещат няма как някога да има излишък или дефицит на пари. Всеки индивид и всички индивиди заедно винаги се възползват от всички ползи, които могат да извлекат от индиректната размяна и употребата на пари, без значение дали количеството на парични единици е малко или голямо…работата, която парите вършат не може да бъде подобрена чрез промяна в предлагането на пари…Количеството налични пари в цялата икономика е винаги достатъчно, за да подсигури всички необходими функции на средство за размяна за всички.“

В пазарната икономика целта на производството е потреблението. Хората произвеждат и разменят произведените стоки и услуги, за да подобрят своя живот – това е крайната цел. Това означава, че потребление не може да има без производство, а производство без потребление е безсмислено. Съответно, в свободна пазарна икономика производството и потреблението са в хармония. В естествената пазарна икономика потреблението се базира изцяло на производство.

Това, което позволява на хлебаря да потребява хляб и обувки е производството му на хляб. Част от хляба отива са директно потребление (от него) докато друга част се използва, за да си плати (индиректно) за обувките. Неговото потребление е напълно подкрепено (т.е. платено) от неговото производство. Всякакви опити да се повиши потреблението без съответно повишаване на производството водят до надуто потребление за сметка на някой друг.

Точно това постига помпането на пари в икономиката. То генерира търсене за потребление, което не се базира на производство. Когато се появи то саботира потока на истински спестявания и отслабва формирането на истински капитал и така забавя вместо да стимулира икономическия растеж.

Реалните спестявания, не парите, са средствата, които позволяват производството на повече и по-добри инструменти и машини. С повече и по-качествен капитал е възможно да се повиши производството на крайните стоки и услуги – именно това е икономически растеж. Истинският източник на богатство

Противно на популярния начин на мислене, създаването на изкуствено потребление (без производство зад него) чрез парично помпане може само и единствено да влоши икономическия растеж. Това е така защото този тип потребление отслабва потока на истински спестявания и така източва източника на истински икономически растеж. Ако беше иначе, бедността по света щеше отдавна да е елиминирана. Все пак всеки знае как да потребява. Единствената причина, поради която може да изглежда, че паричната политика води до растеж е защото нивото на формиране на реални спестявания е достатъчно високо, за да абсорбира изкуственото надуване на потреблението.

Обаче когато нивото на изкуствено потребление достигне ниво, при което потокът на реални спестявания изчезне напълно икономиката изпада в криза. Всякакъв опит от страна на централната банка да изкара икономиката от кризата чрез повече помпане на пари влошава нещата, защото не само подкрепя изкуственото и непродуктивно потребление, но и защото унищожава каквото е останало от реалните спестявания (чрез инфлация).

В тази ситуация банките най-вероятно ще отпускат кредит само на клиентите с най-висок рейтинг. Обаче със задълбочаването на икономическата криза става много по-трудно да се намерят такива клиенти. Още повече, поради хлабавата парична политика, по-ниските лихви в резултат на нея, в контекста на по-висок икономически риск допълнително намалява готовността на банките да отпускат кредит. Всичко това натиска паричната маса в икономиката надолу, кара я да се смали.

И поради това централната банка вижда, че въпреки опитите ѝ да създаде инфлационен растеж, паричното предлагане започва да пада. Очевидно е, че централната банка би могла да неутрализира това чрез още по-агресивно печатанае на пари. Тя също така би могла да монетизира държавния бюджетен дефицит. Би могла да прати чекове на всеки един гражданин. Всичко това обаче само още повече би ерозирало реалните спестявания и би разрушило реалната икономика

[Inform]

Външнотърговският оборот на Китай с Русия:
1)
- през 1997г. беше едва МИЗЕРНИТЕ 2.87% от целия външнотърговки оборот на Китай
2)
- за 10 месеца от началото на 2019г. беше едва МИЗЕРНИТЕ 2.39% от целия външнотърговски оборот на Китай
Тоест за ПОВЕЧЕ ОТ 21 ГОДИНИ дялът на Русия от външнотърговският оборот на Китай ЗА ЩАСТИЕ ИМА СПАД!!!!


За сравнение външнотърговският оборот на България със СССР:
- през 1988г. беше НАД 58.07% от стойността на целия външнотърговски оборот на България


Така, че ЗА ЩАСТИЕ не се случи мечтата на сталинистчетата в България, а именно Китай да стане икономически зависим от Русия както България беше станала преди 1989г...





http://data.stats.gov.cn/english/easyquery.htm?cn=A01
http://www.stats.gov.cn/english/stat...1999e/q07e.htm
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...04248&page=393
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...04248&page=404
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...04248&page=405
https://www.gks.ru/bgd/free/b04_03/I...tg/d04/244.htm

[Pyramid]

За 10 месеца от началото на 2010г.:
1)
- вносът на енергийни продукти в ЕС беше на стойност 277.9 МИЛИАРДА евро
2)
- вносът на ЕС от Русия (на всякакви продукти, а не само енергийни) беше на стойност 117.1 МИЛИАРДА евро
Тоест вносът от Русия беше МАКСИМУМ 42.14% от вноса на енергийни продукти в ЕС от целия свят.

За 10 месеца от началото на 2019г.:
1)
- вносът на енергийни продукти в ЕС беше на стойност 317.1 МИЛИАРДА евро
2)
- вносът на ЕС от Русия (на всякакви продукти, а не само енергийни) беше на стойност 130.1 МИЛИАРДА евро
Тоест вносът от Русия беше вече МАКСИМУМ 41.03% от вноса на енергийни продукти в ЕС от целия свят.

Мечтата на комунистченцата в България, като МРАЗЕЩИ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, е вносът на енергийни продукти в ЕС да бъде само от Русия...



https://ec.europa.eu/eurostat/web/in...trade-in-goods

Наистина не си добре.

[Inform]

За 10 месеца от началото на 2010г.:
1)
- вносът на енергийни продукти в ЕС беше на стойност 277.9 МИЛИАРДА евро
2)
- вносът на ЕС от Русия (на всякакви продукти, а не само енергийни) беше на стойност 117.1 МИЛИАРДА евро
Тоест вносът от Русия беше МАКСИМУМ 42.14% от вноса на енергийни продукти в ЕС от целия свят.


За 10 месеца от началото на 2019г.:
1)
- вносът на енергийни продукти в ЕС беше на стойност 317.1 МИЛИАРДА евро
2)
- вносът на ЕС от Русия (на всякакви продукти, а не само енергийни) беше на стойност 130.1 МИЛИАРДА евро
Тоест вносът от Русия беше вече МАКСИМУМ 41.03% от вноса на енергийни продукти в ЕС от целия свят.


Мечтата на комунистченцата в България, като МРАЗЕЩИ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, е вносът на енергийни продукти в ЕС да бъде само от Русия...





https://ec.europa.eu/eurostat/web/in...trade-in-goods

[Pyramid]

national power за да се случи изкарването и харченето на пари да са равни трябва някой друг да е направил дългове, защото банките не печатат една стотинка ако някой не се е задължил да я вземе в заем та после да я върне с лихва което практически е невъзможно. Тази понци схема ще продължи до момента в който никой не може да си позволи нов дълг. Т.е. има си край пирамидата но ние живеем във този отрязък на времето в който той няма да настъпи, защото ако може да се изчисли края той ще е след десетилетия.Понеже много ще опозори системата е най вероятно рухването на пирамидата да бъде заглушено с една яка глобална война. Разбира се възможно е населението да поумнее изведнъж и да поиска пари необезпечени с дълг, сиреч комунизъм а не социализъм.

Май банките трябва да бъдат сериозно реформирани. Точно как, към момента, не мога да се сетя но, тези дисбаланси, може да доведат края на цивилизацията. Физическия край.

[ED]

national power за да се случи изкарването и харченето на пари да са равни трябва някой друг да е направил дългове, защото банките не печатат една стотинка ако някой не се е задължил да я вземе в заем та после да я върне с лихва което практически е невъзможно. Тази понци схема ще продължи до момента в който никой не може да си позволи нов дълг. Т.е. има си край пирамидата но ние живеем във този отрязък на времето в който той няма да настъпи, защото ако може да се изчисли края той ще е след десетилетия.Понеже много ще опозори системата е най вероятно рухването на пирамидата да бъде заглушено с една яка глобална война. Разбира се възможно е населението да поумнее изведнъж и да поиска пари необезпечени с дълг, сиреч комунизъм а не социализъм.

Има няколко начина за редуциране на дълговото бреме и инфлацията е най-предпочитания.

Не са толкова дълги периодите колкото си мислиш. 50-70 години са циклите с натрупване на дълг и изчистването му. Подозирам че в следващите 10-15 години ще сме свидетели на следващото монетизиране (разбирай обезценка) в глобален мащаб.

[supertrader]

national power за да се случи изкарването и харченето на пари да са равни трябва някой друг да е направил дългове, защото банките не печатат една стотинка ако някой не се е задължил да я вземе в заем та после да я върне с лихва което практически е невъзможно. Тази понци схема ще продължи до момента в който никой не може да си позволи нов дълг. Т.е. има си край пирамидата но ние живеем във този отрязък на времето в който той няма да настъпи, защото ако може да се изчисли края той ще е след десетилетия.Понеже много ще опозори системата е най вероятно рухването на пирамидата да бъде заглушено с една яка глобална война. Разбира се възможно е населението да поумнее изведнъж и да поиска пари необезпечени с дълг, сиреч комунизъм а не социализъм.

[Inform]

През 2002г.:
1)
- външнотърговският оборот между страните в ЕС беше 3,699,074 МИЛИОНА евро или НАД 3.6 ТРИЛИОНА евро
2)
- външнотърговският оборот на ЕС с останалия свят беше едва 1,828,866 МИЛИОНА евро или ПО-МАЛКО ОТ 1.9 ТРИЛИОНА евро
Тоест външнотърговският оборот на ЕС с останалия свят беше 33.08% от външнотърговският оборот на държавите в ЕС.


За сравнение за 9 месеца от началото на 2019г.:
1)
- външнотърговският оборот между страните в ЕС беше 5,275.2 МИЛИАРДА евро или НАД 5.2 ТРИЛИОНА евро
2)
- външнотърговският оборот на ЕС с останалия свят беше едва 3,035.6 МИЛИАРДА евро или ПО-МАЛКО ОТ 3.1 ТРИЛИОНА евро
Тоест външнотърговският оборот на ЕС с останалия свят беше вече 36.53% от външнотърговският оборот на държавите в ЕС.


Също така дори външнотърговският оборот на Китай за 9 месеца от началото на 2019г. е едва 3,351,780,889 ХИЛЯДИ долара или ПО-МАЛКО ОТ 3.4 ТРИЛИОНА долара.





http://eurostat/documents/2995521/10...d-540695316b35
http://eurostat/web/products-statist...YfNCpB_cur%3D9
http://data.stats.gov.cn/english/easyquery.htm?cn=A01

[Inform]

Външнотърговският оборот на Китай с Русия:
1)
- през 1997г. беше едва МИЗЕРНИТЕ 2.87% от целия външнотърговки оборот на Китай
2)
- за 9 месеца от началото на 2019г. беше едва МИЗЕРНИТЕ 2.36% от целия външнотърговски оборот на Китай
Тоест за ПОВЕЧЕ ОТ 21 ГОДИНИ дялът на Русия от външнотърговският оборот на Китай ЗА ЩАСТИЕ ИМА СПАД!!!!


За сравнение външнотърговският оборот на България със СССР:
- през 1988г. беше НАД 58.07% от стойността на целия външнотърговски оборот на България


Така, че ЗА ЩАСТИЕ не се случи мечтата на сталинистчетата в България, а именно Китай да стане икономически зависим от Русия както България беше станала преди 1989г...





http://data.stats.gov.cn/english/easyquery.htm?cn=A01
http://www.stats.gov.cn/english/stat...1999e/q07e.htm
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...04248&page=393
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...04248&page=404
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...04248&page=405
https://www.gks.ru/bgd/free/b04_03/I...tg/d04/225.htm

[Inform]

В Китай:
1)
- за 10 месеца от началото на 2010г. все още 45.39% от продадените автомобили бяха произведени от китайски автомобилни фирми
2)
- за 10 месеца от началото на 2019г. вече едва 38.9% от продадените автомобили бяха произведени от китайски автомобилни фирми
Данните потвърждават, че китайските потребители осъзнаха, че китайските автомобилни фирми произвеждат продук с МНОГО НИСКО КАЧЕСТВО...


За сравнение общо в ЕС и ЕФТА (Исландия, Норвегия и Швейцария):
1)
- за 10 месеца от началото на 2010г. все още 98.90% от продадените автомобили бяха произведени общо от автомобилни фирми от ЕС, САЩ, Япония и Южна Корея
2)
- за 10 месеца от началото на 2019г. все още 97.07% от продадените автомобили бяха произведени общо от автомобилни фирми от ЕС, САЩ, Япония и Южна Корея





https://www.acea.be/statistics/tag/c...lease-calendar
http://www.caam.org.cn/chn/4/cate_38/con_5048341.html
http://www.caam.org.cn/chn/4/cate_31/con_5227188.html

[Grosss]

състоянието на глобалната е тука има тука нема

Дългове ли? https://money.bg/finance/svetovniyat...-triliona.html

[Pyramid]

Тук не мога да не съглася с теб.Инженерите наистина не разбират от гадаене врачуване и определено не са лаладжии льольовци и празни дърдорковци

!?!

[lalka 75]

състоянието на глобалната е тука има тука нема