Състояние на глобалната икономика

[Inform]

Износ на България:
1)
През 1981г.
- за ЦЕЛИЯ СВЯТ е 9,860.3 МИЛИОНА лв.
- за СССР е 4,767.8 МИЛИОНА лв.
Тоест през 1981г. износът на България за СССР беше 48.35% от износа на България за ЦЕЛИЯ СВЯТ.
2)
През 1988г.
- за ЦЕЛИЯ СВЯТ е 14,417.4 МИЛИОНА лв.
- за СССР е 9,006.5 МИЛИОНА лв.
Тоест през 1988г. износът на България за СССР беше 62.47% от износа на България за ЦЕЛИЯ СВЯТ.
3)
През 1990г. (до 20 декември 1990г. е на власт правителство на БСП)
- за ЦЕЛИЯ СВЯТ е 10,559.5 МИЛИОНА лв.
- за СССР е 6,762.9 МИЛИОНА лв.
Тоест през 1990г. износът на България за СССР беше 64.05% от износа на България за ЦЕЛИЯ СВЯТ.


За сравнение износът на България:
1)
За 10 месеца от началото на 2018г.
- за ЦЕЛИЯ СВЯТ беше 46,740.8 МИЛИОНА лв.
- за Германия (Германия има НАЙ-ГОЛЯМ ДЯЛ в износа на България) беше 7,007.2 МИЛИОНА лв.
Тоест за 10 месеца от началото на 2018г. износът на България за Германия беше едва 14.99% от износа на България за Целия СВЯТ.
2)
За 10 месеца от началото на 2019г.
- за ЦЕЛИЯ СВЯТ беше 48,708.0 МИЛИОНА лв.
- за Германия (Германия има НАЙ-ГОЛЯМ ДЯЛ в износа на България) беше 7,233.9 МИЛИОНА лв.
Тоест за 10 месеца от началото на 2019г. износът на България за Германия беше едва 14.85% от износа на България за Целия СВЯТ.


Така, че ЗА ЩАСТИЕ не се случи мечтата на РУСКИТЕ ВМИРИСАНИ ПОДЛОГИ в България, а именно България да продължи да става ОЩЕ ПОВЕЧЕ ЗАВИСИМА ИКОНОМИЧЕСКИ ОТ Русия както показват данните за износа на България от началото на 1981г. до края на 1990г.





https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...03872&page=430
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...04248&page=404
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...04361&page=349
https://www.nsi.bg/bg/content/7503/%...BE%D1%80%D0%B8

[Pyramid]

Не търси логика в бота? Явно авторът му толкова е можел.

Мдам. Кретен върху кретена. Жална ни майка.

[Svetlin]

...И КАКВО ОТ ТОВА?

Не търси логика в бота? Явно авторът му толкова е можел.

[Pyramid]

За 10 месеца от началото на 2019г. външнотърговският оборот:
1)
- на България с ЦЕЛИЯ СВЯТ е 99,869.3 МИЛИОНА лв. или НАД 99.8 МИЛИАРДА лв.
2)
- на България с Германия (с Германия е най-големия външнотърговски оборот на България с индивидуална държава) е 13,837.7 МИЛИОНА лв. или ПО-МАЛКО ОТ 13.9 МИЛИАРДА лв.
Тоест за 10 месеца от началото на 2019г. външнотърговският оборот на България с Германия беше едва ПО-МАЛКО ОТ 13.9% от външнотърговският оборот на България с ЦЕЛИЯ СВЯТ...


Ще припомня, че за сравнение външнотърговският оборот на България със СССР (тоест с индивидуална държава):
- през 1988г. беше НАД 58.07% от стойността на целия външнотърговски оборот на България





https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...04248&page=393
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...04248&page=404
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...04248&page=405
https://www.nsi.bg/bg/content/7503/%...BE%D1%80%D0%B8

...И КАКВО ОТ ТОВА?

[Inform]

ВСЯКА подлога, в т.ч. „проевропейска”, ни вкарва в зависимости. Което е срещу националния интерес. Боят само по едните единствено, измества баланса в полза на другите (подлоги).

За 10 месеца от началото на 2019г. външнотърговският оборот:
1)
- на България с ЦЕЛИЯ СВЯТ е 99,869.3 МИЛИОНА лв. или НАД 99.8 МИЛИАРДА лв.
2)
- на България с Германия (с Германия е най-големия външнотърговски оборот на България с индивидуална държава) е 13,837.7 МИЛИОНА лв. или ПО-МАЛКО ОТ 13.9 МИЛИАРДА лв.
Тоест за 10 месеца от началото на 2019г. външнотърговският оборот на България с Германия беше едва ПО-МАЛКО ОТ 13.9% от външнотърговският оборот на България с ЦЕЛИЯ СВЯТ...


Ще припомня, че за сравнение външнотърговският оборот на България със СССР (тоест с индивидуална държава):
- през 1988г. беше НАД 58.07% от стойността на целия външнотърговски оборот на България





https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...04248&page=393
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...04248&page=404
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...04248&page=405
https://www.nsi.bg/bg/content/7503/%...BE%D1%80%D0%B8

[Pyramid]

За 11 месеца от началото на 2019г. външнотърговският оборот:
1)
- общо на всяка държава в ЕС с ЦЕЛИЯ СВЯТ е 8,290.3 МИЛИАРДА евро или НАД 8.2 ТРИЛИОНА евро
2)
- на ЕС с Русия е 227.1 МИЛИАРДА евро
Тоест за 11 месеца от началото на 2019г. външнотърговският оборот на ЕС с Руция е ЗА ЩАСТИЕ ПО-МАЛКО ОТ 2.8% от външнотърговският оборот на общо на всяка държава в ЕС с ЦЕЛИЯ СВЯТ...


За сравнение външнотърговският оборот на България със СССР:
- през 1988г. беше НАД 58.07% от стойността на целия външнотърговски оборот на България


Така, че ЗА ЩАСТИЕ не се случи мечтата на сталинистчетата в България, а именно ЕС да стане икономически зависим (ПОДЛОГА НА КРЕМЪЛ) от Русия както България беше станала през интервала от 9 септември 1944г. до 10 ноември 1989г...





https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...04248&page=393
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...04248&page=404
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...04248&page=405
https://ec.europa.eu/eurostat/docume...b-e195e491c5e5

ВСЯКА подлога, в т.ч. „проевропейска”, ни вкарва в зависимости. Което е срещу националния интерес. Боят само по едните единствено, измества баланса в полза на другите (подлоги).

[Inform]

За 11 месеца от началото на 2019г. външнотърговският оборот:
1)
- общо на всяка държава в ЕС с ЦЕЛИЯ СВЯТ е 8,290.3 МИЛИАРДА евро или НАД 8.2 ТРИЛИОНА евро
2)
- на ЕС с Русия е 227.1 МИЛИАРДА евро
Тоест за 11 месеца от началото на 2019г. външнотърговският оборот на ЕС с Руция е ЗА ЩАСТИЕ ПО-МАЛКО ОТ 2.8% от външнотърговският оборот на общо на всяка държава в ЕС с ЦЕЛИЯ СВЯТ...


За сравнение външнотърговският оборот на България със СССР:
- през 1988г. беше НАД 58.07% от стойността на целия външнотърговски оборот на България


Така, че ЗА ЩАСТИЕ не се случи мечтата на сталинистчетата в България, а именно ЕС да стане икономически зависим (ПОДЛОГА НА КРЕМЪЛ) от Русия както България беше станала през интервала от 9 септември 1944г. до 10 ноември 1989г...





https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...04248&page=393
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...04248&page=404
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...04248&page=405
https://ec.europa.eu/eurostat/docume...b-e195e491c5e5

[Money]

Виждам някакъв патерн тука. Inform, ти спамиш теми, които аз съм започнал...? Как така?

[Inform]

Продадените НОВИ автомобили ЛАДА през 2019г.:
1)
- в Русия бяха 362,356
2)
- общо в ЕС и ЕФТА (Исландия, Швейцария и Норвегия), заради долнопробното качество на ЛАДА, бяха МИЗЕРНИТЕ 4,956
Тоест продадените НОВИ автомобили ЛАДА през 2019г. бяха НАД 73 ПЪТИ ПОВЕЧЕ в Русия в сравнение с продадените НОВИ автомобили Лада също през 2019г. общо в ЕС и ЕФТА.


За сравнение в края на 2018г.:
1)
- населението общо в ЕС и ЕФТА беше 527,701,406 души
2)
- населението в Русия беше 146,780,720 души
Тоест в края на 2018г. населението на Русия беше НАД 3.59 ПЪТИ ПО-МАЛКО от населението общо в ЕС и ЕФТА.


Така през 2019г. на всеки 1 МИЛИОН жители:
1)
- в Русия са били продадени НАД 2,468 НОВИ автомобили ЛАДА
2)
- общо в ЕС и ЕФТА, заради долнопробното качество на ЛАДА, са били продадени МИЗЕРНИТЕ ПО-МАЛКО ОТ 10 НОВИ автомобили ЛАДА.





https://ec.europa.eu/eurostat/web/po...ta/main-tables
https://www.acea.be/uploads/press_re...1912_FINAL.pdf
https://showdata.gks.ru/report/278928/
https://aebrus.ru/upload/iblock/eea/...ember-2019.pdf

[Inform]

Външнотърговският оборот на Китай за 11 месеца от началото на 2019г.:
1)
- с Русия беше едва 99,624 МИЛИОНА долара или ПО-МАЛКО ОТ 100 МИЛИАРДА долара
2)
- с ЦЕЛИЯ СВЯТ беше 4,142,689,100 ХИЛЯДИ долара или НАД 4.1 ТРИЛИОНА долара
Тоест ЗА ЩАСТИЕ външнотърговският оборот на Китай с Русия беше едва 2.4% от външнотърговския оборот на Китай с ЦЕЛИЯ СВЯТ!!!!!!



За сравнение външнотърговският оборот на България със СССР:
- през 1988г. беше НАД 58.07% от стойността на целия външнотърговски оборот на България


Така, че ЗА ЩАСТИЕ не се случи мечтата на сталинистчетата в България, а именно Китай да стане икономически зависим (ПОДЛОГА НА КРЕМЪЛ) от Русия както България беше станала през интервала от 9 септември 1944г. до 10 ноември 1989г...





https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...04248&page=393
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...04248&page=404
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...04248&page=405
http://data.stats.gov.cn/english/easyquery.htm?cn=A01
https://www.gks.ru/bgd/free/b04_03/I...Stg/d05/13.htm

[Inform]

Chinese petro, gas giant finds over 1.8 bln tonnes new reserves in 2019

BEIJING, Jan. 2 (Xinhua) -- China National Petroleum Corporation, the country's largest oil and gas supplier, discovered a record high of 1.84 billion tonnes of petroleum and gas reserves in 2019.

Over 1 billion tonnes of oil reserves were discovered in Ordos Basin, while shale gas reserves of over 1 trillion cubic meters were explored in southwest China's Sichuan Basin and northwest China's Tarim Basin, according to the company.

The company attributed the fruitful results to intensive exploration and technological innovation.

http://www.xinhuanet.com/english/202..._138673015.htm


Браво на Китай, че показа среден пръст на противниците на шистовия газ!!!!!!

Колкото Китай е по-малко е енергийно зависим от Русия толкова по-добре за Китай!!!!!!

[Hermes73]

https://ekipbg.com/money-growth/
Печатането на повече пари не може да създаде повече растеж



Идеята, че повече пари могат да съживят икономиката се базира на вярването, че парите имат стимулиращ ефект чрез повишаване на агрегатното харчене. Повече пари в джобовете на хората означава, че те могат да харчат повече и останалото следва от това. Парите, в този смисъл, са средство за плащане и финансиране.

Обаче в действителност парите не са средство за плащане, а за размяна. Те просто позволяват на един производител на стойност да обмени своето производство с това на друг. Средствата за заплащане са реалните стоки и услуги, които предоставяме, за да плащаме за други стоки и услуги. Парите просто улесняват осъществяването на това плащане, те го правят практически възможно.

Например, хлебар обменя своя хляб за пари и след това използва тези пари да си купи обувки. Той плаща за обувките не с парите, но с хляба, който е произвел. Парите просто му позволяват да осъществи тази транзакция. (Производството на хляб е и източникът на търсенето на пари от страна на хлебаря)

По тази тема Мизес пише в „Човешкото действие“, че

„Услугите, които парите предоставят зависят от нивото на покупателната им стойност. Никой не търси да държи определен брой пари с определена тежест и т.н.; всеки иска да държи пари с определена покупателна стойност.“

На свободния пазар цената на парите се определя от търсенето и предлагането, подобно на цената на другите стоки. Ако има по-малко пари, покупателната им стойност им ще се покачи. Обратно, покупателната стойност ще падне, ако се появят повече пари. В рамките на свободния пазар няма как да има „твърде малко“ или „твърде много“ пари. Стига пазарът да оперира необезпокояван няма как да има недостиг на пари.

Веднъж щом пазарът е избрал определена стока за пари съответната наличност на тази стока винаги ще е достатъчна (каквато и да е тя), за да извършва функцията на средство за размяна. Съответно, на свободния пазар, идеята, че има такова нещо като „оптимално“ ниво на растеж на паричната маса е абсурдна. Отново според Мизес:

„Понеже функционирането на пазара определя крайното ниво на покупателната способност на парите там където търсенето и предлагането на пари се срещат няма как някога да има излишък или дефицит на пари. Всеки индивид и всички индивиди заедно винаги се възползват от всички ползи, които могат да извлекат от индиректната размяна и употребата на пари, без значение дали количеството на парични единици е малко или голямо…работата, която парите вършат не може да бъде подобрена чрез промяна в предлагането на пари…Количеството налични пари в цялата икономика е винаги достатъчно, за да подсигури всички необходими функции на средство за размяна за всички.“

В пазарната икономика целта на производството е потреблението. Хората произвеждат и разменят произведените стоки и услуги, за да подобрят своя живот – това е крайната цел. Това означава, че потребление не може да има без производство, а производство без потребление е безсмислено. Съответно, в свободна пазарна икономика производството и потреблението са в хармония. В естествената пазарна икономика потреблението се базира изцяло на производство.

Това, което позволява на хлебаря да потребява хляб и обувки е производството му на хляб. Част от хляба отива са директно потребление (от него) докато друга част се използва, за да си плати (индиректно) за обувките. Неговото потребление е напълно подкрепено (т.е. платено) от неговото производство. Всякакви опити да се повиши потреблението без съответно повишаване на производството водят до надуто потребление за сметка на някой друг.

Точно това постига помпането на пари в икономиката. То генерира търсене за потребление, което не се базира на производство. Когато се появи то саботира потока на истински спестявания и отслабва формирането на истински капитал и така забавя вместо да стимулира икономическия растеж.

Реалните спестявания, не парите, са средствата, които позволяват производството на повече и по-добри инструменти и машини. С повече и по-качествен капитал е възможно да се повиши производството на крайните стоки и услуги – именно това е икономически растеж. Истинският източник на богатство


Противно на популярния начин на мислене, създаването на изкуствено потребление (без производство зад него) чрез парично помпане може само и единствено да влоши икономическия растеж. Това е така защото този тип потребление отслабва потока на истински спестявания и така източва източника на истински икономически растеж. Ако беше иначе, бедността по света щеше отдавна да е елиминирана. Все пак всеки знае как да потребява. Единствената причина, поради която може да изглежда, че паричната политика води до растеж е защото нивото на формиране на реални спестявания е достатъчно високо, за да абсорбира изкуственото надуване на потреблението.

Обаче когато нивото на изкуствено потребление достигне ниво, при което потокът на реални спестявания изчезне напълно икономиката изпада в криза. Всякакъв опит от страна на централната банка да изкара икономиката от кризата чрез повече помпане на пари влошава нещата, защото не само подкрепя изкуственото и непродуктивно потребление, но и защото унищожава каквото е останало от реалните спестявания (чрез инфлация).

В тази ситуация банките най-вероятно ще отпускат кредит само на клиентите с най-висок рейтинг. Обаче със задълбочаването на икономическата криза става много по-трудно да се намерят такива клиенти. Още повече, поради хлабавата парична политика, по-ниските лихви в резултат на нея, в контекста на по-висок икономически риск допълнително намалява готовността на банките да отпускат кредит. Всичко това натиска паричната маса в икономиката надолу, кара я да се смали.

И поради това централната банка вижда, че въпреки опитите ѝ да създаде инфлационен растеж, паричното предлагане започва да пада. Очевидно е, че централната банка би могла да неутрализира това чрез още по-агресивно печатанае на пари. Тя също така би могла да монетизира държавния бюджетен дефицит. Би могла да прати чекове на всеки един гражданин. Всичко това обаче само още повече би ерозирало реалните спестявания и би разрушило реалната икономика

Най-голямото бедствие за капитала е централното банкиране и създаването на пари от въздуха.То изкривява и деформира средата за поетапно развитие на благосъстоянието и води до кризи от всякакво естество-демографски екологични политически и финансови.Централното банкиране е измислено като лост за политическо управление на света а не икономическо .То е най-разрушителното оръжие на планетата отговорно за кризите последните 100 години.Пример в тази насока е Африка.Популационния бум там-удвояване на населението за последните 40 години от 480 милиона на 950 милиона-е породен от създадените трилиони и трилиони долари захранващи бума на свръх потреблението по света и изливащи се за природните й ресурси.Колабира екосистемата.Колабира демографията.Започват вълни от преселение и военни конфликти.

[Money]

Помисли обаче в следната насока. Ако има потребление ще има нужда и от инвестиции за производство, което да задоволи това потребление. Ако няма потребление - няма смисъл от производство.

Това е особено вярно по време на рецесия или криза, когато има неизполвани производствени мощности и безработни. Увеличаването на потреблението кара производителите да изполват мощностите на по-пълен капацитет и да наемат работна сила, на която пък плащат заплата и така потреблението се увеличава. Получава се положителна спирала нагоре

https://ekipbg.com/money-growth/
Печатането на повече пари не може да създаде повече растеж

Точно това постига помпането на пари в икономиката. То генерира търсене за потребление, което не се базира на производство. Когато се появи то саботира потока на истински спестявания и отслабва формирането на истински капитал и така забавя вместо да стимулира икономическия растеж.

[Ernan Kortes]

https://ekipbg.com/money-growth/
Печатането на повече пари не може да създаде повече растеж

Идеята, че повече пари могат да съживят икономиката се базира на вярването, че парите имат стимулиращ ефект чрез повишаване на агрегатното харчене. Повече пари в джобовете на хората означава, че те могат да харчат повече и останалото следва от това. Парите, в този смисъл, са средство за плащане и финансиране.

Обаче в действителност парите не са средство за плащане, а за размяна. Те просто позволяват на един производител на стойност да обмени своето производство с това на друг. Средствата за заплащане са реалните стоки и услуги, които предоставяме, за да плащаме за други стоки и услуги. Парите просто улесняват осъществяването на това плащане, те го правят практически възможно.

Например, хлебар обменя своя хляб за пари и след това използва тези пари да си купи обувки. Той плаща за обувките не с парите, но с хляба, който е произвел. Парите просто му позволяват да осъществи тази транзакция. (Производството на хляб е и източникът на търсенето на пари от страна на хлебаря)

По тази тема Мизес пише в „Човешкото действие“, че

„Услугите, които парите предоставят зависят от нивото на покупателната им стойност. Никой не търси да държи определен брой пари с определена тежест и т.н.; всеки иска да държи пари с определена покупателна стойност.“

На свободния пазар цената на парите се определя от търсенето и предлагането, подобно на цената на другите стоки. Ако има по-малко пари, покупателната им стойност им ще се покачи. Обратно, покупателната стойност ще падне, ако се появят повече пари. В рамките на свободния пазар няма как да има „твърде малко“ или „твърде много“ пари. Стига пазарът да оперира необезпокояван няма как да има недостиг на пари.

Веднъж щом пазарът е избрал определена стока за пари съответната наличност на тази стока винаги ще е достатъчна (каквато и да е тя), за да извършва функцията на средство за размяна. Съответно, на свободния пазар, идеята, че има такова нещо като „оптимално“ ниво на растеж на паричната маса е абсурдна. Отново според Мизес:

„Понеже функционирането на пазара определя крайното ниво на покупателната способност на парите там където търсенето и предлагането на пари се срещат няма как някога да има излишък или дефицит на пари. Всеки индивид и всички индивиди заедно винаги се възползват от всички ползи, които могат да извлекат от индиректната размяна и употребата на пари, без значение дали количеството на парични единици е малко или голямо…работата, която парите вършат не може да бъде подобрена чрез промяна в предлагането на пари…Количеството налични пари в цялата икономика е винаги достатъчно, за да подсигури всички необходими функции на средство за размяна за всички.“

В пазарната икономика целта на производството е потреблението. Хората произвеждат и разменят произведените стоки и услуги, за да подобрят своя живот – това е крайната цел. Това означава, че потребление не може да има без производство, а производство без потребление е безсмислено. Съответно, в свободна пазарна икономика производството и потреблението са в хармония. В естествената пазарна икономика потреблението се базира изцяло на производство.

Това, което позволява на хлебаря да потребява хляб и обувки е производството му на хляб. Част от хляба отива са директно потребление (от него) докато друга част се използва, за да си плати (индиректно) за обувките. Неговото потребление е напълно подкрепено (т.е. платено) от неговото производство. Всякакви опити да се повиши потреблението без съответно повишаване на производството водят до надуто потребление за сметка на някой друг.

Точно това постига помпането на пари в икономиката. То генерира търсене за потребление, което не се базира на производство. Когато се появи то саботира потока на истински спестявания и отслабва формирането на истински капитал и така забавя вместо да стимулира икономическия растеж.

Реалните спестявания, не парите, са средствата, които позволяват производството на повече и по-добри инструменти и машини. С повече и по-качествен капитал е възможно да се повиши производството на крайните стоки и услуги – именно това е икономически растеж. Истинският източник на богатство

Противно на популярния начин на мислене, създаването на изкуствено потребление (без производство зад него) чрез парично помпане може само и единствено да влоши икономическия растеж. Това е така защото този тип потребление отслабва потока на истински спестявания и така източва източника на истински икономически растеж. Ако беше иначе, бедността по света щеше отдавна да е елиминирана. Все пак всеки знае как да потребява. Единствената причина, поради която може да изглежда, че паричната политика води до растеж е защото нивото на формиране на реални спестявания е достатъчно високо, за да абсорбира изкуственото надуване на потреблението.

Обаче когато нивото на изкуствено потребление достигне ниво, при което потокът на реални спестявания изчезне напълно икономиката изпада в криза. Всякакъв опит от страна на централната банка да изкара икономиката от кризата чрез повече помпане на пари влошава нещата, защото не само подкрепя изкуственото и непродуктивно потребление, но и защото унищожава каквото е останало от реалните спестявания (чрез инфлация).

В тази ситуация банките най-вероятно ще отпускат кредит само на клиентите с най-висок рейтинг. Обаче със задълбочаването на икономическата криза става много по-трудно да се намерят такива клиенти. Още повече, поради хлабавата парична политика, по-ниските лихви в резултат на нея, в контекста на по-висок икономически риск допълнително намалява готовността на банките да отпускат кредит. Всичко това натиска паричната маса в икономиката надолу, кара я да се смали.

И поради това централната банка вижда, че въпреки опитите ѝ да създаде инфлационен растеж, паричното предлагане започва да пада. Очевидно е, че централната банка би могла да неутрализира това чрез още по-агресивно печатанае на пари. Тя също така би могла да монетизира държавния бюджетен дефицит. Би могла да прати чекове на всеки един гражданин. Всичко това обаче само още повече би ерозирало реалните спестявания и би разрушило реалната икономика

[Inform]

Външнотърговският оборот на Китай с Русия:
1)
- през 1997г. беше едва МИЗЕРНИТЕ 2.87% от целия външнотърговки оборот на Китай
2)
- за 10 месеца от началото на 2019г. беше едва МИЗЕРНИТЕ 2.39% от целия външнотърговски оборот на Китай
Тоест за ПОВЕЧЕ ОТ 21 ГОДИНИ дялът на Русия от външнотърговският оборот на Китай ЗА ЩАСТИЕ ИМА СПАД!!!!


За сравнение външнотърговският оборот на България със СССР:
- през 1988г. беше НАД 58.07% от стойността на целия външнотърговски оборот на България


Така, че ЗА ЩАСТИЕ не се случи мечтата на сталинистчетата в България, а именно Китай да стане икономически зависим от Русия както България беше станала преди 1989г...





http://data.stats.gov.cn/english/easyquery.htm?cn=A01
http://www.stats.gov.cn/english/stat...1999e/q07e.htm
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...04248&page=393
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...04248&page=404
https://www.nsi.bg/statlib/bg/lister...04248&page=405
https://www.gks.ru/bgd/free/b04_03/I...tg/d04/244.htm