Финансовата стабилност

[Pyramid]

Има един феномен, който на английски се нарича pro-cyclicality of credit. До колкото знам идеята за първи път е развита от британския икономист Ralph Hawtrеy, съвременник на Кейнс.

Това pro-cyclicality не е просто цикличност, а закономерна тенденция на кредита да расте докато не се надуе балон. Когато кредита расте, цените на активите също растат, опитмизмът расте и хората смятат, че тегленето на още кредит е напълно рационално и логично.

Съгласен съм, че трябва регулация. Цялата нова тенденция към макро-пруденциално регулиране е насочено към обуздаване на про-цикличността. Но да се регулира така, че всички позитиви на свободния пазар да се запазят и да се лимитрат само негативните ефекти е дяволски трудно.

Съгласен. То и да се живее не е лесно по принцип - ти мАни това, ами е и 100% смъртоносно - ама хората се натискат ;-)

[Misho ILIEV]

Има един феномен, който на английски се нарича pro-cyclicality of credit. До колкото знам идеята за първи път е развита от британския икономист Ralph Hawtrеy, съвременник на Кейнс.

Това pro-cyclicality не е просто цикличност, а закономерна тенденция на кредита да расте докато не се надуе балон. Когато кредита расте, цените на активите също растат, опитмизмът расте и хората смятат, че тегленето на още кредит е напълно рационално и логично.

Съгласен съм, че трябва регулация. Цялата нова тенденция към макро-пруденциално регулиране е насочено към обуздаване на про-цикличността. Но да се регулира така, че всички позитиви на свободния пазар да се запазят и да се лимитрат само негативните ефекти е дяволски трудно.

[Pyramid]

При свободния пазар икономиката е по дефиниция неустойчива и постоянно търси равновесие. Икономиката зависи от очакванията на хората за бъдещето, а те постоянно се променят. А финансовата индустрия е най-чувствителна към тези промени.

Уязвимостта идва не от свободата на пазара, а от размаха на лакомията. Нещо трябва да я озаптява и това са регулациите.

[Misho ILIEV]

При свободния пазар икономиката е по дефиниция неустойчива и постоянно търси равновесие. Икономиката зависи от очакванията на хората за бъдещето, а те постоянно се променят. А финансовата индустрия е най-чувствителна към тези промени.

[Pyramid]

Мисля, че е подходящо да се самоцитирам в тази тема. Това е от един мой пост към dddd от януари тази година:




Към това мога да добавя, че нещата могат да тръгнат на зле, когато стадото тотално се панира. Едно стадо може да хукне да бяга от някаква мнима опасност в галоп, през глава, в тотална паника, изпотъпквайки падналите овце до смърт. И всичко това може да започне само защото една овца се е подплашила от порива на вятъра и рязко е подскочила, което е придизвикало страх при другите овце, които също са подскочили, което пък е послужило на първата овца като потвърждение, за нейния страх и това още повече е подсило паниката. И т.н.

Ако този процес излезе извън контрола на овчарите нещата са зле.

Ще се направя на бухала-стратег: Явно, т.нар."финансова индустрия" / спекулантско-паразитният й клон/ трябва да се озапти. И приказките за "евтини пари" от усгата на дори невежи по темата премиери-слънца би трябвало да се приглушат. Топката сама се затъркалва по баира. На равно, тя се намира в устойчиво равновесие във всяка точка от равнината, а епизодични флуктуации затихват от само себе си.

[Misho ILIEV]

Мисля, че е подходящо да се самоцитирам в тази тема. Това е от един мой пост към dddd от януари тази година:

Освен това, повечето хора, дори добре образованите, живеят с илюзията, че социалният свят, икономиката и финансите са по принцип стабилни. Затова са много гневни, че дойде кризата. Дългата следвоенна стабилност (the great moderation) създаде фалшивото усещане за стабилност. В действителност човешкият свят е по естеството си доста нестабилен, но за се разбере това трябва малко по-абстрактно мислене, като това, което споменаваш - рефлексивността при социалните процеси (вчера четох The Alchemy of Finance).

Разбира се, че средностатистическият човек няма как да иска да поeме отговорност за себе си и за това, че живее в свят на несигурност. Може би така е по-добре. Иначе овчарите няма да могат да пасат стадото. Така е по-добре за всички.

Към това мога да добавя, че нещата могат да тръгнат на зле, когато стадото тотално се панира. Едно стадо може да хукне да бяга от някаква мнима опасност в галоп, през глава, в тотална паника, изпотъпквайки падналите овце до смърт. И всичко това може да започне само защото една овца се е подплашила от порива на вятъра и рязко е подскочила, което е придизвикало страх при другите овце, които също са подскочили, което пък е послужило на първата овца като потвърждение, за нейния страх и това още повече е подсило паниката. И т.н.

Ако този процес излезе извън контрола на овчарите нещата са зле.

[power grid]

Според мене са различни неща. Глобалните дисбаланси и финансовите кризи са като да надебеляваш и да получиш инфаркт.

Човек може да пълнее много дълго във времето и да води физически непълноценен живот, но и да не му пука много. Но ако получи инфаркт няма как да не му пука.

И да му пука и да не му пука когато Господ реши си заминаваш може и здрав

[power grid]

Бюджетният дефицит в САЩ не е нещо ново. Виж какво беше положението при Рейгън. Експлозивен ръст на дефицита. Т.е. ако използваме метафората със затлъстяването, САЩ стават дебели като плондир. После идва Бил Клинтън и САЩ са на диета, отслабват и влизат в добра форма.

Доналдът иска да увеличава дефицита. Но после могат пак да минат на диета.

Освен това, в икономиката понякога се налага държавата да стимулира икономиката и да влиза в дефицит. Лично аз не бих критикувал Рейгън за това, което е направил. Нито пък Бил Клинтън. И двамата са правили неща, които в дадения момент са били разумни.

Така или иначе, разликата между един пациент в прединфарктно състояние и някой който просто има наднормено тегло е доста голяма. За мене по-скоро Китай е в прединфарктно състояние в момента.

И така до края на света.Тоя дефицит се запълва от печатарниците и сашово цъфтят ли цъфтят.

[Misho ILIEV]

Изключение от правилото.

Бюджетният дефицит в САЩ не е нещо ново. Виж какво беше положението при Рейгън. Експлозивен ръст на дефицита. Т.е. ако използваме метафората със затлъстяването, САЩ стават дебели като плондир. После идва Бил Клинтън и САЩ са на диета, отслабват и влизат в добра форма.

Доналдът иска да увеличава дефицита. Но после могат пак да минат на диета.

Освен това, в икономиката понякога се налага държавата да стимулира икономиката и да влиза в дефицит. Лично аз не бих критикувал Рейгън за това, което е направил. Нито пък Бил Клинтън. И двамата са правили неща, които в дадения момент са били разумни.

Така или иначе, разликата между един пациент в прединфарктно състояние и някой който просто има наднормено тегло е доста голяма. За мене по-скоро Китай е в прединфарктно състояние в момента.

[Pyramid]

Някои хора с наднормено тегло доживяват до преклонна възраст.

Изключение от правилото.

[Misho ILIEV]

Воля твоя, вярвай в приказки, ако искаш. По трудния начин разбрах това, което споделям. Щото, ако и да не ти пука за здравето, ТОВА не те прави здрав автоматично. Една сутрин се събуждаш и разбираш, че междувременно, си умрял.

Някои хора с наднормено тегло доживяват до преклонна възраст.

[Pyramid]

Според мене са различни неща. Глобалните дисбаланси и финансовите кризи са като да надебеляваш и да получиш инфаркт.

Човек може да пълнее много дълго във времето и да води физически непълноценен живот, но и да не му пука много. Но ако получи инфаркт няма как да не му пука.

Воля твоя, вярвай в приказки, ако искаш. По трудния начин разбрах това, което споделям. Щото, ако и да не ти пука за здравето, ТОВА не те прави здрав автоматично. Една сутрин се събуждаш и разбираш, че междувременно, си умрял.

[Misho ILIEV]

А аз се чудя, защо някак се обособява финансовата стабилност и се рязглежда отделно от устойчивото развитие като цяло. Абстрактно-да но, физически да има едното без другото, е илюзия. Не скромно мнение, а убеденост.

Според мене са различни неща. Глобалните дисбаланси и финансовите кризи са като да надебеляваш и да получиш инфаркт.

Човек може да пълнее много дълго във времето и да води физически непълноценен живот, но и да не му пука много. Но ако получи инфаркт няма как да не му пука.

[Pyramid]

А аз се чудя, защо някак се обособява финансовата стабилност и се рязглежда отделно от устойчивото развитие като цяло. Абстрактно-да но, физически да има едното без другото, е илюзия. Не скромно мнение, а убеденост.

[Van Basten]

относно проблемите:

http://banks.dir.bg/2017/07/15/news26066226.html