Одобрявате ли тегленето на 16 млрд. лв. държавен заем?

[Mito Karamitov]

"Не е редно да оказваме натиск върху банката да ги връща. Забранил съм на ПИБ да връщат пари на правителството. Те искат да ги върнат, но аз не искам", каза още Горанов.

Хахахахаха не е истина - майтап ли е това?

[Kiro]

"Не е редно да оказваме натиск върху банката да ги връща. Забранил съм на ПИБ да връщат пари на правителството. Те искат да ги върнат, но аз не искам", каза още Горанов.

http://presa.bg/article/Koy-v-kakvo-...asa-/66652/4/0

[Mito Karamitov]

Непознатият за мен Николай Киров е написал:

Двуликият нов дълг

Интересна тема особено това:

Ако това рязко увеличение на държавните задължения не е съчетано със също толкова големи излишъци по платежния баланс или свиване на размера на частния дълг, то ще повлияе на стойността на лева.
Как? Никой не знае. На практика българският валутен борд навлиза в неизследвана територия

Съгласно Инвестора частния дълг расте
http://www.investor.bg/ikonomika-i-p...chavat-189783/
Излишаци засега маи няма как да се реализират
Мистър Черешко какво ли мисли по този въпрос или пък това е целта на упражението
Аз съм твърдо да бъдем изледователи- я камилата я камиларя както се казва

[nacheff]

Непознатият за мен Николай Киров е написал:

Двуликият нов дълг

[Mito Karamitov]

Браво на г-н Горанов, че показва кое може и кое не трябва да се обсъжда. Не е работа на синдикатите да се врат там където никой не ги е канил. Въпросът за тегленето на новия държавен дълг е на финансовото министерство и не следва той да бъде обсъждамн със синдикатите. Така че, добре е че г-н Горанов има твърда и ясна позиция.

Ако обсъждаме всяко нещо, което ви хрумне, ще берете ядове, "скастри" Горанов синдикати и работодатели
23.02.2015, 09:49



Спорната тема за новия заем на страната ни от 16 млрд. лева отново влезе в сградата на Министерския съвет. Този път по желание на работодателите Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) включи в програмата на днешното си заседание допълнителна точка в посока именно дълга.
Държава, синдикати и работодателите седнаха за първи път тази година на масата за разговори във формата на Тристранния съвет, като основната им цел бе да разгледат идеите на министъра на здравеопазването Петър Москов за промени по отношение на здравното осигуряване у нас.
Още в първите минути на заседанието обаче от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) поискаха повече информация от министъра на финансите Владислав Горанов за новия заем от 16 млрд. лева.
„Тази точка няма място в този формат", отсече финансовият министър, но направи компромис и се съгласи да даде повече информация за дълга с мотива: „Приемам я, за да не кажете, че не искам да ви дам информация. Сега ще ви обясня за какво става въпрос, ще ви обясня каквото не ви е ясно", отзивчиво обясни Горанов.
Въпреки компромиса от своя страна сега министърът на финансите се обърна към синдикатите и работодателите с предупреждението: „Ако си мислите, че тук занапред всяко нещо, което ви хрумне, ще се обсъжда, моля да се предпазите от това отношение".
„Един дебат по тази тема никога не е излишен", отбеляза от своя страна и президентът на КТ „Подкрепа" Димитър Манолов и добави, че разговор в НСТС за дълга ще демонстрира едно добро отношение от страна на правителството към Тристранния съвет.
Като друг мотив за допълнителната точка синдикалистът посочи, че работодатели и синдикати разбират подробности за искания дълг само от медиите.
„Това за информацията през медиите показва, че не четете достатъчно информацията от правителствените източници", му отговори министър Горанов и отново отсече: „Ако въведем практиката да обсъждаме на който каквото му хрумне, ще берете ядове самите вие".

Радка почне ли да пише тук да знаете че нещо лошо следва - справка КТБто

[Radoslava]

Браво на г-н Горанов, че показва кое може и кое не трябва да се обсъжда. Не е работа на синдикатите да се врат там където никой не ги е канил. Въпросът за тегленето на новия държавен дълг е на финансовото министерство и не следва той да бъде обсъждамн със синдикатите. Така че, добре е че г-н Горанов има твърда и ясна позиция.

Ако обсъждаме всяко нещо, което ви хрумне, ще берете ядове, "скастри" Горанов синдикати и работодатели
23.02.2015, 09:49



Спорната тема за новия заем на страната ни от 16 млрд. лева отново влезе в сградата на Министерския съвет. Този път по желание на работодателите Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) включи в програмата на днешното си заседание допълнителна точка в посока именно дълга.
Държава, синдикати и работодателите седнаха за първи път тази година на масата за разговори във формата на Тристранния съвет, като основната им цел бе да разгледат идеите на министъра на здравеопазването Петър Москов за промени по отношение на здравното осигуряване у нас.
Още в първите минути на заседанието обаче от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) поискаха повече информация от министъра на финансите Владислав Горанов за новия заем от 16 млрд. лева.
„Тази точка няма място в този формат", отсече финансовият министър, но направи компромис и се съгласи да даде повече информация за дълга с мотива: „Приемам я, за да не кажете, че не искам да ви дам информация. Сега ще ви обясня за какво става въпрос, ще ви обясня каквото не ви е ясно", отзивчиво обясни Горанов.
Въпреки компромиса от своя страна сега министърът на финансите се обърна към синдикатите и работодателите с предупреждението: „Ако си мислите, че тук занапред всяко нещо, което ви хрумне, ще се обсъжда, моля да се предпазите от това отношение".
„Един дебат по тази тема никога не е излишен", отбеляза от своя страна и президентът на КТ „Подкрепа" Димитър Манолов и добави, че разговор в НСТС за дълга ще демонстрира едно добро отношение от страна на правителството към Тристранния съвет.
Като друг мотив за допълнителната точка синдикалистът посочи, че работодатели и синдикати разбират подробности за искания дълг само от медиите.
„Това за информацията през медиите показва, че не четете достатъчно информацията от правителствените източници", му отговори министър Горанов и отново отсече: „Ако въведем практиката да обсъждаме на който каквото му хрумне, ще берете ядове самите вие".

[Kiro]

Борчът от 16 млрд лева ще покрива заеми на Дянков и на кабинета "Борисов 2", твърди проф. Христина Вучева


България има задължение да плати дълга, който беше взет в края на декември 2014 г. Този кредит е краткосрочен и беше взет, за да се отпусне заем на Фонда за гарантиране на влоговете. Този заем е с кратък период и трябва да се плати през 2015 г. Той е най-голям, в левове сумата е 3 млрд.

Освен него имаме още два краткосрочни заема, взети също от това правителство през декември 2014 г. Техните падежи също са през 2015 г. Те са изтеглени на вътрешния пазар, но са деноминирани в евро. Всеки от тях е за по 400 милиона евро или общо 800 милиона евро /т.е. около 1,6 милиарда лева/. Общо дължим за един кратък период от време 4,6 милиарда лева. През 2015 г. няма повече падежи.

През 2016 г. предстоят плащания на емисии, които са емитирани през предходните години, но тяхната сума не възлиза на повече от 200 милиона лева, т.е. задълженията са много малко.

През 2017 г. има една голяма сума. Тя идва от един заем, който беше взет по времето, когато Симеон Дянков беше финансов министър /2009 - февруари 2013 г./. Става дума за 950 милиона евро или грубо казано около 2 милиарда лева.

Имаме 4,6 милиарда падеж през 2015 г., 200 милиона - през 2016 г., 2 милиарда лева – 2017 г. Това са падежите, които дължим през този 3-годишен период. Всичко останало са краткосрочни емисии, които една с друга се погасяват на вътрешния пазар. Те не влизат в тази сметка.

Грешките стават от това, че се пресмята двойно. Веднъж се смята дефицит, който се финансира с някакъв заем, след това се смятат заемите и това надува сметката.

Остава обаче да пресметнем дефицитите през тези 3 години /2015-2017/. През тази година дефицитът напълно може да се покрие със сумите, които имаме във Фискалния резерв до този момент без да нарушим остатъка, който трябва да поддържаме, и без да пипаме парите, които са на т.нар. Сребърен фонд. През 2016 г. се очаква дефицит от около 2 милиарда лева и почти толкова през следващата 2017 г. Т.е. за тези две години общата сума ще е около 4 милиарда лева.

Общо 10,8 милиарда лева са сумите, които покриват нуждата на държавата от средства за периода 2015-2017 г. Това са официалните данни, оттук нататък могат да се посочват други цифри, само ако някой знае нещо повече, което отсъства в тази официална информация. Тези цифри могат да бъдат включени, но трябва да се обяснят. Има лихви, които са по поддържането, но аз не смятам тези лихви и те не трябва да се смятат, защото лихвите си вървят в текущите разходи на бюджета. Те влияят върху самия дефицит, т.е. чрез самия дефицит ние сме ги пресметнали. Следователно тук трябва да се уеднакви методологията и тя е следната. Трябва да се вземат предвид дългосрочните ангажименти и падежите, които има през тези години и да се пресметнат парите, които трябват за дефицита. Дефицитът за 2015 г. /около 2,5 милиарда лева/ спокойно може да се покрие с тези суми, които са във Фискалния резерв.

Бюджетът е много важна институция. Тя е свързана с гласуване на закон. Не случайно световната практика е законът да бъде 1-годишен. Ако сме решили да сключим средносрочен договор за финансиране на дълга би трябвало ясно да посочим, че емисиите на дългосрочни ценни книжа ще бъдат съобразени с лимитите за дълг в годишните бюджети.

Всички трябва да се обединим около една обща методология и да загърбим партийните приказки и невярното говорене. Това е важно за България, да спрем да я поставяме в лоша светлина, защото има значение за пласирането на облигации и тяхната доходност.

Анализът ми е направен въз основа на публикувания от Министерството на финансите Бюлетин за държавния дълг и прогнозния бюджет за периода от 2015 до 2017 г., приет от Министерски съвет в началото на 2015 г.

[Kiro]

https://www.facebook.com/traykopopov...type=1&theater

[Императорът]

Ти пък сега: нали трябва да се оправдае с нещо?

Лошото е, че в енергетиката и в БДЖ няма воля за решаване на проблемите, трупащи задължения, но само наливане на пари. И е нагло отстрана на бойкоборисов да реве за енергетиката, която до голяма степен той загроби - с противоконституционните договори с ВЕИ-тата.

[fortiss]

Борисов какви ги приказва - свързва новия държавен дълг с плащания по кредити на БДЖ и НЕК ?!?!??????

[fortiss]

Каквото и да е - не е добре да се отпускаме в нови и нови кредити. Догодина ще ни потрябва още няколко милиарда, после още и още.

[B.Graham]

Относно контрабандата - за 10 години тя ни струва 6 МБ, а заплатите на тия, които трябва да се борят с нея, но не го правят - ни излизат за същия период около 11 МБ !!! Днес на нашият пазар: на 7-8 метра само от хъхряците, продаващи контрабандни цигари най-спокойно стърчеше един Ушо и набиваше кебапчета !!! какво да говорим повече?

Като почнеш да цитираш Дидо Дебелия и ме хвърляш в депресия.

[B.Graham]

Хубави размисли на професора от САЩ, но дори аз мога да му оборя половината доводи.

[Императорът]

Относно контрабандата - за 10 години тя ни струва 6 МБ, а заплатите на тия, които трябва да се борят с нея, но не го правят - ни излизат за същия период около 11 МБ !!! Днес на нашият пазар: на 7-8 метра само от хъхряците, продаващи контрабандни цигари най-спокойно стърчеше един Ушо и набиваше кебапчета !!! какво да говорим повече?

[Kiro]

16-те милиарда заем са нахална измама

|21.02.2015


Предложението на Бойко Борисов за взимане на 16 милиарда лева външен дълг трябва незабавно и категорично да бъде отхвърлено. Исканите средства се оправдават с изплащане на дължими стари задължения през следващите три години, както и за покриване на дефицити от 2015-2017 г. Тези аргументи са несъстоятелни.

Задълженията, които трябва да се изплатят през 2015, 2016 и 2017 година са както следва: 2015 г.: Три милиарда лв., взети през декември 2014 година за изплащане на задълженията по депозити в Корпоративна търговска банка. Тази сума беше отпусната от правителството като заем на Фонда за гарантиране на влоговете (ФГВ) и ще бъде въстановена от Фонда чрез постъпване на редовни и извънредни вноски от търговските банки. Държавата даже ще спечели от този мостови заем понеже лихвата, която ФГВ плаща е по-висока от тази на която е сключен държавният заем.

Около един милиард и шестстотин милиона лева за изплащане на други два заема взети през декември 2014 г. Те са по 400 милиона евро. Понеже са краткосрочни, плащанията им би трябвало да са предвидени в бюджета за 2015 г. и вероятно съставят част от предвидения дефицит от около 2.5 милиарда лева.

2016 г.: Не повече от 200 милиона лева са необходими за покриване на стари държавни задължения, които са дължими през тази година. Те ще бъдат предвидени и включени в бюджета за 2016 г.

2017 г.: Около 1 милиард и деветстотин милиона лева за покриване на дължими заеми възлизащи на 950 милиона евро, взети от кабинета Борисов-Дянков от 2009 до февруари 2013 г. Те би трябвало да бъдат предвидени при съставянето на бюджета за 2017 г.
Освен гореописаните дължими заеми за периода 2015-2017 г., има и няколко плащания по краткосрочни емисии, които традиционно се погасяват на вътрешния пазар с пласиране на държавни ценни книжа.

Дефицитите през 2015, 2016 и 2017 години са следните: Предвиденият дефицит за тази година е около 2.5 милиарда лева. Той може да бъде спокойно покрит от фискалния резерв без да се посяга на т.нар. сребърен фонд, нито на необходимия поддържан минимум.

За 2016 г. и 2017 г. няма изготвени бюджети, а се предвиждат дефицити в размер на около 2 милиарда лева на година!? Възможно е да няма нужда от дефицити въобще, а при нужда може също да се прибегне към фискалния резерв. Към края на 2014 г. той е над 9 милиарда лева.

Солидни и правдиви аргументи за поемане на този огромен дълг от 16 милиарда лева, за който настояват министър-председагелят Бойко Борисов и неговата партия, не съществуват, и той не трябва да бъде приет от Народното събрание. Съществуват обаче немалко пренебрегнати възможности за набиране на средства, които правителството, администрацията и всички държавни органи и агенции, включително общинските, биха могли да имат предвид.

Първо, 900 милиона лева бяха отпуснати от държавата (или от ФГВ) на Първа инвестиционна банка през юни 2014 г. Те трябва да бъдат върнати колкото се може по-скоро за да не се превърнат в личен подарък на банката.

Второ, разследването на КТБ би трябвало да доведе до набавянето на значителни капитали в полза на държавата. Не съществуват причини за забавяне на необходимите процедури.

Трето, от несъбраните над 6 милиарда лева, дължими от фирми и граждани към различни държавни, агенции включително НАП, могат да бъдат събрани спешно най-малко половината, а може да се помисли и за частична амнистия за насърчаване на вземанията.
Четвърто, 6 милиарда лева контрабанда, за които се тръби напоследък по всички медии, могат и трябва да бъдат превърнати в средства за доход на държавата. Щом тази сума е изчислена и рекламирана, не е трудно да се съобрази, че контрабандистите са познати, а начините им за заобикаляне на законите – известни. Не е известно дали тези 6 милиарда лева са общата сума за последните години (колко години?) или е годишна сума, но органите на реда биха могли да поработят по въпроса. Подобни забележки биха могли да се отправят и към ръководството на митниците.

Проф. Никола Алтънков,
Калифорнийски университет, САЩ