http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/...ta_na/?ref=rss
Университетът и политиката
За разлика от критиките на контрапротестиращи, че университетът не е място за политика, от "Призив" са с особено мнение по този въпрос. Организират филмови прожекции, дискусии по теми, които могат да бъдат тълкувани като политически, последната от тях - на антивоенна тематика. "Политиката е много широко понятие и вероятно много от дейностите ни имат политически нюанс", обяснява Борис и добавя, че тъкмо заради това не би обвинил окупаторите, че имат политически амбиции или защитават партийни интереси.
"Аз не обвинявам "Ранобудните студенти", че зад тях стои ГЕРБ или Реформаторският блок. И не търпя критики, че зад "Призив" стои БСП. Не стои. Никой не ми плаща и не получавам благодарствени писма, че ме псуват на двора на университета. И не искам такива писма", продължава той. "Ние ги гледаме по това, което правят. Нямам проблем, че Калин Янакиев е от ДСБ, това не е някаква незаконна терористична организация. Всеки има право да членува, където иска. За мен проблемът с него е, че раздели народа на качество и количество".
По думите му в "Призив" има хора с всякакви политически възгледи - такива, които симпатизират на десни, на леви, на либерални организации. Самият Борис е член на идейно-дискусионен клуб "23 септември", доскоро "движение за съпротива", и през 2010 г. е пребиван два пъти от маскирани младежи с бухалки - по думите му, заради политическите му позиции. Казва, че заради това членство "Призив" неведнъж си е патила, въпреки че само той е част от "23 септември".
За да не си изпати организацията отново, двамата с Александър отказват да говорят за политическата ситуация в страната. "Тези вълнения, които виждаме в обществото, започнаха от февруари, а през лятото станаха по-скоро партийни, свързани с конфигурацията във властта. Боричкания. Те са последствие от тежката икономическа криза, в която се намираме", казва Александър и спира дотам. Обяснява, че "Призив" не за първи път се старае да избягва политическите провокации - през февруари, в акция срещу покачването на таксите, умишлено избегнали сливане с антиправителствените протести.
"Не сме искали оставката на финансов министър или на министър на образованието", завършва Александър. "Борим се срещу процеси, а не срещу правителства. Политиката може да се смени, когато общността, която стои зад нея, се обедини около някакво становище".
Университетът и политиката
За разлика от критиките на контрапротестиращи, че университетът не е място за политика, от "Призив" са с особено мнение по този въпрос. Организират филмови прожекции, дискусии по теми, които могат да бъдат тълкувани като политически, последната от тях - на антивоенна тематика. "Политиката е много широко понятие и вероятно много от дейностите ни имат политически нюанс", обяснява Борис и добавя, че тъкмо заради това не би обвинил окупаторите, че имат политически амбиции или защитават партийни интереси.
"Аз не обвинявам "Ранобудните студенти", че зад тях стои ГЕРБ или Реформаторският блок. И не търпя критики, че зад "Призив" стои БСП. Не стои. Никой не ми плаща и не получавам благодарствени писма, че ме псуват на двора на университета. И не искам такива писма", продължава той. "Ние ги гледаме по това, което правят. Нямам проблем, че Калин Янакиев е от ДСБ, това не е някаква незаконна терористична организация. Всеки има право да членува, където иска. За мен проблемът с него е, че раздели народа на качество и количество".
По думите му в "Призив" има хора с всякакви политически възгледи - такива, които симпатизират на десни, на леви, на либерални организации. Самият Борис е член на идейно-дискусионен клуб "23 септември", доскоро "движение за съпротива", и през 2010 г. е пребиван два пъти от маскирани младежи с бухалки - по думите му, заради политическите му позиции. Казва, че заради това членство "Призив" неведнъж си е патила, въпреки че само той е част от "23 септември".
За да не си изпати организацията отново, двамата с Александър отказват да говорят за политическата ситуация в страната. "Тези вълнения, които виждаме в обществото, започнаха от февруари, а през лятото станаха по-скоро партийни, свързани с конфигурацията във властта. Боричкания. Те са последствие от тежката икономическа криза, в която се намираме", казва Александър и спира дотам. Обяснява, че "Призив" не за първи път се старае да избягва политическите провокации - през февруари, в акция срещу покачването на таксите, умишлено избегнали сливане с антиправителствените протести.
"Не сме искали оставката на финансов министър или на министър на образованието", завършва Александър. "Борим се срещу процеси, а не срещу правителства. Политиката може да се смени, когато общността, която стои зад нея, се обедини около някакво становище".
Коментар