Велислава може да е дърта, може да е грозна, ама е права. Въпреки че понякога е неразбираема за по-малко интелектуалните читатели. Да не казвам за по-простите. 
И колко ще го прочетат? 100, 200,...хиляда? Пет хиляди?
И колко от тях ще осмислят написаното? ... ???
В България ще продължава да има стотици хиляди и ИДИОТИ, които да се доверят на гореописаните....
Бедна, бедна България!
Кого спасяват месиите?
лигархията е политически режим, при който властта е съсредоточена в ръцете на малка група граждани, обслужва техните лични и групови интереси срещу интересите на обществото.
..................
И все пак – защо олигархията успява?
Защото знае – разчовеченият човек, докаран до неграмотна чалгаризирана маса, най обича да мрази, да завижда и да се жалва.
..........
Погледнете „месиите” и ще проумеете психологията на техните създатели.
Олигархията, без никакъв срам и свян, заложи на неонацизма и латентната ксенофобия, на страховете и омразите български. И на политическата сцена връхлетя един карикатурен фюрер, понесъл на своите хоругви първата буква от свещената глаголица – Азъ – деформирана до свастика.
После бръкна в смърдящото подземие на задкулисието и измъкна за черното кожено яке новия фюрер за лично ползване. Предводителят на омразата, главният интригант на републиката, властелинът на двуличието, мутроидът, обгърнат в престъпния чар на мафията, всенародният прелъстител, медийният съблазнител. Един арогантен и невежествен тип, подут от самолюбие, егоцентризъм, похотлива жестокост и сладострастна отмъстителност. Един триумф на жадното за диктатор общество. Един апотеоз на френетичната омраза към интелекта. Шедьовърът на олигархията! Който толкова се обича, та чак се ревнува. Негово е циничното откровение - „в своето време Хитлер и Сталин също са номер едно”.
И ето – под розетата от Плиска (ах, туй рвение към историята!) изгря друг „месия” – слугата на мутроида. Един политически сутеньор, надовлечен в медиите направо от сутерена на чалгата. Метафората на обществената помиярщина. Парвенюто, което довчера беше вярното куче-пазач на мутроида, неговият най-любим домашен любимец, неговата персонална цветарка, неговият душеприказчик, самоотверженият изпълнител на всички негови мръсни и мокри поръчки, блестящият символ на едно задушаващо многолюдие от мизерабълни прислужници на все същата мутра. Тъй вихрено се прекамбична слугата, та довчерашният му господар го удостои със званието капут.
лигархията е политически режим, при който властта е съсредоточена в ръцете на малка група граждани, обслужва техните лични и групови интереси срещу интересите на обществото.
..................
И все пак – защо олигархията успява?
Защото знае – разчовеченият човек, докаран до неграмотна чалгаризирана маса, най обича да мрази, да завижда и да се жалва.
..........
Погледнете „месиите” и ще проумеете психологията на техните създатели.
Олигархията, без никакъв срам и свян, заложи на неонацизма и латентната ксенофобия, на страховете и омразите български. И на политическата сцена връхлетя един карикатурен фюрер, понесъл на своите хоругви първата буква от свещената глаголица – Азъ – деформирана до свастика.
После бръкна в смърдящото подземие на задкулисието и измъкна за черното кожено яке новия фюрер за лично ползване. Предводителят на омразата, главният интригант на републиката, властелинът на двуличието, мутроидът, обгърнат в престъпния чар на мафията, всенародният прелъстител, медийният съблазнител. Един арогантен и невежествен тип, подут от самолюбие, егоцентризъм, похотлива жестокост и сладострастна отмъстителност. Един триумф на жадното за диктатор общество. Един апотеоз на френетичната омраза към интелекта. Шедьовърът на олигархията! Който толкова се обича, та чак се ревнува. Негово е циничното откровение - „в своето време Хитлер и Сталин също са номер едно”.
И ето – под розетата от Плиска (ах, туй рвение към историята!) изгря друг „месия” – слугата на мутроида. Един политически сутеньор, надовлечен в медиите направо от сутерена на чалгата. Метафората на обществената помиярщина. Парвенюто, което довчера беше вярното куче-пазач на мутроида, неговият най-любим домашен любимец, неговата персонална цветарка, неговият душеприказчик, самоотверженият изпълнител на всички негови мръсни и мокри поръчки, блестящият символ на едно задушаващо многолюдие от мизерабълни прислужници на все същата мутра. Тъй вихрено се прекамбична слугата, та довчерашният му господар го удостои със званието капут.
И колко от тях ще осмислят написаното? ... ???
В България ще продължава да има стотици хиляди и ИДИОТИ, които да се доверят на гореописаните....
Бедна, бедна България!
Коментар