Кой? 7. Отписаните милиарди
Едвин Сугарев
http://www.svobodata.com
На 27 юни 2008 г. журналистката Люба Манолова публикува разследване с показателното заглавие: “Как бяха изнесени два милиарда долара преди мораториума върху плащанията на външния дълг?” В него е цитиран Ръсел Дейвис, автор на биографична книга за Робърт Максуел.
В нея се говори за документ в три екземпляра с гриф “Строго секретно”, където се дават инструкции на българските тайни служби “да координират и контролират движението на парите зад граница”. Авторката отбелязва острата реакция на Андрей Луканов по този повод – както и по отношение на твърдението, че “в периода от 1 януари до 31 март 1990 година от страната ни са изтекли 2 милиарда долара от резерва”.
Последното обаче се оказва чиста истина. Доказана с документи, публикувани едно към едно в разследването. След сигнал до финансовия министър Иван Костов за това как в края на 1990 г. главният счетоводител на БНБ Стефан Млъзев е бил задължен от бившия й председател да отпише 2 милиарда щатски долара /при курс 74 стотинки за долар/ от счетоводството на БНБ, но отказал и бил преназначен на друга длъжност, е назначена проверка на служба “Вътрешен контрол” в БНБ.
Лично банкер №1 на България проф. Тодор Вълчев (разбира се, също кадър на ДС, при това с рекорден агентурен стаж) обяснява на Костов за какво става дума. Люба Манолова цитира неговите обяснения: “Действително средствата на Валутния фонд на БНБ (Българска народна банка), воден по сметка в БВТБ (Българска външнотърговска банка) са били реално използвани за обслужване на външния дълг на страната до мораториума...Извършените плащания обаче не съответстват на целите, съгласно регламентирания статут на фонда. Налице е нарушение.”
При проверката на БНБ се установява, че става дума за “приключване” на сметките на банката с банково бордеро №910500/ 31 декември 1990, с дата 21 януари – по стари харчоне от валутния резерв на БНБ, съхраняван във БВТБ – които са направени през 1989 и 1990 г. От разследването на Манолова става ясно, че извършените плащания възлизат на 1 млрд и 723,8 милиона щатски долара – като основен източник за посрещане на тези валутни разходи са били “средствата от Валутния фонд, както и частичното ново договаряне на краткосрочни финансови кредити”.
Авторката посочва копие от документ, удостоверяващ последното такова плащане – и – забележете! – това е решение на бюрото на МС да утвърди заем от 150 млн. долара за Никарагуа – като това решение е взето на 21 декеври 1989 г. – когато режимът на Тодор Живков е свален, а на власт е правителството на Луканов.
Нека само припомня: това е само месеци преди официалното обявяване на фалита на България. Следва гладната Луканова зима, когато магазините бяха празни, хората се редяха на опашка от пет сутринта за две кофички кисело мляко и за капак на всичко имаше и режим на тока. И по това време Министерския съвет на България утвърждава: 150 милиона долара за Никарагуа! Браво!
Година по-късно – на 31 декември 1990-та се утвърждават другите харчове – като извършените плащания възлизат на 1 млрд и 723,8 милиона щатски долара.
Основен източник за посрещане на тези валутни разходи са били средствата от Валутния фонд, както и частичното ново договаряне на краткосрочни финансови кредити.
Дали българските данъкоплатци са знаели, докато са студували и гладували в зимните месеци на 1990 г. под мъдрото управление на столетницата и правителството на Андрей Луканов, че с техните пари се покриват милиардни харчове по т. н. “стокови кредити”, дадени незнайно кому – и потънали незнайно къде?
Нещата обаче не свършват дотук: за фантомното изчезване на цели два милиарда долара от валутния резерв на страната, непоследствено преди нейния фалит, се явяват и други свидетелства – като едно от тях просто не може да бъде пренебрегнато, тъй като принадлежи на прекия наследник на Луканов на премиерския пост – на Димитър Попов, който оглавява “правителството на надеждата”, след като Луканов бива принуден да поведе оставка. Ето и неговото свидетелство за стопяването на държавния резерв – като, разбира се, не може да се гарантира, че става дума за същите два милиарда:
”Когато поех държавата, хазната се оказа изпразнена. От края на март, до началото на декември, от резерва на държавата са изчезнали 2 милиарда и 150 милиона валутни лева... Парите са раздадени от Андрей Луканов. Като негов приемник, той не ми предаде никаква документация или наличност на пари”.
В някои от интервютата му впрочем се дават и някои впечатляващи подробности по това изчезване яко дим: той например заявява, че тези милиарди са изчезнали “през куфарчетата на Луканов”. Независимо от това дали можем да приемем тези “куфарчета”, с които стартира бизнеса си днешната олигархия, за реалност или само като метафора за преференциалните възможности, предоставени на червените капиталисти, няма как да не признаем, че Димитър Попов е прав – всички тези фантомни изпарявания на валутния резерв на страната са само стъпка към следващото изпиране и замитане на следите – чрез “неявните фирми” на ДС, чрез пирамиди, кухи банки, кредити без покритие и дирижирани валутни курсове.
Всичко това, разбира се, става донейде хаотично и импровизирано – тъй като освен сценария на перестройката действат и частни интереси, които изкривяват картината. За да стигнем най-сетне – след близо четвърт век, до строгата и изчистена схема на днешния държавен капитализъм: парите на държавата се влагат в една частна банка, която от своя страна прави всичко необходимо и за добруването на държавните мъже, и балансите в задкулисието, и за печалбите на кукловодите, поръчали музиката за настоящия властови сценарий.
Едвин Сугарев
http://www.svobodata.com
На 27 юни 2008 г. журналистката Люба Манолова публикува разследване с показателното заглавие: “Как бяха изнесени два милиарда долара преди мораториума върху плащанията на външния дълг?” В него е цитиран Ръсел Дейвис, автор на биографична книга за Робърт Максуел.
В нея се говори за документ в три екземпляра с гриф “Строго секретно”, където се дават инструкции на българските тайни служби “да координират и контролират движението на парите зад граница”. Авторката отбелязва острата реакция на Андрей Луканов по този повод – както и по отношение на твърдението, че “в периода от 1 януари до 31 март 1990 година от страната ни са изтекли 2 милиарда долара от резерва”.
Последното обаче се оказва чиста истина. Доказана с документи, публикувани едно към едно в разследването. След сигнал до финансовия министър Иван Костов за това как в края на 1990 г. главният счетоводител на БНБ Стефан Млъзев е бил задължен от бившия й председател да отпише 2 милиарда щатски долара /при курс 74 стотинки за долар/ от счетоводството на БНБ, но отказал и бил преназначен на друга длъжност, е назначена проверка на служба “Вътрешен контрол” в БНБ.
Лично банкер №1 на България проф. Тодор Вълчев (разбира се, също кадър на ДС, при това с рекорден агентурен стаж) обяснява на Костов за какво става дума. Люба Манолова цитира неговите обяснения: “Действително средствата на Валутния фонд на БНБ (Българска народна банка), воден по сметка в БВТБ (Българска външнотърговска банка) са били реално използвани за обслужване на външния дълг на страната до мораториума...Извършените плащания обаче не съответстват на целите, съгласно регламентирания статут на фонда. Налице е нарушение.”
При проверката на БНБ се установява, че става дума за “приключване” на сметките на банката с банково бордеро №910500/ 31 декември 1990, с дата 21 януари – по стари харчоне от валутния резерв на БНБ, съхраняван във БВТБ – които са направени през 1989 и 1990 г. От разследването на Манолова става ясно, че извършените плащания възлизат на 1 млрд и 723,8 милиона щатски долара – като основен източник за посрещане на тези валутни разходи са били “средствата от Валутния фонд, както и частичното ново договаряне на краткосрочни финансови кредити”.
Авторката посочва копие от документ, удостоверяващ последното такова плащане – и – забележете! – това е решение на бюрото на МС да утвърди заем от 150 млн. долара за Никарагуа – като това решение е взето на 21 декеври 1989 г. – когато режимът на Тодор Живков е свален, а на власт е правителството на Луканов.
Нека само припомня: това е само месеци преди официалното обявяване на фалита на България. Следва гладната Луканова зима, когато магазините бяха празни, хората се редяха на опашка от пет сутринта за две кофички кисело мляко и за капак на всичко имаше и режим на тока. И по това време Министерския съвет на България утвърждава: 150 милиона долара за Никарагуа! Браво!
Година по-късно – на 31 декември 1990-та се утвърждават другите харчове – като извършените плащания възлизат на 1 млрд и 723,8 милиона щатски долара.
Основен източник за посрещане на тези валутни разходи са били средствата от Валутния фонд, както и частичното ново договаряне на краткосрочни финансови кредити.
Дали българските данъкоплатци са знаели, докато са студували и гладували в зимните месеци на 1990 г. под мъдрото управление на столетницата и правителството на Андрей Луканов, че с техните пари се покриват милиардни харчове по т. н. “стокови кредити”, дадени незнайно кому – и потънали незнайно къде?
Нещата обаче не свършват дотук: за фантомното изчезване на цели два милиарда долара от валутния резерв на страната, непоследствено преди нейния фалит, се явяват и други свидетелства – като едно от тях просто не може да бъде пренебрегнато, тъй като принадлежи на прекия наследник на Луканов на премиерския пост – на Димитър Попов, който оглавява “правителството на надеждата”, след като Луканов бива принуден да поведе оставка. Ето и неговото свидетелство за стопяването на държавния резерв – като, разбира се, не може да се гарантира, че става дума за същите два милиарда:
”Когато поех държавата, хазната се оказа изпразнена. От края на март, до началото на декември, от резерва на държавата са изчезнали 2 милиарда и 150 милиона валутни лева... Парите са раздадени от Андрей Луканов. Като негов приемник, той не ми предаде никаква документация или наличност на пари”.
В някои от интервютата му впрочем се дават и някои впечатляващи подробности по това изчезване яко дим: той например заявява, че тези милиарди са изчезнали “през куфарчетата на Луканов”. Независимо от това дали можем да приемем тези “куфарчета”, с които стартира бизнеса си днешната олигархия, за реалност или само като метафора за преференциалните възможности, предоставени на червените капиталисти, няма как да не признаем, че Димитър Попов е прав – всички тези фантомни изпарявания на валутния резерв на страната са само стъпка към следващото изпиране и замитане на следите – чрез “неявните фирми” на ДС, чрез пирамиди, кухи банки, кредити без покритие и дирижирани валутни курсове.
Всичко това, разбира се, става донейде хаотично и импровизирано – тъй като освен сценария на перестройката действат и частни интереси, които изкривяват картината. За да стигнем най-сетне – след близо четвърт век, до строгата и изчистена схема на днешния държавен капитализъм: парите на държавата се влагат в една частна банка, която от своя страна прави всичко необходимо и за добруването на държавните мъже, и балансите в задкулисието, и за печалбите на кукловодите, поръчали музиката за настоящия властови сценарий.
Само компроматите ще станат лавинообразни 
Коментар