От нафталина 
Тайната операция срещу Плама
Фирми от холдинга "Евроенерджи" стават кредитни милионери на гърба на рафинерията
5 Септември 2001
В заплетения казус "Плама" най-сложни са отношенията на рафинерията с "Евроенерджи". Холдингът е регистриран на 5 май 1995 г. В структурата му влизат двадесетина фирми с разнообразен предмет на дейност - от търговия с нефтопродукти до строителство, селско стопанство, производство на специална продукция. "Евроенерджи" има печатница в Плевен и фондация. Някои от компаниите са 100% собственост на холдинга, в други участието му варира от 98% до 40%. Едни са свързани финансово с Добруджанска банка ("Ангора" АД), други, като "ВАМО" са част от българо-руското дружество "България-Кубан". Управляват се почти от едни и същи лица. Сред тях най-често се срещат имената на Атанас Коларов, брат му Иван, а в "Евроенерджи мотърс" и това на бившия земеделски министър Георги Танев. Три от фирмите са в списъка на кредитните милионери. Това са "Евроенерджи ойл" "Евроенерджи мотърс" и "ВАМО". Техните задължения в нови лева съответно са 37 425 315, 1 872 513 и 1 681 807.
На 6 септември 1996 г. холдингът става собственик на 67% от акциите на "Плама". Две години по-късно рафинерията е препродадена на "Плама консорциум лимитид", регистриран в Кипър. Сделката е направена на 18 септември 1998 г. Според договора "Евроенерджи" е кредитор на "Плама"-Плевен с 20 000 000 000 стари лв. По-голямата част от тези пари изобщо не са влизали в рафинерията. За движението на милионите има доста документи.
Един от тях е заключението на тройна съдебно-счетоводна експертиза. Тя е назначена от Софийския градски съд по дело № 72 от 1996 г., с което е открито производство по несъстоятелността на "Минералбанк". В експертизата са посочени най-значителните заеми в левове и валута, отпуснати от банката през периода януари-май 1996 г. Дължимите суми са дадени в неденоминирани левове. Описан е левов кредит на "Евроенерджи ойл" за 204 872 000 лв. и валутен за 1 065 329 000 лв. Има и три заема на "Евроенерджи-Мапус" (два валутни и един левов), съответно за 148 042 000 лв., 130 572 000 лв. и 204 872 000 лв.
В заключението се посочва, че на "Евроенерджи ойл" са отпуснати 3 кредитни линии на обща стойност 1 548 815 000 лв., които не се обслужват. Във връзка с тях са издадени 5 гаранции от "Хърсев и Ко", чийто срок е изтекъл. На 28 юли 1993 г. на едно от дружествата в холдинга - "Мекта", е бил отпуснат инвестиционен кредит с главница в размер на $2 463 566. Документация за обезпеченията по заема, както и финансова информация за клиента, обаче липсват. Въпреки това в полза на същото дружество на 31 май 1993 е издадена и банкова гаранция за $507 719
Няма данни дали тя е била реализирана.
Изглежда, в Минералбанк са имали пълно доверие на "Евроенерджи". И това не е случайно. По това време Емил Хърсев е бил член на съвета на директорите на банката.
Доста странни са и гаранциите за обезпечаване на кредитите на "Евроенерджи". Залозите и ипотеките по тях са учредени не в полза на кредитора - Минералбанк, а на поръчителя - "Хърсев и Ко". При това той не гарантира нищо определено на банката. Само поема задължението да й изплати това, което събере от трети лица, учредили залозите и ипотеките. Според финансисти подобен вид гаранции са непознати в нашето право. Те не са забранени, но не съответстват с изискванията на действащия по онова време Закон за банките и кредитното дело. Юристи твърдят, че в случая вероятно има данни за извършени престъпления по няколко члена от Наказателния кодекс.
И те не са отменени
Като добър финансист Хърсев явно много добре е знаел, че парите могат да се прехвърлят в дълг на рафинерията. Така и става. На "Плама" са приписани задължения по 11 договора. Дружеството обаче е страна само по два от тях. Те са от 24 и 26 август 1994 г. и са за кредит от "Минералбанк" в размер на 130 441 449 стари лв. Всички останали са искани и получени все от близки до "Евроенерджи" фирми и все за цели, които нямат нищо общо с рафинерията.
Сега Хърсев и останалите участници в източването на "Плама" правят отчаяни опити да заблудят и новото правителство. Искат фалит и толкова. Фактът, че ако рафинерията заработи, в бюджета ще влизат 300 млн. лв. годишно само от акцизи и такси, за тях няма значение. Те са си взели своето.
http://paper.standartnews.com/archiv...ty/s3120_8.htm
Тайната операция “Фалит за Плама”
Само ликвидирането на рафинерията може да спаси от затвор един наш и няколко чужди финансисти
Четвъртък, 23 Август 2001
Поредни протести заляха плевенската рафинерия "Нова Плама" вчера. По случайност не се стигна до сериозни инциденти. Според ръководството натискът е организиран от съмнителни личности и е в изпълнение на политическа поръчка. Истината е, че рафинерията умишлено е вкарана в омагьосан кръг. Целта е фалит и заличаване на следите, оставени от един наш и няколко чужди финансисти. "Плама" има нови собственици и оздравителен план. Неговото изпълнение обаче не може да започне, преди да бъдат платени 40 млн. лв. данък върху отчетената от предишното ръководство куха печалба в размер на 120 млн. лв. Две години бившият финансов министър Муравей Радев не намери сили и начин да предложи промяна в закона за корпоративното подоходно облагане. Така "Плама" вече трета година е без заверен баланс. При това положение рафинерията не може да получи международно финансиране за $150 млн. Случаят е прецедент. В началото на септември ръководството на "Плама" ще представи доклад за него в парламента. Очаква се още на есенната сесия Народното събрание да промени закона за корпоративното подоходно облагане и да реши казуса "куха печалба". А отпаднат ли изкуствените данъчни задължения, рафинерията ще заработи. Дружеството незабавно ще плати дълговете си към кредиторите и възнагражденията на работниците. Дотогава не остава много време. И единственият начин да се попречи са протестите, стачките, живите вериги. Кой е организаторът и за кого работи? Водач на "недоволните" всеки път е Огнян Петков, бивши административен директор в рафинерията. Той е роден през 1952 г. в село Долни Луковит, Плевенско. Завършил е ВТУ "Ангел Кънчев" в Русе, специалност двигатели с вътрешно горене. Работил е в ботевградския завод "Чавдар" и в АПК "Искър" - Пелово. От 1985 до 1999 г. се труди в "Плама". Според публикация в "Плевенски вести" от март т. г. е следствен за участие в присвояване на 3500 патрона, предназначени за охраната на рафинерията. Новите собственици на "Плама" са завели срещу него и дело за присвояване на фирмена собственост. В своя автобиография Огнян Петков пише: "Бил съм лидер на 2000 работници, които обявиха гражданско неподчинение на 03.12.1997 г., продължило до 18.12.1998 г., и организатор на всички протестни действия, насочени срещу умишленото разграбване на втората по големина рафинерия в страната". Петков твърди, че в момента работи като ръководител на представителство към "Хърсев и Ко". Истината е, че е назначен за отговорен пазач в "Рексойл" ЕООД с управител Емил Хърсев. Същият е сред главните действащи лица, които са източили милиони от "Плама" и които сега искат бърз фалит на рафинерията, за да прикрият следите си.
http://paper.standartnews.com/archiv...al/s3107_2.htm
Тайната операция срещу ПламаФирми от холдинга "Евроенерджи" стават кредитни милионери на гърба на рафинерията
5 Септември 2001
В заплетения казус "Плама" най-сложни са отношенията на рафинерията с "Евроенерджи". Холдингът е регистриран на 5 май 1995 г. В структурата му влизат двадесетина фирми с разнообразен предмет на дейност - от търговия с нефтопродукти до строителство, селско стопанство, производство на специална продукция. "Евроенерджи" има печатница в Плевен и фондация. Някои от компаниите са 100% собственост на холдинга, в други участието му варира от 98% до 40%. Едни са свързани финансово с Добруджанска банка ("Ангора" АД), други, като "ВАМО" са част от българо-руското дружество "България-Кубан". Управляват се почти от едни и същи лица. Сред тях най-често се срещат имената на Атанас Коларов, брат му Иван, а в "Евроенерджи мотърс" и това на бившия земеделски министър Георги Танев. Три от фирмите са в списъка на кредитните милионери. Това са "Евроенерджи ойл" "Евроенерджи мотърс" и "ВАМО". Техните задължения в нови лева съответно са 37 425 315, 1 872 513 и 1 681 807.
На 6 септември 1996 г. холдингът става собственик на 67% от акциите на "Плама". Две години по-късно рафинерията е препродадена на "Плама консорциум лимитид", регистриран в Кипър. Сделката е направена на 18 септември 1998 г. Според договора "Евроенерджи" е кредитор на "Плама"-Плевен с 20 000 000 000 стари лв. По-голямата част от тези пари изобщо не са влизали в рафинерията. За движението на милионите има доста документи.
Един от тях е заключението на тройна съдебно-счетоводна експертиза. Тя е назначена от Софийския градски съд по дело № 72 от 1996 г., с което е открито производство по несъстоятелността на "Минералбанк". В експертизата са посочени най-значителните заеми в левове и валута, отпуснати от банката през периода януари-май 1996 г. Дължимите суми са дадени в неденоминирани левове. Описан е левов кредит на "Евроенерджи ойл" за 204 872 000 лв. и валутен за 1 065 329 000 лв. Има и три заема на "Евроенерджи-Мапус" (два валутни и един левов), съответно за 148 042 000 лв., 130 572 000 лв. и 204 872 000 лв.
В заключението се посочва, че на "Евроенерджи ойл" са отпуснати 3 кредитни линии на обща стойност 1 548 815 000 лв., които не се обслужват. Във връзка с тях са издадени 5 гаранции от "Хърсев и Ко", чийто срок е изтекъл. На 28 юли 1993 г. на едно от дружествата в холдинга - "Мекта", е бил отпуснат инвестиционен кредит с главница в размер на $2 463 566. Документация за обезпеченията по заема, както и финансова информация за клиента, обаче липсват. Въпреки това в полза на същото дружество на 31 май 1993 е издадена и банкова гаранция за $507 719
Няма данни дали тя е била реализирана.
Изглежда, в Минералбанк са имали пълно доверие на "Евроенерджи". И това не е случайно. По това време Емил Хърсев е бил член на съвета на директорите на банката.
Доста странни са и гаранциите за обезпечаване на кредитите на "Евроенерджи". Залозите и ипотеките по тях са учредени не в полза на кредитора - Минералбанк, а на поръчителя - "Хърсев и Ко". При това той не гарантира нищо определено на банката. Само поема задължението да й изплати това, което събере от трети лица, учредили залозите и ипотеките. Според финансисти подобен вид гаранции са непознати в нашето право. Те не са забранени, но не съответстват с изискванията на действащия по онова време Закон за банките и кредитното дело. Юристи твърдят, че в случая вероятно има данни за извършени престъпления по няколко члена от Наказателния кодекс.
И те не са отменени
Като добър финансист Хърсев явно много добре е знаел, че парите могат да се прехвърлят в дълг на рафинерията. Така и става. На "Плама" са приписани задължения по 11 договора. Дружеството обаче е страна само по два от тях. Те са от 24 и 26 август 1994 г. и са за кредит от "Минералбанк" в размер на 130 441 449 стари лв. Всички останали са искани и получени все от близки до "Евроенерджи" фирми и все за цели, които нямат нищо общо с рафинерията.
Сега Хърсев и останалите участници в източването на "Плама" правят отчаяни опити да заблудят и новото правителство. Искат фалит и толкова. Фактът, че ако рафинерията заработи, в бюджета ще влизат 300 млн. лв. годишно само от акцизи и такси, за тях няма значение. Те са си взели своето.
http://paper.standartnews.com/archiv...ty/s3120_8.htm
Тайната операция “Фалит за Плама”
Само ликвидирането на рафинерията може да спаси от затвор един наш и няколко чужди финансисти
Четвъртък, 23 Август 2001
Поредни протести заляха плевенската рафинерия "Нова Плама" вчера. По случайност не се стигна до сериозни инциденти. Според ръководството натискът е организиран от съмнителни личности и е в изпълнение на политическа поръчка. Истината е, че рафинерията умишлено е вкарана в омагьосан кръг. Целта е фалит и заличаване на следите, оставени от един наш и няколко чужди финансисти. "Плама" има нови собственици и оздравителен план. Неговото изпълнение обаче не може да започне, преди да бъдат платени 40 млн. лв. данък върху отчетената от предишното ръководство куха печалба в размер на 120 млн. лв. Две години бившият финансов министър Муравей Радев не намери сили и начин да предложи промяна в закона за корпоративното подоходно облагане. Така "Плама" вече трета година е без заверен баланс. При това положение рафинерията не може да получи международно финансиране за $150 млн. Случаят е прецедент. В началото на септември ръководството на "Плама" ще представи доклад за него в парламента. Очаква се още на есенната сесия Народното събрание да промени закона за корпоративното подоходно облагане и да реши казуса "куха печалба". А отпаднат ли изкуствените данъчни задължения, рафинерията ще заработи. Дружеството незабавно ще плати дълговете си към кредиторите и възнагражденията на работниците. Дотогава не остава много време. И единственият начин да се попречи са протестите, стачките, живите вериги. Кой е организаторът и за кого работи? Водач на "недоволните" всеки път е Огнян Петков, бивши административен директор в рафинерията. Той е роден през 1952 г. в село Долни Луковит, Плевенско. Завършил е ВТУ "Ангел Кънчев" в Русе, специалност двигатели с вътрешно горене. Работил е в ботевградския завод "Чавдар" и в АПК "Искър" - Пелово. От 1985 до 1999 г. се труди в "Плама". Според публикация в "Плевенски вести" от март т. г. е следствен за участие в присвояване на 3500 патрона, предназначени за охраната на рафинерията. Новите собственици на "Плама" са завели срещу него и дело за присвояване на фирмена собственост. В своя автобиография Огнян Петков пише: "Бил съм лидер на 2000 работници, които обявиха гражданско неподчинение на 03.12.1997 г., продължило до 18.12.1998 г., и организатор на всички протестни действия, насочени срещу умишленото разграбване на втората по големина рафинерия в страната". Петков твърди, че в момента работи като ръководител на представителство към "Хърсев и Ко". Истината е, че е назначен за отговорен пазач в "Рексойл" ЕООД с управител Емил Хърсев. Същият е сред главните действащи лица, които са източили милиони от "Плама" и които сега искат бърз фалит на рафинерията, за да прикрият следите си.
http://paper.standartnews.com/archiv...al/s3107_2.htm
Коментар