Политика (Архив до 13.11.2013 г.)

[Kiro]

България заплашена от наказание заради мораториума за нивите

Европейската комисия обяви, че няма правомощия да удължи мораториума за продажба на земеделски земи у нас на чужденци и страната ни е заплашена от наказателна процедура. ЕК отказа да отложи свободната продажба на ниви на чужденци в Румъния.

Цитатът на деня днес е от крайно левия националист Минчо Минчев: "Представете си, че утре Европейския съюз го няма, а българската земя е в чужди ръце?". Моля?

ОТНОВО СЕ ВИДЯ , ЧЕ ВСИЧКИ СА КОМУНИСТИ

[dosadnik_3]

Бодна го на всички нас. Очаквам процедурата на ЕК. По-точно чакам да разбера КОЛКО?

Аз предлагам направо Фсичко да спрат То така или иначе по аксиома, като са БСП и партньори на власт, винаги им спират парите, ама на мен ми е забавно, че тоя път нема да им ги спрат поради тяхната собствена глупост и некадърност, ами заради Сидер Ага

[Стамболов]

Поздрави на лъжливите комунисти гигов и киро

Открито писмо до незнайния българин – част първа




Eдвин Сугарев
http://www.svobodata.com


Това обезмозъчаване продължава и днес. Или може би не ти се вярва? Продължава, само че не чрез стената за разстрел и телената мрежа на концлагера – това са стари и ниско ефективни методи. Продължава чрез наглостта на подмяната, липсата на справедливост, отказа на държавата да произвежда качество на живот. Продължава чрез систематичното прокуждане на българите, които могат и знаят – и за които свободата е върховна ценност.

Три милиона от тях вече ги няма тук – от началото на прехода досега. Три милиона! Това са предимно младите хора на България, родените около и след промените. Това е залогът за нейното бъдеще, опората за нейното съществуване. Един жесток, неписан закон разделя заминаващите и оставащите тук. Тези, които могат, знаят и имат перспектива пред себе си – те заминават.

Остават старите, неграмотните, бедните; остават налудните носталгици, възхваляващи стадното живеене; остават онези, които се страхуват от свободата – защото свободата е и отговорност, защото тя изисква сам да градиш съдбата си, а заедно с другите да се грижиш и за небесната стреха, която пази всички ни в общия дом България.

Ето – това е раната, от която изтича кръвта на българската нация. И тази рана е съзнателно нанесена. Управляват ни мародери, за които нито историята, нито общото ни бъдеще имат значение – значение има само тяхното “сега”, само времето за изплюскване и опоскване на еднократния им животец. И както тогава – след 9-ти септември – така и сега те се крепят единствено на обезкървяването и обезмозъчаването на родината.

Те единствени имат интерес от това в нея да останат само старите, бедните и невежите – защото те са техния електорат.

Те знаят, че страната ни може да бъде колкото си иска бедна и обезсърчена – и че именно поради тази бедност и обезсърченост тяхното не се губи.

Те знаят и че има кой да плати за пропукването и разпада на днешна България, че някогашните “братушки” жаждуват да си възвърнат своята отколешна губерния – само че този път без формална окупация, само със силите на своята пета колона.

Затова се обръщам към теб. Ти, който и да си, където и да си, чуй ме! Тази страна заслужава по-добра съдба от калта, в която всички сме натикани до шията. Нейната хиляда и триста годишна история не е градена през кръв и страдания, за да приключи като забравена от всички територия, от която никой няма нужда – и чиято единствена перспектива е да се превърне в нещо като Белорус на Балканите.

Знай, че краят – окончателният край – е вече близък – и че ако бъдат оставени да управляват, мародерите ще предизвикат, благодарение на своята наглост, нова емигрантска вълна, която ще превърне България в нещо като старчески дом за люде с ментални отклонения. И знай, че вече сме стигнали там, откъдето тръгнахме – и че тези 24 години от живота ни са зачеркнати завинаги; нещо повече – зачеркнати са от историята на България, все едно никога не са били.

Може би не ми вярваш? Мислиш, че преувеличавам, че съм черногледец и мизантроп? Спомняш ли си митинга от 7-ми юни 1990 г. – онзи митинг, свикан от СДС за изборите тогава, в зората на промените? Спомняш ли си как булевардът беше залят от стотици хиляди хора – от Орлов мост чак до Плиска? Спомняш ли си надеждите, спомняш ли си увереността, че всичко ще се промени, че след този взрив на обществена енергия комунистите най-сетне ще бъдат натикани в миша дупка?

Е, не бяха. Оттогава изтече много вода. Организираха се комплоти, сваляха се правителства, инициираха се разделения сред демократично мислещите хора, фалираха банки, идваха спасители на нацията, провеждаха се гнусни медийни кампании и нагли оперативни мероприятия. Днес, 23 години по-късно, този митинг се повтори – протестите от юни и юли бяха също толкова масови, а и толкова възторжени.

Можем само да им се радваме – те са доказателство, че въпреки всички усилия на дегизираната комунистическа партия гражданската енергия на българите не е сломена. Само че хората, които протестираха тази година, отново нямаха свое представителство във властта и в българския парламент.

Отново на власт бяха старата комунистическа власт и нейните производни. Всички останали – и най-вече тия, чиято енергия бушуваше през друг един юни – този от 1990 г. – всички те бяха на улицата. Все едно че този преход не се беше състоял, все едно че член първи от Живковата конституция никога не е бил отменян.

Това е положението, незнайни ми братко. И ако се вгледаш в мародерите, които ни управляват, ще видиш, че е точно така: тяхната наглост свидетелства за самочувствието, че властта им е дадена априори, че тази държава и този народ са само играчки в техните ръце, че те пак са тук и пак са си същите – и ще правят с тях, каквото си искат.

Затова се обръщам към теб, който и да си, където и да си под небесната стряха България. Време е наистина да извоюваме страната си от тези негодници, които погубват нейното бъдеще. Време е и нещо повече дори – настъпил е крайният миг, отвъд който това няма да бъде възможно.

Нужен е един нов патриотизъм, основан не на омразата, а на общата воля да постигнем свободата си, като низвергнем тези мародери, които сквернят националното ни достойнство и чувството ни за чест. Нужно е да възвърнем страната си в нормалността, от която тя беше откъсната преди близо седем десетилетия. Нужно е ако щеш и сами на себе си да докажем, че сме хора, а не стадо овце, примирило се с факта, че вълците са негови пастири.

Затова се обръщам към теб, братко мой – който и да си, където и да си. Заради духовните корени, които ни държат изправени срещу бурите, които раздират България. Заради срама, който изпитвам от днешната българска участ – и заради гнева, в който се преражда този срам. Можеш ли да разбереш този гняв, можеш ли да го почувстваш? Хей ти, чуваш ли ме?

Това последното е цитат от една стара песен, запомнена от младостта ми. Чух я наскоро – пя я нейният създател Роджър Уотърс – на прочутия си концерт в София, на който върху неговата стена се изписа и българското искане: “Оставка”. “Хей ти” – пееше той –“можеш ли да ме почувстваш? Хей ти, не им помагай да погребат светлината.

Никога не се предавай без борба!.... Хей ти, не ми казвай, че няма надежда.

Заедно ще успеем, разделени - нямаме шанс...”

Затова се обръщам към теб, незнайни българино, който и да си, където и да си. Търся те, за да не им помагаш да погребат светлината. Търся те, защото заедно можем да успеем, а разделени ще погасваме в безнадеждността. Търся те, за да ти кажа: Не се предавай!

Никога не се предавай без борба!

[kandid]

Бодна ли го Сидер Ага на целото европейско союзче

Бодна го на всички нас. Очаквам процедурата на ЕК. По-точно чакам да разбера КОЛКО?

[Shar]

"Защото работи в интерес на хората, защото се опитва да направи живота по-добър".

Аахаххахахахахахахахаххахахахахаххахахахаххахахаха ххаха

Както се казваше в онзи виц по "ваше" време: Даже знам, за интереса на КОИ хора работи и чий живот направи поп-добър......поименно

Ако се съмняваш, може да прегледаш днешната среща на свинаря гергов с още живи (не умират дейба ) партизани.

[Kiro]

Николай Митков
Днес във Стара Загора гостува Росен Плевнелиев който е бил президента на народа , е добре аз като гражданин решавам да посетя неговата лекция . Какво се случва обаче на входа , първоначално застаналите 2-ма униформени изведнъж стават 7 и спират мен и 3-мата ми приятели на входа на университета . След това униформените изискаха документи за самоличност на всеки от нас , записаха ни имената и ни казаха цитирам - МОЛЯ НАПУСНЕТЕ РАЙОНА НА ТРАКИЙСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ НЕ СТЕ ЖЕЛАНИ ТУК . Смятам че всеки гражданин има право да се разкарва кадето си иска , освен ако не е часна собственост естественно . ПЛЕВНЕЛИЕВ - ОСТАВКА - ТИ НЕ СИ МОЯТ ПРЕЗИДЕНТ

[dosadnik_3]

Депутатите наложиха мораториум за продажба на земеделска земя на чужденци...http://daniivanov.blogspot.com/2013/...post_8681.html

Бодна ли го Сидер Ага на целото европейско союзче

[Стамболов]

Поздрави на лъжливите комунисти гигов и киро

Открито писмо до незнайния българин – част първа




Eдвин Сугарев
http://www.svobodata.com


Да, до теб. Все едно кой си, какъв си, къде си. Все едно дали пишеш стихове или ровиш в кофите за смет. Все едно дали протестираш по жълтите павета или затъваш в затънтената провинция, във все по-подивяващия Северозапад например – без работа, без хляб, без надежда.

Все едно дали си българин или си ром, християнин ли си или мохамеданин. Пиша ти, защото едно небе е стреха над всички ни – и една пръст пази костите на тези, дето са били преди нас – и дето са страдали, за да ни дадат живот.

Пиша ти, защото всички сме чада на България – и сме заедно в нейната обреченост. Пиша ти, защото има и нещо над личното оцеляване, личното верую и личните отчаяния. И това е основанието ни да бъдем общност, която помни себе си и държи на себе си; това са всички тези традиции, всички тези страдания и духовни лутания, целият натрупан през вековете смисъл, който събира живеещите на една територия и го прави народ.

Пиша ти, защото това основание се разпада. Нашата България се разпада – разпуква се като заседнал в абсурдите кораб – и потъва сред кал и безмислие, сред ярост и безумства. Пиша ти, защото бяхме измамени, защото нашата воля да я променим и да я превърнем в нормална страна бе подменена и поругана.

Пиша ти, защото нашата България се управлява от мародери. И това не е от вчера и оня ден. Наглото разграбване и обезмозъчаване на страната ни започна още от 9-ти септември 1944 г., когато тя бе окупирана от армията на Сталин – и чрез нейните щикове беше наложен най-нелепият и мракобесен режим в българската история.

Никак не е случайно, че преходът ни към демокрация се оказа ялов и уродлив – оказа се преход на комунистическата номенклатура към посткомунистическата олигархия. Преход дълго подготвян и обмислян, преход свързан с ограбването на страната ни – чрез милиардите от външния ни дълг, превърнати в начален капитал за градените от ДС групировки и престъпни структури.

Този преход можеше да бъде реален, както беше в Полша, Чехия, Унгария, Прибалтийските републики и почти навсякъде другаде. Единствено в България той се сбъдна изцяло по сценария, разработван в централите на КГБ и националните им филиали – като родната Държавна сигурност. Страната бе препъната още в началото, преходът бе извратен, вместо в нормална страна се превърнахме в държава на абсурдите, управлявана по закона на джунглата.

Мислиш ли, че това е случайно? Мислиш ли, че по някаква лична приумица на кретена Т. Ж. единствено България положи в нозете на Кремъл националната си независимост – с двукратното искане да станем 16-та Съветска република? Мислиш ли, че българската нация страда от масова деменция – и българите искрено вярват, че “братушките” са преминали за втори път Дунава, за да ни освободят – този път от фашистко иго?

Освободиха ни единствено от нормалността. Освободиха ни от свободата. Освободиха ни от интелекта и здравия разум на нацията, за да се сбъдне сакралната мечта на техните български подгласници – да управляват народ от поданици, а не от свободни граждани – мечта на негодници, осъзнали силата на насилието.

Над 30 000 души, избити без съд и присъда в първите дни след 9-ти септември. Още над 2000, осъдени от тъй наречения “народен” съд. И още десетки хиляди, натикани в ада на комунистическите концлагери, за да бъдат смазани и обезличени, за да прекарат дните си, белязани с неизличимото клеймо, определящо ги като “врагове на народа”.

Кои бяха те? Бяха свещеници и учители, фабриканти и банкери, учени и писатели, общественици и политици. Беше българската интелигенция, тогава все още достойна за името си. Беше цветът на нацията – бяха хората, които знаеха цената на думата “родина”; хората, които виждаха по-далеч от натрапения комунистически хоризонт, които не търпяха простаците и нагаждачите, които имаха куража да кажат “не”.

Това беше същинско прочистване на България, много подобно на онова, което други едни комунисти проведоха много по-късно в една съседна нам държава. Но прочистване не по етнически, а по интелектуален и нравствен признак – беше варварско изколване на свободните духом, за да останат само робите – и за да могат преклонените главици да бъдат покръствани в робство. България бе обезкървена – и нещо по-лошо – България бе обезмозъчена.

Не е вярно, че не е имало съпротива. Имаше – горяните например – които застанаха с оръжие в ръка срещу тези нови варвари, дошли от Изток. Само че тази съпротива беше твърде ранна – и твърде непозната. Беше обречена битка, водена в затънтените покрайнини на държавата. Беше твърде отдавна, за да бъде помнена от мачканите с комунистически ботуши поколения.

България нямаше Чешка пролет и Харта 77, нямаше въстание като това в Унгария, нямаше Солидарност с нейните стачки и бунтове в Гданск – нямаше памет, която да говори на живеещите в безвремието, че комунизмът е напаст, която заличава не само ценностните парадигми, но и самата национална идентичност на поразените – и че съпротивата срещу него е не само възможна, но и насъщна.

И именно заради това България – тази стара руска мишена, набелязана още в началото на ХІХ век, се оказа най-податлива на червеното малоумие – и най-безпомощна да се справи с него. Липсваше ни националният катарзис на съпротивата, липсваше ни емиграцията, която да поддържа самочувствието ни на свободни хора с история и памет, които не могат да бъдат заличени.

И тези неща ни липсваха не случайно – защото тези, във и чрез които можеше да покълне свободата, бяха предвидливо изклани още в първите години от тъй наречения “социалистически строй”. И именно заради тази липса България се оказа единствената страна от бившия Източен блок, която на свободни избори след падането на Берлинската стена избра отново комунизма.

Това обезмозъчаване тегне, гнети и обрича. То предопредели нравствената патология и политическата идиотия, в която изпадна страната ни. То избуя в правилото за всеобщия маскарлък, в цинизма на стратегиите за лично оцеляване, в безнадеждното примирение пред срастването на държавата с организираната престъпност, в жаждата да гласуваш за някакъв измислен спасител – само за това, че още не те е излъгъл, в чалгата като модерна житейска философия и лесно усвоим начин на живот.

Това обезмозъчаване продължава и днес. Или може би не ти се вярва? Продължава, само че не чрез стената за разстрел и телената мрежа на концлагера – това са стари и ниско ефективни методи. Продължава чрез наглостта на подмяната, липсата на справедливост, отказа на държавата да произвежда качество на живот. Продължава чрез систематичното прокуждане на българите, които могат и знаят – и за които свободата е върховна ценност.

[vbvb]

Депутатите наложиха мораториум за продажба на земеделска земя на чужденци...http://daniivanov.blogspot.com/2013/...post_8681.html

[Kiro]

http://radioplovdiv.bg/index2.php?content=news&id=21230
Тотев под обстрел - отляво и отдясно
radioplovdiv.bg
Политическите реакции на продължаващия скандал със записи с участието на пловдивския кмет Иван Тотев не секват и днес. От БСП засега се въздържат да обявят реакцията си в Общинския съвет, предпазливи са и от ДПС, а Реформаторският блок поиска оставка


МУТРИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИ

[kandid]

22 години надолу и все надолу - да се пробудим!
Богомил Бонев: Никой не приема льохмана Плевнелиев за президент
www.bgmak.eu
Не на всяка пастирка е дадено да знае, че Президентска институция няма. Има институция Президент, но това, че никой не приема льохман

Да се пробудим и да попитаме Боги Жмудата с какви пари построи комплекса в Банско? Защо е управител на панаира? И в какво качество дава политически оценки и наставлява?

[gigow]

Аз мисля, че "герберастите" ще издържат някак си на каторжен лагер за годините, които са били членове или симпатизанти на герб, ама комунягите как ли ще издържат над 100 години, предвид преклонната възраст на тяхната бабичка?

Ша издържите дръжки! Та вие сте същите пъзльовци като лидера си, който си купи бронирана лимузина....

А БСП е издържала над 120 години на всякакви трусове, на гонения, на възход и падение. На интерниране, на затвори, на разстрели. И сега ще издържи на идиотското ви оплюване и демонизиране, в което са се впрегнали всякакви медии и платени форумни тролове. Ще издържим и на онзи чешки идиот, с идиотските си "творения".

И знаеш ли защо БСП издържа всичко през всичките тези години?

Защото работи в интерес на хората, защото се опитва да направи живота по-добър. И хората го разбират. Естествено не всички от тази партия работят за това, има и боклуци.
Естествено и не винаги методите и средствата за постигане на целите са правилните. Понякога са ужасно грешни, но партията винаги е намирала сили да си признае грешките, да се промени и да бъде в крак с времето.
Затуй е тръгнала от 19 век, мина през целия 20 век и продължава уверено през 21я.

А напъните на някакви форумни плювачи като Шарко и Коки изобщо не могат да и навредят. Вие сте толкова незначителни, че дори не знам защо ви отделям толкова време. Може би защото не понасял лъжите и манипулациите на платените плювачи.

[Kiro]

22 години надолу и все надолу - да се пробудим!
Богомил Бонев: Никой не приема льохмана Плевнелиев за президент
www.bgmak.eu
Не на всяка пастирка е дадено да знае, че Президентска институция няма. Има институция Президент, но това, че никой не приема льохман

[Стамболов]

Полит-карикатурно
http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/1...t-karikaturno/

В разгара на протестите през юни и юли непрекъснато слушахме да ни убеждават, че независимо от "грешката с Делян Пеевски" на това Народно събрание "трябва да се даде шанса да заработи, та да покаже какво може".

Е, за добро или за зло, след повече от сто дни скандиране, хората в София се измориха, станаха далеч по-малобройни вечер, и въпреки че полицейските кохорти около Парламента и в съседните улици са все така устрашително много, Народното събрание действително "получи възможността да заработи" спокойно. Получи и възможността да покаже "какво може". При това повече от красноречиво.

Мисля че показаното се изчерпа с две неща: първото е, че

това Народно събрание "може" – понякога, с голяма мъка – и да се събере

Така, в изключително занимателна интрига, която вестниците започват да разискват от самото начало на всяка седмица се превърна изчисляването на броя на депутатите, които се очаква да се регистрират в сряда, четвъртък и петък; изследването кои от тях са България, кои в Брюксел (за да тормозят там портиерите на определени партийни централи с оплаквания за техния "неоколониализъм", а след това и определени ресторантьори с разправии за "сметката"). Изчисляване обаче, което никога не е напълно успешно, и изненадите с "кворума" са основната новина от "получилата възможността да работи" ковачница на законите.

Истинската веселба обаче започва, когато Парламентът успява да покаже второто нещо, което характеризира неговата най-сетне започнала "работа", а именно –

производството на скандали

Защото това Народно събрание наистина се е превърнало в нещо като най-централно разположената в републиката кръчма, сблъсъците и спектаклите в която приковават вниманието на всички. Един ден в тази кръчма обсъждат някакво митично тефтерче с някакви инициали, в друг – колко точно пъти бил летял с правителствения самолет през последните четири години предишният министър-председател. Но най-вече, най-вече се замерят с тарикатски реплики: "Ние сме като стайно цвете, пазете ни" (В. Сидеров); "Фикусът пак не е дошъл на работа" (стайното цвете, де, да не искате да го нарека теменужка)" (Б. Борисов).

От тези тарикатски реплики в парламентарната зала е перманентно заредено с агресия, която периодично се взривява в съвсем истински "наскачания" и "налитания". Точно те дават обилен материал на медийните наблюдатели на придобилото шанса да заработи Народно събрание. Най-подробно (и наистина сякаш отразяват сбиване в нощен клуб или на стадион) ни се описва как точно са скочили депутатите от "Атака", как са заградили в кръг депутатка от ГЕРБ, предизвикала юнашкия им отпор, как лидерът им с "два скока" се намерил на трибуната, но председателят Миков "с лявата си ръка" стиснал микрофона и не му дал да говори и т. н. и т. н. Изобщо работата тече, най-сетне тече. Интересното е, че никой, включително оторизираните журналисти, не обръщат особено внимание на поводите, по които тези "почти сбивания" избухват. Защото те наистина без изключение са "кръчмарски". Както във всяка кръчма по-нататък, понякога в нея влизат и разни "оригинали", като онзи например субект, който – богато отразен със снимков материал – бе проникнал в "законодателния храм", за да вземе автограф върху фланелката си от премиер-министъра Пламен Орешарски (за какво бе отишъл в Парламента Орешарски тогава така и не разбрахме, но как с видимо удивена физиономия, че от него искат нещо различно от оставка, се подписва на фланелката, видяхме документирано от най-различни ракурси).

Да, вече сериозно казано –

този Парламент действително е карикатура

Той просто няма капацитет да бъде нещо по-различно от карикатура. И неговите "лидери" не могат да се опишат инак освен карикатурно.

Ще трябва да се види например Сергей Станишев: тази маска на арогантност с мъка удържана пред прозираща изпод нея дълбинно-инфантилна страхливост. Тази постоянно таена готовност да побегне след произнесената по-дръзка фраза; прикривана, но неможеща да се скрие неубеденост в собствената самостоятелност. Този човек, белязан с неизтриваща се с годините сянка на "номиниран от истинския шеф", с един "вечен Първанов" зад гърба си, чието поведение изглежда удивително зависи от жената, която в този момент му е спътница в живота. Защото ако в мандата, в който сам бе министър-председател, тази жена бе бойка пиарка с момчешко поведение, което сякаш бе източник на постоянна фрустрация, днес тя е съпруга с откровено майчинско излъчване, а това очевидно му дава повече кураж. Усеща се направляван меко, но властно от тази "майчица" зад гърба, а това го прави и по-неостъпчив и по-спокоен.

Ще трябва да се види след това и лидерът на втората партия в коалицията, Лютви Местан, с неговото излъчване на паша от епохата на Танзимата (на реформите "а ла франга" в Османската империя), но същевременно и на провинциален даскал, фиксиран върху странното убеждение, че съвършеното владеене на граматическите парадигми е връх на интелектуалния космос и поради това непрестанно досаждащ на посетителите в кръчмата с поправянето на грешките им в местоименията и ударенията.

Ще трябва да се види накрая и най-живописният "герой" – лидерът на "Атака", Волен Сидеров – ентусиазиран субект, буквално неможещ да излезе от еуфорията че неочаквано за самия себе си, се е сдобил с властта да бъде слушан и харесван от най-едрогабаритните побойници в квартала, от същите онези, на чиято компания по-рано, макар страшно да му се е искало, не се е и надявал. Сега, имайки ги като постоянно усещане за "разширена телесност" зад гърба си (видяхме го ясно в първите дни на протеста, когато нападаше по среднощните улици на София недостатъчно почтителни към персоната му журналисти), буквално не може да спре да търси с кого да се спречка, пред кого да се изпъчи, в чие лице да завре лицето си без страх, че ще го получи в зъбите. Непоседлив, казвам, еуфорик на преодолените детски комплекси, имащ перманентна нужда от тълпа, сред която да рикошира като нахална топка (и която "батковците" от време на време се принуждават да приберат, за "да си чуят приказката"). Много трудно издържим наистина персонаж, към който обаче, ако имаш търпението да го наблюдаваш по-продължително време, можеш да изпиташ и внезапно съжаление, забелязвайки как в определени мигове на сполитащо го изтощение характерно отпуска долната си устна в някакво особено, опечалено "о".

Цялото това месиво, както отбелязах, се замеря с обиди, кръчмарски остроумия, отправя си бабаитски широки жестове, под нестихващия шум на словесното свръхпроизводство на г-жа Мая Манолова и на – поне няколкото – нейни клонинга в коафюрата за радост на отразяващите "най-сетне заработилия" Парламент български журналисти.

И изпитва все по-нарастваща радост, че протестите най-сетне се изтощават.

Ако имах възможност, щях да кажа обаче: не се радвайте толкова много, прочее. Защото ако в предишните месеци хората виждаха нарисуваните ваши карикатури, които протестиращите носеха по улиците, днес, след тяхното изчезване, започнаха да виждат вас – техните оригинали. И да се убеждават, че сте далеч по-красноречиви от тях.

[Shar]

ГЕРБ не е политическа партия. ГЕРБ е престъпна групировка. Тя е основана от криминални престъпници, действа като криминални престъпници и обслужва криминалната си върхушка. Всеки който е член на ГЕРБ трябва да бъде затворен в каторжен лагер някъде из Камчатка или остров Сахалин За толкова време, колкото време е член на ГЕРБ. А симпатизантите и гласуващите за ГЕРБ трябва да бъдат въдворени в Белене да копат на ръка втори гьол за втория реактор на Втората Атомна.

Бойко и Цецо естествено до живот в урановите мини в Сибир.
Надявам се другарят Путин да ни направи тази услуга.

Хаааааххахаха, всчико ще си кажеш камарад.
Ще ти се много да можеш да заградиш с бодлива тел БГ нали?
Аз мисля, че "герберастите" ще издържат някак си на каторжен лагер за годините, които са били членове или симпатизанти на герб, ама комунягите как ли ще издържат над 100 години, предвид преклонната възраст на тяхната бабичка?
Е ако се разкарат всичките ще е най-добре, де ама не смея да съм чак такъв оптимист.