Биткойн

[Todor Sabev]

Tук си прав . И аз предполагам , че ще си бие върха ......преди да се изсули на ... около 18$ .. .

Биенето на върха ще е брутално , все пак става въпрос за глобална мания.

[Xman1]

Каква е себестойноста на един биткойн да бъде създаден от миньорите?

Зависи от миньорите... мисля че за Китайските миньори е около 3000$, а за другите в зависимост от цената на електричеството, като може да достигне и над 10 000$ в някои от западните държави с висока цена на електроенергията.

[БАЦЕ]

Не може да се твърди със сигурност ,че манията по крипто инструментите е приключила. В крайната фаза на манията участват много по голям процент от населението.Такова нещо не видяхме за сега независимо от космическите цени.

Tук си прав . И аз предполагам , че ще си бие върха ......преди да се изсули на ... около 18$ .. .

[Гари]

Чел съм го туй - ама: сигурно ли е - това Jaxx - гледам надолулу в коментарите ного хора се оплакват. Кажи ми повече, моля - има ли някакви такси за трансферът и какви - ако да? Ако сторя каквото ми казваш - то ще е само зарад сигурност покрай преинсталирането - а после да си ги дръпна пак - някак нямам пълно доверие на подобни сайтове портфейли... ама пък от друга страна - де да зная - ползвам Paypal, Payeer и Перфектните парички например.

Импе, тия крипто неща не са за тебе. Щом уж си чел и задаваш такива въпроси...Бягай далече човече, рано или късно сам ще си прецакаш достъпа до койните и ще останеш без тях.

[Todor Sabev]

Позволявам си да копирам една статия.Та с две думи лалетата не са това което са .





Сега е биткойнът. Но преди това бяха dotcom, кризата от 1929 г., железниците през XIХ век, балонът на South Sea Company от 1720 година... В своето време всички те са сравнявани с "Манията по лалетата" - холандската финансова лудост през 30-те години на XVII век. Според някои скептици Bitcoin е нейната версия 2.0.

Вълнуваща история

Каква е причината за тази продължителна фиксация върху историята с лалетата? Тя наистина е вълнуваща и се е превърнала в синоним на умопомрачение на пазарите. Нейните аспекти се повтарят непрекъснато - без значение дали в социалните мрежи или в популярни учебници на светила от ранга на Джон Кенет Гълбрайт.

Манията по лалетата е била ирационална, била е нещо като масово обезумяване, продължава историята. Всички в Холандия са били обзети от нея - от коминочистачите до аристократите. Едни и същи луковици, или по-скоро бъдещи лалета, се се търгували понякога по 10 пъти на ден. Никой не е искал луковиците, само печалбите - това е феноменът на чистата алчност.

Лалетата са продавани на щури цени - на цените на къщите, спечелвани и губени са цели състояния. И именно глупостта на новодошлите на пазара играчи довежда до катастрофата през февруари 1637 г. Банкрутирали хора се се хвърляли в каналите от отчаяние. Властите накрая се намесват и прекратяват търговията, но икономиката на Холандия вече е съсипана. Да, историята е вълнуваща. Проблемът е, че по-голямата част от нея не е вярна.

В архивите картината е различна

Архивите в Холандия, които проучвах в продължение на години, докато работех върху книгата си "Треската за лалета: Пари, чест и познание в холандския Златен век", ми разказваха друга история. Също толкова осветляваща, но различна.

Манията по лалетата не е била ирационална. По това време те са нов луксозен продукт в страна, която бързо увеличава богатството си и търговските си мрежи. Много повече хора са могли да си позволят по-скъпи неща, а лалетата са възприемани като красиви, екзотични и уханни знаци за добрия вкус и познанието, демонстрирани от добре образованите членове на търговската класа. Много от тези, които са купували лалета, са купували също картини или са колекционирали ценни неща.

Цените са растели, защото е било трудно да се култивират популярните днес нашарени сортове, които по онова време са били редки. Но не е било неразумно да се плаща скъпо за нещо общоприето за ценно, за което друг би платил и повече.

Търговията не треска и не е масова

Т.нар. треска за лалета не е била и безумие. Всъщност през голяма част от периода търговията е била относително спокойна, осъществявана повече в таверни и в кварталите, отколкото на фондовата борса. Тя също така става все по-организирана, като в различни градове се основават компании за отглеждане, покупка и продажба на лалета, както и експертни комисии, които да надзирават тази дейност. Далече от търгуваните стотици пъти едни и същи луковици, никога не съм стигала до верига от над петима купувачи, а повечето са с много по-малък брой.

Илюстрация Лале, известно като Viceroy, в холандски каталог от 1637 г. Луковица от сорта е предлагана на цена между 3000 и 4200 гулдена, в зависимост от големината Източник Wikipedia Автор: Капитал Смаляване

Честото обяснение на манията за лалета с чумата, заради която хората нямали какво повече да губят, изглежда, че също не е съществувало. Епидемията е тръгнала през 1636 г., а най-високата цена е постигната през януари 1637 г., когато чумата (предимно лятна болест) вече е отстъпвала. По-вероятно е някои хора, наследили пари, да са похарчили малко повече за лалета.

Освен това цените в общия случай не са били чак толкова високи. Въпреки че наистина най-скъпите лалета са стрували около 5000 гулдена (цената на една добре обзаведена къща), успях да идентифицирам само 37 души, които са похарчили за луковици повече от 300 гулдена, което е около годишната заплата на майстор занаятчия. Много лалета са били далеч по-евтини. С едно или две изключения тези топ купувачи произхождат от богатата класа на търговците и са били в състояние да си позволят луковиците. И за разлика от мита за масовото включване в тази търговия, включително тъкачи и коминочистачи, реалният брой на участниците в нея е сравнително малък, предимно от търговската класа и висококвалифицирани представители на занаятчийската.

Крах с хипотетични загуби

Крахът идва не заради навлизането на пазара на наивни и неинформирани хора, а вероятно заради
страховете от свръхпредлагането и неустойчивостта на голямото покачване на цените през първите пет седмици на 1637 г. Нито една от търгуваните луковици не е била налична - всички са били засадени в земята и реалните плащания са спрени до предаването им през май или юни. Така че през февруарската криза загубите са били по-скоро хипотетични: чакащите пари са имали проблем заради възможността луковиците да не бъдат платени по-късно, но са били и хора, които са могли да понесат подобно развитие.

И никой не се давил в каналите. Не открих нито един фалит през тези години, който да е свързан със сделка, довела до фатален финансов удар заради манията по лалетата. Ако купувачите и продавачите на лалета се появяват в архивите за несъстоятелност, това е, защото са купували къщи и стоки на хора, които са фалирали по някаква друга причина. Холандската икономика е останала напълно незасегната. Правителството (не много точен термин за федералната Нидерландска република, съществувала от 1581 до 1795 г.) не закрива търговията и действително реагира бавно и колебливо на исканията на някои търговци и общински съвети за разрешаване на спорове. Някаква специална регулация не е имало, а съдът е предлагал на хората да се разберат помежду си.

Но все същите страхове

Защо тези митове са толкова устойчиви? Можем да обвиним няколко автори и факта, че книгите им са бестселъри. През 1637 г., след кризата, холандската традиция на сатиричните песни изригва, продават се и памфлети, осмиващи търговците. Тематиката им е била повторена от писатели по-късно през XVII век, а в края на XVIII век - от германски автор на историята на изобретенията, който има огромен успех и е преведен на английски. Трудът му на свой ред е бил "претворен" от Чарлз Маккей, чиято книга "Невероятните заблуди на хората и лудостта на тълпите" от 1841 г. е имала огромен и незаслужен успех. Голяма част от онова, което Маккей казва за треската за лалета, идва директно от сатиричните песни от 1637 г. и се повтаря безкрайно във финансови сайтове, в блогове, в Twitter и в популярни финансови книги като "Случайна разходка на Уолстрийт" (на Бъртън Малкийл - бел. ред.) Но това, което чуваме, са страховете на хората от XVII век за ситуация през XVII век.

И случаят не е всъщност, че новодошлите на пазара играчи са причинили кризата или че глупост и алчност са обзели търгувалите с лалета. Но възможните социални и културни промени вследствие на мащабно преразпределение на богатството са били страхове тогава, както са страхове и сега. Примерът с лалетата се припомня отново и отново - като предупреждение към инвеститорите да не бъдат глупави или да се държат далеч от нещо, за което някои могат да ги убеждават, че е добро. Става дума обаче за историческо събитие в исторически контекст, а каквото и да е Bitcoin, не е "Манията по лалета" 2.0.

Не може да се твърди със сигурност ,че манията по крипто инструментите е приключила. В крайната фаза на манията участват много по голям процент от населението.Такова нещо не видяхме за сега независимо от космическите цени.

[Императорът]

Импе, защо се занимаваш с тоя портфейл бе, човек? Инсталирай един jaxx от https://jaxx.io/, запиши му ключовете някъде, прехвърли койните в него и после си го инсталирай за една минута на колкото компа си искаш с тези записани ключове. И вкарвай там LTC, BTC, ETH и още n на брой валути колкото си щеш. Явно си скаран с компютрите, така че прочети https://hash.bg/jaxx-блокчейн-биткойн-портфейл/

Чел съм го туй - ама: сигурно ли е - това Jaxx - гледам надолулу в коментарите ного хора се оплакват. Кажи ми повече, моля - има ли някакви такси за трансферът и какви - ако да? Ако сторя каквото ми казваш - то ще е само зарад сигурност покрай преинсталирането - а после да си ги дръпна пак - някак нямам пълно доверие на подобни сайтове портфейли... ама пък от друга страна - де да зная - ползвам Paypal, Payeer и Перфектните парички например.

[Императорът]

Импе, сегашните криптота имат една особеност, дето по дефиниция не може да са пари. Не съхраняват стойност. Днес са 20 000 $, след месец са 6 000. Пуснаха едни вързани за долара криптоси, ама те пък вързани за кол в морето. Евентуално в някакви криптота със златно покритие бих имал доверие, да речем има едни Xaurum, ама те ползват трезори у Турция, освен това имат слабо място и могат да приключат като един подобен проект в миналото.

Съжалявам, но нищо не си разбрал от постът ми. Изчисляваш стойността на криптосите в пари, които отдавна са загубили всякаква идея за стойност. Ако утре шефчето на ФЕД реши да изфабрикува 658 ТБ зеленички, то ще стори това с няколко клика на мишката, няма нужда вече дори да ги печата. В същото време ако някой реши да изфабрикува 500 КБ биткойнчета - това ще си остане негова мечта, защото логаритъмът не го позволява. Няма как дори да фалшифицира каквото и да е количество - защото ще трябва да удвоянчи цялата верига чак до началото и, а за това трябва да има ебаси машината.

Точно ТОВА е предимството на криптовалутите.

А да сравняваш зеленичките или кои да са други пари със златото, което е реален физически актив, е абсурдно.

[avto11]

Позволявам си да копирам една статия.Та с две думи лалетата не са това което са .





Сега е биткойнът. Но преди това бяха dotcom, кризата от 1929 г., железниците през XIХ век, балонът на South Sea Company от 1720 година... В своето време всички те са сравнявани с "Манията по лалетата" - холандската финансова лудост през 30-те години на XVII век. Според някои скептици Bitcoin е нейната версия 2.0.

Вълнуваща история

Каква е причината за тази продължителна фиксация върху историята с лалетата? Тя наистина е вълнуваща и се е превърнала в синоним на умопомрачение на пазарите. Нейните аспекти се повтарят непрекъснато - без значение дали в социалните мрежи или в популярни учебници на светила от ранга на Джон Кенет Гълбрайт.

Манията по лалетата е била ирационална, била е нещо като масово обезумяване, продължава историята. Всички в Холандия са били обзети от нея - от коминочистачите до аристократите. Едни и същи луковици, или по-скоро бъдещи лалета, се се търгували понякога по 10 пъти на ден. Никой не е искал луковиците, само печалбите - това е феноменът на чистата алчност.

Лалетата са продавани на щури цени - на цените на къщите, спечелвани и губени са цели състояния. И именно глупостта на новодошлите на пазара играчи довежда до катастрофата през февруари 1637 г. Банкрутирали хора се се хвърляли в каналите от отчаяние. Властите накрая се намесват и прекратяват търговията, но икономиката на Холандия вече е съсипана. Да, историята е вълнуваща. Проблемът е, че по-голямата част от нея не е вярна.

В архивите картината е различна

Архивите в Холандия, които проучвах в продължение на години, докато работех върху книгата си "Треската за лалета: Пари, чест и познание в холандския Златен век", ми разказваха друга история. Също толкова осветляваща, но различна.

Манията по лалетата не е била ирационална. По това време те са нов луксозен продукт в страна, която бързо увеличава богатството си и търговските си мрежи. Много повече хора са могли да си позволят по-скъпи неща, а лалетата са възприемани като красиви, екзотични и уханни знаци за добрия вкус и познанието, демонстрирани от добре образованите членове на търговската класа. Много от тези, които са купували лалета, са купували също картини или са колекционирали ценни неща.

Цените са растели, защото е било трудно да се култивират популярните днес нашарени сортове, които по онова време са били редки. Но не е било неразумно да се плаща скъпо за нещо общоприето за ценно, за което друг би платил и повече.

Търговията не треска и не е масова

Т.нар. треска за лалета не е била и безумие. Всъщност през голяма част от периода търговията е била относително спокойна, осъществявана повече в таверни и в кварталите, отколкото на фондовата борса. Тя също така става все по-организирана, като в различни градове се основават компании за отглеждане, покупка и продажба на лалета, както и експертни комисии, които да надзирават тази дейност. Далече от търгуваните стотици пъти едни и същи луковици, никога не съм стигала до верига от над петима купувачи, а повечето са с много по-малък брой.

Илюстрация Лале, известно като Viceroy, в холандски каталог от 1637 г. Луковица от сорта е предлагана на цена между 3000 и 4200 гулдена, в зависимост от големината Източник Wikipedia Автор: Капитал Смаляване

Честото обяснение на манията за лалета с чумата, заради която хората нямали какво повече да губят, изглежда, че също не е съществувало. Епидемията е тръгнала през 1636 г., а най-високата цена е постигната през януари 1637 г., когато чумата (предимно лятна болест) вече е отстъпвала. По-вероятно е някои хора, наследили пари, да са похарчили малко повече за лалета.

Освен това цените в общия случай не са били чак толкова високи. Въпреки че наистина най-скъпите лалета са стрували около 5000 гулдена (цената на една добре обзаведена къща), успях да идентифицирам само 37 души, които са похарчили за луковици повече от 300 гулдена, което е около годишната заплата на майстор занаятчия. Много лалета са били далеч по-евтини. С едно или две изключения тези топ купувачи произхождат от богатата класа на търговците и са били в състояние да си позволят луковиците. И за разлика от мита за масовото включване в тази търговия, включително тъкачи и коминочистачи, реалният брой на участниците в нея е сравнително малък, предимно от търговската класа и висококвалифицирани представители на занаятчийската.

Крах с хипотетични загуби

Крахът идва не заради навлизането на пазара на наивни и неинформирани хора, а вероятно заради
страховете от свръхпредлагането и неустойчивостта на голямото покачване на цените през първите пет седмици на 1637 г. Нито една от търгуваните луковици не е била налична - всички са били засадени в земята и реалните плащания са спрени до предаването им през май или юни. Така че през февруарската криза загубите са били по-скоро хипотетични: чакащите пари са имали проблем заради възможността луковиците да не бъдат платени по-късно, но са били и хора, които са могли да понесат подобно развитие.

И никой не се давил в каналите. Не открих нито един фалит през тези години, който да е свързан със сделка, довела до фатален финансов удар заради манията по лалетата. Ако купувачите и продавачите на лалета се появяват в архивите за несъстоятелност, това е, защото са купували къщи и стоки на хора, които са фалирали по някаква друга причина. Холандската икономика е останала напълно незасегната. Правителството (не много точен термин за федералната Нидерландска република, съществувала от 1581 до 1795 г.) не закрива търговията и действително реагира бавно и колебливо на исканията на някои търговци и общински съвети за разрешаване на спорове. Някаква специална регулация не е имало, а съдът е предлагал на хората да се разберат помежду си.

Но все същите страхове

Защо тези митове са толкова устойчиви? Можем да обвиним няколко автори и факта, че книгите им са бестселъри. През 1637 г., след кризата, холандската традиция на сатиричните песни изригва, продават се и памфлети, осмиващи търговците. Тематиката им е била повторена от писатели по-късно през XVII век, а в края на XVIII век - от германски автор на историята на изобретенията, който има огромен успех и е преведен на английски. Трудът му на свой ред е бил "претворен" от Чарлз Маккей, чиято книга "Невероятните заблуди на хората и лудостта на тълпите" от 1841 г. е имала огромен и незаслужен успех. Голяма част от онова, което Маккей казва за треската за лалета, идва директно от сатиричните песни от 1637 г. и се повтаря безкрайно във финансови сайтове, в блогове, в Twitter и в популярни финансови книги като "Случайна разходка на Уолстрийт" (на Бъртън Малкийл - бел. ред.) Но това, което чуваме, са страховете на хората от XVII век за ситуация през XVII век.

И случаят не е всъщност, че новодошлите на пазара играчи са причинили кризата или че глупост и алчност са обзели търгувалите с лалета. Но възможните социални и културни промени вследствие на мащабно преразпределение на богатството са били страхове тогава, както са страхове и сега. Примерът с лалетата се припомня отново и отново - като предупреждение към инвеститорите да не бъдат глупави или да се държат далеч от нещо, за което някои могат да ги убеждават, че е добро. Става дума обаче за историческо събитие в исторически контекст, а каквото и да е Bitcoin, не е "Манията по лалета" 2.0.

[redcretin]

IvanTerziev - криптота са ала бала, като ти изчезнат пиеш една студена вода а не е така изчезнат ли ти фиатни пари - кражбата им е престъпление и законите със сила те защитават. Криптосите въобще нямат нищо общо с парите, парите са обезпечени с дългове . дай на някой криптоси в заем и чакай да ти ги върне. Как се ще се обезпечат ? А прехваленото злато и сребро са си една дива спекула и нищо повече и никаква гарнация няма че ще държат цени.

виж БГто '97а, Венецуела в наши дни, Африка в последните 50 години

[redcretin]

Прав си !!!! Ама много
Общаците може да ''покопат'' и на 8К , а и на 6К е възможно . В близак план ...

В по далечен и на 3К ще бъдат ''навити''

Айде ся 9900 реалност и 10 000 в близък план, до час

[Гари]

Благодаря

То пък - ако свалям портфейлът в кантората - ще трябва да зарежда цялата история на Лайткойнченцето наново - и всички блокове досега за сума си години назад, което е тегаво - а и там компът служебен е кекав.

Нищо, при преинсталацията ще се справя някак - впрочем ти ми обясни достатъчно - как се кръщава файлът и де се туря в папката на портфейлът, благодаря още веднъж

Импе, защо се занимаваш с тоя портфейл бе, човек? Инсталирай един jaxx от https://jaxx.io/, запиши му ключовете някъде, прехвърли койните в него и после си го инсталирай за една минута на колкото компа си искаш с тези записани ключове. И вкарвай там LTC, BTC, ETH и още n на брой валути колкото си щеш. Явно си скаран с компютрите, така че прочети https://hash.bg/jaxx-блокчейн-биткойн-портфейл/

[supertrader]

IvanTerziev - криптота са ала бала, като ти изчезнат пиеш една студена вода а не е така изчезнат ли ти фиатни пари - кражбата им е престъпление и законите със сила те защитават. Криптосите въобще нямат нищо общо с парите, парите са обезпечени с дългове . дай на някой криптоси в заем и чакай да ти ги върне. Как се ще се обезпечат ? А прехваленото злато и сребро са си една дива спекула и нищо повече и никаква гарнация няма че ще държат цени.

[IvanTerziev]

Алчний... не усещаш абсурдът на ситуацията ли? Изчисляваме стойността на РЕАЛНИ активи в някакви хартишки без стойност !!! Криптовалутите отговарят ного повече на представата за истински пари, акциите имат зад себе си истински неща като производство или имоти, златцето и сребърцето - да не ги коментираме - служили са за пари през 99% от финансовата история на света... а ние пресмятаме колко струват те в някакви хартийки, дето централните бамки си ги печатат в каквото си поискат количество !!!


Ние сме като някакви динозавъри...

Импе, сегашните криптота имат една особеност, дето по дефиниция не може да са пари. Не съхраняват стойност. Днес са 20 000 $, след месец са 6 000. Пуснаха едни вързани за долара криптоси, ама те пък вързани за кол в морето. Евентуално в някакви криптота със златно покритие бих имал доверие, да речем има едни Xaurum, ама те ползват трезори у Турция, освен това имат слабо място и могат да приключат като един подобен проект в миналото.

[Grosss]

Моят метод за преценка е по-несуфистициран. Хубаво е, че и чартовете показват посоката


Gross, не знам подробности, но е различна и всъщност хората с най-ниска себестойност ще копат до дупка. Другите ще се откажат в един момент и трудността на сметките ще падне. Ако правилно съм разбрал как функционира схемата.

Знам че има разлика,но все пак си има някакви граници.......под 100,над 100,над 1000 долара,горе долу колко?

[Money]

Моят метод за преценка е по-несуфистициран. Хубаво е, че и чартовете показват посоката


Gross, не знам подробности, но е различна и всъщност хората с най-ниска себестойност ще копат до дупка. Другите ще се откажат в един момент и трудността на сметките ще падне. Ако правилно съм разбрал как функционира схемата.

Каква е себестойноста на един биткойн да бъде създаден от миньорите?