Позволявам си да копирам една статия.Та с две думи лалетата не са това което са .
Сега е биткойнът. Но преди това бяха dotcom, кризата от 1929 г., железниците през XIХ век, балонът на South Sea Company от 1720 година... В своето време всички те са сравнявани с "Манията по лалетата" - холандската финансова лудост през 30-те години на XVII век. Според някои скептици Bitcoin е нейната версия 2.0.
Вълнуваща история
Каква е причината за тази продължителна фиксация върху историята с лалетата? Тя наистина е вълнуваща и се е превърнала в синоним на умопомрачение на пазарите. Нейните аспекти се повтарят непрекъснато - без значение дали в социалните мрежи или в популярни учебници на светила от ранга на Джон Кенет Гълбрайт.
Манията по лалетата е била ирационална, била е нещо като масово обезумяване, продължава историята. Всички в Холандия са били обзети от нея - от коминочистачите до аристократите. Едни и същи луковици, или по-скоро бъдещи лалета, се се търгували понякога по 10 пъти на ден. Никой не е искал луковиците, само печалбите - това е феноменът на чистата алчност.
Лалетата са продавани на щури цени - на цените на къщите, спечелвани и губени са цели състояния. И именно глупостта на новодошлите на пазара играчи довежда до катастрофата през февруари 1637 г. Банкрутирали хора се се хвърляли в каналите от отчаяние. Властите накрая се намесват и прекратяват търговията, но икономиката на Холандия вече е съсипана. Да, историята е вълнуваща. Проблемът е, че по-голямата част от нея не е вярна.
В архивите картината е различна
Архивите в Холандия, които проучвах в продължение на години, докато работех върху книгата си "Треската за лалета: Пари, чест и познание в холандския Златен век", ми разказваха друга история. Също толкова осветляваща, но различна.
Манията по лалетата не е била ирационална. По това време те са нов луксозен продукт в страна, която бързо увеличава богатството си и търговските си мрежи. Много повече хора са могли да си позволят по-скъпи неща, а лалетата са възприемани като красиви, екзотични и уханни знаци за добрия вкус и познанието, демонстрирани от добре образованите членове на търговската класа. Много от тези, които са купували лалета, са купували също картини или са колекционирали ценни неща.
Цените са растели, защото е било трудно да се култивират популярните днес нашарени сортове, които по онова време са били редки. Но не е било неразумно да се плаща скъпо за нещо общоприето за ценно, за което друг би платил и повече.
Търговията не треска и не е масова
Т.нар. треска за лалета не е била и безумие. Всъщност през голяма част от периода търговията е била относително спокойна, осъществявана повече в таверни и в кварталите, отколкото на фондовата борса. Тя също така става все по-организирана, като в различни градове се основават компании за отглеждане, покупка и продажба на лалета, както и експертни комисии, които да надзирават тази дейност. Далече от търгуваните стотици пъти едни и същи луковици, никога не съм стигала до верига от над петима купувачи, а повечето са с много по-малък брой.
Честото обяснение на манията за лалета с чумата, заради която хората нямали какво повече да губят, изглежда, че също не е съществувало. Епидемията е тръгнала през 1636 г., а най-високата цена е постигната през януари 1637 г., когато чумата (предимно лятна болест) вече е отстъпвала. По-вероятно е някои хора, наследили пари, да са похарчили малко повече за лалета.
Освен това цените в общия случай не са били чак толкова високи. Въпреки че наистина най-скъпите лалета са стрували около 5000 гулдена (цената на една добре обзаведена къща), успях да идентифицирам само 37 души, които са похарчили за луковици повече от 300 гулдена, което е около годишната заплата на майстор занаятчия. Много лалета са били далеч по-евтини. С едно или две изключения тези топ купувачи произхождат от богатата класа на търговците и са били в състояние да си позволят луковиците. И за разлика от мита за масовото включване в тази търговия, включително тъкачи и коминочистачи, реалният брой на участниците в нея е сравнително малък, предимно от търговската класа и висококвалифицирани представители на занаятчийската.
Крах с хипотетични загуби
Крахът идва не заради навлизането на пазара на наивни и неинформирани хора, а вероятно заради
страховете от свръхпредлагането и неустойчивостта на голямото покачване на цените през първите пет седмици на 1637 г. Нито една от търгуваните луковици не е била налична - всички са били засадени в земята и реалните плащания са спрени до предаването им през май или юни. Така че през февруарската криза загубите са били по-скоро хипотетични: чакащите пари са имали проблем заради възможността луковиците да не бъдат платени по-късно, но са били и хора, които са могли да понесат подобно развитие.
И никой не се давил в каналите. Не открих нито един фалит през тези години, който да е свързан със сделка, довела до фатален финансов удар заради манията по лалетата. Ако купувачите и продавачите на лалета се появяват в архивите за несъстоятелност, това е, защото са купували къщи и стоки на хора, които са фалирали по някаква друга причина. Холандската икономика е останала напълно незасегната. Правителството (не много точен термин за федералната Нидерландска република, съществувала от 1581 до 1795 г.) не закрива търговията и действително реагира бавно и колебливо на исканията на някои търговци и общински съвети за разрешаване на спорове. Някаква специална регулация не е имало, а съдът е предлагал на хората да се разберат помежду си.
Но все същите страхове
Защо тези митове са толкова устойчиви? Можем да обвиним няколко автори и факта, че книгите им са бестселъри. През 1637 г., след кризата, холандската традиция на сатиричните песни изригва, продават се и памфлети, осмиващи търговците. Тематиката им е била повторена от писатели по-късно през XVII век, а в края на XVIII век - от германски автор на историята на изобретенията, който има огромен успех и е преведен на английски. Трудът му на свой ред е бил "претворен" от Чарлз Маккей, чиято книга "Невероятните заблуди на хората и лудостта на тълпите" от 1841 г. е имала огромен и незаслужен успех. Голяма част от онова, което Маккей казва за треската за лалета, идва директно от сатиричните песни от 1637 г. и се повтаря безкрайно във финансови сайтове, в блогове, в Twitter и в популярни финансови книги като "Случайна разходка на Уолстрийт" (на Бъртън Малкийл - бел. ред.) Но това, което чуваме, са страховете на хората от XVII век за ситуация през XVII век.
И случаят не е всъщност, че новодошлите на пазара играчи са причинили кризата или че глупост и алчност са обзели търгувалите с лалета. Но възможните социални и културни промени вследствие на мащабно преразпределение на богатството са били страхове тогава, както са страхове и сега. Примерът с лалетата се припомня отново и отново - като предупреждение към инвеститорите да не бъдат глупави или да се държат далеч от нещо, за което някои могат да ги убеждават, че е добро. Става дума обаче за историческо събитие в исторически контекст, а каквото и да е Bitcoin, не е "Манията по лалета" 2.0.
Сега е биткойнът. Но преди това бяха dotcom, кризата от 1929 г., железниците през XIХ век, балонът на South Sea Company от 1720 година... В своето време всички те са сравнявани с "Манията по лалетата" - холандската финансова лудост през 30-те години на XVII век. Според някои скептици Bitcoin е нейната версия 2.0.
Вълнуваща история
Каква е причината за тази продължителна фиксация върху историята с лалетата? Тя наистина е вълнуваща и се е превърнала в синоним на умопомрачение на пазарите. Нейните аспекти се повтарят непрекъснато - без значение дали в социалните мрежи или в популярни учебници на светила от ранга на Джон Кенет Гълбрайт.
Манията по лалетата е била ирационална, била е нещо като масово обезумяване, продължава историята. Всички в Холандия са били обзети от нея - от коминочистачите до аристократите. Едни и същи луковици, или по-скоро бъдещи лалета, се се търгували понякога по 10 пъти на ден. Никой не е искал луковиците, само печалбите - това е феноменът на чистата алчност.
Лалетата са продавани на щури цени - на цените на къщите, спечелвани и губени са цели състояния. И именно глупостта на новодошлите на пазара играчи довежда до катастрофата през февруари 1637 г. Банкрутирали хора се се хвърляли в каналите от отчаяние. Властите накрая се намесват и прекратяват търговията, но икономиката на Холандия вече е съсипана. Да, историята е вълнуваща. Проблемът е, че по-голямата част от нея не е вярна.
В архивите картината е различна
Архивите в Холандия, които проучвах в продължение на години, докато работех върху книгата си "Треската за лалета: Пари, чест и познание в холандския Златен век", ми разказваха друга история. Също толкова осветляваща, но различна.
Манията по лалетата не е била ирационална. По това време те са нов луксозен продукт в страна, която бързо увеличава богатството си и търговските си мрежи. Много повече хора са могли да си позволят по-скъпи неща, а лалетата са възприемани като красиви, екзотични и уханни знаци за добрия вкус и познанието, демонстрирани от добре образованите членове на търговската класа. Много от тези, които са купували лалета, са купували също картини или са колекционирали ценни неща.
Цените са растели, защото е било трудно да се култивират популярните днес нашарени сортове, които по онова време са били редки. Но не е било неразумно да се плаща скъпо за нещо общоприето за ценно, за което друг би платил и повече.
Търговията не треска и не е масова
Т.нар. треска за лалета не е била и безумие. Всъщност през голяма част от периода търговията е била относително спокойна, осъществявана повече в таверни и в кварталите, отколкото на фондовата борса. Тя също така става все по-организирана, като в различни градове се основават компании за отглеждане, покупка и продажба на лалета, както и експертни комисии, които да надзирават тази дейност. Далече от търгуваните стотици пъти едни и същи луковици, никога не съм стигала до верига от над петима купувачи, а повечето са с много по-малък брой.
Илюстрация Автор: Капитал Смаляване |
Освен това цените в общия случай не са били чак толкова високи. Въпреки че наистина най-скъпите лалета са стрували около 5000 гулдена (цената на една добре обзаведена къща), успях да идентифицирам само 37 души, които са похарчили за луковици повече от 300 гулдена, което е около годишната заплата на майстор занаятчия. Много лалета са били далеч по-евтини. С едно или две изключения тези топ купувачи произхождат от богатата класа на търговците и са били в състояние да си позволят луковиците. И за разлика от мита за масовото включване в тази търговия, включително тъкачи и коминочистачи, реалният брой на участниците в нея е сравнително малък, предимно от търговската класа и висококвалифицирани представители на занаятчийската.
Крах с хипотетични загуби
Крахът идва не заради навлизането на пазара на наивни и неинформирани хора, а вероятно заради
страховете от свръхпредлагането и неустойчивостта на голямото покачване на цените през първите пет седмици на 1637 г. Нито една от търгуваните луковици не е била налична - всички са били засадени в земята и реалните плащания са спрени до предаването им през май или юни. Така че през февруарската криза загубите са били по-скоро хипотетични: чакащите пари са имали проблем заради възможността луковиците да не бъдат платени по-късно, но са били и хора, които са могли да понесат подобно развитие.
И никой не се давил в каналите. Не открих нито един фалит през тези години, който да е свързан със сделка, довела до фатален финансов удар заради манията по лалетата. Ако купувачите и продавачите на лалета се появяват в архивите за несъстоятелност, това е, защото са купували къщи и стоки на хора, които са фалирали по някаква друга причина. Холандската икономика е останала напълно незасегната. Правителството (не много точен термин за федералната Нидерландска република, съществувала от 1581 до 1795 г.) не закрива търговията и действително реагира бавно и колебливо на исканията на някои търговци и общински съвети за разрешаване на спорове. Някаква специална регулация не е имало, а съдът е предлагал на хората да се разберат помежду си.
Но все същите страхове
Защо тези митове са толкова устойчиви? Можем да обвиним няколко автори и факта, че книгите им са бестселъри. През 1637 г., след кризата, холандската традиция на сатиричните песни изригва, продават се и памфлети, осмиващи търговците. Тематиката им е била повторена от писатели по-късно през XVII век, а в края на XVIII век - от германски автор на историята на изобретенията, който има огромен успех и е преведен на английски. Трудът му на свой ред е бил "претворен" от Чарлз Маккей, чиято книга "Невероятните заблуди на хората и лудостта на тълпите" от 1841 г. е имала огромен и незаслужен успех. Голяма част от онова, което Маккей казва за треската за лалета, идва директно от сатиричните песни от 1637 г. и се повтаря безкрайно във финансови сайтове, в блогове, в Twitter и в популярни финансови книги като "Случайна разходка на Уолстрийт" (на Бъртън Малкийл - бел. ред.) Но това, което чуваме, са страховете на хората от XVII век за ситуация през XVII век.
И случаят не е всъщност, че новодошлите на пазара играчи са причинили кризата или че глупост и алчност са обзели търгувалите с лалета. Но възможните социални и културни промени вследствие на мащабно преразпределение на богатството са били страхове тогава, както са страхове и сега. Примерът с лалетата се припомня отново и отново - като предупреждение към инвеститорите да не бъдат глупави или да се държат далеч от нещо, за което някои могат да ги убеждават, че е добро. Става дума обаче за историческо събитие в исторически контекст, а каквото и да е Bitcoin, не е "Манията по лалета" 2.0.
Коментар