Какво е "фискален резерв" ?

[bate Goiko]

Фискалния резезерв най-хубаво да го раздадем на супертрейдърите да го "инвистират" в имоти, какво ще кажете, а ?

[supertrader]

prodigal

Американеца да ги разправя на баба си тези как си рушим борда , щото той що не вземе да си държи малко пари в левове които от доста време по добре се котират от щатския долар май !

[supertrader]

al64ad

Да се държи резерва е безпредметно , нищо няма да стане и левовете на БНБ спокойно могат да бъдат обезпечени с валутните резерви на хората а не с такива на държавата. Какво ще стане ако имаме 4 милиарда лева в обръщение ? Просто няма да достигат левове за оборот в левове. То щото са едни големи пари по 3000 хиляди на калпак.А трябва да ги държим резервните пари защото са раздадени при много добри условия на някои финасови институции в Европа , те пък са ги инвестирали в САЩ. Ако се питат ние знаем ли че ако ги похарчим и за целта си ги вземем тези пари от там - НИЩО няма да се случи , то отдавна сме го разбрали. Единственната причина да ги държим е за да получим съответните услуги които ни се полагат понеже ги държим и тези пари дефакто ги губим , а те не са малка сума..
Няма значение че банките са български юридически лица , банките майки са отговорни по закон за клоновете си тук в страните в които те са лицензирани.

[prodigal]

Ами да, гъшите хуйни не са от вчера, както виждаме. Сега 7 години по-късно Искров си кара втори мандат, а резерва е в пъти по-голям за ужас на асен, антон, ашколсун и една две инвестиционни банки. Ханке пък мисли че сме си ок.

Та така

[status]

Как България разрушава своя “валутен борд”


Проф. Стив Ханке и Мат Секерке1

Johns Hopkins University


Трансферът на правителствени фондове заплашва българската монетарна рамка, твърдят Стив Ханке и Мат Секерке



От 11 юни 2003 година Българската народна банка (БНБ) е без управител, а в парламента още се водят спорове по повод на назначаването на нов (въпреки че датата, на която трябва да се смени управителят, е в календара на правителството от шест години). Предмет на спор е не само изборът между фаворита на партията на премиера (НДСВ), Иван Искров и досегашния управител Светослав Гаврийски, но и достъпът на правителството до т.нар фискален резерв. По-специално, социалистическата опозиция (БСП) в парламента даде знак, че трябва да се реши въпросът за управлението на фискалния резерв преди да се реши спорът за назначаването на нов управител.

В началото на 1991 година един от нас беше съавтор на проектозакон за валутен борд в България.2Той не предвиждаше функции на централна банка. Проектозаконът определяше минимум от 100% и таван от 110% за нивото на международните резервни активи, покриващи монетарните пасиви на борда, за да се осигури здрава връзка между промените в международните резерви и монетарните пасиви, както и автоматично приспособяване на системата.
Лошо начало

През 1997 година, преди въвеждането на подобната на валутен борд система в България, оригиналният проектозакон беше променен въпреки несъгласието на Ханке, който по това време беше съветник на президента Петър Стоянов. Като следствие от това законът се превърна в бледа имитация на закона за същинския валутен борд. Важно е това, че той не определя никакъв таван на резервното покритие. Следователно БНБ може да извършва дискреционна парична политика чрез неутрализация (също наричана и стерилизация) и тя го е правила. В действителност, от всички съвременни системи, подобни на валутен борд, България е имала най-активна монетарна политика.3 Друг проблематичен въпрос, създаден от закона за квази-валутния борд в България, е фискалният резерв.
Паричните наличности на правителството

Фискалният резерв е сума от правителствени депозити, разпределени между БНБ и търговските банки в България. Депозитите, които се държат в БНБ, се разглеждат като част от паричната база, която управление “Емисионно” е задължено да покрие 100% с международни резерви. Правителството сега предлага да премести депозитите, формиращи фискалния резерв (или някои от тях) от БНБ в търговски банки. Подробностите относно такава операция не са ясни, но целта на правителството е: правителството иска да разхлаби паричната политика. Позволението фискалният резерв да бъде преместван по решение на правителството премахва фискалния резерв от паричната база и го прави инструмент за местна кредитна политика. Когато се прехвърлят в търговските банки, правителствените депозити ще стимулират евентуално нарастване на банковото кредитиране. Една подобна операция е характерна за централното банкерство, не за валутните бордове.

Какви ще бъдат резултатите от правителствената програма, ако тя бъде осъществена? Ние илюстрираме ефектите в Таблица 1 по-долу. В началната фаза (отбелязана с А) БНБ държи външни резерви, за да покрие монетарните пасиви, както са определени в Закона за Българската народна банка. Монетарните пасиви включват паричната база, както е разбирана обикновено (пари и банкови резерви) плюс правителствени депозити – фискалният резерв. Търговските банки дават заеми на български фирми и домакинства (родово наричани “местни активи” в таблицата) срещу получените депозити. Тези два баланса са консолидирани в трети баланс. Пасивите на този трети баланс представляват широките пари. Всички суми, разбира се, са стилизирани, но те са в пропорция с текущата позиция на БНБ и търговските банки в България.

Във фаза Б правителството прехвърля всички свои депозити на търговските банки. БНБизплаща правителствения депозит и по този начин намалява външните си резерви, а правителството депозира средствата в търговски банки. В този момент нито паричната база, нито нетните международни резерви на страната, измерени на консолидирана база, са се променили.
Краткотрайна експанзия

Но това не е равновесна позиция за банковия сектор. Банките могат да получат по-висока възвръщаемост чрез трансформиране на външни активи в местни активи. С други думи, външните и местните активи са несъвършени заместители и банките съответно преразпределят своите портфейли от външни резерви, които носят относително ниска доходност, към местни активи, които носят относително висока доходност. Следователно, във фаза Вместните активи нарастват от 75 на 100, а външните активи спадат от 50 на 25. Предлагането на широки пари е все още непроменено, но неговия състав е променен, като външният компонент се свива, а местният компонент нараства. Следователно нарастването на местния кредит (местните активи), желано от правителството, има за ефект изтичане на резерви от консолидираната финансова система. В следствие на това се влошава платежният баланс.

Дотук приемахме, че търсенето на широки пари (налични левове и депозити в нашия опростен модел) ще остане постоянно. Но какво ще стане, ако тази правителствена постъпка накара българите да загубят доверие в лева? Ако те обменят своите депозити и налични левове в евро (резервната валута на БНБ), изтичането на външни резерви ще продължи, създавайки спекулативен натиск върху лева. Следователно, монетарните условия ще се затегнат и лихвените проценти ще се повишат, докато нивото на външните резерви и паричната база намаляват. При този сценарий, това, което започва като опит да се разхлабят монетарните условия, ще даде точно обратния резултат, при който монетарните условия стават по-затегнати, не по-свободни.


Загуба на доверие

Ако БНБ се опита да компенсира изтичането на външни резерви – което тя може да направи (и го е правила) по сегашния закон – тя ще предизвика ненужни шокове в българската финансова система, ще предизвика загуба на доверие и ще възпрепятства автоматичното (в повечето случаи) приспособяване на подобната на валутен борд система в България. Това ще влоши трудно спечеления инвестиционен кредитен рейтинг и ще отвори вратата за допълнителна намеса в това, което в най-добрия случай е съвсем млада пазарна икономика. Едно успешна атака по лева също така би провалила влизането на България в Европейския монетарен съюз.
Възможен изход

За съжаление, проблемът с фискалния резерв вероятно ще остане докато съществува фискален резерв в БНБ. Фискалният резерв трябва по някакъв начин да бъде ликвидиран. Един прост план как да се направи това, се състои от следните мерки:

Първо, изтегляне на правителствените депозити в БНБ и влагането на съответните външни активи по сметка в търговска банка, чиято централа не е в България. Депозитите трябва да бъдат използвани за обратно изкупуване на външния дълг на България. Второ, промяна на Закона за Българската народна банка, за да се предефинира монетарната база само като левови банкноти, монети и депозити, обезпечени с външни резерви. И трето, въвеждане на таван от 110% на покритието на монетарната база с международни резерви, за да се направи механизмът на валутния борд напълно автоматичен.

За да постигне дълготрайна независимост от правителствена намеса, БНБ трябва също така да ликвидира своето банково управление и да раздели напълно управление банков надзор от управление емисионно. Изискванията за минимални резерви на банките също трябва да бъдат премахнати. Ако тези мерки се осъществят, България ще има най-после валутен борд. Няма да има повече възможности за правителствена намеса и България ще запази посоката за приемане в Европейския монетарен съюз. Последното предимство би трябвало да се хареса на българските политици. Това е повече, отколкото може да се каже за източноевропейските страни, които имат тези желани централни банки.


Таблица 1: Как преместването на фискалния резерв води да увеличение на местния кредит

Баланси на БНБ (управление емисионно), търговските банки и консолидиран баланс

A. Преди















Българска народна банка


Търговски банки


БНБ + Търговските банки

50 Външни резерви


50 Монетарни пасиви, в т.ч.:


75 Местни активи


75 Депозити


50 Външни резерви


25 Парична база



* 25 Парична база







75 Местни активи


100 Депозити



* 25 Правителствени депозити


























Б. След















Българска народна банка


Търговски банки


БНБ + Търговските банки

25 Външни резерви


25 Монетарни пасиви, в т.ч.:


75 Местни активи


75 Депозити


50 Външни резерви


25 Парична база



25 Парична база


25 Външни резерви


25Правителствени депозити


75 Местни активи


100 Депозити






























В. По-късно















Българска народна банка


Търговски банки


БНБ + Търговските банки

25 Външни резерви


25 Монетарни пасиви, в т.ч.:


100 Местни активи


75 Депозити


25 Външни резерви


25 Парична база



25 Парична база




25 Правителствени депозити


100 Местни активи


100 Депозити















1 Стив Ханке е професор по приложна икономика, а Мат Секерке е асистент по изследователската дейност в университета “Джонс Хопкинс” в Балтимор, САЩ. Стив Ханке е редовен колумнист в списание “Форбс” и редактор в списание “Форбс Глобал”. През 1998 година той е обявен за един от 25-те най-влиятелни хора в света от списание “Световна търговия”. Професор Ханке е бил съветник на много правителства, в т.ч. съветник на президента на България Петър Стоянов от 1997 до 2002 година и старши икономист в Съвета на икономическите съветници на президента Рейгън. Статията е публикувана в Central Banking Journal, Volume XIV Number 1, August 2003 и е преведена от Георги Ангелов с разрешение на автора. Статията е достъпна на английски на: www.cato.org/research/articles/hanke-0308b.pdf

2Steve H. Hanke and Kurt Schuler, Teeth for the Bulgarian Lev: A Currency BoardSolution.Washington, DC: International Freedom Foundation.

3Steve H. Hanke, “On Dollarization and Currency Boards: Error and Deception”, Journalof Policy Reform, v. 5 (4) 2002.

[al64ad]

Re: al64ad

Може да ги отделят от себе си клончетата точно когато цъфнат налъмите на пролет. Да искат не могат и защо трябва да искат - това е територия за бизнес и смяташ че ще я откажат..нима тук вече няма да живеят хора и няма да кипи живот. В Аржентина банките които се изнасят си прибират паричките и борда пада , тук дори най малък шанс да си приберат парите няма.Дянков е преценил че обема на движение на реални пари към банките и от банките към икономиката е нисък и те едни 2 милиарда няма да могат да ги раздвижат и ще откажат плащане на висока лихва по тях и ще си понижат лихвата.

определено си смешен,или човек на инвестора -да поддържа активност в заспалия форум......

[supertrader]

be_google

Ако България е трън за ЕС , то каква е Германия в която всеки месец правителството сега отпуска милиарди за подпомагане на финансовата система ! Ние сме направо трънче а не трън.

[supertrader]

al64ad

Може да ги отделят от себе си клончетата точно когато цъфнат налъмите на пролет. Да искат не могат и защо трябва да искат - това е територия за бизнес и смяташ че ще я откажат..нима тук вече няма да живеят хора и няма да кипи живот. В Аржентина банките които се изнасят си прибират паричките и борда пада , тук дори най малък шанс да си приберат парите няма.Дянков е преценил че обема на движение на реални пари към банките и от банките към икономиката е нисък и те едни 2 милиарда няма да могат да ги раздвижат и ще откажат плащане на висока лихва по тях и ще си понижат лихвата.

[supertrader]

kritelin

Точно !

[al64ad]

Re: SPEKO

Ако фалират банки ! Не могат да фалират , нали са клончета и ще им дадат пари..ей не разбрахте че са безсмъртни тия вече и ако бяха им дали пари просто щяха да ги изгърбят на дебели лихви да си ги платят като попчета и ще им се вземат малко пари да им спадне печалбата. Какво са за тях 8% лоши кредити , за една година ги избиват и прибират и обезпеченията. Те се скъсват да печелят , направо е жътва пък вие ги оплаквате.

Абе ,понякога си по -смешен и от гугъла-1во :чуждите банки тук са самостоятелни юридически дружества/с няколко изключения/
2ро:даже и да бяха клонове ,това не пречи на централите да откажат каквато и да била подкрепа ,стига това да им е изгодно към определен момент/справка Аржентина/ и обратното-да крепят до последно /справка Латвия/

Та и в този контекст резерва не трябва да се пипа.

[be_google]

Като цяло аз не виждам нищо лошо в идеята определен процент от фискалния резерв да бъде използван, но не съм сигурен дали моментът е подходящ. Трябва много внимателно да се прегледа нужните буфери за подсигуряване.
Също и в предложението липсва всякаква фантазия. Защо напимер да не се използва оределен процент за намаляне на данъците и подпомагане така на издишащия малък бизнес ? За инвестиции в нови технологии, образование и т.н.

дянков гордо се изтъпанчи, че са отрязали всичко незапочнато барабар с НАНОЦЕНТЪРА, който е проект с IBM .... на ти нови технологии и на теб....

България е определена още от плана Ран-Ът да е бананов сателит на щатите... да е трън в задника на ЕС и да прави всичко наопаки!

[kritelin]

Като цяло аз не виждам нищо лошо в идеята определен процент от фискалния резерв да бъде използван, но не съм сигурен дали моментът е подходящ. Трябва много внимателно да се прегледа нужните буфери за подсигуряване.
Също и в предложението липсва всякаква фантазия. Защо напимер да не се използва оределен процент за намаляне на данъците и подпомагане така на издишащия малък бизнес ? За инвестиции в нови технологии, образование и т.н.

[supertrader]

SPEKO

Ако фалират банки ! Не могат да фалират , нали са клончета и ще им дадат пари..ей не разбрахте че са безсмъртни тия вече и ако бяха им дали пари просто щяха да ги изгърбят на дебели лихви да си ги платят като попчета и ще им се вземат малко пари да им спадне печалбата. Какво са за тях 8% лоши кредити , за една година ги избиват и прибират и обезпеченията. Те се скъсват да печелят , направо е жътва пък вие ги оплаквате.

[juvi]

Това не е ли задължителния резерв, който всяка една банка трябва да има? В случай, че всички решат да си дърпат обратно парите от нея.

[Optic]

Добре, стойността на всеки един лев не е ли покрита от валутата,златото и ценните книжа в актива на управлението?

Fractional-reserve banking говори ли ти нещо?