Гръцката/Европейска криза

[Minavast]

.

"Държавите в еврозоната падат една след друга като плочки на домино.
Причината за тази отчайваща ситуация е лошият кризисен мениджмънт в Европа."
+++Много интересна статия!Би ли дала link? Една версия е, че това е еxото от реч на Никсън-1973.Ако е така,Европа върви по пътя на Източна Европа,с лукавата помощ на другарчета..и.местни лобисти p.s http://webcache.googleusercontent.co...&ct=clnk&gl=bg p.s DE GAULLE predicted the US monetary crisis in 1965
http://www.youtube.com/watch?v=i-g2i...eature=related p.s2Статията е от колyмнист на ФТ,много активен в критиките към Европа "
"

Германските лъжи

са виновни за кризата" Петък, 25 Ноември 2011г. Автор: Волфганг Мюнхау http://www.vestnikataka.bg/show_news...d=215652&cat=9

[съни(тя)]

Мерките за затягане на коланите и "структурните реформи" задълбочават рецесията

Помните ли теорията на доминото на Хенри Кисинджър?
Бившият държавен секретар на САЩ се страхуваше, че ако дадена страна попадне под контрола на Съветския съюз, нейните съседки рано или късно също ще попаднат в съветската сфера на влияние.
Теорията, която някога отнасяхме към комунистическия блок, днес управлява фондовия пазар в Европа. Държавните облигации на все повече държави-членки на еврозоната стават обект на атаки. Държавите в еврозоната падат една след друга като плочки на домино.
Причината за тази отчайваща ситуация е лошият кризисен мениджмънт в Европа. Германският държавник Ото фон Бисмарк казваше, че само глупаците се учат от грешките си - той предпочиташе да се учи от грешките на другите. В момента обаче не може да се намери нито един европейски политик или съветник, който е научил уроците от Аржентинската и Азиатската дългова криза. Европа не се учи даже от собствените си грешки. Обратно, публичното дърдорене за възможното излизане на Гърция от еврозоната е доказателство, че европейците повтарят грешките си.
Може ли политиката да спаси еврото? Едва ли. По този начин катастрофата става неизбежна. Всъщност цялата история няма нищо общо с икономическото развитие, а с повтарящи се от години политически лъжи. В Германия съществуват две особено интересни измислици, разказвани толкова често, че вече всички вярват в тях. По-лошото е, че те определят и базата на настоящия дебат и са обречени на провал също както и предишните междинни решения.
Коя е първата лъжа?
Първата лъжа касае причините за катастрофата. В Германия почти всеки вярва, че кризата е предизвикана от лошата бюджетна политика. А това не е вярно. Разбира се, че Гърция е нарушила всички възможни правила на добра бюджетна политика, но това не се отнася до Испания, Италия, Ирландия, Франция или Австрия. Причината, поради която днес всички сме затънали до гуша в екзистенциална бъркотия, няма нищо общо с бюджетните нарушения на една малка държава в далечния югоизточен ъгъл на еврозоната. Междувременно кризата засяга страни, които в мнозинството си спазват правилата. Нека да вземем за пример Испания. Испанците винаги послушно се придържат към стабилизационния пакт. Повече дори и от германците. Те постигаха и бюджетни излишъци, за което бяха хвалени. А сега страната е изправена пред държавен фалит.
Нека се запитаме как решението на испанците за налагане на спирачка на дълговете може да помогне? Или пък предложената от Ангела Меркел реформа на европейските договори? Какво помага това на една страна, която винаги спазва правилата?
Нищо чудно, че финансовите пазари изобщо не се интересуват от дългови спирачки и реформи на европейските договори. Тъкмо напротив, те се опасяват от още един рунд на мерки за икономии, който ще усложни още повече реалното икономическо регулиране на югоизточноевропейските страни. В дните след победата на консерваторите в Испания с бъдещия премиер Рахой лихвите скочиха до небесата, защото пазарите се опасяват от нови мерки за икономии. Пазарите разбират причините за кризата по-добре от политиците. Икономическата причина е частната задлъжнялост, а не обществената. Това се превръща в проблем за държавните бюджети, защото всяка страна се придържа към собствената си банкова система.
И всичко се случва, защото Ангела Меркел и бившият финансов министър Пеер Щайнбрюк през октомври 2008 година отхвърлиха всякакво общоевропейско решение на банковата криза. Това се случи малко след фалита на американската инвестиционна банка "Леман Брадърс". И това беше първородният грях на кризисния мениджмънт, защото превърна една обозрима банкова криза в ескалираща бюджетна криза. Фискална лъжа е да приписваш всички причини на безотговорната бюджетна политика.
А какво се крие зад втората лъжа?
Втората лъжа е инфлационната лъжа, според която Германия, на базата на историческия си опит с инфлацията, настоява за ценова стабилност. Тази лъжа се вкарва сега в играта, за да бъде предотвратено масираното изкупуване на държавни облигации от Европейската централна банка (ЕЦБ). Сама по себе си тази лъжа е интересна, защото германският стопанско-исторически опит не е кой знае колко по-различен от този на други държави. Инфлацията в началото на 1920-те години ли беше тази, която доведе Хитлер на власт, или дефлацията през 1930-те? Покачването на безработицата и дефлацията от 1930-те години доведоха до масова мизерия в Германия, подобно на Великобритания и САЩ. Разликата между Германия и САЩ в съвременното възприемане на тези събития е в селективната германска памет. Германия просто изтласка дефлацията от съзнанието си. Едно от най-важните познания на онова време беше, че държавата и централната банка е трябвало да се намесят, за да прекъснат дяволския кръговрат между дефлация и дългове.
Испания в момента се намира на тази повратна точка. Историческата поука от американската банкова криза през 1907 година беше, че държавата има нужда от една централна банка, която да е последна инстанция като купувач. Навремето банкерът Джей Пи Морган спаси системата. Не след дълго се видя обаче, че това не може да бъде дълготрайно решение. Вследствие на което бе създаден Федералният резерв - днешната централна банка на САЩ.

Този, който не разбира причините и въздействието на една криза, няма и да я овладее. Това е същинският проблем с нашите комбинирани фискални и инфлационни лъжи. С мерки за икономии няма да излезем от кризата. Нито със структурни реформи. Най-малко пък с промени в европейските договори. Кризата междувременно е набрала такава скорост, че без ЕЦБ няма да минем. Без еврооблигации също.

Има основание и за песимизъм. Защото ние нямаме време. Най-много два-три месеца. Трудно може да се предположи, че на политиката ще се удаде за толкова кратко време да смени плочата с измислиците и да си направи изводите.

.

[съни(тя)]

продължението...

...
Новият гръцки премиер Лукас Пападимос е член на Тристранната комисия и далеч не е единственото гръцко участие в нея. Той е банкер и професор в Харвардския университет. Бивш заместник-президент на Европейската централна банка, бивш президент на банката на Гърция. Завършил е Атинския колеж и си е сътрудничил с бившите гръцки премиери Андреас Папандреу и Костас Симитис.

Бившият кипърски президент Георгиос Василиу участва в изпълнителния орган на Комисията, въпреки комунистическото си минало. Той е бизнесмен, бивш основен събеседник на Европейския съюз за членството на Кипър и основен събеседник за решаването на Кипърския проблем.

Членове на Тристранната комисия са също:

Бизнесменът и бивш президент на Съюза на гръцките индустриалци Одисеас Кириакопулос, който също е завършил Атинския колеж.

Известният журналист и директор на вестник „Катимерини” също възпитаник на престижното училище в гръцката столица Алексис Папахелас.

Бившият директор на гръцкия телеком ОТЕ и някогашен високопоставен член на борда на банка Alpha bank и доскорошен в консорциума Rotschild Панайотис Вурлумис – член на изпълнителния орган на Комисията.

През 1980 крайнодесният депутат в американския Конгрес Лорънс Макдоналд решава да разкрие дейностите на Тристранната комисия. Той пише доклад и го представя пред президиума на Конгреса. Интересен е фактът, че човекът, който е смятан за „знаме на антикомунизма” излага фамилията Рокфелер и разобличава плана за световно управление.

Странно как, но същото оплакване се отправя и от известния и преследван представител на американската Левица, Ноам Чомски. С острия си език и отявлената си прогресивна позиция, преподавателят по сравнителна лингвистика порицава целите на Комисията.

През 1983 Макдоналд загива над остров Сахалин. Той пътува в полет КАL 007 на корейските авиолинии, който бе свален от съветската военна авиация с познатите последствия. По-късно бе издадена книга със заглавие “No apologies” на Колдуотър, в която той систематизира всички критики срещу Тристранната комисия.

От тогава до днес в организацията на Рокфелер са приети бившият външен министър на САЩ Мадлин Олбрайт, известният външен министър на Европейкия съюз Хавиер Солана, бившият директор на американското разузнаване Джон Негрепонте, Хенри Кисинджър, бившият президент на Федералния резерв Алан Гринспан, премиери и високопоставени членове на Европейския съюз. След промените в страните в Източна Европа в Комисията са били включени и личности от тях.

В нея участва и една голяма част от университетския елит в Европа, САЩ, Япония и други страни от Индонезия до Турция. Участват изтъкнати юристи и членове на световната банкова система. Списъкът е дълъг. Явно е, че Тристранната комисия е един световен извор на представители, които съставят кризисни групи за справянето с извънредни нужди, както в случаите с Гърция и Италия, банкови консорциуми, центрове за политическа комуникация и създаването на вътрешни и по-широки политически корелации в целия свят.

Първото заседание на известния Билдербергски клуб, който често става обект на коментари с конспиративно или политическо съдържание, се е провело през 1954 в местността Билдерберг, близо до холаднския град Арнем. Учредителите му са били консервативни и свръхконсервативни политици от Европа, които са били особено загрижени за увеличаването на антиамериканските настроения в Европа. Затова решили да обсъдят въпроса и да предприемат действия за промяната на тази тенденция. На срещата те решили провеждането на годишни срещи с участието на личности от САЩ и Европа. Те постепенно прераснали във форуми, чиито участници приемали решения за промени в политиката и икономиката, както и в предначертаването на дългосрочни стратегии. От тогава в затворения и мистериозен Клуб се събира цветът на бизнеса, банките и политиката на САЩ и Европа, които канят на срещите си гости – трети лица. В последствие и според заеманите от тях постове, те се влючват постепенно в основната част на Клуба. Сред гостите са членове на северноатланстическия политически и бизнес елит, както и подбрани учени, журналисти и интелектуалци, които представят своите позиции и мнения.

В края на срещите се приемат резултатите от тях, които се насочват за прилагане, ако се прецени, че това е възможно. Резултатите са бързи (както в Югославия), средносрочни (финансовата криза) или дългосрочни (връзките между Запада и Китай, приемането на Русия в западни организации и др.).

Клубът е създаден преди Тристранната комисия. Нейният учредител, Дейвид Рокфелер впоследствие е издигнат в съветник на Клуба. Действащи членове на Комисията са чести гости на срещите на Клуба. На практика те работят на принципа на скачените съдове. В момента един от членовете на управителния съвет на Клуба е преподавателят и директор на Гръцката фондация за европейска и външна политика ЕЛИАМЕП, Лукас Цукалис. Постоянен член в твърдото ядро на Билдербергски клуб е бизнесменът Георгиос Давид.

На годишните срещи се канят премиери, министри и политически представители, които не са членове на Комисията или Клуба. Преди няколко години на една такава среща присъстваше тогавашният гръцки министър на финансите и икономиката Георгиос Алогоскуфис, както и настоящият министър на образованието Анна Диамандопулу. В продължение на години професорът по история в английски университет Йоанис Карас беше постоянен високопоставен член на Клуба с дейно участие в предначертаването на политики на съгласие и сътрудничество на Балканите (Македония, гръцко-турски отношения, отношения между балканските страни, Югоизточна Европа, бивш Източен блок и т.н.). Имаше и конкретни инициативи за „мерки за създаване на доверие” на Балканите след падането на Берлинската стена, създаването на Институт за балкански и евроазиатски изследвания (Кавказ, Близък Изток, Далечен Изток, арабски страни, Израел) със седалище в Солун.

Тристранната комисия е краят на философията за отслабването на държавното управление. Тя се намира в убеждението, че ръководствата на компаниите са в състояние да се справят по-резултатно с „текущите” въпроси, между които се намират и обществата, следователно на по-ниски цени и най-вече без ограничения. Това бе периодът, в който страните и държавният персонал все още поставяха пречки пред безусловното и безконтролно разрастване на мощта на частните интереси на компаниите, мултинационалните консорциуми и банките. Учредителят на Комисията Дейвид Рокфелер заявил ясно, че „трябва да бъде намалена ролята на правителствата. Някой трябва да поеме това, което правеха правителствата. Изглежда, че компаниите са тези, които е най-логично да правят това”.

В хода на времето стана ясно, че правителствата и политиката загубиха постепенно своите правомощия. Доминиращото положение на банковия сектор, огромният подем в извънбанковия сектор, където агенциите за кредитен рейтинг получават правомощия да налагат своите констатации и да ги променят според изискванията на пазарите, разпростирането на токсичността на банковите и извънбанковите продукти, т.е. институционализирането на появата на спекулантите допринесоха за изграждането на днешната финансова среда.

Впечатляващ е фактът, че теоретици като Самюел Хантингтън, автор на крайно консервативния и плашещ труд „Сблъсъкът на цивиизациите” – свещеният Граал на доминирането на династията Буш и евангелистите протестанти на американската политическа сцена, са били първоначално вдъхновение за перспективите на Комисията.

Много по-късно някои западни интелектуалци започнаха да се занимават усилено със самата логика на начинанието на Рокфелер, след като разбраха, че американското, а впоследствие и останалите западни общества са водени към утвърждаването на ограничаването на демокрацията. Впечатляващо е също как европейски страни, като Франция и Германия следват тази логика. Техните лидери са тези, които поемат отговорността да определят кога, как и с кого европейските провинции Гърция и Италия ще бъдат отведени към избори. Характерно е изявлението на Никола Саркози: „Ще покажем на Гърция и Италия кой е правилният път”.

Тази нова тенденция в Берлин и Париж се нуждае и от лицата, които ще изпълнят изискванията. Експериментът продължава с двама конкретни фактори, които съвсем случайно са и членове на Тристранната комисия. Единият е Марио Монти, чиито връзки с мрачното минало на главните участници в скандала на Християндемократите „Р2”, т.е. на сместа от крайна Десница, мафия, католицизъм, масонска ложа и банкова корупция са обект на дебати в Италия. Другият – Лукас Пападимос е един от най-изтъкнатите участници в операция „Технократи”.

В интервю за zougla.gr бившият председател на съюза на гръцките индустриалци Одисеас Кириакопулос, който участва в последната среща на Комисията в Хага миналия уикенд заяви, че в нея са били поканени за участие няколко гърци. Марио Монти и Лукас Пападимос така и не са се появили на срещата, поради факта, че са поели управлението в страните си, Италия и Гърция. „Алексис Папахелас също не дойде, явно заради политическите събития в Атина”, заяви Одисеас Кириакопулос.

Академичката от Австралия, Шарън Бендер пише в книгата си “Suiting themselves: how corporations drive the global agenda”:

„Тристранната комисия е един от примерите за начина, по който мрежите от компании могат да включат високопоставени представители в правителствата и държавните управления в своите съюзи, в позицията на съюзници срещу демокрацията. Тя бе създадена, за да формулира държавната политика във време, когато демокрацията поставяше изнервящи препятствия пред мултинационалните компании”.

Много години по-късно и след избирането на Барак Обама, западните общества се завръщат към сцената на сблъсък между политиката и неполитическите механизми на управление, които в момента се представляват от банковия сектор. Европа се справя с проблема със закъснение. Америка я изпревари. Резултатът е несигурен, коментира в заключение авторът на статията в zougla.gr.

[съни(тя)]

Точно, Джей и даже май са ги приспали дори гърците )
Засега, като че ли, нямат стачна готовност
И си оставам на мнението, че Папандреу направи най-доброто към онзи момент с "бомбата" за референдум.
Най-доброто за Западна Европа и политическата система в Гърция.
Така се уплашиха всички от народния вот, че всички препятствия бяха елиминирани ... за дни.

А ето кои поеха "Новият(стар) Курс"

Членове на клуба Билдерберг поемат управлението в Европа
През последните пет денонощия Гърция и Италия, две страни с тежки икономически проблеми и политически сътресения достигнаха до едно и също решение на политическата безизходица.

Двама от участниците в Тристранната комисия – икономисти със стаж в централни банови институции застанаха начело на двете страни, без да бъдат избрани от техните граждани. Тристранната комисия е една много мощна международна организация, създадена през 1973. В нея участва елитът на международната икономика, бизнесмени и икономисти, банкери и юристи на много високо ниво.

В статия на гръцкото електронно издание zougla.gr се посочва, че и двамата премиери са „назначени” в Гърция и Италия чрез драстичната намеса от страна на силните в Европа страни. Дали Лукас Пападимос и Марио Монти са „спасители” и „месии” или просто изпълняват предварително взетите решения на конкретни центрове на управление?

Тристранната комисия е създадена през 1973, в разгара на първата петролна криза от силния мъж на американската и международната икономика Дейвид Рокфелер. Учредителният акт е подписан в Токио на продължилата от 21 до 23 октомври среща. Дейвид Рокфелер изразил инициативата за създаването на Комисията през 1972 на годишната среща на Билдербергския клуб и членовете одобрили предложението му. Срещата се провела в Токио, понеже Рокфелер смятал, че включването на Япония в твърдото ядро на Клуба и участието й във вземането на решения за политиката и икономиката на световно ниво било наложително. До този момент в Билдербергския клуб участвали само страни от северноатлантическото общество – Северна Америка и Европа.

Първото заседание на Тристранната комисия се провело в японския град Киото през 1976. Малко преди края на войната във Виетнам и при засилващото се международно влияние на Съветския съюз, Рокфелер прави опит да създаде едно световно управление чрез въвеждането на модел на „технократска рационализация”, който пренебрегва предвидените от конституциите на страните държавни органи и институции. В Комисията участват Северна Америка, Европа и Япония, т.е. някогашният „западен свят”.

Президентът на консорциума Chase Manhattan, Дейвид Рокфелер е бил повлиян от един човек, който постепенно придобива значително международно влияние. Журналистът Бил Мойерс, автор на книгата „In between two ages” е онзи, който препоръчва създаването на Трилатералната комисия. През 1980 той пише: „Днес Дейвид Рокфелер е най-видният представител на управляващата класа – едно мултинационално братство от мъже, които оформят глобалната икономика и определят потока на нейния капитал...На гражданина Дейвид Рокфелер се предоставят привилегии на държавен глава...Той не се проверява от митнически или паспортни служби и почти никога не спира на светофарите”. С две думи, Дейвид Рокфелер е над институциите, правителствата и държавните служби. Той осигурява безпрепятственото движение на капиталите си и определя развитието на глобалната икономика.

Пръв ръководител на Тристранната комисия е Збигню Бжежински - дясна ръка на тогавашния президент на САЩ, Джими Картър и значим фактор при предопределянето на американската външна политика. След падането на Берлинската стена ориентацията на Комисията се променя.

Все пак, в ядрото й остава и дори се засилва идеята за едно световно управление чрез технократи. Става дума за банковия и бизнес елит, който оформя икономическите и социалните политики, контролира и стимулира производството на университетско познание, участва в контрола на религиозната дейност с оста на религиозния „антидогматизъм”, въпреки че през 1983 папа Йоан Павел II-ри „благослови” публично работите на Комисията и участва в динамичното оформяне на политическите корелации.

Комисията е враг на консерваторските догматизми и базира силата си на международната банкова система, финансовите пазари и мощта на картелите на мултинационалните компании. Тя се състои от три подгрупи. 170 от членовете са европейци, 120 са от Северна Африка и над 100 –от Азия и Тихоокеанския регион.

Кои нашумели напоследък личности участват в Комисията? Един бърз поглед е достатъчен, за да бъде обяснена сложната ситуация, в която се озоваха Гърция, еврозоната и глобалната икономика.

Известният италиански икономист и еврокомисар Марио Монти е главата на европейския отдел на Комисията и член на изпълнителния й орган. Вчера той получи мандат да сформира новото италианско правителство.

.....Продължение - по-горе

[Jay Gould]

Циркът в Гърция и Италия е, че новите им премиери правят и ще правят точно това което правиха и старите им такива, но населението вярва, че нещо се е променило. Точно така както Рузвелт е приложил програмата на Хувър, а Лула да Силва на предния бразилски президент. Това което не позволиха на Папандреу и Берлускони, лесно се позволява на новите (много им били вярвали ), по причина, че хората са глупави и за повечето не е важно дали една мярка е добра или лоша, а кой точно я предлага и като какво им я представя. Дай нажежен прът на удавник и ако ти вярва ще го хване и изгори, преди да се набълбука с още вода. Рязането на администрацията е добра мярка, но най-вероятно и двете страни като в България ще остане само на хартия и приказват за нея колкото да залъжат бизнеса, а качването на данъците ще е истинското, дори си мисля ще им сложат още данъци, не пряко, защото от Германия и ЕС са против, те дори изсъскаха на Папандреу, че е качил някой, но ще се сложат вероятно някакви по-незабележими данъци като акцизи върху някой храни, които ще се обявят за вредни или нещо подобно. В Италия проблемът е, че северна Италия се налага да храни и целия юг, който е нещо като воденичен камък виснал на гърба на бизнеса и данъкоплатците от севера.

[prodigal]

Е те тоя е виновен за кризата! Как и защо въобще му е хрумнало, че времето за плащане е дошло!? Ако не беше, всичко щеше да си върви перфектно, и всички да са доволни и щастливи, а сега...!?

Хахахаха, верно този охльов е прецакал работата, предполагам че е с европейски корен и сигурно още си търси работа.

[ravnovesie]

Chain reactions are one way in which systems which are in thermodynamic non-equilibrium can release energy or increase entropy in order to reach a state of higher entropy.

[supertrader]

Бате Пешо - държавите за какво са направени , да може едната държава да прекара другата. Съвсем сериозно финансите са чиста проба наука , само силно се разминава практиката с постиженията на науката в момента. По принцип времената са такива , с развитието на транспорта Светът се обединява , а когато свърши петролната епоха и енергията стане достъпна и евтина , този процес силно ще се засили. Сега народа е впечатлен от идеите на другаря Саркози и другарката Меркел да разделят Европа. Те отдавна са я разделили , може да се каже и нали са радетели за комунизъм в държавите си ..съвсем справедливо на едни е позволено да заборчляват безкрайно , а други като нас са забордени за кирливата им валута и трябва да я трупат и съхраняват за да обезпечат с нея собствената си валута.Няма страшно , не могат да разделят Европа повече и този им план е като другите им планове за спасение и там какво не беше които от дне за утре се развалят.Накрая ще позволят на ЕЦБ да изкупи всички дългове , с което еврото им ще се обезцени драстично и икономиката ще се рестартира.Причината икономиката и финансовата система да излизат от строя е точно тази , че Светът се обединява. Например допускането на страна като Китай да търгува свободно с всички по дефолт с конкурентноспособнатта , която Китай има с евтината работна ръка и високата безработица автоматично унищожава цели сектори..части от икономиките на другите..следва внос на висока безработица и спад на доходите. Ще има проблем със Световните монополи , те така се и изграждат. Меркел и Саркози са проблем доколкото пазарите им обръщат внимание и се инатят. Дълговете в Германия имат нужда от занулаване , точно толкова колкото и дългът на гръцката държава.Разумно е да се занулят по интелигентен начин , а не чрез разпад и сепаратизъм - на ЕЦБ трябва да се позволи да изкупи всички дългове и да рефинансира наново банките и това трябва да бъде еднократен акт. Еврото естественно ще се обезцени , но това е процес който неизбежно трябва да се случва периодично.

[kev]

Тая малка историйка я постнах във "Бисери и вицове" но май мястото и е в тази тема

Какво представлява финансовата "криза" :

...

One day, even though the bond prices still are climbing, a risk
manager at the original local bank decides that the time has come to
demand payment on the debts incurred by the drinkers at Helen's bar.
He so informs Helen.

...

Е те тоя е виновен за кризата! Как и защо въобще му е хрумнало, че времето за плащане е дошло!? Ако не беше, всичко щеше да си върви перфектно, и всички да са доволни и щастливи, а сега...!?

[marinbg]

а гърците пак ше се оправят (не че сега са зле, напротив, някой да е видял маляшки емигранти в Бг) и ще си веят к.ра, а ние пак ше сме си зле и ще си подлагаме гъза за див кърски йебън Но то си е така - докато едните плачат за спарведливост и се хвалят как били по-финансово стабилни от Дойчланд и едновременно с това затягат поредната дупка от колана, другите реват колко са зле, пият узо, маат сиртаки и рупат сувлаки до 2 през ноша в работни дни. Съдба - а и всеки си е заслужил неговата,с политиците, които е избрал.....

+1

[Бате Пешо]

Аааа, Пешо, не така! Недей, защото ще излезе някой учен "финансист/икономист" и ще ти обясни как не ги разбираш нещата. Това макроикономиката нямала нищо общо с малката такава. Значи нещата са така.У дома ако нямаш - стягаш каиша. А "на едро" - трябва да харчиш колкото се може повече, да теглиш кредити и да биеш капата. Справка - Гърция. Знаеш ли как си живеят там хората, как няма да връщат, колко са сговорни в стачкуването, а?

Нито икономиката е наука нито финансите.Не мога да разбера защо има училища за икономика.Това трябва да са факултети за счетоводители към ТУ.А нашето УНСС е пълен ташак.Там преподаватели требе а са Шменти капели,Далаверата,Магурата Мистър Сенко,Астор и други подобни.На далаверата измислили име финансов продукт.Смех отсекъде.А пък акъл от мазни педали тарикати не вземам.В цялата тая сфера има един прост закон да не харчиш повече отколкото изкарваш.Във физиката е известен като закон за запазване на енергията.И този закон никога няма да се промени щото на учените не се харесвал.

[Стамболов]

а гърците пак ше се оправят (не че сега са зле, напротив, някой да е видял маляшки емигранти в Бг) .....

Отново реалността те опровергава. Ето само два линка:

Гърци местят бизнеса си в България
http://news.expert.bg/n365245

Много гърци изнасят бизнеса си в България
http://money.bg/news/id_115212313

А могат да се намерят и още много...

[Грую Груев]

Тая малка историйка я постнах във "Бисери и вицове" но май мястото и е в тази тема
......
Now do you understand?

тази историйка е доста добра, но ние сим имаме подобна отпреди 2 години - старо, но златно:

Уол Стийт и ловЪ на маймуне
Веднаж у темната Индиа в ено село дошел един омраз и казал на селяньете, че ша купува маймуне по десет долара парчето.
Селяньете куто виделе, че има бая маймуне у жунглъта, отишле а ги ловат. Омразът купил неколко иляди за по десет долара. Маймунете, каде рипале по дръвеата, останале малко и ората спреле да си дават зор а ги
ловат. Тогива тоа им рекъл, че ша копува по дваесе долара бройката.
Ониа като чуле, па отишле да ловат маймуне, кой на трици, кой на друга стръв. Обаче маймунете намалели още. Офертата била вече на дваесе и пет долара, а у гората немало вече ни маймуна, ни уй.

Тогива омразът им рекъл, че ша копува по пейсе долара парчето! Обаче имАл бил работа у големиа град, и неговиа менажер щел да копува наместо ньега.
Менажера им казал: “А глейте оня пустиняк що маймуне е насъбрал, да му го тура! Язе ша еба да ви ги продам по триесе и пет долара, а оня куту си доде, виа ша му ги дадете по пейсе долара!”

Селяньете си извадиле сичката парасъ и купиле сичкото маймуне…
Повече не виделе ни менажера, ни омраза, ка са обърнаале - маймуне отсекъде!

[Грую Груев]

а гърците пак ше се оправят (не че сега са зле, напротив, някой да е видял маляшки емигранти в Бг) и ще си веят к.ра, а ние пак ше сме си зле и ще си подлагаме гъза за див кърски йебън Но то си е така - докато едните плачат за спарведливост и се хвалят как били по-финансово стабилни от Дойчланд и едновременно с това затягат поредната дупка от колана, другите реват колко са зле, пият узо, маат сиртаки и рупат сувлаки до 2 през ноша в работни дни. Съдба - а и всеки си е заслужил неговата,с политиците, които е избрал.....

[MILOM]

Тая малка историйка я постнах във "Бисери и вицове" но май мястото и е в тази тема

Какво представлява финансовата "криза" :

Helen is the proprietor of a bar in Detroit.

She realizes that virtually all of her customers are unemployed
alcoholics and, as such, can no longer afford to patronize her bar.

To solve this problem, she comes up with a new marketing plan that
allows her customers to drink now, but pay later.

Helen keeps track of the drinks consumed on a ledger (thereby granting
the customers' loans).

Word gets around about Helen's "drink now, pay later" marketing
strategy and, as a result, increasing numbers of customers flood into
Helen's bar. Soon she has the largest sales volume for any bar in
Detroit


By providing her customers freedom from immediate payment demands,
Helen gets no resistance when, at regular intervals, she substantially
increases her prices for wine and beer, the most consumed beverages.

Consequently, Helen's gross sales volume increases massively.

A young and dynamic vice-president at the local bank recognizes that
these customer debts constitute valuable future assets and increases
Helen's borrowing limit.

He sees no reason for any undue concern, since he has the debts of the
unemployed alcoholics as collateral!!!


At the bank's corporate headquarters, expert traders figure a way to
make huge commissions, and transform these customer loans into DRINK
BONDS.


These "securities" then are bundled and traded on international
securities markets.


Naive investors don't really understand that the securities being sold
to them as "AAA Secured Bonds" really are debts of unemployed
alcoholics. Nevertheless, the bond prices continuously climb!!!, and
the securities soon become the hottest-selling items for some of the
nation's leading brokerage houses.


One day, even though the bond prices still are climbing, a risk
manager at the original local bank decides that the time has come to
demand payment on the debts incurred by the drinkers at Helen's bar.
He so informs Helen.

Helen then demands payment from her alcoholic patrons, but being
unemployed alcoholics they cannot pay back their drinking debts.

Since Helen cannot fulfill her loan obligations she is forced into
bankruptcy. The bar closes and Helen's 11 employees lose their jobs.

Overnight, DRINK BOND prices drop by 90%.

The collapsed bond asset value destroys the bank's liquidity and
prevents it from issuing new loans, thus freezing credit and economic
activity in the community.

The suppliers of Helen's bar had granted her generous payment
extensions and had invested their firms' pension funds in the BOND
securities.


They find they are now faced with having to write off her bad debt and
with losing over 90% of the presumed value of the bonds.


Her wine supplier also claims bankruptcy, closing the doors on a
family business that had endured for three generations, her beer
supplier is taken over by a competitor, who immediately closes the
local plant and lays off 150 workers.

Fortunately though, the bank, the brokerage houses and their
respective executives are saved and bailed out by a multibillion
dollar no-strings attached cash infusion from the government.

The funds required for this bailout are obtained by new taxes levied
on employed, middle-class, nondrinkers who have never been in Helen's
bar.

Now do you understand?

Гледайте Margin Call-струва си,особено в настоящата ситуация