Нямам желание да пълня морето от теми и темички, но мисля, че въпросът е сериозен, а проблематиката я разглеждаме в най-различни теми, понякога и заради липса на ... подходящата тема 
Не мисля, че Гърция е първопричината за европейската криза, но е един от големите й проблеми днес.
Как еврозоната загуби година и половина
Не мисля, че Гърция е първопричината за европейската криза, но е един от големите й проблеми днес.
Как еврозоната загуби година и половина
След година и половина на отлагане и отричане Гърция е на път да преструктурира задълженията си. Това обаче само по себе си няма да е достатъчно за овладяване на дълговата криза в еврозоната. Гърция ще трябва още да свие публичния си сектор, да реформира данъчната си администрация и да предприеме други стъпки за модернизиране на икономиката си.
Европейските й партньори пък трябва да изградят защитна стена около Испания и Италия, за да не позволят дестабилизиране на дълговите пазари и икономиките им. Банките с разклатени баланси ще трябва да бъдат рекапитализирани, а недостатъците в управлението на еврозоната - да бъдат премахнати.
Задължителната първа стъпка е отписване на гръцкия дълг
- до повече от половината от номиналната му стойност. Тежестта върху данъкоплатците ще бъде намалена, което е предпоставка за свиване на заплати, пенсии и други разходи, необходими за "вътрешната девалвация", която ще възвърне конкурентността на страната. Принуждаването на държателите на облигации да понесат загуби пък ще обезкуражи безразсъдното кредитиране на държавите от еврозоната в бъдеще.
Това повдига въпроса защо отне година и половина на политиците да стигнат дотук. Отговорът е, че има силни стимули за забавяне. Гръцкото правителство, за което преструктурирането е признаване на провал, продължава да се надява, че магически ще се появят добри новини.
Същото се отнася и за френските и германските банки, които се придържат дори към най-малките източници на надежда и лобират срещу преструктурирането. Европейските политици пък се притесняват, че този процес може да нанесе сериозни щети на финансовата система и
да хвърли черно петно върху валутния съюз
Стимулите за забавяне са безброй. Въпросът е какво може да се направи, за да бъдат преодолени. Вместо постоянно да се прибягва към нови финансови помощи и отлагане, няма ли варианти за по-бързо и решително преструктуриране на задълженията на неплатежоспособните страни?
Един от отговорите е да се добавят договорни разпоредби към бъдещите облигации, които да задействат необходимото преструктуриране автоматично. Тази концепция е извадена от дебата за банковите реформи, където има аналогичен проблем.
Тъй като е трудно банките да се вкарат в процедура на банкрут, съществуват стимули да се отложи болезненият процес по налагане на загуби на облигационерите, като се осигуряват финансови помощи и се разчита на най-доброто стечение на обстоятелствата.
Едно от предлаганите решения е да се използват условно конвертируеми облигации (Contingent convertible bonds или CoCo bonds). Когато капиталът на банката падне под предварително договореното равнище, тези дългови книжа автоматично се трансформират в акции, струващи част от предишната им стойност. По този начин се налагат загуби на облигационерите, но се рекапитализират проблемните финансови институции.
Тази идея може да намери приложение и по отношение на държавните облигации. Когато задълженията на дадена страна преминат над определено съотношение дълг/БВП, лихвите и главниците, изплащани на облигационерите, могат да бъдат намалявани. Идеята е, че ако няма воля за преструктуриране по време на кризата, то трябва да е заложено преди началото й.
Преимуществото на държавните облигации CoCo ще е, че активирането им няма да представлява кредитно събитие, изискващо изплащане на обезщетения на държателите на кредитни суапове (CDS, или т.нар. застраховки срещу фалит). Наличието на
голямо количество CDS и неяснота кой ги е емитирал
увеличиха нежеланието за преструктуриране. Държавните облигации CoCo ще предотвратят повторение на ситуацията с AIG, при която емитент, смятан за прекалено голям, за да фалира, е изложен на огромен риск.
Възраженията на тази идея започват с въпроса дали ще има достатъчно търсене за подобни дългови книжа. Всъщност успехът на банките при емитиране на облигации CoCo предполага, че ще има апетит за тях.
Съществуват опасения, че
правителствата могат да манипулират статистиките за дълга и БВП
на които се базира конвертирането. Проблемът може да се реши, като с изчисляването на тези показатели бъдат ангажирани независими институции като Международния валутен фонд.
Някои анализатори повдигат въпроса дали използването на тези дългови книжа няма да повиши разходите за лихви на правителствата. Това обаче ще се случи само когато бъдат доближени съотношенията, които активират автоматичното конвертиране.
По този начин ще се повишат доходностите по облигациите на правителствата с опасно висока задлъжнялост, обезкуражавайки ги да заемат допълнително, което е желаният ефект.
Създаването на държавни облигации CoCo ще изисква преодоляване на редица технически проблеми. Ако това обаче не се направи сега, следващия път, когато дългът на дадена държава стане неустойчив като гръцкия, ще има ново отлагане, финансови спасителни пакети и хаос.
*Авторът е преподавател по икономика и политически науки в Бъркли, Калифорния. Текстът е предоставен от Project Syndicate. Заглавието е на редакцията, оригиналното е Coco for Europе
http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/1...na_i_polovina/
Европейските й партньори пък трябва да изградят защитна стена около Испания и Италия, за да не позволят дестабилизиране на дълговите пазари и икономиките им. Банките с разклатени баланси ще трябва да бъдат рекапитализирани, а недостатъците в управлението на еврозоната - да бъдат премахнати.
Задължителната първа стъпка е отписване на гръцкия дълг
- до повече от половината от номиналната му стойност. Тежестта върху данъкоплатците ще бъде намалена, което е предпоставка за свиване на заплати, пенсии и други разходи, необходими за "вътрешната девалвация", която ще възвърне конкурентността на страната. Принуждаването на държателите на облигации да понесат загуби пък ще обезкуражи безразсъдното кредитиране на държавите от еврозоната в бъдеще.
Това повдига въпроса защо отне година и половина на политиците да стигнат дотук. Отговорът е, че има силни стимули за забавяне. Гръцкото правителство, за което преструктурирането е признаване на провал, продължава да се надява, че магически ще се появят добри новини.
Същото се отнася и за френските и германските банки, които се придържат дори към най-малките източници на надежда и лобират срещу преструктурирането. Европейските политици пък се притесняват, че този процес може да нанесе сериозни щети на финансовата система и
да хвърли черно петно върху валутния съюз
Стимулите за забавяне са безброй. Въпросът е какво може да се направи, за да бъдат преодолени. Вместо постоянно да се прибягва към нови финансови помощи и отлагане, няма ли варианти за по-бързо и решително преструктуриране на задълженията на неплатежоспособните страни?
Един от отговорите е да се добавят договорни разпоредби към бъдещите облигации, които да задействат необходимото преструктуриране автоматично. Тази концепция е извадена от дебата за банковите реформи, където има аналогичен проблем.
Тъй като е трудно банките да се вкарат в процедура на банкрут, съществуват стимули да се отложи болезненият процес по налагане на загуби на облигационерите, като се осигуряват финансови помощи и се разчита на най-доброто стечение на обстоятелствата.
Едно от предлаганите решения е да се използват условно конвертируеми облигации (Contingent convertible bonds или CoCo bonds). Когато капиталът на банката падне под предварително договореното равнище, тези дългови книжа автоматично се трансформират в акции, струващи част от предишната им стойност. По този начин се налагат загуби на облигационерите, но се рекапитализират проблемните финансови институции.
Тази идея може да намери приложение и по отношение на държавните облигации. Когато задълженията на дадена страна преминат над определено съотношение дълг/БВП, лихвите и главниците, изплащани на облигационерите, могат да бъдат намалявани. Идеята е, че ако няма воля за преструктуриране по време на кризата, то трябва да е заложено преди началото й.
Преимуществото на държавните облигации CoCo ще е, че активирането им няма да представлява кредитно събитие, изискващо изплащане на обезщетения на държателите на кредитни суапове (CDS, или т.нар. застраховки срещу фалит). Наличието на
голямо количество CDS и неяснота кой ги е емитирал
увеличиха нежеланието за преструктуриране. Държавните облигации CoCo ще предотвратят повторение на ситуацията с AIG, при която емитент, смятан за прекалено голям, за да фалира, е изложен на огромен риск.
Възраженията на тази идея започват с въпроса дали ще има достатъчно търсене за подобни дългови книжа. Всъщност успехът на банките при емитиране на облигации CoCo предполага, че ще има апетит за тях.
Съществуват опасения, че
правителствата могат да манипулират статистиките за дълга и БВП
на които се базира конвертирането. Проблемът може да се реши, като с изчисляването на тези показатели бъдат ангажирани независими институции като Международния валутен фонд.
Някои анализатори повдигат въпроса дали използването на тези дългови книжа няма да повиши разходите за лихви на правителствата. Това обаче ще се случи само когато бъдат доближени съотношенията, които активират автоматичното конвертиране.
По този начин ще се повишат доходностите по облигациите на правителствата с опасно висока задлъжнялост, обезкуражавайки ги да заемат допълнително, което е желаният ефект.
Създаването на държавни облигации CoCo ще изисква преодоляване на редица технически проблеми. Ако това обаче не се направи сега, следващия път, когато дългът на дадена държава стане неустойчив като гръцкия, ще има ново отлагане, финансови спасителни пакети и хаос.
*Авторът е преподавател по икономика и политически науки в Бъркли, Калифорния. Текстът е предоставен от Project Syndicate. Заглавието е на редакцията, оригиналното е Coco for Europе
http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/1...na_i_polovina/