Малко по темата: Струва ми се, че, да си ПРЕД катастрофа е ма-а-алко по-добре от това, да си В катастрофа. Понеже, все още има /някакви/ изгледи да я избегнеш или, поне, да смекчиш удара. Освен това, "икономическите" ръстове, катастрофи, застои и т.н. не винаги имат същото отражение върху благосъстоянието на обикновения гражданин. Например, у нас, последните години, колкото и ръстове да имаше, повечето граждани живееха от скромно по-скромно, колкото и кризи да удрят, пак повечето, някак, така и не усетиха разликата. Значи, ако някъде големите компании и банки /ама там, където хората, като цяло, са по-умни от у нас, тук цари пълен дебилизъм/ снижат своите непомерни печалби, Овреме се събуждат и се реорганизират тъй, щото, да са по-силни от преди началото на кризата. У нас, както гледам, след /ама кога? / като излезем, в страната ни ще са натрупани допълнителни държавни дългове към фирмите, изтъняла приходната част на бюджета и увеличена централизацията в терора над реалния сектор.
Накратко, стига сме оревавали другия край на света, ами да видим нашия си, понеже тук живеем, тук произвеждаме и, основно, тук си харчим.
...така де
Накратко, стига сме оревавали другия край на света, ами да видим нашия си, понеже тук живеем, тук произвеждаме и, основно, тук си харчим.
...така де
яко са го закъсали 
дай някакви факти.
Коментар