България в депресия

[ghettoff]

България е в депресия и изгледи за оправия няма.

1. Пари няма, защото не малка част от генерираният в държавата БВП в парично изражение се разпределя основно сред олигарси и корумпирани субекти и се заделя в техните дебели сметки зад граница. Т.е. държавата се изсмуква непрестанно и прогресивно, от което богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни. Именно затова спестовността на "българите" чупи рекорд след рекорд всяко тримесечие. Кой ще промени този статус, след като интересът на властимащите (независимо кой е на власт) и гореспоменатите група хора е взаимен. Оправия няма.

2. Резултиращата от т.1 социалната несправедливост и бедността демотивират и обезверяват населението, без то дори да усеща какво всъщност защо се случва. Защото то прогресивно изглупява и мисли само за насъщния. Това простолюдие вече не е в състояние да направи промяна. То бе докарано до това положение с целенасочена политика на всяко ниво. Защото капитализмът се основава на социална несправедливост и се храни от глупавата и неграмотна маса. Оправия няма.

3. Пари няма, защото няма откъде да дойдат. Банките са много предпазливи и не наливат средства, Еврофондовете и проектите се усвояват основно по партийни линии в недостатъчен размер, а износът става все по-труден, защото България става все по-неконкурентна. Произвеждаме в лева при фиксиран курс с еврото. Инфлацията ни реално е много по-висока от тази на ЕС, което се отразява на производствените цени, които растат с по-висок темп от ЕС. Това означава “прогресираща дегресия„ за износителите. Разпад на еврото ще влоши нещата, защото левът е вързан за марката. Тя със сигурност ще е от валутите, които няма да девалвират. Оправия няма.

4. Да са живи и здрави емигрантите, които стават все повече и пращат генерирано повече пари на роднините си останали тук. Това е единственият прогресиращ паричен поток към България. Но какво значение има това, след като голяма част ще се завърти и ще отиде отново по сметките на олигарсите и мафиотите...Оправия? Точно така - няма!


Депресиращо е наистина. Не толкова това, което е. А това, че няма изгледи да се промени, докато има

* Обезверено, нетрезво мислещо население.
* Липса на социална политика с повече блага за населението в здравеопазване, образование, спорт и култура. Дори за сметка на по-високи данъци.
* Корумпирана съдебна и изпълнителна власт.
* Злоупотреби с обществено положение.
* Картелни споразумения в едрия бизнес (една от причините за по-висока инфлация от ЕС) вкл. картелни споразумения в банковия сектор.
* Злоупотреби с монополно положение в отрасли на бизнеса. (друга причина за за по-висока инфлация)

Със сигурност пропускам много други неща...Но надали ще са по-хубави от тези, които съм написал..

[faberge]

имам въпрос...когато си непълнолетен държавата ли поема осигуровките ти?благодаря

Да

[denito0o931]

имам въпрос...когато си непълнолетен държавата ли поема осигуровките ти?благодаря

[MILOM]

158 млн. евро излишък по текущата сметка през януари отчете днес Българската народна банка. Но едва ли на това следва да се акцентира в днешната статистика, тъй като за месец януари платежният баланс на България бележи дефицит от 628.3 млн. евро, които съответно трябва да се компенсират от резервните активи на БНБ.

Година по-рано, през януари 2010 г., също е отчетен голям дефицит в платежния баланс, но в размер на 423 млн. евро, или тогава дефицитът е бил с 48% по-нисък.

Внимание заслужава фактът, че през януари 2011 г. са сторнирани грешки и пропуски в размер на 159 млн. евро, или точно толкова, колкото е плюсът ни по текущата сметка, идващ основно от чуждестранната търговия. Така грешките и пропуските само за последните 12 месеца достигат 547.2 млн. евро

Както е известно, за практиката в България да се правят грешки в размер 1.5% от БВП на страната не е необичайно. Сериозните притеснения идват по линия на финансовата сметка.

За месец януари финансовата сметка на страната е на червено с 624.8 млн. евро. Как се формираха тези над 1.2 млрд. лева дефицит? През първия месец на 2011 г. са отчетени 103.8 млн. евро преки чуждестранни инвестиции у нас, но портфейлните инвестиции, тоест инвестициите в по-малки дялове, са се свили с 109 млн. евро.

Лесно е да се заключи, че това са пари, които чуждестранните инвеститори са изтеглили от бизнеса си в страната включително посредством продажба на малцинствени пакети на БФБ.

Освен това, депозити на нерезиденти /чужденци/ за 229.5 млн. евро са напуснали България само за първите 30 дни на 2011 година. Тоест чужди фирми и граждани, които са държали парите си в българската банкова система, са си ги изтеглили обратно.

На тази база може да се твърди, че за първия месец от страната чужди инвеститори са репатрирали активи в размер приблизително на половин милиард лева.

Обаче това далеч не е всичко: други три четвърти милиарда лева са изнесли в чужбина български граждани и фирми: 358.8 млн. евро е минусът пред активите в графата „валута и депозити“.

Минусът в графата „активи“ на финансовата сметка означава, че пари на резиденти са напуснали България – обясни професор Гарабед Минасян. Това са инвестиционни ресурси на български граждани, фирми и банки, както и на публичния сектор, които са били вложени през периода в чужбина.

Вероятно част от влошаването на финансовата сметка се дължи на погасяването по график на лихвени задължения на България по външния дълг – за които плащания Министерството на финансите съобщи, че за януари са в размер на 186 млн. лева, а вноската за членство в ЕС е 59.7 млн. лв. Но това обяснява изтичането на само около 250 млн. лв. - остатъкът, вероятно един милиард лева, е изтеглен от частния сектор само за 30 дни.

Напълно ясно е, че внушителното изтичане на капитали от страната и размерът на грешката са притеснителни сигнали, които далеч надвишават по важност иначе много позитивния факт, че търговското ни салдо за месец януари е положително в размер на 111.7 млн. евро.

[all_trader]

The Greek government has been unwilling to tax the rich. So labor must make up the fiscal gap, by permitting its socialist government to cut back pensions, health care, education and other social spending – all to bail out the financial sector from an exponential growth that is impossible to realize in practice. The economy is being sacrificed to an impossible dream. Yet instead of blaming the problem on the exponential growth in bank claims that cannot be paid, bank lobbyists – and the G-20 politicians dependent on their campaign funding – are promoting the myth that the problem is demographic: an aging population expecting Social Security and employer pensions. Instead of paying these, governments are being told to use their taxing and credit-creating power to bail out the financial sector’s claims for payment.

Latvia has been held out as the poster child for what the EU is recommending for Greece and the other PIIGS: Slashing public spending on education and health has reduced public-sector wages by 30 percent, and they are still falling. Property prices have fallen by 70 percent – and homeowners and their extended family of co-signers are liable for the negative equity, plunging them into a life of debt peonage if they do not take the hint and emigrate.

The bizarre pretense for government budget cutbacks in the face of a post-bubble economic downturn is that aims to rebuild “confidence.” It is as if fiscal self-destruction can instill confidence rather than prompting investors to flee the euro. The logic seems to be the familiar old class war, rolling back the clock to the hard-line tax philosophy of a bygone era – rolling back Social Security and public pensions, rolling back public spending on education and other basic needs, and above all, increasing unemployment to drive down wage levels. This was made explicit by Latvia’s central bank – which EU central bankers hold up as a “model” of economic shrinkage for other countries to follow.

It is a self-destructive logic. Exacerbating the economic downturn will reduce tax revenues, making budget deficits even worse in a declining spiral. Latvia’s experience shows that the response to economic shrinkage is emigration of skilled labor and capital flight. Europe’s policy of planned economic shrinkage in fact controverts the prime assumption of political and economic textbooks: the axiom that voters act in their self-interest, and that economies choose to grow, not to destroy themselves. Today, European democracies – and even the Social Democratic, Socialist and labour Parties – are running for office on a fiscal and financial policy platform that opposes the interests of most voters, and even industry.

The explanation, of course, is that today’s economic planning is not being done by elected representatives. Planning authority has been relinquished to the hands of “independent” central banks, which in turn act as the lobbyists for commercial banks selling their product – debt. From the central bank’s vantage point, the “economic problem” is how to keep commercial banks and other financial institutions solvent in a post-bubble economy. How can they get paid for debts that are beyond the ability of many people to pay, in an environment of rising defaults?

The answer is that creditors can get paid only at the economy’s expense. The remaining economic surplus must go to them, not to capital investment, employment or social spending.

This is the problem with the financial view. It is short-term – and predatory. Given a choice between operating the banks to promote the economy, or running the economy to benefit the banks, bankers always will choose the latter alternative. And so will the politicians they support.

Governments need huge sums to bail out the banks from their bad loans. But they cannot borrow more, because of the debt squeeze. So the bad-debt loss must be passed onto labor and industry. The cover story is that government bailouts will permit the banks to start lending again, to reflate the Bubble Economy’s Ponzi-borrowing. But there is already too much negative equity and there is no leeway left to restart the bubble. Economies are all “loaned up.” Real estate rents, corporate cash flow and public taxing power cannot support further borrowing – no matter how wealth the government gives to banks. Asset prices have plunged into negative equity territory. Debt deflation is shrinking markets, corporate profits and cash flow. The Miracle of Compound Interest dynamic has culminated in defaults, reflecting the inability of debtors to sustain the exponential rise in carrying charges that “financial solvency” requires.

If the financial sector can be rescued only by cutting back social spending on Social Security, health care and education, bolstered by more privatization sell-offs, is it worth the price? To sacrifice the economy in this way would violate most peoples’ social values of equity and fairness rooted deep in Enlightenment philosophy.

That is the political problem: How can bankers persuade voters to approve this under a democratic system? It is necessary to orchestrate and manage their perceptions. Their poverty must be portrayed as desirable – as a step toward future prosperity.

A half-century of failed IMF austerity plans imposed on hapless Third World debtors should have dispelled forever the idea that the way to prosperity is via austerity. The ground has been paved for this attitude by a generation of purging the academic curriculum of knowledge that there ever was an alternative economic philosophy to that sponsored by the rentier Counter-Enlightenment. Classical value and price theory reflected John Locke’s labor theory of property: A person’s wealth should be what he or she creates with their own labor and enterprise, not by insider dealing or special privilege.

This is why I say that Europe is dying. If its trajectory is not changed, the EU must succumb to a financial coup d’êtat rolling back the past three centuries of Enlightenment social philosophy. The question is whether a break-up is now the only way to recover its social democratic ideals from the banks that have taken over its central planning organs.

http://www.marketoracle.co.uk/Article20605.html

[all_trader]

и в потвърждение на думите на професор Д. Иванов статия от един много силен американски икономист

Europe’s Fiscal Dystopia: The “New Austerity” Road to Financial Serfdom

Economics / Euro-Zone

Europe is committing fiscal suicide – and will have little trouble finding allies at this weekend’s G-20 meetings in Toronto. Despite the deepening Great Recession threatening to bring on outright depression, European Central Bank (ECB) president Jean-Claude Trichet and prime ministers from Britain’s David Cameron to Greece’s George Papandreou (president of the Socialist International) and Canada’s host, Conservative Premier Stephen Harper, are calling for cutbacks in public spending.

The United States is playing an ambiguous role. The Obama Administration is all for slashing Social Security and pensions, euphemized as “balancing the budget.” Wall Street is demanding “realistic” write-downs of state and local pensions in keeping with the “ability to pay” (that is, to pay without taxing real estate, finance or the upper income brackets). These local have been left unfunded so that communities can cut real estate taxes, enabling site-rental values to be pledged to the banks of interest. Without a debt write-down (by mortgage bankers or bondholders), there is no way that any mathematical model can come up with a means of paying these pensions. To enable workers to live “freely” after their working days are over would require either (1) that bondholders not be paid (“unthinkable”) or (2) that property taxes be raised, forcing even more homes into negative equity and leading to even more walkaways and bank losses on their junk mortgages. Given the fact that the banks are writing national economic policy these days, it doesn’t look good for people expecting a leisure society to materialize any time soon.

The problem for U.S. officials is that Europe’s sudden passion for slashing public pensions and other social spending will shrink European economies, slowing U.S. export growth. U.S. officials are urging Europe not to wage its fiscal war against labor quite yet. Best to coordinate with the United States after a modicum of recovery.

Saturday and Sunday will see the six-month mark in a carefully orchestrated financial war against the “real” economy. The buildup began here in the United States. On February 18, President Obama stacked his White House Deficit Commission (formally the National Commission on Fiscal Responsibility and Reform) with the same brand of neoliberal ideologues who comprised the notorious 1982 Greenspan Commission on Social Security “reform.”

The pro-financial, anti-labor and anti-government restructurings since 1980 have given the word “reform” a bad name. The commission is headed by former Republican Wyoming Senator Alan Simpson (who explained derisively that Social Security is for the “lesser people”) and Clinton neoliberal Erskine Bowles, who led the fight for the Balanced Budget Act of 1997. Also on the committee are bluedog Democrat Max Baucus of Montana (the pro-Wall Street Finance Committee chairman). The result is an Obama anti-change dream: bipartisan advocacy for balanced budgets, which means in practice to stop running budget deficits – the deficits that Keynes explained were necessary to fuel economic recovery by providing liquidity and purchasing power.

A balanced budget in an economic downturn means shrinkage for the private sector. Coming as the Western economies move into a debt deflation, the policy means shrinking markets for goods and services – all to support banking claims on the “real” economy.

The exercise in managing public perceptions to imagine that all this is a good thing was escalated in April with the manufactured Greek crisis. Newspapers throughout the world breathlessly discovered that Greece was not taxing the wealthy classes. They joined in a chorus to demand that workers be taxed more to make up for the tax shift off wealth. It was their version of the Obama Plan (that is, old-time Rubinomics).

On June 3, the World Bank reiterated the New Austerity doctrine, as if it were a new discovery: The way to prosperity is via austerity. “Rich counties can help developing economies grow faster by rapidly cutting government spending or raising taxes.”[1] This is The New Fiscal Conservatism aims to corral all countries to scale back social spending in order to “stabilize” economies by a balanced budget. his is to be achieved by impoverishing labor, slashing wages, reducing social spending and rolling back the clock to the good old class war as it flourished before the Progressive Era.

The rationale is the discredited “crowding out” theory: Budget deficits mean more borrowing, which bids up interest rates. And this is supposed to help countries – or would, if borrowing was for productive capital formation. But this is not how financial markets operate in today’s world. Lower interest rates simply make it cheaper and easier for corporate raiders or speculators to capitalize a given flow of earnings at a higher multiple, loading the economy down with even more debt!

[all_trader]

Ето още от предишните прогнози на професора - нито за МВФ позна нито за износа

----------------------------------------------------
- Обръщането за помощ към МВФ трябва ли да се третира като крайна мярка или е по-скоро наложителна?
- Мисля, че с всеки изминат ден, ние се приближаваме до необходимостта да поискаме помощ от МВФ.

Публикувана на
6 Април 2010 година

----------------------------------------------

въпрос на време е . нали не си толкова глупав да си мислиш че може да позна е с точност на месеци както вашия " икономист" Дянков предричаше излизане от кризата през месец
а че България отива към нов фалит е почти сигурно . въпрос на време ако не се промени политиката .

[rogers]

Ето още от предишните прогнози на професора - нито за МВФ позна нито за износа

----------------------------------------------------
- Обръщането за помощ към МВФ трябва ли да се третира като крайна мярка или е по-скоро наложителна?
- Мисля, че с всеки изминат ден, ние се приближаваме до необходимостта да поискаме помощ от МВФ. Както от страна на МВФ, така и от страна на световните финансови пазари, искането на нов ресурс е свързано с условия. Моето предпочитание е за гъвкаво споразумение с МВФ. Аранжиране на облигационен заем за България при сегашните условия би струвало доста по-скъпо в сравнение с Фонда. Но и тук трябва да сме внимателни. Фондът обикновено налага брутални съкращения на разходите, което може да засили рецесията. За да компенсира този ефект, МВФ съветва отслабване на местната валута. Заради валутния борд това у нас не е възможно и е възможно тогава Фондът да поиска вътрешна "девалвация", чрез намаляване на заплатите и другите номинални променливи. Тоест, българската ситуация се характеризира с редица особености, които изискват максимално умело водене на икономическото и социално управление на страната. При положение, че не се вижда на хоризонта никакво масивно увеличаване на експортно-стимулирания растеж на БВП, трябва да е очевидно, че няма никакъв начин да си намалим бюджетния дефицит без някои мерки по "зашиване на дупките на чорапа", както и без да допуснем увеличаване на дълговата тежест на държавата (или на някои държавни банки). Просто няма вече как това да се заобиколи./Блиц, със съкращения

Публикувана на
6 Април 2010 година



----------------------------------------------

[all_trader]

Абе като гледа - да го питам - къде беше когато Жан виденов ни фалира - нали е от бе се пето.

ти кой си че да питаш

[rogers]

Абе като гледа - да го питам - къде беше когато Жан виденов ни фалира - нали е от бе се пето.

Тоя е бил страшен бе!!!
Другите явно мижат!!!
Само той гльеда!!!

[all_trader]

Тоя е бил страшен бе!!!
Другите явно мижат!!!
Само той гльеда!!!

добър макроикономист е . четох го в едно английско списание .... разбира ги нещата определено . за съжаление и той избяга на Запад и ние останахме с палячовци и некадърници като Дянков и Сие дето бъркат науките - икономика и счетоводство

ПС - колапсът е почти сигурен и именно Англия ще е една от големите бомби ....
Ние също бавно , но сигурно вървим натам ....

[kefala]

Проф. Димитър Иванов: Задава се колапс на цели икономики
http://www.blitz.bg/news/article/102111



''Вие нямате милост към правителството...
- Милост? Аз ви давам фактите, такива каквито са. Вие преценете има ли място за милост?''

Тоя е бил страшен бе!!!
Другите явно мижат!!!
Само той гльеда!!!

[stamba69]

Продължението

Но финансовият министър обещава растеж с 3,6 % тази година, още по-голям - 4,1%, за 2012 г., свиване на бюджетния дефицит под границата на европейските критерии?
- Всичко това са обещания, поредните обещания, както разбирате. Нека да погледнем фактите такива, каквито са:
Потребителският дълг, респ. дългът на домакинствата - продължава да се увеличава и всякакво заиграване тук със статистически данни, агрегиращи спестяванията на домакинствата - само показват дълбокото неразбиране на проблема. Защото първо, в спестяванията влизат взетите пари назаем и второ - спестяванията не стимулират търсенето в икономиката.
Безработицата, като процент, не само, че не е намаляла, тя се увеличава с не малка скорост, а ситуацията в българската провинция особено при младите хора и при възрастните след 50 години е направо драматична.
Засилено нарастване на фалитите на фирми - поради липасата на реален икономически живот, поръчки, влошено финансово състояние, невъзможност да се изплащат поетите задължения.
Междуфирмената задлъжнялост продължава да расте (вече надхвърля като общ обем над два и половина пъти БВП на България) на фона на пълната безпомощност на правителството да предложи механизъм и инструменти за едно модерно разрешаване на този проблем.
Необслужваните кредити нарастват и няма банка в страната, чийто баланс да не е вече сериозно разклатен заради увеличения им размер.
Започна вече процес на "бягство" на капитала от страната - което е твърде лошо за и без това слабата българска икономика.
Замръзнала приватизация и концесиониране - виждате, че всички проекти на правителството просто не мърдат. Какво се случи с "Булгартабак", където даже още информационният меморандум не е изготвен; с продажбата на сопотските машиностроителни заводи, на "Арсенал" и т.н.
Драматично нарастваща бедност - официално Евростат призна, че бедността у нас достига критични размери. Всеки един на 7 българи и всяко едно на 3,3 деца у нас са на границата или под границата на бедността. Над 1 милион българи днес не могат да си купуват достатъчно и здравословна храна и да ползват цивилизовани грижи по своето или на децата си образование и здравеопазване.
Идваща дълбока пенсионна криза - България е изправена пред такава пенсионна криза, че е просто невъзможно да бъде описана. Предложената реформа не решава и не гарантира нищо. Редица пенсионни фондове са обезкръвени, за да не кажа нещо още по-силно. Лошото е, че над половината от гражданите на страната нямат нищо спестено за техните старини и разчитат единствено на пенсии.

Вие нямате милост към правителството...
- Милост? Аз ви давам фактите, такива каквито са. Вие преценете има ли място за милост?
Казвате, финансовият министър обещава темп на икономически растеж от 3,6 % за 2011 г. Колко пъти задавам въпроса - да обясни този избраник на премиера откъде ще дойде търсенето в икономиката, за да генерира този обещаван растеж? Възстановяването на една икономика става с нарастване на търсенето. При силно неустойчивите и дебалансирани траектории на публични дефицити и на фирмени и домакински дългове - откъде ще се появи това търсене? Няма отговор!
По същия начин стои и въпросът с редуцирането на бюджетния дефицит. Абсолютен срам за един средно квалифициран икономист. Пълна илюзия. Вие или аз - ние можем да намалим нашия домакински бюджетен дефицит, защото ние можем да контролираме и двата му източника: можем да намалим разходите, както и бихме могли да генерираме нови приходи. Но българското правителство не може по дефиниция да направи това. То може само да редуцира публичните разходи, но не и да намали целия дефицит. Защото размерът на дефицита е произведен резултат и зависи от реакцията на цялата икономика. А тази реакция днес се вижда от всички.

Тоест, вие не виждате смисъл в опитите на правителството да свие бюджетния дефицит?
- Вижте, опитите са едно, резултатите са нещо друго. Разбира се, че няма разумна икономическа политика, която да не иска да редуцира дефицитите, да отреже безполезната и неефективна загуба на ресурси, но заедно с това, не мога да се съглася и с крайностите и късогледството на тази политика, която обрича на тежка бедност и мизерия над един милион българи в активна възраст, елиминира ги и ги изолира социално и цивилизационно от прогреса на живота. Не мога да приема политика, която не се интересува от развитието на българската наука и просвета, от българската култура; не мога да приема политика, която обрича както бъдещите поколения на "втора ръка" качество на образованието, така и възрастните бащи и майки на България на оживяване ден за ден.
Трябва да е от ясно по-ясно на всекиго, че извън политическите симпатии и антипатии има обикновен разум. И този обикновен, нормален разум, оголено показва, че авторите и фалшивите проповедници на подобна икономическа и социална политика съзнателно отслабват страната ни. Отслабват икономиката ни, отслабват благосъстоянието на всяко българско домакинство, отслабват българските общини, отслабват страната ни в политически, социален, морален и цивилизационен план. Отслабват геополитическата роля и значение на България - като достойна членка на Европейското семейство.

С цел дисциплинирането на българската икономика и по специално на фискалната ни политика финансовият министър предлага да се гласува т. нар. Пакт за стабилност. Какво е вашето мнение?
- Евтина, некомпететна и крайно опасна проява на мерак да те забележат. Не може, когато ЕС е взел официално решение за изработването на свой, на Съюза - Пакт за стабилност/конкурентоспособност, има определен процес, който е в ход, има определени съюзни задължения към всяка страна-членка; има насрочена среща на върха на държавните и правителствени лидери на страните-членки, които да обсъдят общия Европейски пакт за стабилност - 24/25 март т.г. - ти да тичаш напред като "пале" и да подкопаваш общия процес на хармонизация, координация и консолидация на европейската икономическа и фискална политика. Това е поредното излагане на страната ни, по точно на правителството ни в европейски план. Второ, България е в изключително тежко икономическо и социално състояние. Очертава се гигантска демографска, социална и хуманитарна криза. Намираме се на кръстопътя на огромни геополитически размествания, редица от тях със съдбоносно значение за самото бъдеще на България. В такъв исторически момент, да искаш да "вържеш ръцете" на тези, които управляват или ще управляват съдбините на България, граничи с национално предателство. Огромни икономики с доминираща сила в света "си развързват ръцете", за да могат да се спасят от задаващия се световен колапс, а ние - тласкани от един некомпетентен и незнайно защо избран финансов министър - искаме да "запечатаме" и дамгосаме нашата бедност в живота на бъдещите поколения. Това не може да се допусне!

И накрая какво мислите за предстоящите президентски избори. Кой е вашият предпочитан кандидат?
- Мисля, че за съжаление дебатът у нас за президентските избори е тотално сбъркан. Въпросът не е кой е най-подходящ за президент. Същностният въпрос, който не знам защо се отбягва от политиците, политолозите и социолозите е - президент на каква България? Ако ще е на досегашната България, то няма проблеми да е който и да е от "героите на нашето време". Все едно и също. Ако обаче ще е президент на една друга, нова, по-демократична, по социално-справедлива, по модерна, по икономически богата България, то тогава всички заедно следва да помислим - за една такава Нова България, кой би бил най-подходящ, за да я води напред.

[stamba69]

copy/paste статията тук, please

не можах да разбера защо ,но нищо
ето я статията
но на две части ,че е голяма


Проф. Димитър Иванов: Задава се колапс на цели икономики
11 март 2011, 16:46

Лондон, Великобритания
Основните елементи на една депресия са дълг и страх и тежката истина е, че и от двата има огромна наличност в днешния финансов свят
Известният български икономист и международен финансов експерт проф. Димитър М. Иванов е поканен от правителството на Абу Даби, Обединените арабски емирства, за участие в световна Среща на лидерите от 14 до 17 март на тема "Финансиране на устойчивия икономически растеж".

Срещата на лидерите в Двореца на Емиратствата е в рамките на четиридневния международен форум "Глобалните градове - визии и ценности за устойчиво развитие", организиран под патронажа на принца на Абу Даби, Шейх Мохамед бин Зайед.

Поканени са държавни, обществени и бизнес лидери и международни експерти от Азия, Средния Изток, Европа и Америка, които ще обменят опит в областта на финансирането на устойчивия растеж, пътищата за излизане от кризата, големи инвестиционни и инфраструктурни проекти, нови модели на международно финансиране, както и въпроси на икономическата и социална адаптация в условията на новите световни предизвикателства. В центъра на дискусиите на Срещата на лидерите ще бъдат геополитическите събития в Северна Африка и в арабския свят.

Сред участниците във форума са икономистът Жак Атали, бивш президент на Европейската банка за развитие и възстановяване и сегашен президент на "Планет Финанс", Жак Местрайе, президент на "Газ дьо Франс и Суец", американският икономист Нуриел Рубини, Томас Бродоц, вицепрезидент на "Сименс", кметовете на Вашингтон, Чикаго, Сан Франциско, Цинцинати, Феникс, Торонто, Сао Паоло, Лондон, Бирмингам, Единбург, Париж, Гренобъл, Рим, Хелзинки, Барселона, Люксембург, Лозана, Залцбург, Атина, Риад, Джеда, Доха, Кайро, Пекин, Сеул, Мелбърн и др.

Проф. Димитър М. Иванов ще има срещи с членове на правителството на Абу Даби и на федералното правителство във връзка с разработения политически и стратегически документ "Абу Даби - Визия 2030", както и срещи с шефове на инвестиционни банки, фондове и агенции, с ректори на университети - с оглед засилване на икономическото и научно-техническо сътрудничество между страните от Залива и България.

Преди заминаването си проф. Димитър Иванов бе любезен да отговори на въпроси на БЛИЦ по актуалните теми.

Проф. Иванов, какво се случва в световната икономика? Нещата бяха тръгнали на добре, сега отново много икономики са в критично състояние, с огромни трудности при изплащане на своите задължения?
- За съжаление, след пика на финансовата криза през 2008 година, днес световната икономика е във възможно най-лошото си състояние. Налице е глобална дългова криза на всички равнища - държавни, корпоративни, регионални, общински, и т.н. Излизането от дъното на този нов етап на кризата ще бъде още по-сложно. Почти съм убеден, че сме вече в третата фаза на световната криза - фазата, в която икономическите и финансовите проблеми прерастват в социални и геополитически; фазата, за която Мартин Уолф каза във "Файненшъл таймс", не без един дълбок подтекст, че "ще ускори пристигането на нашето ново бъдеще".
Задава се нов тип икономически колапс - колапс на цели икономики, въпреки парите, които Федералният резерв продължава да налива в американската икономика; въпреки спасителните пакети и фондове на ЕС. В САЩ, цели щатове са в буквален фалит; спират да се финансират същностни публични услуги и не се вижда никакъв начин тази ситуация да се промени.
Общият размер на федералния, щатския и местните дългове на Америка достигна сума, невиждана от периода на Втората световна война.
В Европа силните страни, като Великобритания, Германия, Франция, все още имат да извървят много дълъг път, преди да се види някакво по-устойчиво ребалансиране на техните икономики, докато състоянието на трудовите им пазари продължава да изостава от реалния икономически растеж. Изпадналите в дълбока дългова криза икономики на Гърция, Испания, Ирландия, Португалия, Италия не виждат хоризонт пред себе си. Португалия е вече пред искане за финансов спасителен пакет от ЕС и МВФ. И в тази група страни проблемите на техния дълг се умножават като снежна топка. Те не могат да коригират своите външни дългови дисбаланси без едно ново експлозивно увеличаване на досегашния им дълг. На фона на растящата инфлация, идваща от цените на хранителните продукти, суровините, петрола и електроенергията, вероятно през април т.г. ЕЦБ ще пристъпи към повишаване на основните лихвени проценти, кето още повече ще повиши цената на какъвто и да е растеж.

И какъв е изводът от всичко това?
- Изводът е много лош. Световната икономика върви към депресия. Сигналите за това се виждат и е крайно време да им обърнем внимание. Двата основни елемента на една депресия са дълг и страх, и тежката истина е, че и двата са в огромна наличност в днешния финансов свят. Донякъде и в резултат на първите опити за спасяване от ударите на кризата в 2007 и 2008 година.

И на фона на всичко това дойде вълната от протести и революции в Северна Африка?
- И не само там. Вниманието на света и на Европа (със започващата днес среща на върха за гражданската война в Либия) е концентрирано върху твърде силното геополитическо разместване на пластовете в Северна Африка, но и в Средния Изток, където засилването на социалните и политически протести в държави като Бахрейн, Оман и Саудитска Арабия, а може би и Ирак, би имало изключително тежки последствия за целия Арабски полуостров и за световната икономика. Ескалацията на протестите при всяко положение редуцира производството на петрол и петролни продукти и логично води до повишаване на цените в световен мащаб. Либия експортира 1,2 милиона барела дневно за Европа. Но, ако социалните конфликти се разпространят и в Алжир, нещата ще станат далеч по-сериозни. Алжир експортира 2,8 милиона барела дневно и едно евентуално забавяне или спиране би имало катастрофални последици. Нека също да не забравяме, че регионът на Средния Изток и Северна Африка (MENA) общо притежава над 2/3 от глобалните петролни резерви. И целият този хаос става в период, в който търсенето на енергия и енергийни продукти се увеличава два пъти по-бързо, отколкото са прогнозите на Международната енергийна агенция (IEA).
Светът влиза в нов цикъл на световна революция. Виждаме правителства - били те на държави, на "империи" - да рухват. Рухват, защото изградени на принципа "Гласувай за мен и ще получиш това, което искаш", те вече издъхват от своите дефицити и дългове. Рухват икономически, социално и политически, защото обещаните пари - просто ги няма. Това е истинското продължение на световната икономическа криза.
Ако цените на петрола продължат да растат (те скочиха с над 8,1% за последните три седмици и се върнаха на равнища отпреди три години), ще има сериозно забавяне на световната икономика. Стагфлационни напрежения вече са налице в множество развити икономики.

На фона на всичко това как разчитате процесите в нашата икономика? Излязохме ли от кризата?
- Честно казано, не ми се говори за ситуацията у нас. След 22-годишен преход, който всички очаквахме да завърши със скок на българската икономика, със скок на социалните стандарти, ние достигнахме още по-ниско дъно. Но истината продължава да се замъглява, манипулира, изкривява, селектира. Разбира се, всички тези опити да се скрият фактите не правят портфейлите на хората по-пълни, нито животът им по-ценностен.

[SEBULBA]

В Мусагенска панелка ли съществуваш бре хахахаха
Инак разсъжденията ти са жалки - и достойни за Бантустан примерно

Неврастенично идиотче