Първоначално изпратено от zlata lamia
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Фалит на Украйна,след 6 месеца фалит и на България!
Collapse
X
-
Всеки има право на мнение - за мен провалът е очевиден. Трудни моменти има всяко управление. Не ги обвинявам за кризата.
Но като теглиш чертата: за 4 години - свършена работа 0. Единствено за плоския данък мога да приема, че беше положителна стъпка.
Първоначално изпратено от zlata lamiaЩе драпат със зъби и нокти,по-малко от четири месеца им остават-най трудните в мандата им(а се бях навил да гласувам за тях,ако пуснат Козлодуй-предоверих им се)!
Коментар
-
Колега, каквото и да се направи, триглавата 3-5-8 ламя ще окраде всичко. Ще "построят" магистрали, ще въведат "електрическо" правителство.
Ще отчетат спадаща безработица и ще "открият" 100 000 работни места.
Проблемът не в количеството на парите само, а преди всичко в качеството на тези, които ги крадат, пардон харчат.
Първоначално изпратено от zlata lamiaШибаняците от Инвестор БГ пак започват да "засират" темата! Какво трябваше да се направи в България,за да се избегне не,а да се премине по-леко през кризата:
1.Да не се харчи излъшека за икомомически неефективни действия и ефекти към "наши фирми"-откровена кражба на пари
2.Да се вдигне ДДС в началото на 2007,с цел да се акумулират средства срещу кризата! Да се вдигне сега-ще има обратен ефект!
3.Да се пуснат блоковете на АЕЦ Козлодуй-обещано,но НЕИЗПЪЛНЕНО!
4.Да се вземат компенсации за газовата криза-обещано,но НЕИЗПЪЛНЕНО!
5.Да се поиска помощ от МВФ най-късно до ноември 2008 в размер минумум на 5 милиарда евро(нашто правителство не иска помощ,щот сме биле стабилни),въпреки че почти всички от ЦИЕ поискаха и получиха такава!
Само с вербални интервенции и увещания за стабилност,господа комунисти икономика не се поддържа! С вербални интервенции може да се удържи натиска,но за кратко! Когато разберат,че не разполагате с нищо друго,ще съсипят и борда,и държавата! Дали ще издържите до изборите-въпросът е все по-актуален! Да видим какво ще направят работниците от Кремиковци,ако сега не Ви изнудят за пари,след изборите ще са на улицата-гладни и жадни от провежданата десетилетия политика на далавери в комбината за сметка на всички данъкоплатци! При още една вълна на обезценка на валутите от ЦИЕ,натискът върху лева става огромен!
Сега селяните от Инвестора ще ме засипят с "аргументи"-Вие сте,господа другари!
Коментар
-
Шибаняците от Инвестор БГ пак започват да "засират" темата! Какво трябваше да се направи в България,за да се избегне не,а да се премине по-леко през кризата:
1.Да не се харчи излъшека за икомомически неефективни действия и ефекти към "наши фирми"-откровена кражба на пари
2.Да се вдигне ДДС в началото на 2007,с цел да се акумулират средства срещу кризата! Да се вдигне сега-ще има обратен ефект!
3.Да се пуснат блоковете на АЕЦ Козлодуй-обещано,но НЕИЗПЪЛНЕНО!
4.Да се вземат компенсации за газовата криза-обещано,но НЕИЗПЪЛНЕНО!
5.Да се поиска помощ от МВФ най-късно до ноември 2008 в размер минумум на 5 милиарда евро(нашто правителство не иска помощ,щот сме биле стабилни),въпреки че почти всички от ЦИЕ поискаха и получиха такава!
Само с вербални интервенции и увещания за стабилност,господа комунисти икономика не се поддържа! С вербални интервенции може да се удържи натиска,но за кратко! Когато разберат,че не разполагате с нищо друго,ще съсипят и борда,и държавата! Дали ще издържите до изборите-въпросът е все по-актуален! Да видим какво ще направят работниците от Кремиковци,ако сега не Ви изнудят за пари,след изборите ще са на улицата-гладни и жадни от провежданата десетилетия политика на далавери в комбината за сметка на всички данъкоплатци! При още една вълна на обезценка на валутите от ЦИЕ,натискът върху лева става огромен!
Сега селяните от Инвестора ще ме засипят с "аргументи"-Вие сте,господа другари!
Коментар
-
Гари, предполагам че числата са точни макар, че аз имам сериозни опасения за статистическите данни у нас. Но да оставим това настрана.
Не мисля, че не е притеснително. Дори 9 млрд да са вътрешнобанкови, именно те се изнасят с бесни темпове и лишават икономиката от кредитен ресурс.
Между другото 9 млрд евро е около 30% от БВП.
А и го виждаме: основни двигатели на ръста като строителството изчезнаха.
Главният проблем е, че като икономиката е разчитала само на притока на капитал и спекулативно надуване на цените. Като изчезне спекулата и се оказва, че другата икономика е твърде слаба.
Първоначално изпратено от ГариПонеже много се говори колко голям е външния ни дълг и как България ще фалира, нека да дадем едни по-конкретни цифри за структурата на този дълг.
Брутен външен дълг (31.12.2008 г.)
І. Държавно управление 2719,3
Краткосрочни 0
Дългосрочни 2719,3
ІІ. Централна банка 0
III. Банки 9077,6
Краткосрочни 7059,1
Дългосрочни 2018,5
IV. Други сектори 11812,1
Краткосрочни 6286,3
Дългосрочни 5525,8
ОБЩО 23609,0
(по сектори на
кредиторите)
V. Преки инвестиции 13039,3
(Вътрешнофирмени заеми)
БРУТЕН ВЪНШЕН ДЪЛГ 36648,3
http://www.bnb.bg/bnb/home.nsf/vPages/S_GED_Stock_Cred_Euro_04-08(q)/$FILE/2004-2008_S_GED_Cred_Q-bg.xls
Числото 36648,3 млн. евро наистина изглежда стряскащо, но:
- от него спокойно можем да приспаднем 13 млрд. евро междуфирмени заеми. Това че някакви чужди компании са дали заеми на дъщерните си дружества у нас, си е техен проблем. Да се оправят помежду си, ние няма какво да ги мислим. Разбира се, ако става въпрос за преки инвестиции в производствени предприятия, които осигуряват работа и износ на стоки /приток на валута/, ще е жалко да ги загубим. Но това, че примерно Кауфланд е дало заем на Кауфланд България, за да построи тук 50 хипермаркета - мисля, че спокойно ще го преживеем. Ще има откъде да пазаруваме и без тях.
- 9077,6 млн. евро или 9 млрд. евро са банкови заеми. Пак от чуждите банки към поделенията им в България. И те ще оправят помежду си, никой няма да тръгне да фалира дъщерната си банка в България. Ще разсрочват, ще сучат, но ще си запазят положението. Има и БГ банки с кредити от чужбина, но те са една две за много малки суми.
- Опасните кредити - на български компании към банки и партньори от чужбина, са всъщност 11812,1 млн. евро. От тях 6286,3 млн. краткосрочни (15-16% от БВП). Ето тук е проблема - 6 млрд. евро трябва да се изплатят тази година. Не е малко, но пък е доста по-добре от 36 млрд.
Коментар
-
Говорите глупости!
ДА ДЪЛЖИШ ПАРИ НА КОРПОРАЦИЯ Е ПО-ОПАСНО ОТ ТОВА ДА ДЪЛЖИШ ПАРИ НА БАНКА ИЛИ ПРАВИТЕЛСТВО!
Кауфланд България НЕ МОЖЕ ДА ФАЛИРА и дългът ще си го платим ДЕСЕТОРНО!
Кауфланд може да ти продава всяка германска стока на загуба години, докато фалира всякакво българско пройзводсво! Това ще доведе до безработица и липса на валута в страната! Дори да станем 8 млн проститутки, пак няма да има валута, защото е световна икономическа криза и курвите"емигранти" сега са по-евтини навсякъде по света! Не си струва да се дават пари да идваш тук на " СЕКС ТУРИЗЪМ"
Така в България валутата ще свърши за 1 г, защото няма внос на валута!
НЯМА ИНВЕСТИЦИИ, ОТКРИВАЩИ РАБОТНИ МЕСТА и ВНАСЯЩИ ВАЛУТА!
НЕ МОЖЕ ДА ИЗРАБОТИТЕ КАУФЛАНД!
ЩЕ СИ ПЛАТИТЕ ДЪЛГЪТ ДЕСЕТОРНО И ЩЕ ЯДЕЕТЕ германско сирене и месо, по 1евро кг. ако требе!
ХИХИХИХИ
СКОРО 1$ = 5лв! После 10лв и.......
САМО ТОВА Е СПАСЕНИЕТО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Коментар
-
Понеже много се говори колко голям е външния ни дълг и как България ще фалира, нека да дадем едни по-конкретни цифри за структурата на този дълг.
Брутен външен дълг (31.12.2008 г.)
І. Държавно управление 2719,3
Краткосрочни 0
Дългосрочни 2719,3
ІІ. Централна банка 0
III. Банки 9077,6
Краткосрочни 7059,1
Дългосрочни 2018,5
IV. Други сектори 11812,1
Краткосрочни 6286,3
Дългосрочни 5525,8
ОБЩО 23609,0
(по сектори на
кредиторите)
V. Преки инвестиции 13039,3
(Вътрешнофирмени заеми)
БРУТЕН ВЪНШЕН ДЪЛГ 36648,3
http://www.bnb.bg/bnb/home.nsf/vPages/S_GED_Stock_Cred_Euro_04-08(q)/$FILE/2004-2008_S_GED_Cred_Q-bg.xls
Числото 36648,3 млн. евро наистина изглежда стряскащо, но:
- от него спокойно можем да приспаднем 13 млрд. евро междуфирмени заеми. Това че някакви чужди компании са дали заеми на дъщерните си дружества у нас, си е техен проблем. Да се оправят помежду си, ние няма какво да ги мислим. Разбира се, ако става въпрос за преки инвестиции в производствени предприятия, които осигуряват работа и износ на стоки /приток на валута/, ще е жалко да ги загубим. Но това, че примерно Кауфланд е дало заем на Кауфланд България, за да построи тук 50 хипермаркета - мисля, че спокойно ще го преживеем. Ще има откъде да пазаруваме и без тях.
- 9077,6 млн. евро или 9 млрд. евро са банкови заеми. Пак от чуждите банки към поделенията им в България. И те ще оправят помежду си, никой няма да тръгне да фалира дъщерната си банка в България. Ще разсрочват, ще сучат, но ще си запазят положението. Има и БГ банки с кредити от чужбина, но те са една две за много малки суми.
- Опасните кредити - на български компании към банки и партньори от чужбина, са всъщност 11812,1 млн. евро. От тях 6286,3 млн. краткосрочни (15-16% от БВП). Ето тук е проблема - 6 млрд. евро трябва да се изплатят тази година. Не е малко, но пък е доста по-добре от 36 млрд.
Коментар
-
Първоначално изпратено от netware5Айде, нещо много се разпищолихте..... Я вземете да прочетете нещо, например това:
http://www.capital.bg/show.php?storyid=685433
България заслужава еврото
България не заслужава да e уважаван член на ЕС, сигурно не заслужава и еврофондовете, но като една от страните в клуба заслужава подкрепа в кризата. Ако нещо се случваше правилно тук през последните години, това беше порядъчната макроикономическа политика. Благодарение на нея България сега е в по-добро финансово здраве от много други членки на ЕС. Но е застрашена от кризата. И освен всичко друго понася сериозна загуба на конкурентност заради фиксирания курс. Най-важната антикризисна мярка за нас, която зависи от Европа и не й струва нищо, е най-после да бъдем допуснати до механизма ERM II, който предхожда приемането на еврото. Така перспективата за въвеждане на общата валута ще стане реална в обозримо бъдеще. В противен случай нарастващото недоверие на инвеститорите и вложителите може да се превърне в заплаха за всичко, постигнато през последните години. Няма аргументи срещу включването на България в европейския валутен механизъм и ускорената евроизация - нито политически, нито икономически. Естествените съюзници са прибалтийските страни, които подобно на нас са с фиксиран курс и също като нас понасят тежък спад в производството и ръст в безработицата. Съюзник са и държавите - членки на ЕС, чиито банки и компании инвестираха тук през последните години, залагайки на фиксирания курс и макроикономическата стабилност.
Еврото е каузата и правителството трябва да остане фокусирано върху нея.
http://www.capital.bg/show.php?storyid=685294
Не щем помощ, искаме еврото
България и още няколко източни страни-членки на ЕС, минаха на висока предавка към общата валута
България заслужава еврото
Когато Барозу срещна Станишев - втора част
Барозу: България да разчита на себе си, а не на изключение от правила за членство в еврозоната "Солидарност" и "всички заедно вън от кризата" бяха често повтаряни думи в Брюксел през последната седмица. Под повърхността на посланията и големите думи обаче разминаванията в приоритетите на страните-членки в борбата с кризата изглеждат още по-осезаеми. А разделителната линия все по-ясно минава между Изтока и Запада, старите и новите членки, тези вътре и вън от еврозоната.
За България, която е в "слабата" група при това деление, моментът е важен. В разногласията как, защо и доколко евросъюзът да помогне на страните, които западните медии напоследък пак пакетират като Източна Европа, все по-ясно различима е една теза: за някои от тях, в това число България най-евтината и ефективна помощ ще е слагането им на
Бърза писта към еврозоната
В петък в навечерието на заседанието на Европейския съвет изненадваща подкрепа за тази идея дойде от германския канцлер Ангела Меркел. Еврото е най-голямата помощ, която може да бъде предложена на Източна Европа, каза тя. За България допускането в подготвителния механизъм за еврозоната (ЕRМ II) би било не само дългосрочното правилно решение, но и силен положителен сигнал в труден момент. Това ще елиминира поне валутния риск и ако не гаранция ще е поне известно успокоение за отстъпващите чужди инвеститори. Страната ни, за разлика от много други слагани в "източната група" сега, няма нужда от пряка финансова помощ и общите макроикономически показатели са добри. В същото време България изтърпява двойно негативите на кризата - освен другите ефекти губи конкурентност, оставайки с твърд курс спрямо еврото, но заобиколена от държави, чиито местни валути девалвират сериозно през последните месеци.
Да се ускори пътят към общата валута или дори да бъде допуснато незабавното й приемане според влиятелния седмичник "Икономист" може би е смислено точно за четирите европейски членки с фиксиран курс към еврото - Естония, Литва, Латвия и България. "Никоя от тях няма да постигне маастрихтските критерии скоро. Но те са малки и ако им бъде позволено да приемат еврото, няма да бъде лош прецедент за другите, нито ще наруши доверието към общата валута", се казва в коментар на изданието.
Усетили момента, българските власти дават сигнали, че ще опитат този път да не пропуснат възможността за влизане в еврозоната. Не случайно на срещата в Брюксел в неделя българският премиер Сергей Станишев постави въпроса за скорошно влизане на България в ЕRМ II - стъпка, срещу която няма нито политически, нито икономически аргументи. Играта отново е политическа и е важно да бъде изведена правилно.
Западна Европа няма интерес Изтокът да фалира,особено след масираните инвестиции на големите банки и компании през последните години. Но
Как да се помогне
е тема, по която лидерите в ЕС все още нямат обща позиция. Повечето представители на източноевропейските страни пристигнаха на срещата на лидерите в неделя с песимистични икономически прогнози и с надеждата за подкрепа за икономиките им. Няколко часа по-късно те си тръгнаха със също толкова мрачни прогнози, обещания за солидарност и почти нищо по-конкретно; известно облекчение им донесе само принципният ангажимент, поет от страните членки, че когато помагат на собствените си закъсали банки, няма да го правят за сметка на дъщерните им банки в новите членки. Доста по-хладно беше посрещнато унгарското предложение за създаване на европейски фонд със 180 млрд. евро за затруднените страни от Централна и Източна Европа. Унгарският премиер Ференц Дюрчани аргументира идеята си с рискове от политическо напрежение и нарастваща безработица.
Страните членки и Европейската комисия обаче решиха, че няма полза от подобен групов подход - наречен "съветски" от премиера на Люксембург и лидер на еврогрупата (обединяваща финансовите министри от еврозоната) Жан-Клод Юнкер. "Тези страни са в твърде различни ситуации и не трябва да се разглеждат като един регион - сред тях има членове на еврозоната и такива, които не са в нея, както и страни, които изобщо не са в ЕС. Следователно подходът е да разглеждаме всяка страна поотделно и да я подкрепяме според нуждите й", каза пред "Капитал" Жозе Мануел Барозу.
Разбираемо, страните от региона, изглежда, също предпочитат индивидуалния подход.
"Трябва да се помага според нуждите на всеки, независимо дали е в Източна или в Западна Европа", заяви в неделя полският финансов министър Яшек Ростовски. В четвъртък пък централните банки на България, Румъния, Полша, Чехия и Словакия излязоха с общо обръщение към инвеститорите, с което ги призовават да не ги третират наравно със съседите им в по-затруднено положение (като Унгария и Латвия например). Националните регулатори предупредиха, че общият подход и медийното групиране на страните в региона могат да се превърнат в "самоосъществяващи се спекулации", които ще засегнат още повече банковия сектор и икономиките им.
Въпреки че не искат да бъдат гледани като отбор, част от страните в Централна и Източна Европа имат поне една обща цел - да влязат по-бързо в еврозоната, която възприемат като.........................................
.................................................. ..........
Коментар
Коментар