Геополитика и икономика. Събития. Факти.

[Optic]

http://dnevnik.bg/sviat/2009/05/11/7...vat_ot_london/


Сомалийските пирати се командват от Лондон

Сомалийските пирати, нападащи кораби в Аденския залив и Индийския океан, са насочвани към целите си от "консултантски" екип в Лондон. По сателитен телефон пиратите редовно получавали инструкции за курса на корабите, какво има на борда им, какъв е екипажът им... Това позволявало не просто да се проследи конкретна мишена, но и понякога нападателите имали няколко дни да тренират как точно да атакуват конкретния кораб.

Това съобщава британският в."Гардиън" като цитира документ на европейското военно разузнаване, за който съобщава испанското радио Cadena SER. Засега няма независимо потвърждение за наличието на доклада. Смята се обаче, че документът е бил разпратен до всички военноморски сили на европейските държави, сформирали Операция "Аталанта" край източните брегове на Африка.

В него се твърдяло още, че "добре разположени информатори" в Лондон поддържат редовни контакти с контролните центрове на пиратите в Сомалия, където се взема и окончателното решение кога кой кораб да бъде нападнат. Поне в един случай разговор е бил засечен между "консултантите" и пиратите от борда на вече похитен морски съд.

Мрежата от информатори се простирала до Йемен, Дубай и Суецкия канал. В няколко случая капитаните на нападнатите кораби с изненада установявали, че сомалийците подробно познават схемата на морския съд, националността му или къде точно е акостирал преди това.

В доклада се посочвало, че британските кораби умишлено са избягвани от пиратите.

[Optic]

Саркози и Меркел се обявиха против членството в ЕС на Турция

http://news.ibox.bg/news/id_74558471

Лидерите на Германия и Франция - канцлерът Ангела Меркел и президентът Никола Саркози се обяви против „безкрайното разширяване на ЕС" и по-специално срещу приемането на Турция, предаде АФП.
Саркози и Меркел участваха в Берлин на германо-френска младежка среща. Според Меркел няма смисъл ЕС да се разширява с все повече страни, а в същото време да става все по-малко дееспособен. За целта германският канцлер отново се обяви за предоставяне на статут на „привилегирован партньор", отколкото на членство.

Саркози беше по-конкретен отбелязвайки, че „Европа без граници е Европа без цености". „Ние не трябва да даваме на Турция напразни надежди", предупреди Саркози. Според него ЕС трябва да предложи на Анкара и Кремъл визия за съвместно икономическо и жизнено пространство.

На срещата на върха на НАТО Франция и Германия дори пренебрегнаха правилата за дипломатическа учтивост и оказаха силен натиск върху Турция да оттегли възраженията си към избирането на бившия датски премиер Андерс Фог Расмусен за нов генерален секретар на Алианса.

После Турция ще се обяви против Набуко и пак КГБ печели

[Shemata]

Саркози и Меркел се обявиха против членството в ЕС на Турция

http://news.ibox.bg/news/id_74558471

Лидерите на Германия и Франция - канцлерът Ангела Меркел и президентът Никола Саркози се обяви против „безкрайното разширяване на ЕС" и по-специално срещу приемането на Турция, предаде АФП.
Саркози и Меркел участваха в Берлин на германо-френска младежка среща. Според Меркел няма смисъл ЕС да се разширява с все повече страни, а в същото време да става все по-малко дееспособен. За целта германският канцлер отново се обяви за предоставяне на статут на „привилегирован партньор", отколкото на членство.

Саркози беше по-конкретен отбелязвайки, че „Европа без граници е Европа без цености". „Ние не трябва да даваме на Турция напразни надежди", предупреди Саркози. Според него ЕС трябва да предложи на Анкара и Кремъл визия за съвместно икономическо и жизнено пространство.

На срещата на върха на НАТО Франция и Германия дори пренебрегнаха правилата за дипломатическа учтивост и оказаха силен натиск върху Турция да оттегли възраженията си към избирането на бившия датски премиер Андерс Фог Расмусен за нов генерален секретар на Алианса.

[be_google]

другаря Саркози ме кефи все повече и повече! с ръст като Наполеон и ум като Каспаров...

Саркози иска икономическо сътрудничество между ЕС, Турция и Русия
Actualno - 10 Май 16:23
Френският президент Никола Саркози се обяви за създаване на съвместно икономическо пространство между ЕС, Русия и Турция, съобщава германският вестник “Билд ам зонтаг“. “ЕС не може да се разширява безгранично“, каза той.

[master of the seven seas]

:-) Вижда се края и 65-годишната окупация на Германия!
Те ще върнат достойнството си, а нашето герберщината и борисовщината ще ПОТЪПЧЕ!!! До момента НЯМА ЧУЖДИ ВОЕННИ БАЗИ В БЪЛГАРИЯ ... и не трябва да се оставяме продажниците да ни ги натрисет ...
Ние сме най-войнолюбивото и боеспособно племе в Европа - не ни трябва военна милостиня!

Германия: САЩ да си приберат ядрените оръжия
24 април 2009 / News.dir.bg
Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер предложи Съединените щати да премахнат арсенала си от ядрени оръжия, разположен на германска територия.
Това предаде германската агенция ДПА, цитирана от БТА.
"Ако искаме Европа да стане зона без ядрени оръжия, това трябва да се приложи и към онези ядрени оръжия, които все още се намират в Германия", заяви Щайнмайер пред Бундестага по време на днешната парламентарна дискусия за ядреното разоръжаване.
Той потвърди подкрепата си за призива на Барак Обама за избавянето на света от ядрени оръжия. Германският външен министър допълни, че това няма да бъде лесно и ще изисква повече търпение.
В началото на месеца, по време на посещението си в Прага, самият Обама заяви, че САЩ ще поведат стремежа за свят без ядрени оръжия.
„Някои спорят, че разпространението на ядрени оръжия не може да бъде спряно, подобен фатализъм е смъртоносен. Днес аз изразявам ясното желание на Америка да видим свят без ядрени оръжия", заяви тогава президентът.

не-другарю. У нас за Американските бази съгласието бе на Гей Шеф. А това че не изпълни предизборното си обещание за Ирак и нашия контингент стоя, докато кажат американците си е чиста комунистическа наглост!!!
Това че си си пасал уфситъ,докато твоя Станишеф обещаваше предизборно си е твой проблем.Не виждам защо се мъчиш откровенно да ни излъжеш. То от толкова симпатия и ти стана като тях,пишеш каквото ти хрумне,независимо че е откровена лъжа

ПП Само си губя времето да убеждавам Радио Москва

[be_google]

:-) Вижда се края и 65-годишната окупация на Германия!
Те ще върнат достойнството си, а нашето герберщината и борисовщината ще ПОТЪПЧЕ!!! До момента НЯМА ЧУЖДИ ВОЕННИ БАЗИ В БЪЛГАРИЯ ... и не трябва да се оставяме продажниците да ни ги натрисет ...
Ние сме най-войнолюбивото и боеспособно племе в Европа - не ни трябва военна милостиня!

Германия: САЩ да си приберат ядрените оръжия
24 април 2009 / News.dir.bg
Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер предложи Съединените щати да премахнат арсенала си от ядрени оръжия, разположен на германска територия.
Това предаде германската агенция ДПА, цитирана от БТА.
"Ако искаме Европа да стане зона без ядрени оръжия, това трябва да се приложи и към онези ядрени оръжия, които все още се намират в Германия", заяви Щайнмайер пред Бундестага по време на днешната парламентарна дискусия за ядреното разоръжаване.
Той потвърди подкрепата си за призива на Барак Обама за избавянето на света от ядрени оръжия. Германският външен министър допълни, че това няма да бъде лесно и ще изисква повече търпение.
В началото на месеца, по време на посещението си в Прага, самият Обама заяви, че САЩ ще поведат стремежа за свят без ядрени оръжия.
„Някои спорят, че разпространението на ядрени оръжия не може да бъде спряно, подобен фатализъм е смъртоносен. Днес аз изразявам ясното желание на Америка да видим свят без ядрени оръжия", заяви тогава президентът.

[Jay Gould]

Докато Г-20 ражда, на другия край на планетата си зрее поредния конфликт ...
Да не забравяме, че Севена Корея е от малкото страни побеждавали щатите във война .....

Китайската армия, а не Северна Корея Китай се намесва когато армията на ООН е на 40 колометра от Китайско - Корейската граница ..

Четете тук: http://bg.wikipedia.org/wiki/Корейска_война

Корейската война е конфликт между Северна Корея и Южна Корея и т.н...

Добре напсано Jay Gould виждам ,че от някъде си го прочел или направо си го копирал и paste защото нямаш толкова 'акъл'(от тур.ум разум) да го синтезираш и изкажеш,...

Сигурно от скоро боравиш с Интернет,.... Умнико

[Grog]

Докато Г-20 ражда, на другия край на планетата си зрее поредния конфликт ...
Да не забравяме, че Севена Корея е от малкото страни побеждавали щатите във война .....

Китайската армия, а не Северна Корея Китай се намесва когато армията на ООН е на 40 колометра от Китайско - Корейската граница ..

Четете тук: http://bg.wikipedia.org/wiki/Корейска_война

Корейската война е конфликт между Северна Корея и Южна Корея, продължил от 25 юни 1950 до 27 юли 1953. Това е първият горещ конфликт в рамките на Студената война, като сблъсък между САЩ и техните съюзници от ООН и комунистическите сили Китай и СССР. Основните съюзници на Южна Корея са САЩ, Канада, Австралия и Великобритания, въпреки че и много други държави изпращат свои войски. Съюзници на Северна Корея са Китай, който предоставя военни сили, и Съветския съюз, който изпраща военни съветници и военни пилоти, както и оръжие за китайските и севернокорейски войски.

Още в края на Втората световна война съветската армия изтласква японците от Корейския полуостров. Съветската армия заема северната част (Северна Корея), а САЩ – южната част (Южна Корея).

Войната започва с нападение на севернокорейската армия, защото Ким Ир Сен смята, че само с война може да наложи комунистическа диктатура и двете Кореи да се обединят. Съветът за сигурност на ООН взема решение да подпомогне Юга, в момент, когато СССР бойкотира работата му и не може да наложи вето. ООН, с решаващото участие на САЩ, оказва помощ на Южна Корея, като отблъсква Северна Корея до границите на Китай.

След неколкократна промяна на преимуществото на двете страни и след като през 1952 г. се разглежда дори възможност САЩ да използват ядрено оръжие . Натискът от страна на мощната СССР обаче не позволява това. Единствената възможност за приключване на войната е Корея да остане разделена на две части от петкилометрова демитализирана зона между тях. Войната приключва само с примирие, като и до днес Северна Корея настоява да подпише мирен договор със САЩ.

Понастоящем териториите на двете корейски държави почти съвпадат с двете окупационни зони след края на Втората световна война.

Причини и повод за войната

По време на Втората световна война в Каирската декларация през 1943 г. съюзниците заявяват, че Корея, явяваща се японска колония от 1910 г., е обявена за независима.

През 1945, по предложение на СССР, към края на войната територията и е била разделена по 38-мия паралел на две зони – северна и южна, заети съответно от съветски и американски войски, които са способствали за капитулацията на Япония в Корея. СССР се изразили против решенията на ООН от 1946 за свободния избор на територия на страните. След такъв избор през 1948 година е провъзгласено създаването на Корейската Република (Южна Корея).

САЩ струпват свои войски в Южна Корея, а след края на войната оставят достатъчен за подготовката на корейските сили брой военни съветници. В същата година се създадава Корейската народнодемократична република (Северна Кория), като властта е в ръцете на комунистите. Както севернокорейските, така и южнокорейските правителства желаят властта над цяла Корея и затова през есента и зимата на 1949 година има сериозни гранични инциденти, които се повтарят и през есента на 1950 година.

През 1949 година китайският комунистически лидер Мао Дзедун завзима властта. САЩ не позволяват на Мао да заеме мястото си в ООН (дълги години мястото на Китай в ООН се заема от Тайван), но Йосиф Сталин е много доволен от преврата в Китай и в знак на несъгласие спрямо решението на САЩ, СССР се оттегля от ООН.

Етапи на войната [редактиране]

Цялата война може да се разгледа в четири основни етапа:
Начало на конфликта и офанзива на войските на КНДР в територията на Южна Корея.
Десант на силите на ООН при Инчхън и настъпление към границата с Манджурия на силите на ООН.
Включване на Китай във войната и отстъпление на силите на ООН
Позиционна война и мирни преговори

Начало на конфликта [редактиране]

Войната започва с нападение на севернокорейската армия, с цел военно обединение на двете Кореи. По данни на наблюдатели от САЩ и ООН, севернокорейска пехота и танкове преминават 38-мия паралел в 4 часа сутринта на 25 юни 1950 г. Главният удар е по направление коридора Почхон – Ийджонбу – Сеул, а второстепенният удар е нанесен едновременно на полуостровите Онджин и Чхунчон в източния район. На 25 юни на събрание на Съвета за сигурност на ООН за обсъждане на кризата е приета резолюция за незабавно прекратяване на военните действия и оттегляне на севернокорейската войска на север от 38-мия паралел. Представителите на СССР не участват в заседанието и обявяват тази резолюция за незаконна, а също така заявяват, че нахлуването на Северна Корея е било провокирано.

На 27 юни Съветът за сигурност приема втора резолюция. Този път против резолюцията се обявява Югославия; Индия и Египет се въздържат, а СССР отсъства от заседанието. Така се взема решение ООН да предостави помощ на Южна Корея за възстановяване от нападението, а президентът на САЩ Хари Труман да изпрати военновъздушни и военноморски сили в помощ на корейските сили.

На 29 юни генералният секретар на ООН Тан Ли се обръща към членовете на ООН с въпроса каква помощ са готови да окажат. В началото се е смятало, че американската авиация ще бъде достатъчна за разрешаване на конфликта, но след това по въздух е дислоцирана и 24-та пехотна дивизия на САЩ, която встъпва в бой на 5 юли в района Осана на юг от Сеул.

Последните действия на ООН датират от 7 юли. Съветът за сигурност предлата на страните военен контингент и помощ под общото командване на САЩ. Резолюцията гласи, че САЩ ще назначат командващ на обединените сили и им се разрешава да използват флага на ООН в операциите против севернокорейците. На 8 юли президентът Труман назначава генерал Дъглас МакАртър за командващ въоръжените сили на ООН в Корея, а на 13 юли за командващ 8-ма американска армия е назначен генерал-лейтенант У. Уолкър. В средата на юли южнокорейската войска е подсилена с 4 батальона от американската армия, настъпили към река Кум — последната естествена преграда по пътя към временната столица на Южна Корея Теджон. Форсирането на река Къмган било проведено на 17 юли а на 21 юли Теджон пада. Ръководещият атаката генерал-майор У. Дин, командир на 24-та дивизия на САЩ, изчезва безследно в хода на сражението. По-късно същата година се разбира, че той е бил пленен. Освободен е на 3 септември 1953 година.

Пусански отбранителен плацдарм [редактиране]

Армията на КНДР в началото провежда успешно настъпление по западния бряг на страната, докато въоръжените сили на ООН оборудват нова укрепителна линия на североизток от изключително важния град Тег (80 км. северно от Пусан). В началото на август силите на ООН създават изключително надеждна отбранителна линия минаваща по река Нактонган на север от Чинджу до точката 30 км. северно от Тег и достигаща на изток до точка северно от пристанището Пхохан, разположено на източното крайбрежие. Така при положение че, Чинджу и Пхохан паднели, подразделенията на армията на Северна Корея щели да заемат позиции на 15 км от Тег.

Пусанският отбранителен плацдарм се държи като защитниците водят ожесточени отбранителни боеве през август-септември. На запад северно-корейците атакуват Масан, но не успяват да го овладеят. Въпреки че на няколко пъти реката бива форсирана, войските на ООН успяват да удържат атаките.

Добре оборудваното пристанище Пусан, бива използвано за доставка на подкрепления от войските на САЩ. Понасящите цялата тежест на военните действия 1-ва кавалерийска, 24-та и 25 дивизия са подсилени от 1-ва дивизия от морската пехота и 2-ра дивизия от армията на САЩ.

Най-големият пробив на севернокорейските войски е на 5 септември, когато те се вклиняват по източното крайбрежие, превземат Пхохан, насочват се към Кенджу и дори застрашават Инчхън. В течение на няколко дни имало опасност град Тег да бъде обходен по фланга и даже да се настъпи срещу Пусан, но 24-та американска дивизия отблъсва силите на противника и те така и не успяват да организират ново нападение.

Териториални промени по време на войната 1950-1953

Десантът в Инчхън и настъпление в посока на манджурската граница [редактиране]
Основна статия: Битка при Инчхън

На 15 септември войски на ООН в състав 1-ва дивизия от морската пехота и 7-ма пехотна дивизия правят десант в Инчхън, считан за морската врата към Сеул.

Силите на ООН започват настъпление на север в направление река Ялуцзян и манджурската граница, разделени на две групировки. На запад е 8-ма армия под командването на генерал Уолкър, в състав 1-ва кавалерийска, 2-ра, 24-та, 25-та пехотна дивизия от армията на САЩ, 4-ри южнокорейски дивизии, 27-ма британска бригада, турски, филипински и тайландски подразделения. На изток е 10-ти корпус под командване на генерал Елмонд в състав 7-ма и 3-та пехотни дивизии и 1-ва дивизия на морската пехота на САЩ, две южнокорейски дивизии, и диверсионно-десантен отряд на кралската морска пехота. Първоначално настъплението не среща сериозен отпор, но към 1 ноември ситуацията рязко се променя. 24-та дивизия среща силна съпротива на 40 км от Ялуцзян. Предни отряди достигат до реката, но претърпяват съкрушително поражение. Части от 1-ва кавалерийска дивизия биват обкръжени и унищожени.

По неизвестни причини севернокорейското командване не успява да се възползва от своя успех. Войска на ООН отстъпвайки на запад влиза в съприкосновение с противника и подсилена от морската пехота прави пробив във важна стратегическа точка – язовира Чанджинх с ВЕЦ. Надолу, южнокорейски части почти без съприкосновение с противника достигат на 100 км от границата със СССР. Колона от 7-ма дивизия прави пробив на манчжурската граница в района на Хесан. Окуражен от тези успехи, генерал Маккартър заповядва генерално настъпление на западния фронт, хвърляйки в бой всички дивизии. Операцията има за цел да сложи край на корейската война. За два дена (24-26 ноември) войските на ООН пристигат съвършено безпрепятствено в Чонджу

Включване на Китай и отстъпление на войските на ООН [редактиране]

На 26 ноември във войната срещу войските на ООН се включват четири китайски армии (около 200 000 души). В началото настъплението на войските на ООН е преустановено, а след това няколко последователни нощни атаки принуждават подразделенията на ООН да отстъпят. На 28 ноември се налага те да се оттеглят от Чонджу, а когато противникът предприема обходна маневра по централното направление, над всички сили на ООН надвисва опасността от обкръжение. Американската войска прави опит да се разположи на река Чхончхонган, но същевременно мощна колона вражески войски им прави обход във фланг и на 1 декември подхожда към Сончхону, разположен на 50 км. от Пхенян. Друга мощна колона китайски войски се завръща на изток, в посока пристанище Вонсан. На 2 декември тя се намира все още на 40 км. от града. Над 3-та, 7-ма пехотни дивизии на САЩ, 1-ва дивизия морската пехота на САЩ и корейските ударни дивизии надвисва опасност да се окажат откъснати от вонсанското пристанище, откъдето се осъществява снабдяването на войските. На 6 декември е проведена евакуация от Вонсан. 1-ва дивизия морска пехота на САЩ попада в пръстен от превъзхождащи я по сила китайски войски в района на водохранилище Чаджинха, а части на 7-ма пехотна дивизия на САЩ се оказва в „чувал” в близост до Харагу. Понесли сами тежестта с първите потери, на 10 декември и двете дивизии успяват да се присъединят към колоната на 3-та кавалерийска дивизия на САЩ, която постепенно пробива напред.

По-късно 10-ти корпус се отправя към морското пристанище Хиннам, откъдето на 11 декември започва неговата евакуация на военноморските съдове на САЩ, завършила на 24 декември. Като цяло морето при Южна Корея било прекосено от 105 000 войници от американската и южнокорейската армии и 91 000 цивилни лица. На 26 декември пристига съобщение, че 10-ти корпус е предислоциран на мястото на разположение на 8-ма армия и образувалото се съединение е под командването на генерал-лейтенант М. Риджуей, който заема този пост вместо загиналия в автомобилна катастрофа генерал Уокър. По това време действащата на запад 8-ма армия постепенно се придвижила на 38-мия паралел.

В навечерието на новата, 1951 година китайците предприемат голямо настъпление на запад от Сеул. Отстъпвайки Сеул, войските на ООН организирано се установяват на река Ханган и се разполагат по линията на противника на североизток от района на Пхентхек на Жълто море. Настъплението на войските на КНДР в централния сектор преминава успешно и в течение на 10 дена (от 7 до 17 декември 1951) Вонджу на няколко пъти преминава в ръцете ту на едните, ту на другите. Градът успява да устои до 24 януари, фронтовата линия се стабилизира, а на войските на ООН се налага да отстъпят.

Позиционна война и мирни преговори [редактиране]

Контранастъплението на войските на ООН (25 януари – 21 април 1951) [редактиране]

На 25 януари на западната част на фронта започва операция Мълния. В резултат на бойните действия за 18 дни войските на ООН обособяват фронт до р. Ханган. На 5 февруари в средата на бойните действия е предприета операция Загон. На 11 февруари войските на Северна Корея и нейните съюзници предприемат едновременно контранастъпление и принуждават войските на ООН да отстъпят до Вонджу. Все пак на 21 февруари войските на ООН заемат отбранителен район североизточно от Вонджу.

На 7 март започва операция Разрушител - мащабно настъпление на войските на ООН по целия фронт. На 15 март без особени трудности е освободен Сеул и противникът става уязвим по целия западен фронт. В края на март войските на ООН достигнали 38-мия паралел. В първата седмица на април боя се пренася в околностите на Хвачхон и долината на река Соянган.

На 11 април Труман освобождава Маккартър от командването на войските на Далечния Изток заради разногласия по въпросите за воденето на бойните действия. На поста встъпва генерал Риджуей, а командващ 8-а армия става генерал-лейтенант Дж. Ван Флит.

Настъплението на армията на КНДР (22 април – 8 юли 1951) [редактиране]

Отстъплението на севернокорейските войски спряло и станало ясно, че събират сили. Новите атаки били предприети на 22 април и скоро останало без съмнение че целта е унищожението на 8-а армия на САЩ. 8-а армия отстъпила, но след това нанесла ответен удар. На 29 април армията изнесла силите си далеч на юг от 38-я паралел простиращи се по северните подстъпи на Сеул до Хичхон на изток и далеч на североизток до Японско море. На 16 май противникът започнал втория етап от настъплението си. Основният удар бил нанесен по южнокорейските сили на източния участък от фронта. Бързите ответни действия на американските части предотвратили настъплението.

На 22 май 8-а армия преминала в контранастъпление по целия фронт, преминала 38-я паралел и продължила настъплението. Целта била да се придобие надмощие над стратегическия „железен триъгълник’’(Чхорвон – Пхенган – Кимхва), който позволявал да се контролират транспорта и комуникациите на Централна Корея и водохранилището на Хвачхон. Първоначалната разредена съпротива на противника се усилила, но към средата на юни войските на ООН успели да овладеят южната част на района.

По това време Корейската война придобила позиционен характер и в две последователни години била „Планинска битка’’ водеща се в протежение на 250 км. Фронт. Арена на ожесточените боеве станали планината „Белият Кон’’, хребета „Надежда”. Военновъздушните сили на ООН дотогава изпълнявайки поддръжка дотогава, нанесли удар по складова база и по транспортните артерии. Въздушните битки между американските Ф-86 и съветските МиГ-15 открили ерата на сраженията на реактивните самолети. Районът от р. Ялуцзян до Пхенян на юг получил название Алея на МИГ-овете. Превъзходството във въздуха на силите на ООН принудило северно-корейците да се установят на манчжурско летище, което било недостъпно за самолетите на ООН. Пълното господство на силите на ООН в Корейско море позволявало на корабите под флага на ООН да обстрелват севернокорейските позиции по крайбрежието. Огромна роля в Корейската война изиграли хеликоптерите. Използвали са се за доставки в тила, евакуация и превоз на ранени.

Мирните преговори [редактиране]

На 24 юни 1951 станало ясно, че конфликтът е към своя край. При обсъждането на Генералната асамблея на ООН съветския представител Я. А. Малик внесъл предложение за прекратяване на огъня в Корея. По указания на Вашингтон генерал Риджуей на 30 юни изнесъл предложение по радиото на военните представители на ООН и Северна Корея за преговори и прекратяване на огъня. Мирните преговори започнали на 10 юли в Кесон, а след това се пренесли в Пханмунджом. Накрая е достигнато до съгласие за установяване на неутрална територия и наказания в случай на нарушения. Необходимо е било изготвянето на съглашение за изграждане на демаркационна линия и демилитаризирана зона от воюващите страни. На 27 ноември било изготвено друго съглашение за примирие, в основата на което било заложено състоянието на съществуващия вече договор.

Започнало обсъждането на проблема по инспекцията на демаркационната линия. Страните стигнали до компромис: провеждането на инспекцията било възложено на наблюдатели от неутрални страни. Предложението на КНДР, че СССР е неутрална не било прието от ООН и мирните преговори застинали на място.

На 2 януари 1952 представителите на ООН в Пханмунджом предложили мирните преговори да се извършат на доброволни начала и да се освободят военнопленници. Комунистическа Корея отхвърлила това предложение и на 8 октомври 1952 ООН прекратила мирните преговори. Обществото настоявало за това, пленените китайци и севернокорейци да имат право да се завърнат в родината си. ООН предполагала че много от тях предпочитат да останат в Южна Корея. Надеждата за примирие се подновила на 28 март 1953 КНДР обявила, че е готова да приеме предложението на ООН за размяна на болни и ранени военнопленници. Генерал М. Кларк сменил Риджуей от поста главнокомандващ въоръжените сили на ООН и заявил, че приветства възстановяването на мирните преговори.

На 11 април ООН и Северна Корея подписали спогодба за обмяната на военнопленници. През април и май 1953 г. комунистическият режим освободил 684 пленници от войските на ООН и Северна Корея си върнала 6670 пленници.

На 26 април 1953 ООН и КНДР възобновили мирните преговори в Пханмунджон. Накрая комунистите отстъпили на ООН заради това че нито един пленник не е върнат в родината си против волята му. Подписването на мирния договор се състояло на 27 юли 1953 г. Била създадена и 4 км буферна зона между двете страни. Тази линия увеличавала територията на Южна Корея с 3900 кв. км. Създадена е международна комисия за наблюдение на примирието с представители на Швеция, Швейцария, Чехословакия и Полша.

Войната приключва само с примирие, като и до днес Северна Корея настоява да подпише мирен договор със САЩ. Войната в Корея коствала на САЩ 18 млн. долара. В Южна Корея без дом останали близо 2,5 млн. души. Около 1 млн. цивилни лица загинали.

Характерни особености на войната [редактиране]
Това е първият и единствен случай, когато общото събрание на ООН успява да вземе бързо решение и да може да го приложи, преди някоя от постоянните членки да наложи вето. Така войната може да я изнасят американците, но тя се води под флага на ООН, за разлика от по-късните конфликти – Виетнам, Афганистан, Ирак.
Използва се план за заграждане в чувал на армията на КНДР с цел разкъсването ѝ, и впоследствие нейното унищожаване (който не е осъществен).
Прави се морски десант на сравнително неочаквано място, в близост до стратегически обекти.
Широко се използва авиацията за материално осигуряване и попълване с резерви и подкрепления.
Крайно недалновидна политико-стратегическа преценка на ситуацията от страна на САЩ. Макар и КНДР да се явява агресор, зад нея стоят две велики сили, които не биха позволили толкова близо до тях да се разполагат американски части.
Флотът оказва голяма роля във войната, и по специално самолетоносачите от Тихоокеанският флот. Елитните части на САЩ – морските пехотинци – също са включени в бойни действия, като се проявяват особено в боевете при Пусан и десанта в Инчхън.
Плановете на двете командвания са включвали светкавична война, бързо разбиване на вражеските сили и групировки, и завземане на важни стратегически обекти.
Войната вместо да обедини Корея, отваря нови рани и вече пред обединението на Корея по мирен път стоят и психологически проблеми.
Мирният договор е подписан с главна цел да се запази статуквото в източна Азия между великите сили и не променя с нищо положението от преди войната.

Добре напсано Jay Gould виждам ,че от някъде си го прочел или направо си го копирал и paste защото нямаш толкова 'акъл'(от тур.ум разум) да го синтезираш и изкажеш,важното е,че ми харесва и отговаря на историческата истина.Какъв е изводът демокрацията винаги побеждава,а комунизмът си стой на едно и също място от както се е зародил в 19 век и на това ниво си остава.Ето днес имаме две Кореи-Южната е демократична със силна икономика-азиатски тигър,а северната-клоака почти като България,...е малко по-добре може би там поне няма таква корупция и народът не е толкова прост,като българският и не искат повече комунизъм,но са застрашени от репресивните апарати на дикататурата.Основният извод, е,че комунизма винаи води до застой.Добре,че беше бляаскавата победа на ООН-най- вече в лицето на САЩ иначе в наши дни нямаше да има държава като Южна Корея

[Jay Gould]

Още малко за Северна Корея

От години в в Северна Корея цари глад. От недохранване и свързаните с него болести са загинали близо 2 милиона души от 2000 година насам.
По данните на Световната организация по прехраната, близо 7 милиона души (от които 5 милиона деца) страдат от недохранване.

Забранен е Интернет (не че има много компютри).
Снимането с фотоапарат също е забранено.
Гледането на чужди ТВ програми е забранено, а ако сте чужденец може да ходите само по строго зададени маршрути. Извън хотела не може да излизате (не ви пускат) без специален водач.
Тоест в Пхенян не можете просто ей така да се разходите, както във всеки друг град.

[Jay Gould]

Докато Г-20 ражда, на другия край на планетата си зрее поредния конфликт ...
Да не забравяме, че Севена Корея е от малкото страни побеждавали щатите във война .....

Китайската армия, а не Северна Корея Китай се намесва когато армията на ООН е на 40 колометра от Китайско - Корейската граница ..

Четете тук: http://bg.wikipedia.org/wiki/Корейска_война

Корейската война е конфликт между Северна Корея и Южна Корея, продължил от 25 юни 1950 до 27 юли 1953. Това е първият горещ конфликт в рамките на Студената война, като сблъсък между САЩ и техните съюзници от ООН и комунистическите сили Китай и СССР. Основните съюзници на Южна Корея са САЩ, Канада, Австралия и Великобритания, въпреки че и много други държави изпращат свои войски. Съюзници на Северна Корея са Китай, който предоставя военни сили, и Съветския съюз, който изпраща военни съветници и военни пилоти, както и оръжие за китайските и севернокорейски войски.

Още в края на Втората световна война съветската армия изтласква японците от Корейския полуостров. Съветската армия заема северната част (Северна Корея), а САЩ – южната част (Южна Корея).

Войната започва с нападение на севернокорейската армия, защото Ким Ир Сен смята, че само с война може да наложи комунистическа диктатура и двете Кореи да се обединят. Съветът за сигурност на ООН взема решение да подпомогне Юга, в момент, когато СССР бойкотира работата му и не може да наложи вето. ООН, с решаващото участие на САЩ, оказва помощ на Южна Корея, като отблъсква Северна Корея до границите на Китай.

След неколкократна промяна на преимуществото на двете страни и след като през 1952 г. се разглежда дори възможност САЩ да използват ядрено оръжие . Натискът от страна на мощната СССР обаче не позволява това. Единствената възможност за приключване на войната е Корея да остане разделена на две части от петкилометрова демитализирана зона между тях. Войната приключва само с примирие, като и до днес Северна Корея настоява да подпише мирен договор със САЩ.

Понастоящем териториите на двете корейски държави почти съвпадат с двете окупационни зони след края на Втората световна война.

Причини и повод за войната

По време на Втората световна война в Каирската декларация през 1943 г. съюзниците заявяват, че Корея, явяваща се японска колония от 1910 г., е обявена за независима.

През 1945, по предложение на СССР, към края на войната територията и е била разделена по 38-мия паралел на две зони – северна и южна, заети съответно от съветски и американски войски, които са способствали за капитулацията на Япония в Корея. СССР се изразили против решенията на ООН от 1946 за свободния избор на територия на страните. След такъв избор през 1948 година е провъзгласено създаването на Корейската Република (Южна Корея).

САЩ струпват свои войски в Южна Корея, а след края на войната оставят достатъчен за подготовката на корейските сили брой военни съветници. В същата година се създадава Корейската народнодемократична република (Северна Кория), като властта е в ръцете на комунистите. Както севернокорейските, така и южнокорейските правителства желаят властта над цяла Корея и затова през есента и зимата на 1949 година има сериозни гранични инциденти, които се повтарят и през есента на 1950 година.

През 1949 година китайският комунистически лидер Мао Дзедун завзима властта. САЩ не позволяват на Мао да заеме мястото си в ООН (дълги години мястото на Китай в ООН се заема от Тайван), но Йосиф Сталин е много доволен от преврата в Китай и в знак на несъгласие спрямо решението на САЩ, СССР се оттегля от ООН.

Етапи на войната [редактиране]

Цялата война може да се разгледа в четири основни етапа:
Начало на конфликта и офанзива на войските на КНДР в територията на Южна Корея.
Десант на силите на ООН при Инчхън и настъпление към границата с Манджурия на силите на ООН.
Включване на Китай във войната и отстъпление на силите на ООН
Позиционна война и мирни преговори

Начало на конфликта [редактиране]

Войната започва с нападение на севернокорейската армия, с цел военно обединение на двете Кореи. По данни на наблюдатели от САЩ и ООН, севернокорейска пехота и танкове преминават 38-мия паралел в 4 часа сутринта на 25 юни 1950 г. Главният удар е по направление коридора Почхон – Ийджонбу – Сеул, а второстепенният удар е нанесен едновременно на полуостровите Онджин и Чхунчон в източния район. На 25 юни на събрание на Съвета за сигурност на ООН за обсъждане на кризата е приета резолюция за незабавно прекратяване на военните действия и оттегляне на севернокорейската войска на север от 38-мия паралел. Представителите на СССР не участват в заседанието и обявяват тази резолюция за незаконна, а също така заявяват, че нахлуването на Северна Корея е било провокирано.

На 27 юни Съветът за сигурност приема втора резолюция. Този път против резолюцията се обявява Югославия; Индия и Египет се въздържат, а СССР отсъства от заседанието. Така се взема решение ООН да предостави помощ на Южна Корея за възстановяване от нападението, а президентът на САЩ Хари Труман да изпрати военновъздушни и военноморски сили в помощ на корейските сили.

На 29 юни генералният секретар на ООН Тан Ли се обръща към членовете на ООН с въпроса каква помощ са готови да окажат. В началото се е смятало, че американската авиация ще бъде достатъчна за разрешаване на конфликта, но след това по въздух е дислоцирана и 24-та пехотна дивизия на САЩ, която встъпва в бой на 5 юли в района Осана на юг от Сеул.

Последните действия на ООН датират от 7 юли. Съветът за сигурност предлата на страните военен контингент и помощ под общото командване на САЩ. Резолюцията гласи, че САЩ ще назначат командващ на обединените сили и им се разрешава да използват флага на ООН в операциите против севернокорейците. На 8 юли президентът Труман назначава генерал Дъглас МакАртър за командващ въоръжените сили на ООН в Корея, а на 13 юли за командващ 8-ма американска армия е назначен генерал-лейтенант У. Уолкър. В средата на юли южнокорейската войска е подсилена с 4 батальона от американската армия, настъпили към река Кум — последната естествена преграда по пътя към временната столица на Южна Корея Теджон. Форсирането на река Къмган било проведено на 17 юли а на 21 юли Теджон пада. Ръководещият атаката генерал-майор У. Дин, командир на 24-та дивизия на САЩ, изчезва безследно в хода на сражението. По-късно същата година се разбира, че той е бил пленен. Освободен е на 3 септември 1953 година.

Пусански отбранителен плацдарм [редактиране]

Армията на КНДР в началото провежда успешно настъпление по западния бряг на страната, докато въоръжените сили на ООН оборудват нова укрепителна линия на североизток от изключително важния град Тег (80 км. северно от Пусан). В началото на август силите на ООН създават изключително надеждна отбранителна линия минаваща по река Нактонган на север от Чинджу до точката 30 км. северно от Тег и достигаща на изток до точка северно от пристанището Пхохан, разположено на източното крайбрежие. Така при положение че, Чинджу и Пхохан паднели, подразделенията на армията на Северна Корея щели да заемат позиции на 15 км от Тег.

Пусанският отбранителен плацдарм се държи като защитниците водят ожесточени отбранителни боеве през август-септември. На запад северно-корейците атакуват Масан, но не успяват да го овладеят. Въпреки че на няколко пъти реката бива форсирана, войските на ООН успяват да удържат атаките.

Добре оборудваното пристанище Пусан, бива използвано за доставка на подкрепления от войските на САЩ. Понасящите цялата тежест на военните действия 1-ва кавалерийска, 24-та и 25 дивизия са подсилени от 1-ва дивизия от морската пехота и 2-ра дивизия от армията на САЩ.

Най-големият пробив на севернокорейските войски е на 5 септември, когато те се вклиняват по източното крайбрежие, превземат Пхохан, насочват се към Кенджу и дори застрашават Инчхън. В течение на няколко дни имало опасност град Тег да бъде обходен по фланга и даже да се настъпи срещу Пусан, но 24-та американска дивизия отблъсва силите на противника и те така и не успяват да организират ново нападение.

Териториални промени по време на войната 1950-1953

Десантът в Инчхън и настъпление в посока на манджурската граница [редактиране]
Основна статия: Битка при Инчхън

На 15 септември войски на ООН в състав 1-ва дивизия от морската пехота и 7-ма пехотна дивизия правят десант в Инчхън, считан за морската врата към Сеул.

Силите на ООН започват настъпление на север в направление река Ялуцзян и манджурската граница, разделени на две групировки. На запад е 8-ма армия под командването на генерал Уолкър, в състав 1-ва кавалерийска, 2-ра, 24-та, 25-та пехотна дивизия от армията на САЩ, 4-ри южнокорейски дивизии, 27-ма британска бригада, турски, филипински и тайландски подразделения. На изток е 10-ти корпус под командване на генерал Елмонд в състав 7-ма и 3-та пехотни дивизии и 1-ва дивизия на морската пехота на САЩ, две южнокорейски дивизии, и диверсионно-десантен отряд на кралската морска пехота. Първоначално настъплението не среща сериозен отпор, но към 1 ноември ситуацията рязко се променя. 24-та дивизия среща силна съпротива на 40 км от Ялуцзян. Предни отряди достигат до реката, но претърпяват съкрушително поражение. Части от 1-ва кавалерийска дивизия биват обкръжени и унищожени.

По неизвестни причини севернокорейското командване не успява да се възползва от своя успех. Войска на ООН отстъпвайки на запад влиза в съприкосновение с противника и подсилена от морската пехота прави пробив във важна стратегическа точка – язовира Чанджинх с ВЕЦ. Надолу, южнокорейски части почти без съприкосновение с противника достигат на 100 км от границата със СССР. Колона от 7-ма дивизия прави пробив на манчжурската граница в района на Хесан. Окуражен от тези успехи, генерал Маккартър заповядва генерално настъпление на западния фронт, хвърляйки в бой всички дивизии. Операцията има за цел да сложи край на корейската война. За два дена (24-26 ноември) войските на ООН пристигат съвършено безпрепятствено в Чонджу

Включване на Китай и отстъпление на войските на ООН [редактиране]

На 26 ноември във войната срещу войските на ООН се включват четири китайски армии (около 200 000 души). В началото настъплението на войските на ООН е преустановено, а след това няколко последователни нощни атаки принуждават подразделенията на ООН да отстъпят. На 28 ноември се налага те да се оттеглят от Чонджу, а когато противникът предприема обходна маневра по централното направление, над всички сили на ООН надвисва опасността от обкръжение. Американската войска прави опит да се разположи на река Чхончхонган, но същевременно мощна колона вражески войски им прави обход във фланг и на 1 декември подхожда към Сончхону, разположен на 50 км. от Пхенян. Друга мощна колона китайски войски се завръща на изток, в посока пристанище Вонсан. На 2 декември тя се намира все още на 40 км. от града. Над 3-та, 7-ма пехотни дивизии на САЩ, 1-ва дивизия морската пехота на САЩ и корейските ударни дивизии надвисва опасност да се окажат откъснати от вонсанското пристанище, откъдето се осъществява снабдяването на войските. На 6 декември е проведена евакуация от Вонсан. 1-ва дивизия морска пехота на САЩ попада в пръстен от превъзхождащи я по сила китайски войски в района на водохранилище Чаджинха, а части на 7-ма пехотна дивизия на САЩ се оказва в „чувал” в близост до Харагу. Понесли сами тежестта с първите потери, на 10 декември и двете дивизии успяват да се присъединят към колоната на 3-та кавалерийска дивизия на САЩ, която постепенно пробива напред.

По-късно 10-ти корпус се отправя към морското пристанище Хиннам, откъдето на 11 декември започва неговата евакуация на военноморските съдове на САЩ, завършила на 24 декември. Като цяло морето при Южна Корея било прекосено от 105 000 войници от американската и южнокорейската армии и 91 000 цивилни лица. На 26 декември пристига съобщение, че 10-ти корпус е предислоциран на мястото на разположение на 8-ма армия и образувалото се съединение е под командването на генерал-лейтенант М. Риджуей, който заема този пост вместо загиналия в автомобилна катастрофа генерал Уокър. По това време действащата на запад 8-ма армия постепенно се придвижила на 38-мия паралел.

В навечерието на новата, 1951 година китайците предприемат голямо настъпление на запад от Сеул. Отстъпвайки Сеул, войските на ООН организирано се установяват на река Ханган и се разполагат по линията на противника на североизток от района на Пхентхек на Жълто море. Настъплението на войските на КНДР в централния сектор преминава успешно и в течение на 10 дена (от 7 до 17 декември 1951) Вонджу на няколко пъти преминава в ръцете ту на едните, ту на другите. Градът успява да устои до 24 януари, фронтовата линия се стабилизира, а на войските на ООН се налага да отстъпят.

Позиционна война и мирни преговори [редактиране]

Контранастъплението на войските на ООН (25 януари – 21 април 1951) [редактиране]

На 25 януари на западната част на фронта започва операция Мълния. В резултат на бойните действия за 18 дни войските на ООН обособяват фронт до р. Ханган. На 5 февруари в средата на бойните действия е предприета операция Загон. На 11 февруари войските на Северна Корея и нейните съюзници предприемат едновременно контранастъпление и принуждават войските на ООН да отстъпят до Вонджу. Все пак на 21 февруари войските на ООН заемат отбранителен район североизточно от Вонджу.

На 7 март започва операция Разрушител - мащабно настъпление на войските на ООН по целия фронт. На 15 март без особени трудности е освободен Сеул и противникът става уязвим по целия западен фронт. В края на март войските на ООН достигнали 38-мия паралел. В първата седмица на април боя се пренася в околностите на Хвачхон и долината на река Соянган.

На 11 април Труман освобождава Маккартър от командването на войските на Далечния Изток заради разногласия по въпросите за воденето на бойните действия. На поста встъпва генерал Риджуей, а командващ 8-а армия става генерал-лейтенант Дж. Ван Флит.

Настъплението на армията на КНДР (22 април – 8 юли 1951) [редактиране]

Отстъплението на севернокорейските войски спряло и станало ясно, че събират сили. Новите атаки били предприети на 22 април и скоро останало без съмнение че целта е унищожението на 8-а армия на САЩ. 8-а армия отстъпила, но след това нанесла ответен удар. На 29 април армията изнесла силите си далеч на юг от 38-я паралел простиращи се по северните подстъпи на Сеул до Хичхон на изток и далеч на североизток до Японско море. На 16 май противникът започнал втория етап от настъплението си. Основният удар бил нанесен по южнокорейските сили на източния участък от фронта. Бързите ответни действия на американските части предотвратили настъплението.

На 22 май 8-а армия преминала в контранастъпление по целия фронт, преминала 38-я паралел и продължила настъплението. Целта била да се придобие надмощие над стратегическия „железен триъгълник’’(Чхорвон – Пхенган – Кимхва), който позволявал да се контролират транспорта и комуникациите на Централна Корея и водохранилището на Хвачхон. Първоначалната разредена съпротива на противника се усилила, но към средата на юни войските на ООН успели да овладеят южната част на района.

По това време Корейската война придобила позиционен характер и в две последователни години била „Планинска битка’’ водеща се в протежение на 250 км. Фронт. Арена на ожесточените боеве станали планината „Белият Кон’’, хребета „Надежда”. Военновъздушните сили на ООН дотогава изпълнявайки поддръжка дотогава, нанесли удар по складова база и по транспортните артерии. Въздушните битки между американските Ф-86 и съветските МиГ-15 открили ерата на сраженията на реактивните самолети. Районът от р. Ялуцзян до Пхенян на юг получил название Алея на МИГ-овете. Превъзходството във въздуха на силите на ООН принудило северно-корейците да се установят на манчжурско летище, което било недостъпно за самолетите на ООН. Пълното господство на силите на ООН в Корейско море позволявало на корабите под флага на ООН да обстрелват севернокорейските позиции по крайбрежието. Огромна роля в Корейската война изиграли хеликоптерите. Използвали са се за доставки в тила, евакуация и превоз на ранени.

Мирните преговори [редактиране]

На 24 юни 1951 станало ясно, че конфликтът е към своя край. При обсъждането на Генералната асамблея на ООН съветския представител Я. А. Малик внесъл предложение за прекратяване на огъня в Корея. По указания на Вашингтон генерал Риджуей на 30 юни изнесъл предложение по радиото на военните представители на ООН и Северна Корея за преговори и прекратяване на огъня. Мирните преговори започнали на 10 юли в Кесон, а след това се пренесли в Пханмунджом. Накрая е достигнато до съгласие за установяване на неутрална територия и наказания в случай на нарушения. Необходимо е било изготвянето на съглашение за изграждане на демаркационна линия и демилитаризирана зона от воюващите страни. На 27 ноември било изготвено друго съглашение за примирие, в основата на което било заложено състоянието на съществуващия вече договор.

Започнало обсъждането на проблема по инспекцията на демаркационната линия. Страните стигнали до компромис: провеждането на инспекцията било възложено на наблюдатели от неутрални страни. Предложението на КНДР, че СССР е неутрална не било прието от ООН и мирните преговори застинали на място.

На 2 януари 1952 представителите на ООН в Пханмунджом предложили мирните преговори да се извършат на доброволни начала и да се освободят военнопленници. Комунистическа Корея отхвърлила това предложение и на 8 октомври 1952 ООН прекратила мирните преговори. Обществото настоявало за това, пленените китайци и севернокорейци да имат право да се завърнат в родината си. ООН предполагала че много от тях предпочитат да останат в Южна Корея. Надеждата за примирие се подновила на 28 март 1953 КНДР обявила, че е готова да приеме предложението на ООН за размяна на болни и ранени военнопленници. Генерал М. Кларк сменил Риджуей от поста главнокомандващ въоръжените сили на ООН и заявил, че приветства възстановяването на мирните преговори.

На 11 април ООН и Северна Корея подписали спогодба за обмяната на военнопленници. През април и май 1953 г. комунистическият режим освободил 684 пленници от войските на ООН и Северна Корея си върнала 6670 пленници.

На 26 април 1953 ООН и КНДР възобновили мирните преговори в Пханмунджон. Накрая комунистите отстъпили на ООН заради това че нито един пленник не е върнат в родината си против волята му. Подписването на мирния договор се състояло на 27 юли 1953 г. Била създадена и 4 км буферна зона между двете страни. Тази линия увеличавала територията на Южна Корея с 3900 кв. км. Създадена е международна комисия за наблюдение на примирието с представители на Швеция, Швейцария, Чехословакия и Полша.

Войната приключва само с примирие, като и до днес Северна Корея настоява да подпише мирен договор със САЩ. Войната в Корея коствала на САЩ 18 млн. долара. В Южна Корея без дом останали близо 2,5 млн. души. Около 1 млн. цивилни лица загинали.

Характерни особености на войната [редактиране]
Това е първият и единствен случай, когато общото събрание на ООН успява да вземе бързо решение и да може да го приложи, преди някоя от постоянните членки да наложи вето. Така войната може да я изнасят американците, но тя се води под флага на ООН, за разлика от по-късните конфликти – Виетнам, Афганистан, Ирак.
Използва се план за заграждане в чувал на армията на КНДР с цел разкъсването ѝ, и впоследствие нейното унищожаване (който не е осъществен).
Прави се морски десант на сравнително неочаквано място, в близост до стратегически обекти.
Широко се използва авиацията за материално осигуряване и попълване с резерви и подкрепления.
Крайно недалновидна политико-стратегическа преценка на ситуацията от страна на САЩ. Макар и КНДР да се явява агресор, зад нея стоят две велики сили, които не биха позволили толкова близо до тях да се разполагат американски части.
Флотът оказва голяма роля във войната, и по специално самолетоносачите от Тихоокеанският флот. Елитните части на САЩ – морските пехотинци – също са включени в бойни действия, като се проявяват особено в боевете при Пусан и десанта в Инчхън.
Плановете на двете командвания са включвали светкавична война, бързо разбиване на вражеските сили и групировки, и завземане на важни стратегически обекти.
Войната вместо да обедини Корея, отваря нови рани и вече пред обединението на Корея по мирен път стоят и психологически проблеми.
Мирният договор е подписан с главна цел да се запази статуквото в източна Азия между великите сили и не променя с нищо положението от преди войната.

[be_google]

Докато Г-20 ражда, на другия край на планетата си зрее поредния конфликт ...
Да не забравяме, че Севена Корея е от малкото страни побеждавали щатите във война и то без да употребяват ядрено оръжие, както американците в Хирошима и Нагъзаки!
припомням, че доден днешен щатите не са се изивинили за милионите МИРНИ жертви, както и не са се извинили за НЕНУЖНИТЕ ОТ военна гледна точка БОМБАРДИРОВКИ НАД БЪЛГАРИЯ ... след като преди това са си поделили ЕВРОПА с руснаците... в уикипедия на БОМБАРДИРОВКИ - СОФИЯ има доста обективна инфорамация - само жертвите са намалени с няколко хиляди!

Американският президент Барак Обама и неговият южнокорейски колега Ли Мюн-бак се договориха за „решителна и обща реакция" в случай, че Северна Корея проведе планираното изстрелване на балистична ракета.

Двамата лидери са обсъдили проблема в навечерието на срещата на върха на страните от Г20 в Лондон, съобщи БиБиСи.

Северна Корея съобщи, че планира да изстреля в орбита комуникационен сателит между 4 и 8 април. Според САЩ и азиатските им съюзници обаче зад това се крие провеждането на тестове с балистична ракета.

Северна Корея заплаши Япония с незабавни репресивни мерки в случай, че страната реши да предотврати изстрелването на сателита.
Северна Корея предупреди също, че всякакви опити за намеса и санкции от страна на ООН ще бъдат приети като вражески акт и ще даде повод за началото на война.
Според съобщения от неназован американски разузнавателен източник в момента ракетата се пълни в гориво, за да бъде готова за изстрелването.
Японски представител коментира, че страната му е осигурила подкрепата на няколко от партньорите от Г20 за обсъждането на Северна Корея в Съвета за сигурност на ООН.
Въпреки това за действителното въвеждане на санкции ще бъде необходима и подкрепата на Русия и Китай.

[be_google]

Кандидат за шеф на НАТО иска Русия в Алианса
31 март 2009 / News.dir.bg
Полският външен министър Радослав Сикорски хвърли истинска бомба с изказването си, че Русия трябва да стане член на НАТО, предаде ИТАР-ТАСС, цитирана от БГНЕС.
"Русия е необходима при решението на европейските и световните проблеми. Ето защо считам, че страната трябва да бъде приета в НАТО", каза Сикорски.
Както е известно, полският външен министър е кандидат за овакантяващия се в скоро време пост на генерален секретар на Алианса. Това кара наблюдателите да смятат, че с изненадващото си изявление той иска да покаже, че не е настроен русофобски.
46-годишният Радослав Сикорски не за пръв път шокира с неочакваните си изказвания. Малко след победата на Барак Обама на изборите за президент на САЩ миналата година, той беше казал, че дядото на Обама бил канибал. "Навремето дядо му изял един полски мисионер", беше се пошегувал Сикорски пред свои подчинени във външното министерство. В резултат на неуместната му шега, политическата опозиция в Полша искаше Сикорски да бъде подведен под отговорност за расизъм.
Междувременно дипломати затвърдиха мнението, че Турция може да блокира избора на генерален секретар на НАТО.




Меркел се обяви против „глобално НАТО”

Германският канцлер Ангела Меркел се обяви против приема на държави от всички краища на планетата в НАТО, само седмица преди началото на юбилейната среща на Алианса.
Това е един от основните моменти в правителствена декларация, която Меркел представи пред депутатите в Бундестага. В нея са откроени целите за нова стратегическа ориентация на Алианса. НАТО се нуждае от нова стратегическа концепция, която да отговаря адекватно на съвременните условия и проблемите пред сигурността. Това заяви канцлерът Ангела Меркел пред германския Бундестаг, предаде ИТАР-ТАСС, цитирана от БТА. Меркел подчерта, че трансатлантическата солидарност в съвременните условия изисква НАТО да задълбочи връзките си с организации като ООН, Африканския съюз и неправителствени групи. Тя заяви, че отношенията на НАТО с Изтока и в частност с Русия ще заемат важно място в дневния ред на юбилейната среща на алианса, която ще се състои на 3 и 4 април в Страсбург и Кел. Меркел съобщи, че дейността на Съвета НАТО-Русия ще бъде възобновена съгласно интересите на всички страни и подчерта нуждата от взаимно доверие в двустранните отношения. Дните на Студената война са безвъзвратно отминали и съществуват условия за лесно и бързо решение на много конфликти, заяви канцлерът. Очаква се Меркел да се срещне с руския президент Дмитрий Медведев в Берлин следващата седмица. По думите на Меркел Афганистан остава едно от основните предизвикателства пред алианса, което ще бъде основна тема на среща на външните министри от НАТО, предаде ДПА. Меркел подчерта пред депутатите, че страната й няма да увеличи контингента си в Афганистан, въпреки призива на американския президент Барак Обама за по-мащабно военно присъствие на НАТО в региона. Германският канцлер очаква САЩ да представят подробно новата си стратегия за Афганистан. Хърватия и Албания ще бъдат официално поканени за членство в алианса на юбилейната среща на върха. Канцлерът отбеляза, че НАТО трябва да остане отворена към демокрациите в Европа и заяви, че Грузия и Украйна трябва да съхранят перспективата за членство в НАТО. В същото време тя подчерта, че в процеса на своето развитие алиансът не бива да се превръща в глобална организация, отбелязва Асошиейтед прес.


и Д. Милибанд откри днес, че

Милибанд: Срещата на Г20 ще сложи край на еднополюсния свят

Еднополюсният свят, в който лидер бе САЩ, ще приключи със срещата на Г20 в Лондон, смята външният министър на Великобритания Дейвид Милибанд, цитиран от РИА Новости. «Епохата на еднополюсния свят завършва на 2 април. Пред нас е голямата възможност да започнем с обсъжданията и анализите на международни въпроси от важно естество, намирайки се на една плоскост. Започва времето на многополюсния свят“, каза Милибанд в интервю за италианския Corriere della sera от днес. Според министъра в това ще се състои истинската политическа значимост на предстоящата среща на Г20. Според главата на британското външно ведомство президентът на САЩ Барак Обама ще дойде в Лондон, не за да говори от трибуната на супердържавата, налагайки идеи и програми. «Той ще дойде, за да поговорим, за да анализираме и съгласуваме с Европа и развиващите се държави най-ефективните стратегии за стимулиране на търсенето, международната търговия...“, смята Милибанд. Нищо, че срещата на Г20 ще продължи едва ден, външният министър предполага, че това време ще е достатъчно, защото срещата в Лондон е предшествана от преговори на световни лидери. За ефективността на срещата ще способства и разбирането за необходимостта от общи действия за намиране на изход от кризата, отбелязва гостът на вестника. Според Милибанд един от проблемите е скоростта, с която се изменя ситуацията по света. «Ето защо формата и съдържанието на кризата днес ще бъде несъмнено различна от ситуацията в деня на самата среща“, каза той. «Г8 си остава форматът, в който развитите страни могат заедно да работят и обсъждат въпроси. Но форматът за обсъждане на световната криза трябва да се разшири и това го налагат обстоятелствата“, отбеляза шефът на британското външно министерство. В целите по преодоляване на глобалната криза е необходим не процес на «деглобализация“, а на «реглобализация“, заяви днес председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу. Той очаква, че на срещата в Лондон на Г20 ще се положат основите на реформата на международните финансови институции, която реформа да превърне последните в по-отговорни и представителни институции.

[Shemata]

be_google,

виж и това:

Иран и Китай подписали соглашение о начале совместного проекта в газовой сфере на сумму в 3,2 млрд долл.

14.03.2009, Тегеран 18:33:53 Иранская сторона подписала с китайским консорциумом соглашение на сумму в 3,2 млрд долл. о разработке одного из газовых месторождений на территории страны, передает агентство IRNA. Известно, что со стороны Ирана в проекте примет участие LNG Company, однако ее китайский партнер пока не называется.

Сообщается, что китайская компания построит на юге Ирана линию по сжижению газа. Дополнительной информации, в том числе о сроках строительства, пока нет.

Эксперты отмечают, что реализация соглашения нанесет существенный удар по американской политике изоляции Ирана.

http://www.rbc.ru/rbcfreenews/20090314183353.shtml

света се променя! Вече има големи договори и сделки без американско участие!


Руският министър на енергетиката Сергей Шматко и иранският министър на петрола Голам Хюсейн Нозари подписаха днес меморандум за взаимно разбирателство в петролно-газовата сфера.

Според www.gazeta.ru

Документът предвижда възможност за осъществяване на обменни газови доставки от страна на"Газпром" в северните части на Иран в замяна на доставки на въглеводороди от южните части на Ислямската република за страните от Персийския залив.

"Газпром" ще доставя туркменски газ, по-рано закупен от Русия, в Северен Иран срещу доставки на въглеводороди от Южен Иран за страните от Персийския залив", поясни Шматко.

[be_google]

света се променя! Вече има големи договори и сделки без американско участие!


Руският министър на енергетиката Сергей Шматко и иранският министър на петрола Голам Хюсейн Нозари подписаха днес меморандум за взаимно разбирателство в петролно-газовата сфера.

Според www.gazeta.ru

Документът предвижда възможност за осъществяване на обменни газови доставки от страна на"Газпром" в северните части на Иран в замяна на доставки на въглеводороди от южните части на Ислямската република за страните от Персийския залив.

"Газпром" ще доставя туркменски газ, по-рано закупен от Русия, в Северен Иран срещу доставки на въглеводороди от Южен Иран за страните от Персийския залив", поясни Шматко.

[Остап Бендер]

Москва обвинява САЩ и НАТО за наркотрафика от Афганистан

http://world.actualno.com/news_224541.html

И на децата е вече ясно че янките са в Ирак заради петрола,а в Афганистан заради дрогата....

Разбира се, че е заради дрогата. Талибаните ликвидираха маковите полета и САЩ ликвидираха талибаните и "демократизираха" Авганистан.