Като работещ в сферата на корабен мениджмънт за различен тип кораби , особено от вида на LNG и LPG танкери и химикаловози , ще напиша няколко реда, тъй като из нета е пълно с "компетентни" посредствени лаици , така и от такива които философстват без да се занимавали с корабно дело и изобщо си нямат понятие в тази сфера. А и са виждали газовоз само на картинка.
Танкерите от типа
"Q max" 264 000 кубика капацитет LNG
"Q flex" 210 000 кубика капацитет LNG .
Теглото на 1 кубик газ при налягане 0 бара е 717 гр.
Но при втечняването на този газ при температура от -160 градуса по Целзий, обема на газта се свива 600 пъти.
Повтарям 600 пъти !!!
Което означава че в един кубик втечнен и компресиран до това положение газ, има 600 кубика. Като тегло за един кубик втечнен газ при това компресиране са около 430 кг.
При един танкер , да кажем от среден клас 100 000 хиляди кубика , теглото му на товара газ ще е около 43 000 тона.
При разтоварването в терминал и регазификация товарът е 60 милиона кубика, с някои текущи допустими загуби. Пълно КПД няма никъде.
Европа консумира да кажем примерно около 360 милиарда кубика годишно, като над 200 милиарда е само внос от Газпром.
За 365 дни по 10 газовоза дневно са 3650 газовоза годишно , всеки по 60 милиона кубика товар , това са 219 000 000 000 / двеста и деветнадесет милиарда кубика газ.
За ден консумация на газ внесена от Газпром е около 600 000 000 / шестотин милиона кубика. 365 дни по 600 000 000 шестотин милиона кубика са
219 000 000 двеста и деветнадесет милиарда кубика
Което ще рече че тези над 200 милиарда кубика LNG , Европа може да си ги внася и чрез газовозите.
Не е нужно единствено от САЩ, от Катар вносът на газ също може да се осъществи и разтоварва в Хърватия или Малта
Също така едни плаващи терминали построени по средиземноморието в зоната на ЕС ще са много добра инвестиция.
Във Александруполис вече има такъв, та нали и България има 24 % участие там.
Европа има и финансовия ресурс да си създаде терминали за подобен вид товар и то на удобни места.
Във Ротердам вече има, в Балтийско море Полша и Литва имат, Средиземноморието Малта има. Хърватия също.
За в бъдеще може и на други подобни точки.
Първоначалните инвестиции са големи за изграждането на терминалите , както и на съоръженията за регазификация. Но при условие че кочина-прусия използва енергийните доставки като удобен лост за оказване на геополитически натиск. Тези инвестиции си струват.
А и след създаването на подобна мрежа , Русия може да отпадне от играта и може да се елиминира като фактор на Европейския енергиен пазар
Танкерите от типа
"Q max" 264 000 кубика капацитет LNG
"Q flex" 210 000 кубика капацитет LNG .
Теглото на 1 кубик газ при налягане 0 бара е 717 гр.
Но при втечняването на този газ при температура от -160 градуса по Целзий, обема на газта се свива 600 пъти.
Повтарям 600 пъти !!!
Което означава че в един кубик втечнен и компресиран до това положение газ, има 600 кубика. Като тегло за един кубик втечнен газ при това компресиране са около 430 кг.
При един танкер , да кажем от среден клас 100 000 хиляди кубика , теглото му на товара газ ще е около 43 000 тона.
При разтоварването в терминал и регазификация товарът е 60 милиона кубика, с някои текущи допустими загуби. Пълно КПД няма никъде.
Европа консумира да кажем примерно около 360 милиарда кубика годишно, като над 200 милиарда е само внос от Газпром.
За 365 дни по 10 газовоза дневно са 3650 газовоза годишно , всеки по 60 милиона кубика товар , това са 219 000 000 000 / двеста и деветнадесет милиарда кубика газ.
За ден консумация на газ внесена от Газпром е около 600 000 000 / шестотин милиона кубика. 365 дни по 600 000 000 шестотин милиона кубика са
219 000 000 двеста и деветнадесет милиарда кубика
Което ще рече че тези над 200 милиарда кубика LNG , Европа може да си ги внася и чрез газовозите.
Не е нужно единствено от САЩ, от Катар вносът на газ също може да се осъществи и разтоварва в Хърватия или Малта
Също така едни плаващи терминали построени по средиземноморието в зоната на ЕС ще са много добра инвестиция.
Във Александруполис вече има такъв, та нали и България има 24 % участие там.
Европа има и финансовия ресурс да си създаде терминали за подобен вид товар и то на удобни места.
Във Ротердам вече има, в Балтийско море Полша и Литва имат, Средиземноморието Малта има. Хърватия също.
За в бъдеще може и на други подобни точки.
Първоначалните инвестиции са големи за изграждането на терминалите , както и на съоръженията за регазификация. Но при условие че кочина-прусия използва енергийните доставки като удобен лост за оказване на геополитически натиск. Тези инвестиции си струват.
А и след създаването на подобна мрежа , Русия може да отпадне от играта и може да се елиминира като фактор на Европейския енергиен пазар
Коментар