Първоначално изпратено от Бай Сачо
Разгледай мнение
Слушах преди седмица разсъжденията на един от най-представителните за (уж) умерената русофилщина сред българските коментатори Валери Тодоров, бивш дългогодишен кореспондент на БНР в Москва и активен участник във всякакви русофилски сборища, форуми и организации у нас. От всички възможни български познавачи на Русия, българският клон на телевизия “Блумбърг” беше избрал да покани тъкмо него да обяснява руската позиция и противопоставянето й на НАТО във връзка с Украйна. Бегъл поглед ( ако не чак преглед) на неговите промосковски разсъждения разкрива ( за онези, които не знаят) с какъв “авторитет” по темата се е срещнала от екрана аудиторията на американската “Блумбърг”. https://rusofili.bg/нощните-вълци-и-дневните-кошмари/
Не знаех, че човекът е изкласил до професор. Но философстването му ми е известно отдавна. И той, както останалите си подобия в коментарното пространство у нас, не може да извърти нещата така, че да изкара Украйна агресор, който заплашва Русия. Чак такава идиотщина не можа да сътвори, но стриктно спазваше опорните точки на Кремъл, сред които най-натрапчиво се открои лицемерната загриженост да не би Русия да бъде тласната в обятията на Китай – по вина на НАТО, която не иска да се съобрази и да приеме руският ултиматум.
Дългото предисловие дотук, което мислех да си спестя като не обръщам внимание на поредния местен говорител на рашизма у нас, използвам като интродукция към кремълската какафония, представяна като симфония, построена върху въображаема хармония на интересите между Пекин и Москва. Всеки дребосък от кремълския хор вече е разучил тази партитура и пее с пълно гърло: “лошите западняци не отчитат китайския фактор в голямата игра на мъдрия Путин”.
Нима?
Истината е , че след като ни заляха с еднозначни пропагандни внушения за почти неизбежна януарска война на украинската територия ( по вина на Украйна и Запада, разбира се – защото не приемат ултиматума на Путин да се предадат и разоръжат под негова диктовка ), сега същите певци запяха друга песен. Вече се надпреварват да отричат, дори да осмиват вероятността от такава война. Те руснаците просто си правели маневри ( тъкмо на украинската граница), тръбят в хор.
Каква “еволюция” само! Пропагандоните ( харесах си този руски опозиционен спрямо Кремъл израз) извървяха с маршова стъпка пътя от уверенията как за дни, ако не и за часове, руските танкове ще се разхождат в Киев ( само да поиска Путин), през вайкането, че сме пред Трета световна война, та чак до сегашната безпомощна теза за демонстрацията на руско миролюбие край Украинската граница.
Какво се промени, че така смениха тона? Нищо, освен едно: Западът, в лицето на САЩ, НАТО и ЕС отказа да отстъпи и отхвърли опитите на Кремъл да плаши с война.
Ако за ултиматума на Русия шумно се говореше в нашите медии, то западният отговор потъна в скръбно мълчание. А истината е, че писменият отговор на абсурдните руски искания шокира Путин и компанията му. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън обясни на пресконфренция членоразделно като за бавно развиващи се злосторници, че нито една от заплахите му не дава резултат. Освен по темата за преговори с Русия за договора за ракетите със среден обсег на действие – старо и устойчиво във времето американско предложение към Москва.
Апропо, в лицето на тандема Байдън-Блинкън кремълската групировка, която има твърде съмнителна подготовка по дипломация ( полковникът от КГБ се е обградил с военен министър без военна подготовка и образование, и с шеф на силовите служби с инженерно образование), международни отношения, технология на преговорите и познания по история. Но се натъкна на непреодолим и далеч, далеч по опитен в геополитическите игри противник. Намерили в Москва кого да шантажират!
Още през 1987 г. възпитаникът на Харвард и Колумбийския университет Антъни Блинкън публикува книга за стратегическите задачи на американската външна политика “: “Ally versus Ally: America, Europe, and the Siberian Pipeline”. Самият Байдън обикаля света от 50 години насам, изпълнявайки мисии на поредица американски президенти за овладяване на международни кризи, вкл. петролната криза от 70-те години. Срещал се е лично на най-високо ниво още със съветските ръководители.
И какво са измислили сега в Москва, след като удариха на такъв камък? Ами взеха да говорят от името на Китай. “Сенаторът” Джабаров от руската Дума, а след него и заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската Федерация Дмитрий Медведев, реагираха на западния отговор с предупреждение, че тази западна неотстъпчивост можела да се отрази на китайската позиция. Медведев направо “опакова” заедно Китай и Русия като страни, засегнати от геополитическия натиск за “превръщането на Украйна в играчка на НАТО и най-вече на САЩ”.
В същото време няма подобна реакция в Пекин. Защото не китайците накараха Путин да блъфира и да пише ултиматуми с безумни претенции към многократно превъзхождащия го във военно отношение ( а за икономическо-да не говорим) мощен западен съюз. С мълчанието си Си Дзипин казва на Путин : “сърбай си кашата, която забърка”.
И Путин я сърба, но шумно се оплаква, че много пари. Чак да му дожалее на човек за руското самоунижение да бъде викан китайският батко на помощ.
Коментар