Първоначално изпратено от markov
Разгледай мнение
Извинете за безпокойството. Нямам намерение да развалям хубавата тема.
"
Денят 7.09.1916г. е най-критичният в боевете за Добрич. Командващият войските на противника ген. Андрей Зайончковски решава да атакува отново, този път без румънците, които са вече небоеспособни. В новата атака на противника участват само руските 61-ва пехотна дивизия и 3-та конна дивизия, както и Сръбската доброволческа дивизия. 61-ва пехотна дивизия и Сръбската дивизия осъществяват главния удар, а Конната дивизия остава в резерв в района на с. Армутлий (дн. с.Крушари) - Азаплар (дн. с. Полк. Дяково). Руската атака срещу Добрич на този ден се отличава със своята ярост и с това, че е предприета на много широк фронт.
Рано сутринта на 7.09.1916г. руснаците започват мощен артилерийски обстрел и с превъзхождащи сили атакуват по цялата дължина на българските отбранителни позиции. Ген. А. Зайончковски насочва основния си удар не към Добрич, срещу варненските войски, а на запад, срещу бригадата от 6-та пехотна дивизия - отслабеният 35-ти пехотен полк, 36-ти пехотен полк, пионерна дружина и 4-те батареи от 2-ри артилерийски полк.
Първи поемат руския удар бойците от 35-ти пехотен Врачански полк, останал само с 2 дружини. Неговият фронт е подложен на мощна атака и врачанци понасят много тежки загуби. Тежко е ранен и по-късно умира от раните си командирът на 1-ва дружина подполковник Димитър Чолаков. Целият команден състав на дружината излиза от строя. Офицерите са или избити, или ранени. Най-старши в дружината остава поручик Дундеков, който спешно поема командването й. Първата му заповед е да се доставят патрони на позицията и да се вкарат в боя двете останали роти. Само два взвода остават в дружинна поддръжка. Руските пехотни вериги атакуват с голяма ярост и има огромно числено превъзходство. Врачанци започват да изнемогват по цялата бойна линия.
...
"
Коментар