Първоначално изпратено от markov
Разгледай мнение
Каква е обстановката във Волиния по това време? След като еврейското население е почти изцяло ликвидирано или депортирано от нацистите и техните местни помагачи, украинските националисти решават, че е дошло време да се справят и с поляците, като им отмъстят за събитията от 1930 г. От март до юли 1943 г. Украинската въстаническа армия (УПА) предприема
офанзива срещу полската
съпротива и мирното население
в около 100 селища, в която според различни източници са избити от 30 до 70 хиляди души. В контраакции загиват 2-3 хиляди украинци, съпътстващи жертви стават и хора от други националности. Десетилетия по-късно историци и изследователи ще се натъкнат на над 600 масови гробове. Събитията са известни като Волинското клане. Парадоксално е, че днес знаем всичко за касапницата в Катинската гора, където през 1940 г. по нареждане на Сталин е избит елитът на полското офицерство. Но за Волинското клане сякаш е неудобно да се говори по политически съображения както преди, така и след 1989 г.. Чак през 2003 г. парламентът на Украйна – Върховната рада, признава за случая. С големи усилия е ратифицирана съвместна украино-полска декларация, в която отговорността за събитията е прехвърлена на „украински въоръжени формирования“, без названията им да се упоменават изрично.
Септември 1944 г. Жител на Варшава изписва буквата „U” върху гърбовете на пленени украински колаборационисти, които взимат дейно участие в потушаването на полското въстание срещу нацистките окупатори.
Година по-рано украинските колаборационисти смазват и бунта във Варшавското еврейско гето.
Може и да изглежда парадоксално, но във Волинските събития от 1943 г. едни срещу други воюват, както националистически партизански отряди и гражданско население от двете страни, така и украински и полски полицейски части, които иначе са под командването на германските окупатори, формирани са и са въоръжени от тях. Във все още дълбокия тил на Вермахта
славяни се избиват
помежду си
за изумление на нацистите, които и без това ги считат за непълноценни народи. В различни селища следват още разправи почти до самия край на войната. През 1946 г. възстановените Полша и Украинска ССР разменят население. В самата Полша пък през 1947 г. се провежда операция „Висла“, при която над 100 хиляди останали украинци са разселени на запад и северозапад, с което на практика е изкоренена дейността на УПА в страната.
Юли 1944 г. Отряд „Лъвове” на УПА в гората край Самбор, Лвовска област.
Още при нахлуването на фашистка Германия в СССР, украинските националисти са раздвоени каква тактика да възприемат. Някои от тях стават полицаи и помагачи на немците, други се ослушват в наивно очакване на украинска автономия и впоследствие хващат гората. Бойци и от едните, и от другите, се включват в СС-дивизията „Галичина”, която през 1943 г. е сформирана от нацистите на територията на Западна Украйна. В полаганата клетва доброволците се задължават да
служат едновременно на
Фюрера и на своята родина.
Напливът от желаещи да воюват – над 80 хиляди, позволява да се формират още няколко по-малки съединения.
В сраженията дивизията не се покрива с бойна слава, но бързо се прочува с изстъпления и терор срещу населението в цяла Европа. Основната част от „Галичина” е обкръжена и разгромена от Червената армия при Броди през юни 1944-та.
И днес, когато много хора се възмущават от пасивността им в тази напрегната ситуация, мога само да им кажа - радвайте се бе хора 
не искате и те да участват в тъпотията, която се заформя.
Коментар