Първоначално изпратено от GiRo
Разгледай мнение
Вечният български въпрос е с кого да се мъкнем?
България е като вярно кученце на верижка и следва своя господар и радостно маха с опашчица. Особено ако господаря го погали по главичката.
Няма значение, че вървим против своите национални интереси. За последните 33г. може би само веднъж по времето на Жан Виденов е имало опит за отстояване на някакъв национален интерес. И той е под въпрос, но фактите са факти. Но тогава робския народ не го е подкрепил, защото робския народ има нужда някой да го гали по главичката и рита в задните части, и да му дава да яде по три на ден. Сега даже и по веднъж на ден.
Той не е готов за своята свобода, защото свободата е голяма отговорност, защото сам трябва да се препитаваш, а така малко, но сигурно.
Някои казват, че трябва да се стремим към Россия-та, която беше завладяна икономически и фалирала още много преди войната в Украйна, и да станем членове на Евразийския съюз. Какво, да гладуваме? Гладът е полезен и здравословен до един момент.
Други казват, не, ние трябва да вървим с х'американците или с Еврогейския съюз, трети казва с Турция,
а аз считам за най-правилно да си гледаме нашите интереси и да не ни пука с кого вървим в момента.
Защо постоянно въобще трябва да "вървим" с някой си. Ние да не сме кьорави, сакати или кученца?
Трябва да следваме само нашите национални интереси, и ако те в този момент съвпадат с националните интереси на някоя велика сила - хубаво!
Ако ли не - аз лично няма да плача, и нищо не ни пречи да си траем. Историята го е показала, че често се бутаме между шамарите.
Фактите просто отразяват историческите събития, а как се тълкува историята е въпрос на личен вкус.
Ето един пример: На 5 септември 1944г. СССР без никакъв повод и причина обявява война на Царство България. До този момент двете държави са поддържали дипломатически отношения на ниво пълномощни министри. И хоп изведнъж те ни обявяват война!
Не одобрявам издръжката на германската армия, която България е предоставяла и ни е струвала скъпо и прескъпо, по същия начин както не одобрявам и съветската окупация на България, която ни струва над 150 млн. по тогавашния курс.
И сега пак същите хора, които вероятно са харесвали някое от мненията ми, което на теб нещо ти е сговнило душевния мир ще ми кажат ти си от "онези", а онези ми ще ми кажат "браво на тебе!".
Ама хора, аз не съм нито от тези, нито от онези. Това се е случило и аз просто ви го казвам.
Има ли нормален човек на когото да му хареса да му пристигнат неканени въшкари с автомати и тяхното гости да му струва 150 млн. по тогавашния курс? Ами няма.
Минават години, Царство България, царството на дървените рала и газовите лампи се трансформира в соц. режим, който след като консумира властта се превръща в НРБ. Нещо велико в сравнение с това, което имаме сега.
Според ООН, България е била на 25 място в света по икономическо развитие. Имали сме над 2000 завода и те са построени с помощта на СССР.
В този момент, тези допреди това, които на предишното изречение са викали, че съм еди-какъв си гад, сега ще ми кажат "браво", а онези, които са казали "браво" сега ще кажат, че съм егати гадината.
Веднъж така, веднъж онака. Разберете, че това се е случило, и то не зависи от мен или вас.
СССР е бил наша производствена база. Наша суровинна база. Наша банка. Всички тези заводи и блага са били построени с едни хвърчащи кредити от Госбанк, които никога не са били върнати.
Минават още години и историята прави поредния остър завой. СССР вече го няма и има Россия. И тази Русия тук ни наводни с какви ли не агенти и руски граждани по морето и на други места. Днес Русия ни мрази и ни мисли злото. Като използвам думичката „Русия” визирам управляващите тази държава. Ние нищо добро не видяхме от тази Русия след разпадането на социалния и икономически експеримент СССР.
Сега след прочитането на последното отново ще настане обрат и ще бъда разбит от всички страни - едните ще хвърлят камъни по мен, а другите ще казват точно така е най-великия си.
Всичко това съзнателно или подсъзнателно е робско мислене. Моля ви, не се обиждайте. Вие не милеете за България, а за тази страна, която ви е на сърцето. Едните гледате на изток, а другите на запад. Харесвам някои европейски страни, но никога няма да тръгна против България, ако някоя от тези страни иска да ни го нахендри.
Коментар