С какво е богата Русия в наши дни? „С „празни“ пари...
*******************************
„Рекордните разходи на армията от съветската епоха насам, раздаването на пари на изпълнителите във войната и инжекциите от трилиони долари в мегапроектите на Кремъл надуха руската икономика с „балон“ на паричното предлагане, какъвто тя не е виждала от 2000 г. насам.
Според статистиката на Централната банка на Русия в края на 2024 г. паричният агрегат М2, който включва парите в обращение и всички средства по банковите сметки на всички категории клиенти, се е увеличил с 19,2% и е достигнал 117,2 трлн. рубли.
Година по-рано обемът на рублите в икономиката се е увеличил с 19,4%, през 2022 г. - с 24,4%, а натрупаният общ обем от началото на войната в Украйна - със 77%. Такива темпове на нарастване на паричното предлагане за съпоставим период в Русия не е имало от 2009-2011 г. (тогава М2 „набъбна“ с 86% за три години), а от 2000 г. насам статистиката на Централната банка не е регистрирала такъв ръст от 20% или повече за три последователни години. За сравнение, през 2020-21 г. паричното предлагане нарастваше с 13% годишно, а през 2015-19 г. - с 9-11%, т.е. два пъти по-бавно.
Обичайно е паричното напомпване на опустошената от войната икономика да се сравнява със стероидни инжекции. Но стероидите отглеждат мускули, а това, което се случва в руската икономика, е като „бягане с кокаин“, казва Елина Рибакова, старши сътрудник в Института за международна икономика „Питърсън“.
Масата на рублата в икономиката е нараснала с 51 трилиона рубли за три години, а Централната банка тихо бие тревога. „През последните 25 години не е имало нито един епизод на такъв растеж за толкова кратък период от време“, оплаква се през декември Андрей Гаган, директор на отдела за парична политика на регулатора.
Почти две трети от новата рублева маса - 31,1 трлн. рубли - се е установила в ръцете на руски граждани, според статистиката на Централната банка. Компаниите са „забогатели“ с още 15 трилиона британски лири.
В икономиката обаче не се появиха стоки за допълнителни рубли. Обемът на вноса (294 млрд. долара годишно) остава под предвоенното ниво от 2021 г. (301 млрд. долара), а вътрешното производство на ширпотреба скърца. Въпреки че Росстат отчете промишлен ръст от 4,6% през миналата година и 4,3% през 2023 г., тези данни са предоставени изцяло от военнопромишления комплекс, докато гражданската промишленост е в застой през последната година и половина, твърдят експертите на CICAP.
Централната банка се опитва да задържи лавината от рубли, необезпечени със стоки, като повишава лихвения процент. Това „блокира излишната рублева маса по сметките на банките“, обяснява Александър Потавин, водещ анализатор във „Финам“. Докато лихвите са високи, хората държат парите на депозит, продължава той, а в противен случай излишните рубли ще се насочат към потребителския пазар, където инфлацията вече се ускорява бързо. Въпреки че лихвеният процент на Централната банка достигна двугодишен връх от 21% годишно, темпът на нарастване на цените се ускори от 7,4% на 9,5% през миналата година и достигна 10% към средата на февруари 2025 г.
Основният източник на допълнителни рубли в икономиката бяха самите банки: за три години, по данни на Централната банка, те отпуснаха нови кредити за 50 трилиона рубли, увеличавайки кредитния портфейл в рубли до 107,5 трилиона. 36 трилиона рубли от тази сума отидоха за корпоративно кредитиране, от които две трети за свързаните с войната отрасли при изгодни условия, изчисли по-рано Крейг Кенеди, инвестиционен банкер, който е бил заместник-председател на борда на директорите на Bank of America Merrill Lynch. По същество, смята Кенеди, това е допълнителен, „военен бюджет в сянка“ от 25 трилиона рубли, който е бил хвърлен за финансиране на предприятията от военнопромишления комплекс, които на три смени щамповат танкове и снаряди за армията в Украйна.
Кредитирането на неплатежоспособни предприятия от военнопромишления комплекс създава „предпоставки за системна кредитна криза“ в Русия“, казва Кенеди: “В крайна сметка на държавата може да се наложи да спасява както самите отбранителни заводи, така и банките, които са ги кредитирали.
https://www.moscowtimes.ru/2025/02/1...-massi-a155497
*******************************
„Рекордните разходи на армията от съветската епоха насам, раздаването на пари на изпълнителите във войната и инжекциите от трилиони долари в мегапроектите на Кремъл надуха руската икономика с „балон“ на паричното предлагане, какъвто тя не е виждала от 2000 г. насам.
Според статистиката на Централната банка на Русия в края на 2024 г. паричният агрегат М2, който включва парите в обращение и всички средства по банковите сметки на всички категории клиенти, се е увеличил с 19,2% и е достигнал 117,2 трлн. рубли.
Година по-рано обемът на рублите в икономиката се е увеличил с 19,4%, през 2022 г. - с 24,4%, а натрупаният общ обем от началото на войната в Украйна - със 77%. Такива темпове на нарастване на паричното предлагане за съпоставим период в Русия не е имало от 2009-2011 г. (тогава М2 „набъбна“ с 86% за три години), а от 2000 г. насам статистиката на Централната банка не е регистрирала такъв ръст от 20% или повече за три последователни години. За сравнение, през 2020-21 г. паричното предлагане нарастваше с 13% годишно, а през 2015-19 г. - с 9-11%, т.е. два пъти по-бавно.
Обичайно е паричното напомпване на опустошената от войната икономика да се сравнява със стероидни инжекции. Но стероидите отглеждат мускули, а това, което се случва в руската икономика, е като „бягане с кокаин“, казва Елина Рибакова, старши сътрудник в Института за международна икономика „Питърсън“.
Масата на рублата в икономиката е нараснала с 51 трилиона рубли за три години, а Централната банка тихо бие тревога. „През последните 25 години не е имало нито един епизод на такъв растеж за толкова кратък период от време“, оплаква се през декември Андрей Гаган, директор на отдела за парична политика на регулатора.
Почти две трети от новата рублева маса - 31,1 трлн. рубли - се е установила в ръцете на руски граждани, според статистиката на Централната банка. Компаниите са „забогатели“ с още 15 трилиона британски лири.
В икономиката обаче не се появиха стоки за допълнителни рубли. Обемът на вноса (294 млрд. долара годишно) остава под предвоенното ниво от 2021 г. (301 млрд. долара), а вътрешното производство на ширпотреба скърца. Въпреки че Росстат отчете промишлен ръст от 4,6% през миналата година и 4,3% през 2023 г., тези данни са предоставени изцяло от военнопромишления комплекс, докато гражданската промишленост е в застой през последната година и половина, твърдят експертите на CICAP.
Централната банка се опитва да задържи лавината от рубли, необезпечени със стоки, като повишава лихвения процент. Това „блокира излишната рублева маса по сметките на банките“, обяснява Александър Потавин, водещ анализатор във „Финам“. Докато лихвите са високи, хората държат парите на депозит, продължава той, а в противен случай излишните рубли ще се насочат към потребителския пазар, където инфлацията вече се ускорява бързо. Въпреки че лихвеният процент на Централната банка достигна двугодишен връх от 21% годишно, темпът на нарастване на цените се ускори от 7,4% на 9,5% през миналата година и достигна 10% към средата на февруари 2025 г.
Основният източник на допълнителни рубли в икономиката бяха самите банки: за три години, по данни на Централната банка, те отпуснаха нови кредити за 50 трилиона рубли, увеличавайки кредитния портфейл в рубли до 107,5 трилиона. 36 трилиона рубли от тази сума отидоха за корпоративно кредитиране, от които две трети за свързаните с войната отрасли при изгодни условия, изчисли по-рано Крейг Кенеди, инвестиционен банкер, който е бил заместник-председател на борда на директорите на Bank of America Merrill Lynch. По същество, смята Кенеди, това е допълнителен, „военен бюджет в сянка“ от 25 трилиона рубли, който е бил хвърлен за финансиране на предприятията от военнопромишления комплекс, които на три смени щамповат танкове и снаряди за армията в Украйна.
Кредитирането на неплатежоспособни предприятия от военнопромишления комплекс създава „предпоставки за системна кредитна криза“ в Русия“, казва Кенеди: “В крайна сметка на държавата може да се наложи да спасява както самите отбранителни заводи, така и банките, които са ги кредитирали.
https://www.moscowtimes.ru/2025/02/1...-massi-a155497
Коментар