Полезният е най-съвършеното творение на наглосаксонците.
Той не стои в команден център, не ръководи корпорации, не чертае граници. И все пак – върши мръсната работа на колонизатора с най-голямо усърдие. Доброволно, убедено, и с чувство за морално превъзходство.
Той не е генерал, а ентусиазиран глист в храносмилателната система на колонизатора – част от онзи механизъм, който не просто преглъща и смила, а изтрива самото съществуване на независимата мисъл. Иронията е, че той вярва, че е свободен.
Полезният не разбира системата, но я брани. Не печели от нея, но я оправдава. Не получава нищо, но вярва, че служи на “правдата”.
Той не пита защо богатите държави винаги обявяват бедните за варвари. Не се замисля защо съпротивата срещу окупация се нарича „терор“, а унищожението с дронове – „демократична интервенция“. Той приема всичко това като даденост, защото никога не се е научил да задава въпроси, различни от онези, които му е позволено да задава.
Най-голямата трагедия е, че той мрази не палачите, а жертвите. Не колонизатора, а онези, които се осмеляват да се изправят и да му кажат „не“. За него независимата държава е “тоталитарен режим”, борецът за свобода – “терорист” и “екстремист”, а истината – “пропаганда”. Така е програмиран. Така е възпитан.
Полезният не е просто заблуден. Той е стратегически необходим. Без него колонизаторът ще изглежда такъв, какъвто е – агресор, паразит, експлоататор. Но когато гласът на местния глупак повтори обвиненията на метрополията – всичко звучи по-легитимно. По-“обективно”. По-“морално”.
Империята няма нужда от вярващи. Нуждае се от говорители, които дори не знаят, че говорят от нейно име.
И затова полезният винаги е там, където истината трябва да бъде удавена в лозунги.
С фанатизма на невежия и с гордостта на слуга, който си въобразява, че е пазител на цивилизацията.
Те живеят в колония, но защитават колонизатора. Получават трохи, но се гордеят, че са част от „цивилизования свят“. Гледат на независимостта със страх, а на покорството – като на прогрес.
Когато някой народ се изправи срещу чужд диктат, жълтопаветникът не пита „кой ги ограбва“, а „дали не са путинисти“.
Когато Израел бомбардира деца, евроатлантикът го нарича „необходима мярка“.
А когато Иран откаже да продава петрола си в долари – веднага става „режим, финансиращ терор“.
Полезният пазач на чужди граници в собствената си страна.
Той не разбира механизмите на колониализма, но е първи да осъди онези, които се опитват да се измъкнат от него.
Той вярва, че е „от правилната страна на историята“, защото така му казват в „Дойче Веле“, „Свободна Европа“ или от някоя НПО, финансирана от фондация с пощенски код в Лангли.
Той мрази Русия, защото така трябва.
Мрази Иран, защото така пише в „Дневник“.
Мрази Палестина, защото обича Тел Авив
Мрази народа си, защото има тежки комплекси за малоценност.
Но най-много мрази онези, които му напомнят, че е слуга, защото това го боли повече от всичко
Планктона не разсъждава – той реагира
Всеки сигнал от Брюксел, Вашингтон или CNN се обработва като команда, не като информация
Не съществува въпрос, който да бъде обсъждан – съществува само линия, която трябва да бъде следвана.
Санкциите винаги са "заслужени", оръжията на НАТО – "миротворчески".
Планктонът не търпи отклонение
В света му няма опоненти – има врагове
Няма дискусия – има морална война
Няма истина – има разрешен наратив
Онзи, който задава грешния въпрос, веднага бива етикиран: “копейка”, “ватенка”, “путинист”, “терорист”...
Планктонът не създава – той разрушава
Той не може да мечтае, нито да гради – може само да “изчегъртва”. Да демонтира, да заличава, да лепи етикети.
Паметниците му пречат
Историята му пречи
Идентичността му пречи
Всичко трябва да бъде премахнато, изтрито, прочистено
Градивната идея отсъства, защото отсъства мисленето
Планктонът вярва, че е жертва, докато линчува
Ловът на вещици е неговият ритуал
Той не се нуждае от доказателства, а от обвинения
Списъците с “руски агенти” го възбуждат – усещането за принадлежност към “Запада” замества нуждата от логика
Той иска хора да бъдат уволнявани, заклеймявани, унижавани – не защото са виновни, а защото са извън наратива на пропагандата
Това не е политика
Това е религия
В свят на декорации и фасадни ценности, Планктонът е идеалният полезен . Той не вижда оковите си, защото са му ги оцветили в жълто и синьо.
Той не осъзнава, че е слуга, защото му позволяват да крещи
И наистина вярва, че е свободен.
Именно този планктон е социалният имунитет на колониалната власт и нейната идеологическа ваксина. Нейният доброволен надзирател, който се радва на оковите си и ги нарича „ценности“
Империята не би могла да съществува без тях, а и те не биха могли да съществуват без одобрението на империята....
Той не стои в команден център, не ръководи корпорации, не чертае граници. И все пак – върши мръсната работа на колонизатора с най-голямо усърдие. Доброволно, убедено, и с чувство за морално превъзходство.
Той не е генерал, а ентусиазиран глист в храносмилателната система на колонизатора – част от онзи механизъм, който не просто преглъща и смила, а изтрива самото съществуване на независимата мисъл. Иронията е, че той вярва, че е свободен.
Полезният не разбира системата, но я брани. Не печели от нея, но я оправдава. Не получава нищо, но вярва, че служи на “правдата”.
Той не пита защо богатите държави винаги обявяват бедните за варвари. Не се замисля защо съпротивата срещу окупация се нарича „терор“, а унищожението с дронове – „демократична интервенция“. Той приема всичко това като даденост, защото никога не се е научил да задава въпроси, различни от онези, които му е позволено да задава.
Най-голямата трагедия е, че той мрази не палачите, а жертвите. Не колонизатора, а онези, които се осмеляват да се изправят и да му кажат „не“. За него независимата държава е “тоталитарен режим”, борецът за свобода – “терорист” и “екстремист”, а истината – “пропаганда”. Така е програмиран. Така е възпитан.
Полезният не е просто заблуден. Той е стратегически необходим. Без него колонизаторът ще изглежда такъв, какъвто е – агресор, паразит, експлоататор. Но когато гласът на местния глупак повтори обвиненията на метрополията – всичко звучи по-легитимно. По-“обективно”. По-“морално”.
Империята няма нужда от вярващи. Нуждае се от говорители, които дори не знаят, че говорят от нейно име.
И затова полезният винаги е там, където истината трябва да бъде удавена в лозунги.
С фанатизма на невежия и с гордостта на слуга, който си въобразява, че е пазител на цивилизацията.
Те живеят в колония, но защитават колонизатора. Получават трохи, но се гордеят, че са част от „цивилизования свят“. Гледат на независимостта със страх, а на покорството – като на прогрес.
Когато някой народ се изправи срещу чужд диктат, жълтопаветникът не пита „кой ги ограбва“, а „дали не са путинисти“.
Когато Израел бомбардира деца, евроатлантикът го нарича „необходима мярка“.
А когато Иран откаже да продава петрола си в долари – веднага става „режим, финансиращ терор“.
Полезният пазач на чужди граници в собствената си страна.
Той не разбира механизмите на колониализма, но е първи да осъди онези, които се опитват да се измъкнат от него.
Той вярва, че е „от правилната страна на историята“, защото така му казват в „Дойче Веле“, „Свободна Европа“ или от някоя НПО, финансирана от фондация с пощенски код в Лангли.
Той мрази Русия, защото така трябва.
Мрази Иран, защото така пише в „Дневник“.
Мрази Палестина, защото обича Тел Авив
Мрази народа си, защото има тежки комплекси за малоценност.
Но най-много мрази онези, които му напомнят, че е слуга, защото това го боли повече от всичко
Планктона не разсъждава – той реагира
Всеки сигнал от Брюксел, Вашингтон или CNN се обработва като команда, не като информация
Не съществува въпрос, който да бъде обсъждан – съществува само линия, която трябва да бъде следвана.
Санкциите винаги са "заслужени", оръжията на НАТО – "миротворчески".
Планктонът не търпи отклонение
В света му няма опоненти – има врагове
Няма дискусия – има морална война
Няма истина – има разрешен наратив
Онзи, който задава грешния въпрос, веднага бива етикиран: “копейка”, “ватенка”, “путинист”, “терорист”...
Планктонът не създава – той разрушава
Той не може да мечтае, нито да гради – може само да “изчегъртва”. Да демонтира, да заличава, да лепи етикети.
Паметниците му пречат
Историята му пречи
Идентичността му пречи
Всичко трябва да бъде премахнато, изтрито, прочистено
Градивната идея отсъства, защото отсъства мисленето
Планктонът вярва, че е жертва, докато линчува
Ловът на вещици е неговият ритуал
Той не се нуждае от доказателства, а от обвинения
Списъците с “руски агенти” го възбуждат – усещането за принадлежност към “Запада” замества нуждата от логика
Той иска хора да бъдат уволнявани, заклеймявани, унижавани – не защото са виновни, а защото са извън наратива на пропагандата
Това не е политика
Това е религия
В свят на декорации и фасадни ценности, Планктонът е идеалният полезен . Той не вижда оковите си, защото са му ги оцветили в жълто и синьо.
Той не осъзнава, че е слуга, защото му позволяват да крещи
И наистина вярва, че е свободен.
Именно този планктон е социалният имунитет на колониалната власт и нейната идеологическа ваксина. Нейният доброволен надзирател, който се радва на оковите си и ги нарича „ценности“
Империята не би могла да съществува без тях, а и те не биха могли да съществуват без одобрението на империята....
Коментар