Първоначално изпратено от mirodes
Разгледай мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Ще има ли война Украйна - Русия / Конфликтът Хамас-Израел
Collapse
X
-
Първоначално изпратено от Selena2024 Разгледай мнение
Да бе, забравих жителството. Поредната руска крепостническа гнусотия пренесена на наша почва. Той наш Матвеич още не може да се отърси от идеята, че всеки може да пътува и живее свободно. Представи си за каква обществена деформация говорим. Та ние като мислене още поне 50 години не може да се оправим от разни малоумни носталгици, които се опитват да лъжат младите какво реално беше положението.
Коментар
-
Първоначално изпратено от barbaron Разгледай мнениеБългария е пълна с руска памет.
А какво е България за Русия?
Ще ви кажа честно какво знае за страната ви един средностатистически руснак — по примера на онова, което знаех самата аз, преди съдбата да ме доведе тук.
България в Русия присъства единствено като шепа случайни етикети.
Най-популярният „българизъм“ в руския език — българският пипер. Перфектен пример за невидимо, безконтекстно присъствие. Ние, рускоговорящите, ползваме думата, ядем зеленчука, произнасяме името — но не си задаваме въпроса: защо пък е български?
И в това точно е работата. Името „български пипер“ се утвърждава в съветското всекидневие през 60–70-те години, когато България наистина изнася много едър, месест сладък пипер за СССР. По онова време българското земеделие се смята за еталон в рамките на СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ). Така този сочен, малко екзотично изглеждащ зеленчук се настанява в съзнанието като „български“. Но пиперът, всъщност, няма нито ботаническа, нито културна връзка с България — донесен е в Европа от Америка. Тоест — не е признание за агрономическо величие, а чиста логистика от времената на Студената война.
Усетихте ли тънката разлика?
Пиперът остана в езика, а България изобщо не се появи. Не го свързваме с народ, не мислим за София, докато режем салата. Това е чисто битова дума, откъсната от корена си. И такива следи от България в руския свят... не са много.
Ето още няколко, ей така, на прима виста. „Болгарка“ — шлайфмашина. Наречена по същата логика като пипера. През 70–80-те в СССР започват масово да внасят такива машини от България (марки като „Sparky“, „ELPROM“) и името просто си остава. Никой не я свързва с България. Удобен железен инструмент.
Или пък „български клекове“ — упражнение на един крак, при което задният крак лежи върху пейка, а натоварването пада върху седалището и бедрото. Аз лично го правя във фитнеса, за да не ми прилича дупето на тесто. Официалното име в спортните среди е „Bulgarian split squat“.
Но защо български?
Мислила ли съм изобщо над това, преди да дойда тук? А ако се поровим — най-вероятно идва от 80-те, когато български щангисти и борци впечатляват с физика и резултати, и техните тренировки започват да се копират в чужбина. Говори се, че някой български треньор е въвел или популяризирал това упражнение на международна сцена, откъдето тръгва името.
Забавно, но в самата България почти никой не го нарича така.
А за Русия тези клекове са просто още една троха от България в ежедневието — без автор, без история. Такива примери се събират на шепа: български домати, естрада, филми, лютеница, шопска салата.
И отделно — Слънчев бряг и Златни пясъци като място за евтина почивка на по бира и панирани тиквички. И толкова.
По времето на социализма България беше част от „соцлагера“ — значи автоматично под шапката на руското културно влияние. Книги, филми, музика, образование — всичко идваше от Кремъл.
Москва — центърът, София — периферията. Затова българите познават руската литература, кино, език.
А в обратна посока?
Почти нищо. Имаше няколко имена — Райна Кабаиванска, Паша Христова, филмът „Оркестър без име“, песни на Лили Иванова — но това си остана за ценители. В руската училищна програма български писатели не влизаха, не се превеждаха масово, не се поставяха на сцена. Дори името на Елиас Канети се споменава повече като на нобелист, не като на български автор.
За Русия България никога не е била нито значима, нито субектна.
България — от „по-малките братя“. В най-добрия случай — зона на влияние или съюзник.
В най-лошия — „предател“, след като влезе в НАТО и ЕС. В руската историческа памет няма силен разказ за „спасяването на България“. Руският ученик може и да е чувал за някаква война с Турция, но тя не присъства в националния мит.
Гордеем се с победата над Наполеон и Хитлер, с Гагарин, във Втората световна, но не и с освобождаването на Балканите. Вашето велико освобождение — в Русия е било просто страничен епизод от по-голям план.
Защото Русия е империя. А една империя не поглъща онези култури, които смята за „по-малки“ и затова „задължени“. Тя вещае, но не слуша. Оттам идва усещането за този огромен дисбаланс: руската култура в България е повсеместна, а българската в Русия — няма я.
Това е не братство, а йерархия.
Отдавна в мен зрее това размисълче — за една чудовищна асиметрия.
Не просто културна, а символична. България в руското съзнание е битов куриоз. Етикетче без съдържание. Глас без тяло.
И точно в тази празнина — в това историческо забвение и носталгия по една илюзорна, никога несъществувала „грижовна Русия“ — днес се разраства нещо ново и доста по-страшно.
На почвата на любовта, която не задава въпроси, лесно се лее пропаганда.
Благодарността е удобна за манипулации.
В България „меката сила“ на Кремъл се маскира като детска мечта.
И затова тук дезинформацията работи толкова добре. Чрез носталгия. Чрез „братство“. Чрез „ние заедно срещу западното зло“.
А най-лошото е, че мнозина изобщо не го виждат като намеса. Виждат го като „естествено продължение“ на собствената си културна памет. Бъркат го със самите себе си.
А аз искам просто да ви кажа — Русия не е приятел на България. Отдавна не е.
А може би и никога не е била. В българското съзнание тя е Освободител.
Благодарността към нея е дала корен на дълбока русофилия — чрез църквата, кирилицата, литературата, идеологията.
Но още от самото начало — от онази война 1877–78 — Русия в България е преследвала свои цели.
Освободила? Да.
Но и проектирала: Санстефанска България като буфер, почти протекторат, част от голямата игра.
После — царска политика, после съветски контрол, после газ, после шепот в ушите на корумпирани политици, после лъжи от откровено проруски актори.
През декември 2021, точно преди войната в Украйна, Русия официално поиска от САЩ и НАТО „гаранции за сигурност“.
А през януари МИД назова поименно България и Румъния: да се изтеглят войските на НАТО, да се върнете към конфигурацията отпреди 1997.
Усетихте ли лекичък студ по гърба?
Не е много по-различно от стария рефлекс: кокошка не е птица, България не е чужбина.
Това е за власт без отговорност.
За културна окупация без ракети и без дронове. И точно това се набива в очи на човек като мен — дошъл отвътре, от самата сянка, която сега пълзи към вас.
Събудете се, скъпи мислещи русофили. Докато носталгирате, невидимото нашествие вече е започнало.
Коментар
-
С готино видео,
Боец в одиночку подорвал два блиндажа ВСУ (ВИДЕО)
23.03.2025 - 12:30
Опубликован репортаж о том, как наш боец в одиночку подорвал два блиндажа ВСУ.
В боях под Работино военнослужащий с позывным «Препод» на рассвете взял две противотанковые мины и добрался с ними до вражеских укреплений.
Один за другим наш боец подорвал два блиндажа противника вместе с находящимся там личным составом.
Коментар
-
Наш источник в ОП рассказал, что Сырский доложил Зеленскому о больших потерях ВСУ в Курской области при отходе с позиций, когда большое количество украинских военных попали в мини-котлы и вынуждены были сдаваться в плен. По данным Генштаба до 1000 военных ВСУ могут находиться сейчас в плену у российской армии, точные цифры никто не может предоставить, так как приказа на отход не было, а командование утратило связь с большинство подразделений в момент активной фазы операции противника. На российской территории постоянно находилось 9 бригад, численность которых превышала 10 тысяч военнослужащих, при этом отступить смогли в Украину всего 3 тысячи.
https://t.me/rezident_ua/25814
Коментар
-
България е пълна с руска памет.
А какво е България за Русия?
Ще ви кажа честно какво знае за страната ви един средностатистически руснак — по примера на онова, което знаех самата аз, преди съдбата да ме доведе тук.
България в Русия присъства единствено като шепа случайни етикети.
Най-популярният „българизъм“ в руския език — българският пипер. Перфектен пример за невидимо, безконтекстно присъствие. Ние, рускоговорящите, ползваме думата, ядем зеленчука, произнасяме името — но не си задаваме въпроса: защо пък е български?
И в това точно е работата. Името „български пипер“ се утвърждава в съветското всекидневие през 60–70-те години, когато България наистина изнася много едър, месест сладък пипер за СССР. По онова време българското земеделие се смята за еталон в рамките на СИВ (Съвет за икономическа взаимопомощ). Така този сочен, малко екзотично изглеждащ зеленчук се настанява в съзнанието като „български“. Но пиперът, всъщност, няма нито ботаническа, нито културна връзка с България — донесен е в Европа от Америка. Тоест — не е признание за агрономическо величие, а чиста логистика от времената на Студената война.
Усетихте ли тънката разлика?
Пиперът остана в езика, а България изобщо не се появи. Не го свързваме с народ, не мислим за София, докато режем салата. Това е чисто битова дума, откъсната от корена си. И такива следи от България в руския свят... не са много.
Ето още няколко, ей така, на прима виста. „Болгарка“ — шлайфмашина. Наречена по същата логика като пипера. През 70–80-те в СССР започват масово да внасят такива машини от България (марки като „Sparky“, „ELPROM“) и името просто си остава. Никой не я свързва с България. Удобен железен инструмент.
Или пък „български клекове“ — упражнение на един крак, при което задният крак лежи върху пейка, а натоварването пада върху седалището и бедрото. Аз лично го правя във фитнеса, за да не ми прилича дупето на тесто. Официалното име в спортните среди е „Bulgarian split squat“.
Но защо български?
Мислила ли съм изобщо над това, преди да дойда тук? А ако се поровим — най-вероятно идва от 80-те, когато български щангисти и борци впечатляват с физика и резултати, и техните тренировки започват да се копират в чужбина. Говори се, че някой български треньор е въвел или популяризирал това упражнение на международна сцена, откъдето тръгва името.
Забавно, но в самата България почти никой не го нарича така.
А за Русия тези клекове са просто още една троха от България в ежедневието — без автор, без история. Такива примери се събират на шепа: български домати, естрада, филми, лютеница, шопска салата.
И отделно — Слънчев бряг и Златни пясъци като място за евтина почивка на по бира и панирани тиквички. И толкова.
По времето на социализма България беше част от „соцлагера“ — значи автоматично под шапката на руското културно влияние. Книги, филми, музика, образование — всичко идваше от Кремъл.
Москва — центърът, София — периферията. Затова българите познават руската литература, кино, език.
А в обратна посока?
Почти нищо. Имаше няколко имена — Райна Кабаиванска, Паша Христова, филмът „Оркестър без име“, песни на Лили Иванова — но това си остана за ценители. В руската училищна програма български писатели не влизаха, не се превеждаха масово, не се поставяха на сцена. Дори името на Елиас Канети се споменава повече като на нобелист, не като на български автор.
За Русия България никога не е била нито значима, нито субектна.
България — от „по-малките братя“. В най-добрия случай — зона на влияние или съюзник.
В най-лошия — „предател“, след като влезе в НАТО и ЕС. В руската историческа памет няма силен разказ за „спасяването на България“. Руският ученик може и да е чувал за някаква война с Турция, но тя не присъства в националния мит.
Гордеем се с победата над Наполеон и Хитлер, с Гагарин, във Втората световна, но не и с освобождаването на Балканите. Вашето велико освобождение — в Русия е било просто страничен епизод от по-голям план.
Защото Русия е империя. А една империя не поглъща онези култури, които смята за „по-малки“ и затова „задължени“. Тя вещае, но не слуша. Оттам идва усещането за този огромен дисбаланс: руската култура в България е повсеместна, а българската в Русия — няма я.
Това е не братство, а йерархия.
Отдавна в мен зрее това размисълче — за една чудовищна асиметрия.
Не просто културна, а символична. България в руското съзнание е битов куриоз. Етикетче без съдържание. Глас без тяло.
И точно в тази празнина — в това историческо забвение и носталгия по една илюзорна, никога несъществувала „грижовна Русия“ — днес се разраства нещо ново и доста по-страшно.
На почвата на любовта, която не задава въпроси, лесно се лее пропаганда.
Благодарността е удобна за манипулации.
В България „меката сила“ на Кремъл се маскира като детска мечта.
И затова тук дезинформацията работи толкова добре. Чрез носталгия. Чрез „братство“. Чрез „ние заедно срещу западното зло“.
А най-лошото е, че мнозина изобщо не го виждат като намеса. Виждат го като „естествено продължение“ на собствената си културна памет. Бъркат го със самите себе си.
А аз искам просто да ви кажа — Русия не е приятел на България. Отдавна не е.
А може би и никога не е била. В българското съзнание тя е Освободител.
Благодарността към нея е дала корен на дълбока русофилия — чрез църквата, кирилицата, литературата, идеологията.
Но още от самото начало — от онази война 1877–78 — Русия в България е преследвала свои цели.
Освободила? Да.
Но и проектирала: Санстефанска България като буфер, почти протекторат, част от голямата игра.
После — царска политика, после съветски контрол, после газ, после шепот в ушите на корумпирани политици, после лъжи от откровено проруски актори.
През декември 2021, точно преди войната в Украйна, Русия официално поиска от САЩ и НАТО „гаранции за сигурност“.
А през януари МИД назова поименно България и Румъния: да се изтеглят войските на НАТО, да се върнете към конфигурацията отпреди 1997.
Усетихте ли лекичък студ по гърба?
Не е много по-различно от стария рефлекс: кокошка не е птица, България не е чужбина.
Това е за власт без отговорност.
За културна окупация без ракети и без дронове. И точно това се набива в очи на човек като мен — дошъл отвътре, от самата сянка, която сега пълзи към вас.
Събудете се, скъпи мислещи русофили. Докато носталгирате, невидимото нашествие вече е започнало.
- 2 Харесвания
Коментар
-
Първоначално изпратено от barbaron Разгледай мнение
- Разбира се, със сила и много, много кръв но, Зеля сякаш ТОВА цели. Накрая, да не го залови спецназ и, на Хрещатик, да му пръснат публично халката с каквото се сетят?Last edited by Pyramid; 23.03.2025, 19:19.
- 1 like
Коментар
-
Първоначално изпратено от Selena2024 Разгледай мнениеЧувал ли си що е то кохезионен фонд? С какви пари се прави в София едно много красиво метро? Айде да го оставим за идния уикенд.
https://www.24chasa.bg/Media/2024/01...0bdd5083d6.pdf
Коментар
-
Първоначално изпратено от Pyramid Разгледай мнение
"По линия на Европа" ли? Развесели ме. И се сетих за един лаф от тогава:
https://www.24chasa.bg/Media/2024/01...0bdd5083d6.pdfLast edited by Selena2024; 23.03.2025, 18:42.
- 1 like
Коментар
-
Първоначално изпратено от Mateev Разгледай мнениеКакъв психологически портрет ще направиш на човек, който емигрира да живее на запад, ползва се от привилегиите на запада и в същото време плюе по този запад и поддържа кървавата и агресивна политика на Путин?
Въпросът ти е интересен, защото засяга един сложен и дълбоко противоречив психологически профил, който в последните години придобива все по-голяма видимост. Ще ти направя един обстоен психологически портрет и анализ на такъв тип личност.
Основни характеристики на такъв тип личност:
Този човек е емигрирал в западна държава, възползва се активно от привилегиите и стандартите на живот там (по-висок доход, социална сигурност, качествени услуги и т.н.), но паралелно поддържа ярко антизападни възгледи, одобрява политиката на авторитарен лидер като Путин и агресивните му действия спрямо други страни.
Психологическият портрет на подобна личност включва следните черти:
1️⃣ Когнитивен дисонанс (противоречия в мисленето):
Този тип хора живеят в постоянен когнитивен дисонанс, защото убежденията им и действията им не съвпадат. Те избират западни страни, именно защото качеството на живот там е по-високо, но идеологически са свързани с авторитарната власт, която всъщност ограничава именно свободата, която ползват в западните държави.- За да оправдаят тези противоречия, те често прибягват до рационализации от типа: „Аз само използвам системата им, но не споделям техните ценности.“
2️⃣ Липса на вътрешна интегрираност и идентичностна криза:- Такъв човек обикновено има проблем с идентичността – едновременно е привлечен от благата и комфорта на Запада, но се чувства свързан с родната си страна и авторитарното управление, което идеализира като „силно“ и „традиционно“.
- В основата на това стои вътрешна криза на идентичността – той не се чувства напълно интегриран в западната среда и подсъзнателно изпитва вина, че е напуснал родината си. Тази вина го кара да компенсира, като става силен идеологически защитник на режима в родината.
3️⃣ Идеализация на авторитаризма и нужда от „силна ръка“:- Обикновено тези личности имат специфична психологическа потребност от силен лидер, от „твърда ръка“, която символично ги защитава от страховете и несигурностите на глобализирания свят.
- Те са склонни към авторитарно мислене, възхищават се на силата и властта, защото сами изпитват чувство на несигурност и слабост в чужда културна среда.
- Путин за тях представлява идеализиран „бащин“ образ, фигура на стабилност и увереност, на сила срещу хаоса и „упадъка“, който според тях представлява западната култура.
4️⃣ Използване на рационализации и психологически защитни механизми:
Такива хора активно използват психологически защитни механизми, за да облекчат напрежението от противоречията си:- Рационализация: „Западът е лицемерен, заслужава да бъде критикуван, аз просто се възползвам от техните ресурси.“
- Отричане: „Аз не съм част от Запада, просто живея тук.“
- Проекция: Приписват на Запада всички негативни черти, като го винят за проблемите в родната си страна, за да избегнат болезнената истина, че родината им сама носи отговорност за тези проблеми.
5️⃣ Психология на ресентимента (озлоблението):- Много от тези хора изпитват ресентимент (горчивина, озлобление) към Запада, тъй като съзнават, че са зависими от неговата система и в известен смисъл са се „провалили“ в родната си среда.
- Вместо да признаят това, те насочват агресията си към Запада и се идентифицират с антизападни идеологии. Това компенсира усещането за лично поражение и загуба на идентичност.
6️⃣ Липса на интеграция и социална изолация:- Често такива личности живеят в изолирани общности от хора със сходни възгледи, което засилва екстремните им позиции и ограничава интеграцията им в западните общества.
- Социалната им изолация ги прави по-уязвими към крайни идеологии и пропаганда.
Заключение и обобщение на психологическия портрет:
Този тип личност може да бъде описана накратко като човек с:- Вътрешни противоречия и значителен когнитивен дисонанс;
- Липса на ясна идентичност, компенсирана с крайни идеологически позиции;
- Възхищение към авторитарни фигури като израз на несигурност и страх от промяна;
- Чувство на вина, ресентимент и отричане на собствената отговорност за личния си избор.
ден след като започна СВО-то markov спря да пише с онзи профил, но е пак сред нас - защо ли?
всичко за пари - бедни създаниятова мнение не е препоръка за покупка или продажба на акции
- 5 Харесвания
Коментар
-
Първоначално изпратено от mirodes Разгледай мнение
Направо се разплаках от умиление.Въпросът е защо Великобритания обявява война на Германия, когато напада Полша, а не обявява война на СССР, когато напада Полша. Нито когато окупира Литва, Латвия и Естония, нито, когато напада Финландия.
Хитлер е бил лош,а Сталин ,който е избил много повече хора явно е невинна девственица. Не само не му обявиха война, но и го подпомагаха с ленд лийз,а след войната му подариха цяла Източна Европа.
И тогава и сега всяка държава си следва интересите. Така че малко повече ми идват подобни блудкави сравнения
...Отделно че, ингилизите са долни копелета и не зачитат смъртта на над 10 милиона души от собственага си империя (Бенгалската Гладове) а ти очакваш, да се Загрижен за някакви мужици. Ами няма как са стане. Коментират нагло и злорадо, едва след края на ВСВ, като плюят за щяло-нещяло своя идеологически ВРАГ, като целта е обезчовечаване.
- 2 Харесвания
Коментар
-
Първоначално изпратено от troika Разгледай мнение
Може би защото е имало непосредствена опасност от германско нашествие а СССР не или е бил възможен бъдещ съюзник. След 1941 явно вече е било изгодно да ги подкрепят. Не съм наясно, ти кажи.
- 1 like
Коментар
-
Какъв психологически портрет ще направиш на човек, който емигрира да живее на запад, ползва се от привилегиите на запада и в същото време плюе по този запад и поддържа кървавата и агресивна политика на Путин?
Въпросът ти е интересен, защото засяга един сложен и дълбоко противоречив психологически профил, който в последните години придобива все по-голяма видимост. Ще ти направя един обстоен психологически портрет и анализ на такъв тип личност.
Основни характеристики на такъв тип личност:
Този човек е емигрирал в западна държава, възползва се активно от привилегиите и стандартите на живот там (по-висок доход, социална сигурност, качествени услуги и т.н.), но паралелно поддържа ярко антизападни възгледи, одобрява политиката на авторитарен лидер като Путин и агресивните му действия спрямо други страни.
Психологическият портрет на подобна личност включва следните черти:
1️⃣ Когнитивен дисонанс (противоречия в мисленето):
Този тип хора живеят в постоянен когнитивен дисонанс, защото убежденията им и действията им не съвпадат. Те избират западни страни, именно защото качеството на живот там е по-високо, но идеологически са свързани с авторитарната власт, която всъщност ограничава именно свободата, която ползват в западните държави.- За да оправдаят тези противоречия, те често прибягват до рационализации от типа: „Аз само използвам системата им, но не споделям техните ценности.“
2️⃣ Липса на вътрешна интегрираност и идентичностна криза:- Такъв човек обикновено има проблем с идентичността – едновременно е привлечен от благата и комфорта на Запада, но се чувства свързан с родната си страна и авторитарното управление, което идеализира като „силно“ и „традиционно“.
- В основата на това стои вътрешна криза на идентичността – той не се чувства напълно интегриран в западната среда и подсъзнателно изпитва вина, че е напуснал родината си. Тази вина го кара да компенсира, като става силен идеологически защитник на режима в родината.
3️⃣ Идеализация на авторитаризма и нужда от „силна ръка“:- Обикновено тези личности имат специфична психологическа потребност от силен лидер, от „твърда ръка“, която символично ги защитава от страховете и несигурностите на глобализирания свят.
- Те са склонни към авторитарно мислене, възхищават се на силата и властта, защото сами изпитват чувство на несигурност и слабост в чужда културна среда.
- Путин за тях представлява идеализиран „бащин“ образ, фигура на стабилност и увереност, на сила срещу хаоса и „упадъка“, който според тях представлява западната култура.
4️⃣ Използване на рационализации и психологически защитни механизми:
Такива хора активно използват психологически защитни механизми, за да облекчат напрежението от противоречията си:- Рационализация: „Западът е лицемерен, заслужава да бъде критикуван, аз просто се възползвам от техните ресурси.“
- Отричане: „Аз не съм част от Запада, просто живея тук.“
- Проекция: Приписват на Запада всички негативни черти, като го винят за проблемите в родната си страна, за да избегнат болезнената истина, че родината им сама носи отговорност за тези проблеми.
5️⃣ Психология на ресентимента (озлоблението):- Много от тези хора изпитват ресентимент (горчивина, озлобление) към Запада, тъй като съзнават, че са зависими от неговата система и в известен смисъл са се „провалили“ в родната си среда.
- Вместо да признаят това, те насочват агресията си към Запада и се идентифицират с антизападни идеологии. Това компенсира усещането за лично поражение и загуба на идентичност.
6️⃣ Липса на интеграция и социална изолация:- Често такива личности живеят в изолирани общности от хора със сходни възгледи, което засилва екстремните им позиции и ограничава интеграцията им в западните общества.
- Социалната им изолация ги прави по-уязвими към крайни идеологии и пропаганда.
Заключение и обобщение на психологическия портрет:
Този тип личност може да бъде описана накратко като човек с:- Вътрешни противоречия и значителен когнитивен дисонанс;
- Липса на ясна идентичност, компенсирана с крайни идеологически позиции;
- Възхищение към авторитарни фигури като израз на несигурност и страх от промяна;
- Чувство на вина, ресентимент и отричане на собствената отговорност за личния си избор.
Last edited by Mateev; 23.03.2025, 16:46.
- 5 Харесвания
Коментар
Коментар