Ще има ли война Украйна - Русия / Конфликтът Хамас-Израел

[cyclop]

Сибирчо, много ли си отчаян, че пишеш такива фермани пълни с лъжи и вайкания как америкаците сложиха черешката на тортата и гръмнаха по иранците? Много ли те боли? Като Путин ли си отчаян или по-малко? Поплачи си, дано ти мине.

Ама честно ли ще си ласкаем пишлетата, понеже САЩ нападна поредна държава, което ще доведе до поредна непоправима разруха и поредни пълчища бежанци към широко разкрачена Европа? Какво хбаво се случи, нещо го изпуснах?

[troika]

Капанът в който се вкара Нетаняху

Преди седмица, ден след вероломното нападение на Израел над Иран, казах че вероятно става дума за вътрешно предателство в Ислямската република, за да се стигне до “ослепяването” на Техеран с поразяване на зенитните му системи от Тел Авив, което навява на мисъл за опит за преврат.

Още на следващия ден се случиха показни арести на вътрешни предатели, а също и на агенти на МОСАД.

Иран започна да се чисти!
.

Сибирчо, много ли си отчаян, че пишеш такива фермани пълни с лъжи и вайкания как америкаците сложиха черешката на тортата и гръмнаха по иранците? Много ли те боли? Като Путин ли си отчаян или по-малко? Поплачи си, дано ти мине.

[Сибирския Бръснар]

Капанът в който се вкара Нетаняху

Преди седмица, ден след вероломното нападение на Израел над Иран, казах че вероятно става дума за вътрешно предателство в Ислямската република, за да се стигне до “ослепяването” на Техеран с поразяване на зенитните му системи от Тел Авив, което навява на мисъл за опит за преврат.

Още на следващия ден се случиха показни арести на вътрешни предатели, а също и на агенти на МОСАД.

Иран започна да се чисти!

Наследникът на последния ирански шах Мохамед Реза Пахлави призова за смяна на режима на аятоласите, което също бе потвърждение на хипотезата ми за предателство и опит за преврат с цветна революция.
Изказването му беше в отвратителен синхрон с това на Нетаняху, който заяви по същото време, че искал да свали Хаменей, за да допринесе за свободата на иранския народ.

Нетаняху и свобода!?
Подобен идиотски сюжет и най-развързаните фантасти не могат да измислят!

“Мъглата” около конфликта вече взе да се вдига и може да се направят изводи и нови хипотези за развитие:

1. Иран показа и показва мощен и достоен отговор, въпреки раните, нанесени му от Израел и ликвидираната преобладаваща част на военното му ръководство. Това означава много по-стройна и адекватна организация от сателитите му Хамас и Хизбула.

- Предполагам, че Китай и Русия светкавично са координирали бързото влизане на Техеран в кондиция “равнис - мирно” с логистика. И продължават да го правят.

2. Нетаняху покани и вкара войната и разрушенията в собствената си страна.

- Доскоро руините за израелците бяха извън техните градове и държава, а вече бомби падат над главите им.
Всъщност болките за евреите мисля, че тепърва ще започват, но за това малко по-късно.

3. Железният купол на Израел се оказа ламаринен еврейски гевгир.

- Ефективността му, според военни експерти, е спаднала на под 60%.
Иранските бомби поразяват показни цели - военни централи и такива на служби.

Целта на занятието в да бъде смляно на кайма еврейското его и авторитет.
Те никога вече няма да са като преди!
Благодарение на необуздания Нетаняху!

4. Цветната революция, планирана от Израел, дирижирана от Лондон и подкрепена от Вашингтон в Иран не само не успя, а консолидира пъстрото по етност население на Ислямската република.

- Желанието да бъде разпарчетосан Иран, а после разграбен по почина на Сирия - също не се случи.
Нетаняху се провали!

5. Но Нетаняху успя в друго - да обедини довчера враждуващите сунити и шиити!

И с това вече започва, струва ми се, голямата болка на евреите.

- На практика Нетаняху изправи срещу ВСИЧКИ евреи сунитския радикален ислямизъм и джихадизъм. Не изключвам нападения над евреи и над синагоги в много части на света, основно в Европа, където радикалните сунити имат множество спящи (всъщност в пълна бойна готовност) клетки.

Това може да се превърне във война извън Израел по всички евреи.
Благодарение на Нетаняху!

- Днес Мюсюлманското братство (радикални сунити) публикува позиция в която се казва:
„Ние (т.е. шиити и сунити) сме една нация, в религиозен, духовен, цивилизационен и геополитически смисъл. Огънят на окупацията и нейните поддръжници не правят разлика между нашите етнически групи…
Мюсюлманското братство не се съмнява , че имаме един враг и това е ционистката организация…
Основното ни оръжие, към което трябва да се придържаме, е единството на ислямската умма (общност), работата по консолидиране на волята на нейните живи и активни сили и обединяване на усилията им в цялостна стратегическа визия, която насочва компаса на уммата към истинския ѝ враг…
Скъпоценните жертви, направени днес от народите на Палестина, Ливан, Йемен и Иран, ни налагат голяма отговорност да положим всички усилия за постигане на единство, да оставим настрана различията и да обединим силите си.”

6. Нетаняху успя да изпере и да избели Иран, който довчера се свързваше като наставник на радикални и екстремистки групировки.

- Мислещата част на света, която не следва либералния западен фашизъм застана на страната на Ислямската република след вероломното нападение на Израел.
Благодарение пак на израелския премиер!

В този смисъл не Холивуд, а Нетаняху пере най-добре.
Но не всичко изпра…

7. Тръмп се хвана на въдицата на Лондонските евреи и Нетаняху, че Израел е “уредил” смяната на режима в Иран.

- Сценката, че не е знаел за нападението над ислямската република бързо бе развенчана, а митът, че е миротворец отиде в коша за боклук! Със сигурност го е заболяло, като се има предвид, колко се стара да му присъдят Нобелова награда за мир, а ще получи в най-добрия случай от рода на “Златната малинка” за лоша политическа игра.

Надали Тръмп с изявеното си его ще прости на Нетаняху!

8. В резултат на покровителството му над безумията на Нетаняху се предполага, че парите, които му обещаха арабите преди близо месец (след триумфалната му обиколка в арабския свят), надали ще му бъдат дадени.

- А тези (стотици) милиарди долари са му крайно необходими в неумолимо пълзящата криза!

9. Ето защо Тръмп няма да прости на Нетаняху за интригата САЩ да застанат зад нападението на Израел над Иран, а също и опитът да бъдат вкарани във войната.

За кой ли път Израел го прави със САЩ?
За кой ли път Лондон през Тел Авив води за носа Вашингтон и го топи в нечистотии?
“Един ли, сто ли?”

10. Нетаняху планираше да свали аятолах Хаменей, но вече не е ясно, дали израелтяните няма да се вдигнат на бунт срещу него и да го детронират от власт.

- В крайна сметка, той е отговорен за казаното по-горе.
Въпрос на време е Нетаняху да бъде срутен и целият свят да си отдъхне от него!
Предстои да видим.

Освен горното Израел твърдеше, че Иран свършва ракетите, но се оказва обратното.
Чакаме и да видим в каква икономическа кондиция е еврейската държава след поредната военна операция, а и последвалите разрушения.
Нещата надали са розови!

Ще даде ли САЩ милиарди и оръжие на поредната протегната ръка на Нетаняху?
Вече надали!

Еврейският диктатор се вкара в капан сам от който надали ще излезе…

И няколко думи за Украйна и за актьорчето Зеленски:

Ами… всъщност няма какво да се каже. От седмица никой не се сеща за тях. Руските солдати неумолимо напредват - тихо и с бързи темпове.

Украйна е съседна страна на Русия, но с всеки ден все по-голяма нейна територия става част от Руската федерация.
Ще си стане Окраинина !
Където е била винаги в исторически план с изключение на малък отрязък от време!

[Сибирския Бръснар]

Определения от украйнеца Арестович за хохлите , и техните сополиви поддръжници......


https://www.facebook.com/share/r/1GKYnyzVyW/

[Бъpзоходко]

Стига ве човек, по дърт си от мен... и Асад и Кадафи и Чаушеско ги посрещаха "възторжени тълпи" .... е кажи честно, че си се вързал на тая измама.

Мда пак съм надценил чувството за хумор и усета за ирония. Съжалявам. Живял съм в късния соц, когато никой вече не взимаше нещата на сериозно. Ако се отнася до това дали съм по дърт или не, мисля че е по съдържателно да се каже: ПО-ГОЛЯМ си от мен.

[barbaron]

Стига ве човек, по дърт си от мен... и Асад и Кадафи и Чаушеско ги посрещаха "възторжени тълпи" .... е кажи честно, че си се вързал на тая измама.

Да, очевидно е, че в България има все още умствено изостанали
другарчета, които продължават да се информират
от в. "работническо дело", "отечествен фронт" и "правда"

[barbaron]

Сега се цитират разни социологии че само 20% подържали режима, може и да е така но американците ги мразят всички. Ще кажете от къде знам. Ами досещам се! Щом социолозите не задават този въпрос, или не ни казват отговора, ако са го задали, значи процента е там някъде.

В текста ви се открояват две твърдения, които изглеждат противоречиви или поне проблематични, както по отношение на същността на съобщените факти, така и по отношение на начина, по който те често се съобщават в медиите или в политически план. Нека да анализираме всяка част от тях.

1 „Само 20 % от иранците подкрепят иранския режим “.

Тази цифра, която понякога идва от специализирани изследователи или от анонимни проучвания, проведени сред диаспората или в определени региони на Иран, наистина показва ограничена народна подкрепа за режима на Ислямската република. Тя обаче трябва да бъде квалифицирана:

- Ограничени източници: Трудно е да се разчита на проучвания в страната, тъй като респондентите могат да се опасяват от репресии. Онлайн проучванията, проведени от групи като *GAMAAN* (Група за анализ и измерване на нагласите в Иран) със седалище в Нидерландия, сочат, че мнозинството от иранците отхвърлят режима, особено теокрацията (velayat-e faqih).

- Променящ се контекст: Подкрепата за режима се променя в зависимост от санкциите, напрежението и войните, но има тенденция да намалява, особено сред младите хора и в големите градове.

Така че, да, идеята, че само 20 % активно подкрепят режима, е правдоподобна, но тази цифра зависи от методологиите, а в една авторитарна държава е трудно да се твърди категорично.

2. „И че всички в Иран мразят американците “.

Това твърдение често се преповтаря от пропагандата на иранския режим, но по никакъв начин не отразява реалното мнение на населението.

- Според няколко проучвания (включително Pew Research, качествени интервюта и GAMAAN) много иранци се възхищават на американската култура, наука, индивидуални свободи и имат положително мнение за американския народ, като в същото време са в състояние да не се съгласят с външната политика на САЩ (особено със санкциите и военната намеса).

- Лозунгът „Смърт за Америка “ е реторичен инструмент на държавата, но много иранци го отхвърлят или не се интересуват от него. Той е насочен към правителствата, а не към гражданите. Той дори се е превърнал в символ на разстоянието между официалната пропаганда и общественото мнение.

Известен парадокс: в Иран, дори по време на демонстрации срещу режима, понякога се виждат плакати, на които пише *Милеем за Америка* или *Спрете да ни убивате, ние не сме ваши врагове*.

Накратко, да се каже, че „всички в Иран мразят американците “, е невярно обобщение, което често се опровергава от фактите. Отношението на иранците към Съединените щати е сложно - смесица от възхищение, гняв, надежда и страх, но със сигурност не и единодушно отхвърляне.

Заключение

Вашето изречение съдържа две противоположни мнения:

• Едното се основава на данни (ниска подкрепа за режима), но с него трябва да се борави предпазливо.
• Другото се основава на пропаганден мит („всички мразят американците“), който всъщност противоречи на реалните нагласи на голяма част от иранското население.

[analog]

Сега се цитират разни социологии че само 20% подържали режима, може и да е така но американците ги мразят всички.

Неизбежно е да мразят Америка и особено Израел. И не само те, но и болшинството ислямски държави. Дори да забравим какво проповядва религията, което е абсурдно, вековните им стремежи са ги докарали до просешка тояга. И изведнъж през 20ти век се оказва че господ ги е възнаградил за саможертвите с най-ценното - петрол, но и петролът, с малки изключния не им позволява да живеят добре. Докато миниатюрен Израел, с нищожно население, само за няколко десетилетия и иронично - без капка петрол се превръща в преуспяло, богато общество. Как да не ги мразят - съществуването на Израел и Америка обезсмисля вярата им.

[satz]

Не съм казал ИЗБОРИ, а ИЗБОР. Т.е. народа по един или друг начина е предпочел шейхин шаха да го няма. Както споменах помня много добре това време и помня телевизионните репортажи които показваха огромните тълпи които възторжено посрещнаха Хомейни на летището в Техеран..

Стига ве човек, по дърт си от мен... и Асад и Кадафи и Чаушеско ги посрещаха "възторжени тълпи" .... е кажи честно, че си се вързал на тая измама.

[better]

Не съм казал ИЗБОРИ, а ИЗБОР. Т.е. народа по един или друг начина е предпочел шейхин шаха да го няма. Както споменах помня много добре това време и помня телевизионните репортажи които показваха огромните тълпи които възторжено посрещнаха Хомейни на летището в Техеран. Нямаше никакви либерали и никакви комунисти, от самото начало си беше ясно че Иран става теократична държава. Хумейни беше ултимативен авторитет и нямаше нужда от политически патерици. В България изобщо не бяха на кеф от случващото се, шейхин шаха ги устройваше напълно. Така че пак повтарям това си е техен избор, нищо че Хомейни не се е явявала и не е печелил избори.
Сега се цитират разни социологии че само 20% подържали режима, може и да е така но американците ги мразят всички. Ще кажете от къде знам. Ами досещам се! Щом социолозите не задават този въпрос, или не ни казват отговора, ако са го задали, значи процента е там някъде.

След този акт на агресия, американците ги намразиха още повече, и то не само в Иран....

[Бъpзоходко]

Напълно съм съгласен че светски Иран скоро няма да видим, но за какви избори говориш? Никога не е имало избори там. Един преврат след друг. ЦРУ успява да сложи про-американски шах след като баща му е прогонен от руснаците. Шахът бяга, Хомейни се връща и взима властта. Комуняги и либерали му помогат докато стават излишни.

Иранците по света са предимно много свестни хора, за иранците в Иран нямам представа, но подозирам че биха предпочели по-мека форма на ислям ако някой ги питаше. Особено жените.

А, да и историята със смотаняка Джими Картър и американските заложници. Рано или късно Тръмп ще напомни че е измил тоя срам.

Не съм казал ИЗБОРИ, а ИЗБОР. Т.е. народа по един или друг начина е предпочел шейхин шаха да го няма. Както споменах помня много добре това време и помня телевизионните репортажи които показваха огромните тълпи които възторжено посрещнаха Хомейни на летището в Техеран. Нямаше никакви либерали и никакви комунисти, от самото начало си беше ясно че Иран става теократична държава. Хумейни беше ултимативен авторитет и нямаше нужда от политически патерици. В България изобщо не бяха на кеф от случващото се, шейхин шаха ги устройваше напълно. Така че пак повтарям това си е техен избор, нищо че Хомейни не се е явявала и не е печелил избори.
Сега се цитират разни социологии че само 20% подържали режима, може и да е така но американците ги мразят всички. Ще кажете от къде знам. Ами досещам се! Щом социолозите не задават този въпрос, или не ни казват отговора, ако са го задали, значи процента е там някъде.

[dmm]

Как през 1953 г. ЦРУ свали демократично избрания ирански премиер Мосадък, защото се осмели да национализира петрола на страната си

Автор: Томас Лачан, "Дойче веле". Статията е публикувана на 17. 06. 2017 г.

Открадната демокрация на Иран

Преди 72 години ЦРУ организира свалянето на демократично избрания премиер на Иран Мохамед Мосадък - с фатални последици. Междувременно вече никой не оспорва, че САЩ са били замесени в държавния преврат.

От гледна точка на САЩ, Иран е „фундаменталистки режим, който се опитва да създаде атомна бомба“ и част от „оста на злото“. И обратното - в очите на Техеран Вашингтон е „безбожният голям сатана“ и „коренът на всички злини“.

Едва ли отношенията между други две държави в света са така трайно увредени, както тези между САЩ и Иран. Двете държави са изпълнени с огромно недоверие, чувстват се засегнати, даже унизени. Причините за тази враждебност са много по-стари - още отпреди Ислямската революция от 1979 година. През 1953 САЩ за първи път масивно се намесват в иранската политика – с последствия, които и до днес оставят своя отпечатък над Средния изток.

Дълго време Вашингтон прикриваше участието си във въпросните събития, макар че още непосредствено след тях се появиха съмнения, че ЦРУ има пръст в цялата работа. Едва сега – близо 65 години по-късно - американското външно министерство публикува подробен доклад за участието на американските тайни служби в преврата срещу тогавашния демократично избран ирански премиер Мохамед Мосадък.

Колониално мислене и страх от комунизма

След края на Втората световна война отношенията между Вашингтон и Техеран все още са напълно нормални. Реномираното американско списание „Тайм“ дори обявява иранския премиер Мосадък за „мъж на годината“ - през 1951 година. Тогава иранският премиер се осмелява да одържави британските съоръжения за добив на петрол в страната. Високопоставени американски политици дори му засвидетелстват уважението си за тази смела стъпка.

„В САЩ по онова време изпитваха големи симпатии към всички антиколониални движения в Третия свят. Мосадък дори беше сравняван с Бенджамин Франклин“, казва професорът по история от университета в Ерфурт Юрген Марчукат.

Не така очаровани обаче са британците, които по онова време държат иранския петролодобив - още от началото на 20-ти век. Англо-иранската петролна компания (AIOC) осигурява на британската империя гигантски печалби всяка година. „В продължение на десетилетия иранският петрол на практика беше заграбван от британците. Иран получаваше само жълти стотинки за него“, казва живеещият в Берлин ирански публицист Бахман Нируманд.

Още от края на 1940-те години иранските политици искат по-справедливо разпределение на печалбите. Великобритания обаче невъзмутимо настоява да се изпълняват изгодните за нея договори. След идването на власт на премиера Мохамед Мосадък през 1951 г. обстановката ескалира: на 20 март същата година той едностранно прекратява договора с AIOC и одържавява иранската петролна индустрия.

Лондон реагира възмутено, заплашва с военна инвазия и се обръща за помощ към Вашингтон. Но американският президент Хари Труман им отказва, защото Вашингтон по онова време не желае да отслабва позициите на Иран. Прекалено голям е страхът, че страната може да се преориентира към комунистическия СССР. Труман смятал също така, че британците и сами са си виновни, тъй като били твърдоглави. През 1951 г. списание "Тайм" обявява Мосадък за "мъж на годината" ЦРУ и превратът

Поведението на САЩ се променя с идването на власт на президента Дуайт Айзенхауер през 1952 година. В продължение на две години британците и иранците преговарят без успех, позициите и на двете страни окончателно се втвърдяват, а отношенията между тях стават направо враждебни. Великобритания обявява пълно ембарго за внос на петрол от Иран, в резултат на това иранската икономика изпада в тежка криза, а радикалните сили в страната, като Комунистическата партия, набират все повече поддръжници.

В екипа на Айзенхауер пък надмощие взимат антикомунистическите хардлайнери. Джон Дълес става външен министър, а брат му Алън – ръководител на ЦРУ. Те започват да гледат с голямо безпокойство на развитието в Иран - в техните очи Мосадък е „безумник“, който може да привърже страната към комунистическа Русия. Във Вашингтон решават, че сложната ситуация около Иран няма как да бъде решена, ако Мосадък остане на власт. Това е моментът, в който в играта се включва и ЦРУ.

През лятото на 1953 американските тайни служби стартират в Техеран „Операция Аякс“: ЦРУ подкупва политици, офицери от армията и духовници, за да ги накара да се противопоставят на Мосадък. Едновременно с това убеждава шах Мохамед Реза Пахлави да освободи Мосадък от поста му със специален декрет. Пред частния дом на премиера на 19 август се стига до улични схватки между привържениците на Мосадък и пучисти.

„Странни бяха хората, които демонстрираха срещу Мосадък – сред тях имаше истински убийци, както и бедни хорица от южните покрайнини на града, на които бяха обещали пари, за да участват в пуча“, спомня си Бахман Нируманд, който по онова време е ученик в Техеран и е имал възможност да следи събитията отблизо. След намесата на верните на шаха войски, Мосадък е свален от власт, а на демократичния експеримент в Иран е сложена точка.

Сваленият ирански премиер Мохамед Мосадък е съден за държавна измяна, защото си позволява да национализира петрола на Иран

Диктатура на шаха и Ислямска революция

„Още по време на преврата се подозираше, че той не е бил организиран от иранци“, спомня си Нируманд. По-късно тези подозрения се потвърждават – особено когато шахът получава мощна подкрепа от страна на САЩ. Одържавената преди петролна индустрия отново е върната в частни ръце. Иран получава половината от приходите от петрола, а другата половина си поделят 17 предимно американски и британски фирми. Шах Реза Пахлави въвежда диктатура в страната, която получава военна, финансова и лична подкрепа от САЩ. „По онова време в Иран имаше над 10 хиляди американски съветници. На практика именно те владееха страната в продължение на цели 25 години“, казва Бахман Нируманд.

Властта на шаха е пометена от Ислямската революция на аятолах Хомейни в началото на 1979 година. По време на предшествалите я масови демонстрации срещу шах Реза Пахлави през 1978 г. много от демонстрантите носят портрета на бившия премиер Мосадък. Стига се до щурм на американското посолство в Техеран - разярени иранци нахлуват в него в края на 1979 година и взимат за заложници 52 западни дипломати. Този акт е изпълнен с голямо символично значение, защото именно от сградата на това посолство през 1953 са били дърпани конците на преврата срещу Мосадък.

Свалянето на законно избрания премиер Мосадък и до днес се възприема като дълбока травма от иранското общество. Фактът, че антиамериканската пропаганда на днешните управници в Иран и до днес среща благодатна почва за развитие, до голяма степен се дължи на разрушената тогава - с помощта на ЦРУ - иранска демокрация. „Ислямистите в Иран и до днес се възползват от този факт, когато твърдят, че на американците просто не бива да се има доверие“, казва Нируманд.

Историческа грешка

В краткосрочен план превратът от 1953 донася на американците огромни ползи – в продължение на 25 години те си осигуряват спокойствие, благодарение на марионетния режим на шаха, както и почти неограничен достъп до иранските петролни резерви. Но в дългосрочна перспектива този преврат се оказва огромна грешка. Защото в началото на 1950-те години САЩ все още са много популярни не само в Иран, но и в целия Среден Изток.

„Като държава, която сама е успяла да се освободи от колониалното владичество на Европа, на САЩ тогава се гледа като на пример за подражание. Всичко това обаче приключва в момента, в който - заради икономически съображения - американците решават да свалят едно демократично управление и да го заменят с диктатура. От това американците със сигурност загубиха много“, казва историкът Марчукат.

[analog]

Абе ей хора тва. Иран, Азия! Кви светски режим са гонят?!?!?! Това дето е сега в Иран си е техен си избор. И го избраха щот по времето на шеихон шаха, САЩ там са натворили такива неща, че и днес никой не ги иска.

Напълно съм съгласен че светски Иран скоро няма да видим, но за какви избори говориш? Никога не е имало избори там. Един преврат след друг. ЦРУ успява да сложи про-американски шах след като баща му е прогонен от руснаците. Шахът бяга, Хомейни се връща и взима властта. Комуняги и либерали му помогат докато стават излишни.

Иранците по света са предимно много свестни хора, за иранците в Иран нямам представа, но подозирам че биха предпочели по-мека форма на ислям ако някой ги питаше. Особено жените.

А, да и историята със смотаняка Джими Картър и американските заложници. Рано или късно Тръмп ще напомни че е измил тоя срам.

[dmm]

https://www.facebook.com/reel/1246593810243106 евреите расисти ли са

[supertrader]

analog, три човека кадри, толкова нападат важните обекти в цяла държава. Сащ ще ги разпорят, както са микс от отрепки там.