Ще има ли война Украйна - Русия / Конфликтът Хамас-Израел

[dmm]

Щом си опираш на информация на тоя диванен експерт ще сгрешиш. Нито един самолет не е сжален. Пуснати са генерирани от АI видеа на самолет. Свален е дрон и то официално потвьрдено. Как си представяш тая разработка дето Иран я взима и по4ва да произвежда??? За мен май Иран ще се окаже като Сирия и Русия, голям го вади ама мек. На думи са силни но нещо ж резултатите се губят. Такива като $уклев могат да си преписват глупости от руските сайтове на воля.

Не знам, не знам- първо една жена пилот, след това още двама пилоти израелци показваха иранците

[Slavi.13]

А бе боян чуков обяснява че от китай и пакистан е имало големи доставки на оръжие и инструктори. Отделно разправя че иранците изпукали 3 ф16 и един ф35- относно ф35 имало някаква разработка между китай и русия която е дадена веднага след атаките на иранците

Китайците дали 600 ракети- хиперзвук, тези ракетки еб..... майката на всичко

Щом си опираш на информация на тоя диванен експерт ще сгрешиш. Нито един самолет не е сжален. Пуснати са генерирани от АI видеа на самолет. Свален е дрон и то официално потвьрдено. Как си представяш тая разработка дето Иран я взима и по4ва да произвежда??? За мен май Иран ще се окаже като Сирия и Русия, голям го вади ама мек. На думи са силни но нещо ж резултатите се губят. Такива като $уклев могат да си преписват глупости от руските сайтове на воля.

[Бъpзоходко]

В една от най-масовите депортации от Съветския съюз, през юни 1941 г., десетки хиляди хора от анексираните от СССР Естония, Латвия, Литва, окупирана Полша (днешни Западен Беларус и Западна Украйна) и Молдова са депортирани в Сибир.

Депортацията се провежда една година след окупацията и анексирането на балтийските държави и Бесарабия и Северна Буковина, и е насочена към „антисъветски елементи“. Официално е наречена „Резолюция за изселване на социално чужди елементи от Балтийските републики, Западна Украйна, Западен Беларус и Молдова“. Организирана е съгласно насоките на началника на съветските тайни служби (НКВД) Лаврентий Берия и одобрена от Иван Серов – народен комисар на вътрешните работи – в така наречените „Инструкции на Серов“, в които се посочва, че депортациите ще бъдат извършени възможно най-тайно, тихо и бързо.

Рано сутринта на 14 юни 1941 г. хората от списъците са събуждани и им е изчитана заповед за арест и депортация без съдебен процес или решение. Цялото им имущество е конфискувано и обявявано за държавна собственост.

Близо 43 000 естонци, латвийци и литовци са натъпкани в каруци и влакове, включително бременни жени и тежко болни възрастни.
Инструкциите от Москва изискват разделянето на мъжете от семействата им. Мъжете са хвърлени в сибирските различни ГУЛАГ-ове (Главно управление на трудово-поправителните лагери) в най-източните територии на Съветския съюз. Повечето от тях умират там. Жените и децата са разселени в принудителни селища в Омска и Новосибирска област, Красноярския и Алтайския край и Казахстан. Деца и възрастни хора са транспортирани най-вече до Казахстан, областта на Алтай, руската република Коми, региона на Томск и арктическата зона. 40% от депортираните литовци и 25% от депортираните естонци са деца на възраст под 16 години. Над 400 естонски евреи, около 10% от общия им брой, също са депортирани.

Арестите и депортацията са запланувани от началото на 1930-те и са извършени от съветските централни и местни власти. Според някои те започват скоро, след като в Естония, Латвия и Литва съгласно двустранни договори влизат съветски войски на 15 юни 1940 г. През октомври и ноември 1940 г. съветски органи създават списък с „антисъветски елементи“, включващ членове на некомунистически партии, недостатъчно верни комунисти, членове на националистични и религиозни организации, полицаи и служители в затворническата система, офицери от местните въоръжени сили, бивши офицери от Руската империя, доброволци в антисъветски въоръжени сили от 1918 – 1919 г., граждани и поданици от чужди държави, работници в чуждестранни фирми и посолства, кореспондиращи с чужди страни или чуждестранни консулства, филателисти; проститутки; изучаващи есперанто, бивши правителствени и други високопоставени държавни и съдебни служители, служители на Червения кръст, банкери, аристократи.

Сред хората в списъците за депортация са много учители и професори, ученици и студенти, земеделци, промишлени работници и занаятчии. Политическата и културната сфери и на трите държави остават силно опустошени.

Над половината от депортираните умират бързо от глад и умора, като най-ранните жертви са бременни жени и родените от тях в каруците деца. В края на 1941 г. в съветските затворнически лагери са проведени разпити и са обявени съдебни решения, по силата на които стотици от задържаните са убити чрез разстрел.

Смъртността сред депортираните в ГУЛАГ-овете се оценява на 60%.

Книгата Как призракът на комунизма управлява нашия свят хвърля светлина върху системата от концентрационни лагери ГУЛАГ и тяхното зловещо предназначение. Започната от Ленин през 1918 г., тя се разраства до чудовищни мащаби под ръководството на Сталин, тъй като комунистическата партия засилва политическия си терор и провежда все по-големи чистки. Към момента на смъртта на Сталин през 1953 г. в Съветския съюз има 170 управления на ГУЛАГ, в които са разположени повече от тридесет хиляди отделни лагера, наречени от Александър Солженицин “Архипелаг ГУЛАГ” в едноименната му книга. Солженицин изброява тридесет и един различни метода, които съветската тайна полиция е използвала, за да изтощи силите на затворниците си и да ги принуди да признаят за всяко престъпление.

Изпратените в ГУЛАГ страдат от постоянен недостиг на храна и дрехи, като същевременно са принудени да полагат тежък физически труд по 12-16 часа на ден в мразовития студ на руската зима. Смъртността е огромна. Много хора са хвърлени в затвора заедно с целите си семейства. Не са пощадени дори възрастните хора, някои от които са 80-годишни. Осъдените варират от високопоставени партийни лидери, държавни ръководители и военни командири до напълно обикновени граждани от всички сфери на живота, включително вярващи, инженери, техници, лекари, студенти, професори, работници и селяни.

Според консервативни оценки повече от половин милион затворници загиват в системата на ГУЛАГ между 1930 и 1940 г., в годините на предвоенния терор на Сталин. Системата е официално разпусната през 1960 г. Макар че истинският брой остава неизвестен, се смята, че 18 милиона души са били затворени в лагерите, а повече от 1,5 милиона са загинали.

Обикновено се смята, че концентрационните лагери са създадени от нацистите, но именно съветската система ГУЛАГ предшества подобни форми на репресии по целия свят, както в комунистическите, така и в некомунистическите режими. Според бившия офицер от съветското военно разузнаване и популярен историк Виктор Суворов, преди Втората световна война Адолф Хитлер изпраща офицери от Гестапо в Русия, за да разгледат лагерите в СССР и да се поучат от опита, който съветските власти са натрупали при управлението им.
По силата на естонски закон от 18 февруари 2002 г. депортациите са престъпление срещу човечеството и отговорна за депортациите на естонци през 1940-те години е Комунистическата партия на СССР. По силата на същия закон лична отговорност за това престъпление не носят всички членове на партията, а участниците в депортациите.

Днес в прибалтийските страни Латвия, Литва и Естония е ден за възпоменание и официален траур в памет на хилядите жертви на съветския режим.

Май е ден за усофобия. Не че нямат основание, но да си го кажем както е. Що се отнася до лагерите, то те са създадени за по ръвжпът от САЩ, по време на войната за независимост през 1861г. Но това все още са вонноплени че всеки лагери. Тази технология като концентрационни лагери за задържане на мирно население се използва от Англичаните през 1900г по време на англо-бурската война. Англичаните вкарват в лагерите турското население зада изолират бурените бунтовници от поддръжниците им. По късно отново като лагери за военнопленници технологията се ползва по време на първата световна война и от двете противостоящи страни. След това през 20-те и 30-те години италианците използват за концлагери в които задържат мирно население в Либия по време на колониалните войни там. Руския опит разбира се е най мащабен и затова си има причина. След революцията Ленин заявява че ново създадения СССР няма да връща никакви заеми взети от Руската Империя и няма да иска да и се връщат никакви дългове към империята.
В резултат интервенция и изключване от всички икономически взаимоотношения. Русия не получава заеми, валутата и не се котира и може да се разплаща единствено със злато, скъпоценни камъни и суровини.
На всичкото от горе 1928г. Англия и СССР са на прага на война, късат дипломатически отношения.
Именно тези събития прекъсват политиката на НЕП и Сталин налага курс към централизирана планова икономика с главна цел индустриализация.
Само че пари няма, заеми никой не дава а за капак на всичко и може да избухне война. И тук идва Беломор Канал. Идеята за този канал е стара. Целта му е да даде възможност корабите от затвореното Балтийско море да могат да се прехвърлят на север в Бяло море където е Архангелска. И така първия голям строеж е съдено да стане този имейл канал, понеже няма финансиране за земекопна техника, канала се копае на ръка. По света никой не вярва че това може да саботи, но сработва. Цената е ужасяваща. Но се оказва че с труда на лагерниците може да се направи много и се завърта колелото на терора.
Казвам всичко това не зада оправдавам някого а още по малко да оневинявам. Просто искам да изясня какъв е бил механизма, и да покажа че в това няма психопатия, да психопати, както и във всеки съвременен офис е имало, но все пак като цяло всичко се е правило със сметка. Освен това в тези лагери са попадали вероятно много повече руснаци отколкото прибалтийци и пр. И затова тази страница от историята е болезнена и за тях.

[Бъpзоходко]

Неизвестни знания и факти

10 ч ·
НА 18 ЮНИ 1648 ГОДИНА ВОДАЧЪТ НА УКРАИНСКИТЕ КАЗАЦИ БОГДАН ХМЕЛНИЦКИ СЕ ОБРЪЩА ЗА ПОМОЩ КЪМ РУСИЯ, ЗА ДА ОСВОБОДИ УКРАЙНА ОТ ПОЛСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО
През 1648 г. Богдан Хмелницки вдига въстание на казаците в Украйна срещу полското владичество. Той мобилизира народните маси с аргумента, че пет века православните украинци са потискани от поляците, католици.
Под негово командване, казаците провеждат няколко успешни военни кампании, в които разбиват полските войски и освобождават Украйна от полска зависимост и образуват държавно формирование, известно като Войско Запорожке.
Победите на казаците при Жолтие води, Корсун и Пилавци водят до признаването от страна на полския крал на Богдан Хмелницки за хетман на Украйна, но войната продължава, след като сеймът, отказва да го утвърди за такъв.
През периода 1653-1654 г. обаче инициативата в бойните действия преминава на страната на Жечпосполита / държава обединяваща Полша и Литва/, която контраатакува казаците и ги разбива.
Това принуждава Богдан Хмелницки да потърси помощта на Русия, за да спаси страната си от надвисналата опасност, отново да попадне под полско владичество.
На 18 юни 1648 година той пише писмо на руския цар Алексей I, в което коленопреклонно го моли за помощ срещу поляците. Русия откликва на молбата на Хмелницки, вследствие на което е подписан договор между двете страни.
Съгласно договора от Переяслав, украинските казаци се поставят под пряката протекция на Москва. На проведената на 18 януари 1654 година Переяславска казашка рада взема решение Хетманщината да се присъедини към руското царство, за да отблъсне полската инвазия. Присъстващите на събранието, казаци полагат клетва за вярност пред руския цар.
Парадоксално, но факт! Триста и седемдесет години по-късно, украинци и руснаци, живели векове наред, като братя на територията на Украйна, воюват с диво омерзение помежду си, като истински врагове!?

Верно ли това го смяташ за малоизвестен факт?!?!?!?!
И няма нищо парадоксално всъщност земите за които се воюва днес въобще не са били под контрола на казаците и още по малко на поляците. Към 1648г. И още сто години те са територия на Златната Орда, т.е на татарите. Едва при Екатерина Велика влизат в Руската Империя и са известни като Новорусия. За тези земи е битката.

[Tepix]

А бе боян чуков обяснява че от китай и пакистан е имало големи доставки на оръжие и инструктори. Отделно разправя че иранците изпукали 3 ф16 и един ф35- относно ф35 имало някаква разработка между китай и русия която е дадена веднага след атаките на иранците

Китайците дали 600 ракети- хиперзвук, тези ракетки еб..... майката на всичко

Това за Пакистан и Китай съм склонен да го вярвам, Руслан Трад каза същото. Вероятно и Турция е по-скоро на страната на Иран, но само защото е на нож с Израел.

Сред съюзниците на Израел по непонятни ми причини пък присъстват Египет, Катар, плюс разбира се Индия.

Въобще мисля, че БРИКС беше дотук, освен ако не се наложи да воюват срещу НАТО наведнъж.

[dmm]

А бе боян чуков обяснява че от китай и пакистан е имало големи доставки на оръжие и инструктори. Отделно разправя че иранците изпукали 3 ф16 и един ф35- относно ф35 имало някаква разработка между китай и русия която е дадена веднага след атаките на иранците

Китайците дали 600 ракети- хиперзвук, тези ракетки еб..... майката на всичко

[dmm]

Неизвестни знания и факти

10 ч ·
НА 18 ЮНИ 1648 ГОДИНА ВОДАЧЪТ НА УКРАИНСКИТЕ КАЗАЦИ БОГДАН ХМЕЛНИЦКИ СЕ ОБРЪЩА ЗА ПОМОЩ КЪМ РУСИЯ, ЗА ДА ОСВОБОДИ УКРАЙНА ОТ ПОЛСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО
През 1648 г. Богдан Хмелницки вдига въстание на казаците в Украйна срещу полското владичество. Той мобилизира народните маси с аргумента, че пет века православните украинци са потискани от поляците, католици.
Под негово командване, казаците провеждат няколко успешни военни кампании, в които разбиват полските войски и освобождават Украйна от полска зависимост и образуват държавно формирование, известно като Войско Запорожке.
Победите на казаците при Жолтие води, Корсун и Пилавци водят до признаването от страна на полския крал на Богдан Хмелницки за хетман на Украйна, но войната продължава, след като сеймът, отказва да го утвърди за такъв.
През периода 1653-1654 г. обаче инициативата в бойните действия преминава на страната на Жечпосполита / държава обединяваща Полша и Литва/, която контраатакува казаците и ги разбива.
Това принуждава Богдан Хмелницки да потърси помощта на Русия, за да спаси страната си от надвисналата опасност, отново да попадне под полско владичество.
На 18 юни 1648 година той пише писмо на руския цар Алексей I, в което коленопреклонно го моли за помощ срещу поляците. Русия откликва на молбата на Хмелницки, вследствие на което е подписан договор между двете страни.
Съгласно договора от Переяслав, украинските казаци се поставят под пряката протекция на Москва. На проведената на 18 януари 1654 година Переяславска казашка рада взема решение Хетманщината да се присъедини към руското царство, за да отблъсне полската инвазия. Присъстващите на събранието, казаци полагат клетва за вярност пред руския цар.
Парадоксално, но факт! Триста и седемдесет години по-късно, украинци и руснаци, живели векове наред, като братя на територията на Украйна, воюват с диво омерзение помежду си, като истински врагове!?

[supertrader]

https://www.capital.bg/politika_i_ik...rmaciia_tejki/

Унищожени са голяма част от самолетите на Израел, но в медиите пишат глупости. При това са използвали малките си ракети, ПРО - то им въобще не пропуска, защото изтребителите са ударени на летищата, почти нямат укрития за тях защото са си мислили че ще летят и бомбардират, а тях никой няма да посмее да ги бомбардира. Сега САЩ дали ще се включат, че онези вече нямат самолети.

[dmm]

Отличаващи се, забележителни

Ami w такъв случай е напълно нормално да са те- например най забележителните хора за бг би трябвало да са симеон, но не симеончо, тодор живков , байхуй левски, ботев и други такива

[Грую Груев]

https://www.capital.bg/politika_i_ik...rmaciia_tejki/

[pinoccio]

Даваха,ама и вземаха. Баща ми беше агроном по времето на комунизма и ми е казвал,че СССР изкупува доматите от България на много по-ниска от пазарната цена. А тогава се произвеждаха много домати.

Руснаците даваха субсидии за земеделието, около 600 млн. долара годишно. Затова не е много ясна ценовата политика по онова време, която е била и твърде изкривена. Но е имало домати, имало е консервни заводи, имало е всичко, което е раждала земята. И сега има субсидии. Но сега агрономът идва да ми подрязва ябълката в двора.

[mirodes]

Това е така, спор няма. Но да не забравяме, че КПСС е събирателен образ на комунистическите партии на всички съветски републики. Кой знае какъв героизъм в това преселение са изиграли баш местни гаулайтери. И друго - Прибалтика беше перлата в европейската част на СССР в следвоенните години. Със сигурност не са мръзнали, имаха най-леките и доходоносни занимания в рамките на съюза- електроника, шоколадови вафли и прочие. Руснаците имаха тази слабост - да се отблагодаряват за лоялността и оганичения суверенитет с необятните си ресурси от петрол, газ и електричество. Това важеше за целия Източен блок. Е, да си васал не е много удобно, но за разлика от руснаците, западните колониалисти изстискваха всичко, каквото могат от колониите си. Американците дадоха един план Маршал, който беше и заем. Но руснаците нямаха този пиетет към действията с кадифена ръкавица и вършеха всичко на пияна глава. Даваха на година по 10 млрд. долара безвъзмездни на ГДР, даваха 5 млрд. долара безвъзмездни на Куба, даваха млрд. долари безвъзмездни на всякакви други братски страни, но нямаха тази икономическа пазарна мощ на Запада. Пресметнати в днешни пари това са трилиони. Е, сега ще си мерят пишките с ракети, защото и пазарът, и капиталът, и насилствената колективизация затънаха в блатото на човешката глупост.

Даваха,ама и вземаха. Баща ми беше агроном по времето на комунизма и ми е казвал,че СССР изкупува доматите от България на много по-ниска от пазарната цена. А тогава се произвеждаха много домати.

[pinoccio]

В една от най-масовите депортации от Съветския съюз, през юни 1941 г., десетки хиляди хора от анексираните от СССР Естония, Латвия, Литва, окупирана Полша (днешни Западен Беларус и Западна Украйна) и Молдова са депортирани в Сибир.

Депортацията се провежда една година след окупацията и анексирането на балтийските държави и Бесарабия и Северна Буковина, и е насочена към „антисъветски елементи“. Официално е наречена „Резолюция за изселване на социално чужди елементи от Балтийските републики, Западна Украйна, Западен Беларус и Молдова“. Организирана е съгласно насоките на началника на съветските тайни служби (НКВД) Лаврентий Берия и одобрена от Иван Серов – народен комисар на вътрешните работи – в така наречените „Инструкции на Серов“, в които се посочва, че депортациите ще бъдат извършени възможно най-тайно, тихо и бързо.

Рано сутринта на 14 юни 1941 г. хората от списъците са събуждани и им е изчитана заповед за арест и депортация без съдебен процес или решение. Цялото им имущество е конфискувано и обявявано за държавна собственост.

Близо 43 000 естонци, латвийци и литовци са натъпкани в каруци и влакове, включително бременни жени и тежко болни възрастни.
Инструкциите от Москва изискват разделянето на мъжете от семействата им. Мъжете са хвърлени в сибирските различни ГУЛАГ-ове (Главно управление на трудово-поправителните лагери) в най-източните територии на Съветския съюз. Повечето от тях умират там. Жените и децата са разселени в принудителни селища в Омска и Новосибирска област, Красноярския и Алтайския край и Казахстан. Деца и възрастни хора са транспортирани най-вече до Казахстан, областта на Алтай, руската република Коми, региона на Томск и арктическата зона. 40% от депортираните литовци и 25% от депортираните естонци са деца на възраст под 16 години. Над 400 естонски евреи, около 10% от общия им брой, също са депортирани.

Арестите и депортацията са запланувани от началото на 1930-те и са извършени от съветските централни и местни власти. Според някои те започват скоро, след като в Естония, Латвия и Литва съгласно двустранни договори влизат съветски войски на 15 юни 1940 г. През октомври и ноември 1940 г. съветски органи създават списък с „антисъветски елементи“, включващ членове на некомунистически партии, недостатъчно верни комунисти, членове на националистични и религиозни организации, полицаи и служители в затворническата система, офицери от местните въоръжени сили, бивши офицери от Руската империя, доброволци в антисъветски въоръжени сили от 1918 – 1919 г., граждани и поданици от чужди държави, работници в чуждестранни фирми и посолства, кореспондиращи с чужди страни или чуждестранни консулства, филателисти; проститутки; изучаващи есперанто, бивши правителствени и други високопоставени държавни и съдебни служители, служители на Червения кръст, банкери, аристократи.

Сред хората в списъците за депортация са много учители и професори, ученици и студенти, земеделци, промишлени работници и занаятчии. Политическата и културната сфери и на трите държави остават силно опустошени.

Над половината от депортираните умират бързо от глад и умора, като най-ранните жертви са бременни жени и родените от тях в каруците деца. В края на 1941 г. в съветските затворнически лагери са проведени разпити и са обявени съдебни решения, по силата на които стотици от задържаните са убити чрез разстрел.

Смъртността сред депортираните в ГУЛАГ-овете се оценява на 60%.

Книгата Как призракът на комунизма управлява нашия свят хвърля светлина върху системата от концентрационни лагери ГУЛАГ и тяхното зловещо предназначение. Започната от Ленин през 1918 г., тя се разраства до чудовищни мащаби под ръководството на Сталин, тъй като комунистическата партия засилва политическия си терор и провежда все по-големи чистки. Към момента на смъртта на Сталин през 1953 г. в Съветския съюз има 170 управления на ГУЛАГ, в които са разположени повече от тридесет хиляди отделни лагера, наречени от Александър Солженицин “Архипелаг ГУЛАГ” в едноименната му книга. Солженицин изброява тридесет и един различни метода, които съветската тайна полиция е използвала, за да изтощи силите на затворниците си и да ги принуди да признаят за всяко престъпление.

Изпратените в ГУЛАГ страдат от постоянен недостиг на храна и дрехи, като същевременно са принудени да полагат тежък физически труд по 12-16 часа на ден в мразовития студ на руската зима. Смъртността е огромна. Много хора са хвърлени в затвора заедно с целите си семейства. Не са пощадени дори възрастните хора, някои от които са 80-годишни. Осъдените варират от високопоставени партийни лидери, държавни ръководители и военни командири до напълно обикновени граждани от всички сфери на живота, включително вярващи, инженери, техници, лекари, студенти, професори, работници и селяни.

Според консервативни оценки повече от половин милион затворници загиват в системата на ГУЛАГ между 1930 и 1940 г., в годините на предвоенния терор на Сталин. Системата е официално разпусната през 1960 г. Макар че истинският брой остава неизвестен, се смята, че 18 милиона души са били затворени в лагерите, а повече от 1,5 милиона са загинали.

Обикновено се смята, че концентрационните лагери са създадени от нацистите, но именно съветската система ГУЛАГ предшества подобни форми на репресии по целия свят, както в комунистическите, така и в некомунистическите режими. Според бившия офицер от съветското военно разузнаване и популярен историк Виктор Суворов, преди Втората световна война Адолф Хитлер изпраща офицери от Гестапо в Русия, за да разгледат лагерите в СССР и да се поучат от опита, който съветските власти са натрупали при управлението им.
По силата на естонски закон от 18 февруари 2002 г. депортациите са престъпление срещу човечеството и отговорна за депортациите на естонци през 1940-те години е Комунистическата партия на СССР. По силата на същия закон лична отговорност за това престъпление не носят всички членове на партията, а участниците в депортациите.

Днес в прибалтийските страни Латвия, Литва и Естония е ден за възпоменание и официален траур в памет на хилядите жертви на съветския режим.

Това е така, спор няма. Но да не забравяме, че КПСС е събирателен образ на комунистическите партии на всички съветски републики. Кой знае какъв героизъм в това преселение са изиграли баш местни гаулайтери. И друго - Прибалтика беше перлата в европейската част на СССР в следвоенните години. Със сигурност не са мръзнали, имаха най-леките и доходоносни занимания в рамките на съюза- електроника, шоколадови вафли и прочие. Руснаците имаха тази слабост - да се отблагодаряват за лоялността и оганичения суверенитет с необятните си ресурси от петрол, газ и електричество. Това важеше за целия Източен блок. Е, да си васал не е много удобно, но за разлика от руснаците, западните колониалисти изстискваха всичко, каквото могат от колониите си. Американците дадоха един план Маршал, който беше и заем. Но руснаците нямаха този пиетет към действията с кадифена ръкавица и вършеха всичко на пияна глава. Даваха на година по 10 млрд. долара безвъзмездни на ГДР, даваха 5 млрд. долара безвъзмездни на Куба, даваха млрд. долари безвъзмездни на всякакви други братски страни, но нямаха тази икономическа пазарна мощ на Запада. Пресметнати в днешни пари това са трилиони. Е, сега ще си мерят пишките с ракети, защото и пазарът, и капиталът, и насилствената колективизация затънаха в блатото на човешката глупост.

[supertrader]

Ясен е резултата от кризата с Иран. Сега ще похарчат много пари за оръжие и после пак няма да имат оръжие достатъчно срещу Иран и пак така. Иран им предлага да спре ядрената си програма, която е за мирни цели, но те отказват. Иран им казваха - слаби сме, предаваме се, обаче тях това не ги устройва, Биби иска от Америка пари да му дадат, те нищо не правят в Израел и всичко се внася.

[Mateev]

В една от най-масовите депортации от Съветския съюз, през юни 1941 г., десетки хиляди хора от анексираните от СССР Естония, Латвия, Литва, окупирана Полша (днешни Западен Беларус и Западна Украйна) и Молдова са депортирани в Сибир.

Депортацията се провежда една година след окупацията и анексирането на балтийските държави и Бесарабия и Северна Буковина, и е насочена към „антисъветски елементи“. Официално е наречена „Резолюция за изселване на социално чужди елементи от Балтийските републики, Западна Украйна, Западен Беларус и Молдова“. Организирана е съгласно насоките на началника на съветските тайни служби (НКВД) Лаврентий Берия и одобрена от Иван Серов – народен комисар на вътрешните работи – в така наречените „Инструкции на Серов“, в които се посочва, че депортациите ще бъдат извършени възможно най-тайно, тихо и бързо.

Рано сутринта на 14 юни 1941 г. хората от списъците са събуждани и им е изчитана заповед за арест и депортация без съдебен процес или решение. Цялото им имущество е конфискувано и обявявано за държавна собственост.

Близо 43 000 естонци, латвийци и литовци са натъпкани в каруци и влакове, включително бременни жени и тежко болни възрастни.
Инструкциите от Москва изискват разделянето на мъжете от семействата им. Мъжете са хвърлени в сибирските различни ГУЛАГ-ове (Главно управление на трудово-поправителните лагери) в най-източните територии на Съветския съюз. Повечето от тях умират там. Жените и децата са разселени в принудителни селища в Омска и Новосибирска област, Красноярския и Алтайския край и Казахстан. Деца и възрастни хора са транспортирани най-вече до Казахстан, областта на Алтай, руската република Коми, региона на Томск и арктическата зона. 40% от депортираните литовци и 25% от депортираните естонци са деца на възраст под 16 години. Над 400 естонски евреи, около 10% от общия им брой, също са депортирани.

Арестите и депортацията са запланувани от началото на 1930-те и са извършени от съветските централни и местни власти. Според някои те започват скоро, след като в Естония, Латвия и Литва съгласно двустранни договори влизат съветски войски на 15 юни 1940 г. През октомври и ноември 1940 г. съветски органи създават списък с „антисъветски елементи“, включващ членове на некомунистически партии, недостатъчно верни комунисти, членове на националистични и религиозни организации, полицаи и служители в затворническата система, офицери от местните въоръжени сили, бивши офицери от Руската империя, доброволци в антисъветски въоръжени сили от 1918 – 1919 г., граждани и поданици от чужди държави, работници в чуждестранни фирми и посолства, кореспондиращи с чужди страни или чуждестранни консулства, филателисти; проститутки; изучаващи есперанто, бивши правителствени и други високопоставени държавни и съдебни служители, служители на Червения кръст, банкери, аристократи.

Сред хората в списъците за депортация са много учители и професори, ученици и студенти, земеделци, промишлени работници и занаятчии. Политическата и културната сфери и на трите държави остават силно опустошени.

Над половината от депортираните умират бързо от глад и умора, като най-ранните жертви са бременни жени и родените от тях в каруците деца. В края на 1941 г. в съветските затворнически лагери са проведени разпити и са обявени съдебни решения, по силата на които стотици от задържаните са убити чрез разстрел.

Смъртността сред депортираните в ГУЛАГ-овете се оценява на 60%.

Книгата Как призракът на комунизма управлява нашия свят хвърля светлина върху системата от концентрационни лагери ГУЛАГ и тяхното зловещо предназначение. Започната от Ленин през 1918 г., тя се разраства до чудовищни мащаби под ръководството на Сталин, тъй като комунистическата партия засилва политическия си терор и провежда все по-големи чистки. Към момента на смъртта на Сталин през 1953 г. в Съветския съюз има 170 управления на ГУЛАГ, в които са разположени повече от тридесет хиляди отделни лагера, наречени от Александър Солженицин “Архипелаг ГУЛАГ” в едноименната му книга. Солженицин изброява тридесет и един различни метода, които съветската тайна полиция е използвала, за да изтощи силите на затворниците си и да ги принуди да признаят за всяко престъпление.

Изпратените в ГУЛАГ страдат от постоянен недостиг на храна и дрехи, като същевременно са принудени да полагат тежък физически труд по 12-16 часа на ден в мразовития студ на руската зима. Смъртността е огромна. Много хора са хвърлени в затвора заедно с целите си семейства. Не са пощадени дори възрастните хора, някои от които са 80-годишни. Осъдените варират от високопоставени партийни лидери, държавни ръководители и военни командири до напълно обикновени граждани от всички сфери на живота, включително вярващи, инженери, техници, лекари, студенти, професори, работници и селяни.

Според консервативни оценки повече от половин милион затворници загиват в системата на ГУЛАГ между 1930 и 1940 г., в годините на предвоенния терор на Сталин. Системата е официално разпусната през 1960 г. Макар че истинският брой остава неизвестен, се смята, че 18 милиона души са били затворени в лагерите, а повече от 1,5 милиона са загинали.

Обикновено се смята, че концентрационните лагери са създадени от нацистите, но именно съветската система ГУЛАГ предшества подобни форми на репресии по целия свят, както в комунистическите, така и в некомунистическите режими. Според бившия офицер от съветското военно разузнаване и популярен историк Виктор Суворов, преди Втората световна война Адолф Хитлер изпраща офицери от Гестапо в Русия, за да разгледат лагерите в СССР и да се поучат от опита, който съветските власти са натрупали при управлението им.
По силата на естонски закон от 18 февруари 2002 г. депортациите са престъпление срещу човечеството и отговорна за депортациите на естонци през 1940-те години е Комунистическата партия на СССР. По силата на същия закон лична отговорност за това престъпление не носят всички членове на партията, а участниците в депортациите.

Днес в прибалтийските страни Латвия, Литва и Естония е ден за възпоменание и официален траур в памет на хилядите жертви на съветския режим.