Първоначално изпратено от mirodes
Разгледай мнение
-
Руснаците даваха субсидии за земеделието, около 600 млн. долара годишно. Затова не е много ясна ценовата политика по онова време, която е била и твърде изкривена. Но е имало домати, имало е консервни заводи, имало е всичко, което е раждала земята. И сега има субсидии. Но сега агрономът идва да ми подрязва ябълката в двора.Last edited by pinoccio; Днес, 18:11. -
Даваха,ама и вземаха. Баща ми беше агроном по времето на комунизма и ми е казвал,че СССР изкупува доматите от България на много по-ниска от пазарната цена. А тогава се произвеждаха много домати.Първоначално изпратено от pinoccio Разгледай мнениеКоментар
-
Това е така, спор няма. Но да не забравяме, че КПСС е събирателен образ на комунистическите партии на всички съветски републики. Кой знае какъв героизъм в това преселение са изиграли баш местни гаулайтери. И друго - Прибалтика беше перлата в европейската част на СССР в следвоенните години. Със сигурност не са мръзнали, имаха най-леките и доходоносни занимания в рамките на съюза- електроника, шоколадови вафли и прочие. Руснаците имаха тази слабост - да се отблагодаряват за лоялността и оганичения суверенитет с необятните си ресурси от петрол, газ и електричество. Това важеше за целия Източен блок. Е, да си васал не е много удобно, но за разлика от руснаците, западните колониалисти изстискваха всичко, каквото могат от колониите си. Американците дадоха един план Маршал, който беше и заем. Но руснаците нямаха този пиетет към действията с кадифена ръкавица и вършеха всичко на пияна глава. Даваха на година по 10 млрд. долара безвъзмездни на ГДР, даваха 5 млрд. долара безвъзмездни на Куба, даваха млрд. долари безвъзмездни на всякакви други братски страни, но нямаха тази икономическа пазарна мощ на Запада. Пресметнати в днешни пари това са трилиони. Е, сега ще си мерят пишките с ракети, защото и пазарът, и капиталът, и насилствената колективизация затънаха в блатото на човешката глупост.Първоначално изпратено от Mateev Разгледай мнение
В една от най-масовите депортации от Съветския съюз, през юни 1941 г., десетки хиляди хора от анексираните от СССР Естония, Латвия, Литва, окупирана Полша (днешни Западен Беларус и Западна Украйна) и Молдова са депортирани в Сибир.
Депортацията се провежда една година след окупацията и анексирането на балтийските държави и Бесарабия и Северна Буковина, и е насочена към „антисъветски елементи“. Официално е наречена „Резолюция за изселване на социално чужди елементи от Балтийските републики, Западна Украйна, Западен Беларус и Молдова“. Организирана е съгласно насоките на началника на съветските тайни служби (НКВД) Лаврентий Берия и одобрена от Иван Серов – народен комисар на вътрешните работи – в така наречените „Инструкции на Серов“, в които се посочва, че депортациите ще бъдат извършени възможно най-тайно, тихо и бързо.
Рано сутринта на 14 юни 1941 г. хората от списъците са събуждани и им е изчитана заповед за арест и депортация без съдебен процес или решение. Цялото им имущество е конфискувано и обявявано за държавна собственост.
Близо 43 000 естонци, латвийци и литовци са натъпкани в каруци и влакове, включително бременни жени и тежко болни възрастни.
Инструкциите от Москва изискват разделянето на мъжете от семействата им. Мъжете са хвърлени в сибирските различни ГУЛАГ-ове (Главно управление на трудово-поправителните лагери) в най-източните територии на Съветския съюз. Повечето от тях умират там. Жените и децата са разселени в принудителни селища в Омска и Новосибирска област, Красноярския и Алтайския край и Казахстан. Деца и възрастни хора са транспортирани най-вече до Казахстан, областта на Алтай, руската република Коми, региона на Томск и арктическата зона. 40% от депортираните литовци и 25% от депортираните естонци са деца на възраст под 16 години. Над 400 естонски евреи, около 10% от общия им брой, също са депортирани.
Арестите и депортацията са запланувани от началото на 1930-те и са извършени от съветските централни и местни власти. Според някои те започват скоро, след като в Естония, Латвия и Литва съгласно двустранни договори влизат съветски войски на 15 юни 1940 г. През октомври и ноември 1940 г. съветски органи създават списък с „антисъветски елементи“, включващ членове на некомунистически партии, недостатъчно верни комунисти, членове на националистични и религиозни организации, полицаи и служители в затворническата система, офицери от местните въоръжени сили, бивши офицери от Руската империя, доброволци в антисъветски въоръжени сили от 1918 – 1919 г., граждани и поданици от чужди държави, работници в чуждестранни фирми и посолства, кореспондиращи с чужди страни или чуждестранни консулства, филателисти; проститутки; изучаващи есперанто, бивши правителствени и други високопоставени държавни и съдебни служители, служители на Червения кръст, банкери, аристократи.
Сред хората в списъците за депортация са много учители и професори, ученици и студенти, земеделци, промишлени работници и занаятчии. Политическата и културната сфери и на трите държави остават силно опустошени.
Над половината от депортираните умират бързо от глад и умора, като най-ранните жертви са бременни жени и родените от тях в каруците деца. В края на 1941 г. в съветските затворнически лагери са проведени разпити и са обявени съдебни решения, по силата на които стотици от задържаните са убити чрез разстрел.
Смъртността сред депортираните в ГУЛАГ-овете се оценява на 60%.
Книгата Как призракът на комунизма управлява нашия свят хвърля светлина върху системата от концентрационни лагери ГУЛАГ и тяхното зловещо предназначение. Започната от Ленин през 1918 г., тя се разраства до чудовищни мащаби под ръководството на Сталин, тъй като комунистическата партия засилва политическия си терор и провежда все по-големи чистки. Към момента на смъртта на Сталин през 1953 г. в Съветския съюз има 170 управления на ГУЛАГ, в които са разположени повече от тридесет хиляди отделни лагера, наречени от Александър Солженицин “Архипелаг ГУЛАГ” в едноименната му книга. Солженицин изброява тридесет и един различни метода, които съветската тайна полиция е използвала, за да изтощи силите на затворниците си и да ги принуди да признаят за всяко престъпление.
Изпратените в ГУЛАГ страдат от постоянен недостиг на храна и дрехи, като същевременно са принудени да полагат тежък физически труд по 12-16 часа на ден в мразовития студ на руската зима. Смъртността е огромна. Много хора са хвърлени в затвора заедно с целите си семейства. Не са пощадени дори възрастните хора, някои от които са 80-годишни. Осъдените варират от високопоставени партийни лидери, държавни ръководители и военни командири до напълно обикновени граждани от всички сфери на живота, включително вярващи, инженери, техници, лекари, студенти, професори, работници и селяни.
Според консервативни оценки повече от половин милион затворници загиват в системата на ГУЛАГ между 1930 и 1940 г., в годините на предвоенния терор на Сталин. Системата е официално разпусната през 1960 г. Макар че истинският брой остава неизвестен, се смята, че 18 милиона души са били затворени в лагерите, а повече от 1,5 милиона са загинали.
Обикновено се смята, че концентрационните лагери са създадени от нацистите, но именно съветската система ГУЛАГ предшества подобни форми на репресии по целия свят, както в комунистическите, така и в некомунистическите режими. Според бившия офицер от съветското военно разузнаване и популярен историк Виктор Суворов, преди Втората световна война Адолф Хитлер изпраща офицери от Гестапо в Русия, за да разгледат лагерите в СССР и да се поучат от опита, който съветските власти са натрупали при управлението им.
По силата на естонски закон от 18 февруари 2002 г. депортациите са престъпление срещу човечеството и отговорна за депортациите на естонци през 1940-те години е Комунистическата партия на СССР. По силата на същия закон лична отговорност за това престъпление не носят всички членове на партията, а участниците в депортациите.
Днес в прибалтийските страни Латвия, Литва и Естония е ден за възпоменание и официален траур в памет на хилядите жертви на съветския режим.Last edited by pinoccio; Днес, 17:53.Коментар
-
Ясен е резултата от кризата с Иран. Сега ще похарчат много пари за оръжие и после пак няма да имат оръжие достатъчно срещу Иран и пак така. Иран им предлага да спре ядрената си програма, която е за мирни цели, но те отказват. Иран им казваха - слаби сме, предаваме се, обаче тях това не ги устройва, Биби иска от Америка пари да му дадат, те нищо не правят в Израел и всичко се внася.D.Y.F-091066Коментар
-
В една от най-масовите депортации от Съветския съюз, през юни 1941 г., десетки хиляди хора от анексираните от СССР Естония, Латвия, Литва, окупирана Полша (днешни Западен Беларус и Западна Украйна) и Молдова са депортирани в Сибир.
Депортацията се провежда една година след окупацията и анексирането на балтийските държави и Бесарабия и Северна Буковина, и е насочена към „антисъветски елементи“. Официално е наречена „Резолюция за изселване на социално чужди елементи от Балтийските републики, Западна Украйна, Западен Беларус и Молдова“. Организирана е съгласно насоките на началника на съветските тайни служби (НКВД) Лаврентий Берия и одобрена от Иван Серов – народен комисар на вътрешните работи – в така наречените „Инструкции на Серов“, в които се посочва, че депортациите ще бъдат извършени възможно най-тайно, тихо и бързо.
Рано сутринта на 14 юни 1941 г. хората от списъците са събуждани и им е изчитана заповед за арест и депортация без съдебен процес или решение. Цялото им имущество е конфискувано и обявявано за държавна собственост.
Близо 43 000 естонци, латвийци и литовци са натъпкани в каруци и влакове, включително бременни жени и тежко болни възрастни.
Инструкциите от Москва изискват разделянето на мъжете от семействата им. Мъжете са хвърлени в сибирските различни ГУЛАГ-ове (Главно управление на трудово-поправителните лагери) в най-източните територии на Съветския съюз. Повечето от тях умират там. Жените и децата са разселени в принудителни селища в Омска и Новосибирска област, Красноярския и Алтайския край и Казахстан. Деца и възрастни хора са транспортирани най-вече до Казахстан, областта на Алтай, руската република Коми, региона на Томск и арктическата зона. 40% от депортираните литовци и 25% от депортираните естонци са деца на възраст под 16 години. Над 400 естонски евреи, около 10% от общия им брой, също са депортирани.
Арестите и депортацията са запланувани от началото на 1930-те и са извършени от съветските централни и местни власти. Според някои те започват скоро, след като в Естония, Латвия и Литва съгласно двустранни договори влизат съветски войски на 15 юни 1940 г. През октомври и ноември 1940 г. съветски органи създават списък с „антисъветски елементи“, включващ членове на некомунистически партии, недостатъчно верни комунисти, членове на националистични и религиозни организации, полицаи и служители в затворническата система, офицери от местните въоръжени сили, бивши офицери от Руската империя, доброволци в антисъветски въоръжени сили от 1918 – 1919 г., граждани и поданици от чужди държави, работници в чуждестранни фирми и посолства, кореспондиращи с чужди страни или чуждестранни консулства, филателисти; проститутки; изучаващи есперанто, бивши правителствени и други високопоставени държавни и съдебни служители, служители на Червения кръст, банкери, аристократи.
Сред хората в списъците за депортация са много учители и професори, ученици и студенти, земеделци, промишлени работници и занаятчии. Политическата и културната сфери и на трите държави остават силно опустошени.
Над половината от депортираните умират бързо от глад и умора, като най-ранните жертви са бременни жени и родените от тях в каруците деца. В края на 1941 г. в съветските затворнически лагери са проведени разпити и са обявени съдебни решения, по силата на които стотици от задържаните са убити чрез разстрел.
Смъртността сред депортираните в ГУЛАГ-овете се оценява на 60%.
Книгата Как призракът на комунизма управлява нашия свят хвърля светлина върху системата от концентрационни лагери ГУЛАГ и тяхното зловещо предназначение. Започната от Ленин през 1918 г., тя се разраства до чудовищни мащаби под ръководството на Сталин, тъй като комунистическата партия засилва политическия си терор и провежда все по-големи чистки. Към момента на смъртта на Сталин през 1953 г. в Съветския съюз има 170 управления на ГУЛАГ, в които са разположени повече от тридесет хиляди отделни лагера, наречени от Александър Солженицин “Архипелаг ГУЛАГ” в едноименната му книга. Солженицин изброява тридесет и един различни метода, които съветската тайна полиция е използвала, за да изтощи силите на затворниците си и да ги принуди да признаят за всяко престъпление.
Изпратените в ГУЛАГ страдат от постоянен недостиг на храна и дрехи, като същевременно са принудени да полагат тежък физически труд по 12-16 часа на ден в мразовития студ на руската зима. Смъртността е огромна. Много хора са хвърлени в затвора заедно с целите си семейства. Не са пощадени дори възрастните хора, някои от които са 80-годишни. Осъдените варират от високопоставени партийни лидери, държавни ръководители и военни командири до напълно обикновени граждани от всички сфери на живота, включително вярващи, инженери, техници, лекари, студенти, професори, работници и селяни.
Според консервативни оценки повече от половин милион затворници загиват в системата на ГУЛАГ между 1930 и 1940 г., в годините на предвоенния терор на Сталин. Системата е официално разпусната през 1960 г. Макар че истинският брой остава неизвестен, се смята, че 18 милиона души са били затворени в лагерите, а повече от 1,5 милиона са загинали.
Обикновено се смята, че концентрационните лагери са създадени от нацистите, но именно съветската система ГУЛАГ предшества подобни форми на репресии по целия свят, както в комунистическите, така и в некомунистическите режими. Според бившия офицер от съветското военно разузнаване и популярен историк Виктор Суворов, преди Втората световна война Адолф Хитлер изпраща офицери от Гестапо в Русия, за да разгледат лагерите в СССР и да се поучат от опита, който съветските власти са натрупали при управлението им.
По силата на естонски закон от 18 февруари 2002 г. депортациите са престъпление срещу човечеството и отговорна за депортациите на естонци през 1940-те години е Комунистическата партия на СССР. По силата на същия закон лична отговорност за това престъпление не носят всички членове на партията, а участниците в депортациите.
Днес в прибалтийските страни Латвия, Литва и Естония е ден за възпоменание и официален траур в памет на хилядите жертви на съветския режим.Коментар
-
Малко си попрекалил с омлета.Първоначално изпратено от Mateev Разгледай мнение
Не е ясен изходът от кризата с Иран. Казахстан е в китайски ръце, а не в западни. Индия трудно ще мине от руски оръжия на американски, защото това е една цяла военна инфраструктура. Украйна не набира никаква мощ, а паркира Пейтриът системите в гаражи и ги маже с вазелин. В Русия така и не се стигна до инфлация, колапс и безсилие, а рублата набира скорост. Единствено Китай точи зъби за Сибир, но засега е твърде зает, а китайците са дълготърпеливи и чакат реката сама да донесе плячката.Коментар
-
Русия скоро ще загуби Иран като донор. Засилвайки военното сътрудничество със Запада, Казахстан също е в готовност да дръпне "щепсела" на Кремъл! Индия, която е най-големият вносител на оръжия в света, се преориентира от Русия към САЩ. Китай си чака търпеливо почти неразработените източни руски земи. БРИКС ще си остане една имперска утопия. Ден след ден Украйна набира мощ!
РФ ще остане в пълна изолация, в състояние на хиперинфлация, икономически колапс и безсилие.
Тероризмът ще бъде обезкървен!
Иначе на плажа в Сочи летния сезон е в разгара си:
Last edited by Mateev; Днес, 17:20.Коментар
-
-
РАзбирам че ти знаеш от време оно руски език, но какво означава въйдающихПървоначално изпратено от Mateev Разгледай мнениеТези руснаци никога няма да се оправят. Вижте им акъла:
Коментар
-
Тези руснаци никога няма да се оправят. Вижте им акъла:
Коментар
-
[QUOTE=Грую Груев;n4279862]
3. На рускоезичното население в прибалтика му еваха майката - тук дори ти трудно ще го отречеш. Смениха им имената без Възродителен процес, забраняват им да гласуват, не им дават гражданство и т.н, - направо си го представих това спрямо нашите турци и какво ще стане в такъв случай. Та да, смазаха ги и Русия на Путин не реагира, точно щото са в НАТО
Това което си написал не е вярно, ако се върнеш около седмица назад ще видиш видео от мен- в някоя от прибалтийските републики депутат в тяхното народно събрание трие сол на главите на останалите некадърници че руснаците са над 50%, ако те се махнат и държавата я пиши бегала и разни други такива.Коментар
-
Не е точно така, има елементи които интензивно се разпадат и периода им е много дълъг. За щастие те са в много ниски концентрации дори при ядрен взрив. Това което мериш с гайгермюлеров брояч не е точно радиацията от тях, те са свръхмалки частици и в клетки на живи организми които са близо до тях причиняват мутации гарантирано, от това е този скок в онкологични заболявания дългосрочно там където е имало инцидент, а радиационния фон е паднал под средния. Термоядрения взрив или радиацията от него ги унищожава при това избирателно, а самите устройства нямат плутониева запалка и не пръскат от този тип частици. Лекуват рак по този начин, това е с което се похвалиха, че са намерили лечение за рака. А водите вече много ги замърсиха, като смятаха че радиацията така я преборват и разсейват.Last edited by supertrader; Днес, 15:37.D.Y.F-091066Коментар
-
Той помагаше преди, когато палестинците удариха имаше около 10 извънредни полета от всички точки на укропия за израел. Не знам дали са се върнали израелтяните, но тези 10 полета си ги има навсякъде описаниПървоначално изпратено от satz Разгледай мнениеКоментар
-
Американский наёмник, воевавший с февраля 2022 покидает 404 и докладывает о ситуации в ВСУ:
Разложение вертикали и кризис субъектности ВСУ — глазами добровольца, между строк системы, офицерский бунт набирает тенденцию.
«Мы потеряли больше людей из-за плохого руководства, чем от действий России».
Эта фраза Райана О'Лири — американского добровольца, воевавшего с начала конфликта, — звучит как диагноз. Но диагноз не фронту — диагноз государству. Не Москве, а Киеву. И не о победах речь — о подмене логики войны логикой касты.
Американец покидает фронт. Обвиняет украинское командование в феодальной системе. Приводит конкретные примеры — гибель бойцов от приказов, не имеющих военной логики. Говорит про «армейских князей». Упоминает офицеров, которые «спасают друзей» и «двигают их по службе», даже если те несут за собой десятки трупов. Снимают командира спустя 16 месяцев провалов. Слишком долго для войны.
Скрытый слой: конфликт между западной и постсоветской военной культурами
О’Лири — не просто солдат. Он символ коллизии. Представитель системы, где командир — это функционал, а не титул. Где ответственность означает отставку, а не повышение.
В украинской армии — наоборот: отрицательный отбор, кумовство, страх вертикали, перенос родственных логик в структуру насилия. Это не фронт — это театр, в котором генералы играют роль властителей, а низы — статисты смерти.
Второй слой: смена контекста международной легитимации
Война в Украине всё меньше воспринимается на Западе как моральная, и всё больше — как институционально неэффективная. Протест добровольца из США — сигнал: «не всё, за что мы боремся, существует в реальности». Идея демократии, которой прикрывались, не выдержала встречи с военной бюрократией и традицией безответственности.
Этот текст — часть глобального нарратива о разочаровании. Он выйдет за пределы Украины и попадёт в ленты CNN и Wall Street Journal. Его прочитают в офисах военных атташе. Он вольётся в мозговой фон Запада, который всё чаще задаётся вопросом: а кому мы вообще помогаем?
Третий слой: тень будущих переговоров
Каждый такой пост — кирпичик в архитектуре выхода из войны. Не потому что он подрывает боевой дух, а потому что вскрывает структурную несостоятельность продолжения конфликта.
Кастовая армия не может воевать долго. Она может воевать громко, кроваво, но непродуктивно. И когда наступит момент переговоров, именно такие тексты будут приводиться как доказательство, что ВСУ нуждаются не только в оружии, но и в перезагрузке всего института командования.
Потайной смысл: Запад умывает руки
Тезис прост: ошибки Киева больше не являются только его проблемой. Они — токсичный актив для союзников.
И если раньше любое критическое слово автоматически приравнивалось к «работе на Кремль», теперь это — внутренняя саморефлексия союзников, начинающих понимать, что даже при огромной поддержке украинский проект буксует на уровне структуры, а не только фронта.
Пост О'Лири — не просто свидетельство бойца. Это разлом смыслов, в который начнут проваливаться десятки других рассказов. От добровольцев, от волонтёров, от политиков второго ряда.
Это начало конца глянцевого мифа о тотальной компетентности Украины. И начало новой главы — о необходимости договариваться, пока не стало слишком поздно.
Текст зрадника на мойве по сцылке: https://t.me/rezident_ua/26401Коментар
Коментар