Ще има ли война Украйна - Русия / Конфликтът Хамас-Израел

[Gerasim_Burgaski]

Nqkoj иска ли да яде хурка??

Источник: второй снаряд упал в Ростовской области у границы с Украиной

Второй снаряд разорвался в Ростовской области недалеко от границы с Украиной

15:15 19.02.2022

https://ria.ru/20220219/vzryv-1773781450.html

Общо взето е съборен външния кенеф или кокошарника на някакви колхозници

Алоу, .ru troll-e

не се радвайте на руско нападение над Украйна, защото много, много руски майки ще реват безутешно-Чечня 2.

Това, че руските войски все още не са нападнали Украйна,

е малка ПОБЕДА НА РУСКИТЕ МАЙКИ над Злото късотрупо, което иска зорлем да затрие бъдещето на рассс$$$$ия.

Тази ПОБЕДА не е за подигравки, а за респект!

[v_tin]

Nqkoj иска ли да яде хурка??

Источник: второй снаряд упал в Ростовской области у границы с Украиной

Второй снаряд разорвался в Ростовской области недалеко от границы с Украиной

15:15 19.02.2022

https://ria.ru/20220219/vzryv-1773781450.html

Общо взето е съборен външния кенеф или кокошарника на някакви колхозници

[v_tin]

Превод;

Руснаците са добри шахматисти. Това е известно. Добрите играчи мислят много ходове напред. Винаги трябва да обмисляте как може да се движи вашият опонент и какъв би бил най-добрият ви отговор. Поддисциплина на икономиката е теорията на игрите, в която се анализират стратегическите действия. Нека си представим една особено проста игра, в която има двама играчи: Западът и Русия. Играчите се редуват да рисуват. Западът има два хода, Русия има един. Всеки ход има точно два избора.

Между другото, теорията на игрите се преподава и във военните академии, както в НАТО, така и в Русия. Но теорията на игрите очевидно не е част от основното обучение на политици и журналисти. Ето малко теория на игрите за начинаещи:
Как върви играта НАТО-Русия? Става дума, разбира се, за евентуална руска атака срещу Украйна. Първият ход на Запада е да заплаши с икономически санкции, ако Русия нахлуе. Искаме да запазим играта много проста, така че има само две опции: или НАТО заплашва (D=1), или НАТО не заплашва (D=0).
Тогава Русия решава единствения си ход: да нахлуе (E=1) или да не нахлуе в Украйна (E=0). И накрая, западът отново се движи: налага санкции (S=1) или не налага санкции (S=0).
Кои ходове ще бъдат избрани зависи, разбира се, от „изплащанията“ на играта и все още не сме казали нищо за тях. Но е ясно, че всеки играч иска да постигне най-добрия резултат за себе си. Да приемем, че ако Русия окупира Украйна, Русия получава 100, а Западът -100. Ако накрая бъдат наложени икономически санкции, Русия получава -200, а Западът -50. Ако не бъдат наложени санкции или ако Русия не нахлуе, изплащанията са нулеви
Руснаците обаче също знаят, че ако нападнат Украйна, Западът има избор между -150 и -100. С думи: Тогава би било по-добре НАТО да не налага санкции. Защото НАТО знае, че Русия при никакви обстоятелства няма да се оттегли от Украйна. Нашествието е окончателно решение. Русия няма да понесе унижението да отстъпи под икономическите санкции и да върне победоносните си войски у дома под подигравките и възгласите на украинците. Ако НАТО приеме -150, Русия ще приеме -100. Дори и да отнеме десетилетия.
Тук говорим за стратегията на Запада: заплашвайте със санкции и налагайте санкции в случай на инвазия (D=1, E=1, S=1). Тази стратегия е лоша. На езика на теорията на игрите се казва, че "не е последователно във времето". Това означава, че ще дойде момент във времето, когато тази стратегия вече не е идеална от гледна точка на Запада.
Това е след като Русия нахлу в Украйна. Би било безсмислено Западът да се придържа към стратегията си след руска инвазия, защото с налагането на санкции само ще увеличи собствените си щети и иначе ще постигне нищо. Следователно стратегията му не е последователна във времето.
Разбира се, Русия знае това. Това е елементарна теория на игрите. Следователно заплахата от санкции не възпира Русия от инвазия. По правилата на нашата проста игра Русия ще нахлуе, защото знае, че след това за Запада би било оптимално да не налага санкции. И тогава Русия спечели играта със 100 точки.
Разбира се, реалността е по-сложна. След руска инвазия Западът ще наложи санкции и Русия е наясно с това. Но Русия също знае, че Западът налага санкции само защото не иска да загуби лице; не защото смята, че може да постигне нещо с него. И двете страни знаят, че би било най-добре и двете страни да нормализират икономическите отношения възможно най-скоро след период на срам. Ще намерите начини да направите това. Санкциите не са смислен резултат в дългосрочен план и следователно времето им ще изтече. Те не са последователни във времето. Русия знае това и ще действа съответно.
Между другото: Ако Западът дори не заплаши със санкции, получаваме абсолютно същия резултат. Нека отново да разгледаме дървото на играта и да променим първия ход на Запада на D=0. Всичко останало е непроменено. Следователно е напълно без значение дали Западът заплашва със санкции или не. Тъй като първият ход на Запада е без значение, на практика има само един ход за всеки играч, а Русия има първия ход. С този първи ход Русия може да определи какъв би бил най-добрият отговор на Запада: да приеме свършения факт. Да, това е агресия, противоречаща на международното право и атака срещу европейския мирен ред. Но няма да можем да го предотвратим или обърнем с икономически санкции. А Украйна не струва война за нас.
Да поговорим за Шолц в Америка. Може да се каже: Джо Байдън няма представа от теорията на игрите. За разлика от неговия гост Шолц. Джо Байдън заплашва със санкции, които няма да направят нищо. Но Шолц е умен и многозначително мълчи. Думата „Северен поток 2“ никога не минава през устните му. Той само казва, че Западът ще действа консенсусно. Или: Санкциите ще бъдат наложени само ако Германия също го иска. Шолц не би могъл да се справи по-добре срещу партньора от алианса.
Има не само игрови модел НАТО-Русия. Игри се моделират и в НАТО между държави в НАТО. Джо Байдън се застъпва за санкции, които са в полза на САЩ и вредят на ЕС и Германия. Шолц и ЕС знаят, че тези санкции са безполезни и вредят на Германия. Това е добре и очевидно той знае от теорията на игрите."

[v_tin]

Spieltheorie für Anfänger

Wenn es um die Beurteilung der Handlungsmöglichkeiten des Westens gegenüber Russland geht, könnte Politikern und Journalisten ein Grundkurs in Spieltheorie nicht schaden. Denn dann könnten sie sich ausrechnen, dass der Westen beim Verhängen von Wirtschaftssanktionen eigentlich nur verlieren kann.


Bernd Lucke war Mitbegründer und Vorsitzender der AfD, deren marktwirtschaftlichen und liberalen Flügel er bis zu seiner Abwahl im Juli 2015 vertrat. Nach seinem Austritt aus der AfD gründete der 58 Jahre alte Wirtschaftsprofessor die Partei Alfa – heute Liberal-Konservative Reformer –, für die er bis 2019 im EU-Parlament saß. Lucke lehrt Makroökonomie an der Universität Hamburg.



Russen sind gute Schachspieler. Das ist bekannt. Gute Spieler denken viele Züge im Voraus. Stets muss man bedenken, wie der Gegner ziehen könnte und was die eigene beste Antwort darauf wäre. Eine Teildisziplin der Wirtschaftswissenschaften ist die Spieltheorie, in der strategisches Handeln analysiert wird. Stellen wir uns ein besonders einfaches Spiel vor, in dem es zwei Spieler gibt: den Westen und Russland. Die Spieler ziehen abwechselnd. Der Westen hat zwei Züge, Russland hat einen. Bei jedem Zug gibt es genau zwei Möglichkeiten. Kein russischer Schachspieler dürfte von diesem Spiel überfordert sein.

Übrigens wird Spieltheorie auch auf Militärakademien gelehrt, in der Nato genauso wie in Russland. Aber zur Grundausbildung von Politikern und Journalisten gehört die Spieltheorie offensichtlich nicht. Deshalb hier ein wenig Spieltheorie für Anfänger:

Wie läuft das Nato-Russland-Spiel ab? Es geht natürlich um einen möglichen russischen Angriff auf die Ukraine. Der erste Zug des Westens besteht darin, Wirtschaftssanktionen anzudrohen, falls Russland einmarschiert. Wir wollen das Spiel ganz einfach halten, deshalb gibt es nur zwei Möglichkeiten: Entweder die Nato droht (D=1) oder die Nato droht nicht (D=0). Welche Züge gewählt werden, hängt von den „Auszahlungen“ des Spiels ab

Dann entscheidet Russland über seinen einzigen Zug: Einmarsch (E=1) oder kein Einmarsch in die Ukraine (E=0). Abschließend zieht wieder der Westen: Er verhängt Sanktionen (S=1) oder er verhängt keine Sanktionen (S=0).

Welche Züge gewählt werden, hängt natürlich von den „Auszahlungen“ des Spiels ab, und über diese haben wir noch nichts gesagt. Aber klar ist, dass jeder Spieler für sich das beste Ergebnis erzielen will. Nehmen wir Folgendes an: Wenn Russland am Ende die Ukraine besetzt hat, kriegt Russland 100 und der Westen -100. Wenn am Ende Wirtschaftssanktionen verhängt werden, kriegt Russland -200 und der Westen -50. Werden keine Sanktionen verhängt oder marschiert Russland nicht ein, sind die Auszahlungen null.

Die Zahlen könnten natürlich anders gewählt werden. Ich habe hier die günstigste Form gewählt, die man sich aus westlicher Sicht denken kann: Die Sanktionen fügen Russland mehr Schaden zu als der Einmarsch in der Ukraine an Nutzen stiftet. Gleichzeitig schaden die Sanktionen Russland viel mehr als sie dem Westen schaden.

Man kann sich das Spiel jetzt in einem sogenannten Spielbaum darstellen. Jede Verzweigung des Baums stellt eine Zugmöglichkeit für einen der Spieler dar. Am Ende sieht man die Auszahlungen, die die Spieler erzielen. Betrachten wir diesen Spielbaum einmal für den Fall, dass die Nato im ersten Zug Sanktionen androht:



Nato Russland

S=1 -150 -100

/

E=1

/ \

S=0 -100 100

D=1

\

E=0

\

S=0 0 0



Falls Russland nicht einmarschiert, wird es auch keine Sanktionen geben, also würde der Westen in seinem zweiten Zug S=0 spielen. Jeder Spieler erhielte null, und das ist das Ergebnis, das der Westen gerne hätte.

Allerdings wissen die Russen auch: Wenn sie in die Ukraine einmarschieren, dann hat der Westen die Wahl zwischen -150 und -100. In Worten: Dann wäre es für die Nato besser, keine Sanktionen zu verhängen. Denn die Nato weiß, dass Russland auf keinen Fall aus der Ukraine abziehen wird. Der Einmarsch ist eine endgültige Entscheidung. Russland wird sich nicht die Demütigung zufügen, aufgrund von Wirtschaftssanktionen klein beizugeben und seine siegreichen Truppen unter Spott und Jubel der Ukrainer wieder nach Hause zu holen. Wenn die Nato -150 akzeptiert, wird Russland -100 akzeptieren. Und wenn es Jahrzehnte dauert. Die Strategie des Westens ist schlecht

Wir sprechen hier über die Strategie des Westens: Sanktionen androhen und Sanktionen im Falle eines Einmarsches verhängen (D=1, E=1, S=1). Diese Strategie ist schlecht. In spieltheoretischer Sprache sagt man, dass sie „nicht zeitkonsistent“ ist. Damit ist gemeint: Es gibt einen Zeitpunkt, wo diese Strategie aus Sicht des Westens nicht mehr optimal ist. Es ist der Zeitpunkt nach dem Einmarsch Russlands in der Ukraine. Für den Westen wäre es unsinnig, nach einem russischen Einmarsch noch an seiner Strategie festzuhalten, denn er würde durch die Verhängung von Sanktionen nur seinen eigenen Schaden vermehren und im Übrigen nichts bewirken. Daher ist seine Strategie im Zeitablauf nicht konsistent.

Russland weiß das natürlich. Das ist elementare Spieltheorie. Deshalb schreckt die Androhung von Sanktionen Russland nicht von einem Einmarsch ab. Nach den Regeln unseres einfachen Spiels wird Russland einmarschieren, weil es weiß, dass es danach für den Westen optimal wäre, keine Sanktionen zu verhängen. Und dann hat Russland das Spiel mit 100 Punkten gewonnen.

Natürlich ist die Realität komplizierter. Natürlich wird der Westen nach einem russischen Einmarsch Sanktionen verhängen, und Russland ist sich dessen bewusst. Aber Russland weiß auch, dass der Westen die Sanktionen nur verhängt, weil er sein Gesicht nicht verlieren will; nicht weil er glaubt, damit irgendetwas erreichen zu können. Und beide Seiten wissen, dass es für beide Seiten am besten wäre, die wirtschaftlichen Beziehungen nach Ablauf einer Schamfrist baldmöglichst zu normalisieren. Man wird Wege finden, dies zu tun. Sanktionen sind langfristig kein sinnvolles Ergebnis, und deshalb wird ihre Zeit ablaufen. Sie sind nicht zeitkonsistent. Russland weiß das und wird entsprechend handeln. Es ist belanglos, ob der Westen Sanktionen androht

Übrigens: Falls der Westen Sanktionen gar nicht erst androht, erhält man genau dasselbe Ergebnis. Betrachten wir noch einmal den Spielbaum und ändern den ersten Zug des Westens auf D=0. Alles Weitere ist unverändert. Es ist also völlig belanglos, ob der Westen Sanktionen androht oder ob er es nicht tut. Da der erste Zug des Westens irrelevant ist, gibt es de facto nur einen Zug für jeden Spieler, und den ersten Zug hat Russland. Mit diesem ersten Zug kann Russland bestimmen, was die beste Antwort des Westens wäre: das fait accompli zu akzeptieren. Ja, es ist eine völkerrechtswidrige Aggression und ein Angriff auf die europäische Friedensordnung. Aber mit Wirtschaftssanktionen werden wir ihn weder verhindern noch rückgängig machen können. Und einen Krieg ist uns die Ukraine nicht wert.

Kommen wir zu Scholz in Amerika. Da könnte man sagen: Joe Biden hat von Spieltheorie keine Ahnung. Anders als sein Gast Scholz. Joe Biden droht vollmundig Sanktionen an, die nichts bewirken werden. Scholz aber ist klug und schweigt vielsagend. Das Wort Nord Stream 2 kommt ihm nicht über die Lippen. Er sagt nur, dass der Westen einvernehmlich handeln werde. Oder: Sanktionen werden nur verhängt, wenn Deutschland es auch will. Besser hätte sich Scholz gegenüber dem Bündnispartner nicht schlagen können. Biden befürwortet Sanktionen, die den USA nützen

Muss man sich über Joe Biden wundern? Hat nicht auch er Berater, die elementare Spieltheorie verstehen? Selbstverständlich hat er die. Und deshalb muss man sich auch nicht wundern. Denn zwar hat Joe Biden Sanktionen angedroht. Aber nur die, die Deutschland weh tun würden. Die USA kämen schmerzlos davon. Mehr noch: Die USA würden profitieren, wenn Deutschland ihr Flüssiggas kaufen müsste, weil es Nord Stream 2 nicht in Betrieb nimmt.

Es gibt nicht nur das Nato-Russland-Spiel. Auch in der Nato werden Spiele gespielt. Joe Biden befürwortet Sanktionen, die den USA nützen. Das ist ok. Scholz weiß, dass diese Sanktionen nichts nützen und Deutschland schaden. Das ist gut, und offenbar hat er Ahnung von Spieltheorie. Die Frau Außenministerin ist leider nur Expertin für Völkerrecht.

[Имхотеп]

Баси тъпите украинци, изчакаха Путлер да докара 200к армия и всичката все още функционираща техника и решиха да си върнат Донбас

Не е ясно кои са по-тъпи - украинците или тези които го вярват това нещо.
Например не им минава през акъла че това е провокация за да си създадат предлог за да 'защитят живеещите там руснаци'.
Които 'руснаци' сега евакуират в степите. Но след като ги евакуират, то какво работа ще имат там руснаците?

[markov]

Баси тъпите украинци, изчакаха Путлер да докара 200к армия и всичката все още функционираща техника и решиха да си върнат Донбас

Е виж тук сме на едно мнение......ми тъпи са щом се връзват на номерата на САЩ.
Не се ли усещат че САЩ иска да воюва с Русия до последния Украйнец ???

[markov]

Тия глупости са за руския " матрял" никой нормален ако се добере до " план за нападение на врага" няма да го публикува в медиите, а ще се възползва от него, същото е и с падналите украински снаряди в Ростовска област- подготвя се общественото мнение за евентуална инвазия в Украйна. Ако направят грешката да нападнат Украйна за руснаците този път следват истински санкции, превръщането им в подобие на Иран, мизерия и огромна емиграция от Русия.

хахахахаха.....истински санкции се налагат от:

1. истински държави
2. за да има ефект да представляват поне 80-90 % от световната икономика.

В случая, САЩ и пуделите му са много далеч от и от двете точки!

Но ти си мечтай и фантазирай щом те прави щастлив.
Те една Куба не можаха да смажат със санкции , тръгнали на 1/6 от сушата да се ерчат ...смех.

[Имхотеп]

...

«Если Россия нападет на Украину, мы ответим решительно. <...> Цена для РФ будет огромной: как для ее экономики, так и для ее стратегического положения в мире. Наши финансовые санкции были разработаны для того, чтобы обеспечить немедленные издержки для крупнейших финансовых институтов и государственных предприятий в России», - заявил он. «Мы готовы применить мощные меры экспортного контроля <...>. Финансовые санкции и меры экспортного контроля лишают РФ того, что ей необходимо <...>. Финансовые санкции лишают РФ иностранного капитала, а экспортный контроль - критически важных технологических ресурсов», - добавил Сингх.

Бе защо още им продават технологии на тея. Нали си правеха импортозамещение?

[Yori]

Баси тъпите украинци, изчакаха Путлер да докара 200к армия и всичката все още функционираща техника и решиха да си върнат Донбас

[Пирон]

С хъкъта-мъката за да има мир и любов Путин ще получи това което иска. Сигурно ще вдигне още малко градуса щот даже на върха живота и богатството на хората са им мили. C'est la vie!

[v_tin]

NATO's Eastward ExpansionIs Vladimir Putin Right?

Vladimir Putin insists that the West cheated Russia by expanding NATO eastward following the end of the Cold War. Is there anything to his claims? The short answer: It's complicated.

In September 1993, Russian President Boris Yeltsin wrote a long letter to U.S. President Bill Clinton. The letter, addressed to "Dear Bill," began with a mention of the two leaders’ "candid exchange of opinions." And then Yeltsin let loose.


Poland, Hungary and the Czech Republic were interested in joining the North Atlantic Treaty Organization (NATO), which was a source of concern to the Russian president. Of course, Yeltsin noted, every country can decide for itself what alliance it would like to be a part of. But the Russian public, he continued, saw the eastern expansion of NATO as "as a sort of neo-isolation" of Russia, a factor, he insisted, that must be taken into account. Yeltsin also made a reference to the Two Plus Four Treaty pertaining to Germany’s reunification in 1990. "The spirit of the treaty," he wrote, "precludes the option of expanding the NATO zone into the East."

That letter marked the first time that Russia had accused the West of having broken its word. And despite the fact that the Americans rejected the accusation, a resolution to the conflict has never been found – a situation which has had far-reaching consequences stretching to the present-day. There is essentially no other historical issue that has poisoned relations between Moscow and the West as much in the last three decades as the disagreement over what, precisely, was agreed to in 1990.
The article you are reading originally appeared in German in issue 7/2022 (February 11th, 2022) of DER SPIEGEL.
"You Cheated Us Shamelessly"

In the years since Yeltsin sent his letter, NATO has accepted 14 countries in Eastern and Southeastern Europe into the alliance. And the Kremlin has complained of having been duped every step of the way. Just recently, current Russian President Vladimir Putin complained: "You cheated us shamelessly."


But that’s not all. At the end of January, Russian Foreign Minister Sergei Lavrov wrote an open letter to his Western counterparts in which he cited additional understandings. In particular, he focused on the Charter for European Security, rooted in agreements reached in 1990. East and West had concurred at the time that every country has a right to freely choose the alliance it wished to be part of, while also emphasizing the "indivisibility of security." Later, that became "the obligation of each State not to strengthen its security at the expense of the security of other States," as Lavrov explicitly mentions in his letter.

So, is Putin right in feeling that Russia has been duped by NATO’s eastward expansion?
There is no lack of accounts from a variety of witnesses to the various discussions between the West and Moscow following the fall of the Berlin Wall. In 1990, a veritable army of politicians and high-ranking officials from Moscow, Washington, Paris, London, Bonn and East Berlin met for discussions on German reunification, on the disarmament of both NATO and the Warsaw Pact, and on a new charter for the Conference on Security and Cooperation in Europe (CSCE) – which became the Organization for Security and Cooperation in Europe (OSCE) in 1995. "Categorical Assurances"

But the recollections of those involved aren’t always consistent. Roland Dumas, who served as the French foreign minister in 1990, would later say that a pledge was made that NATO troops would not advance closer to the territory of the former Soviet Union. But the U.S. secretary of state at the time, James Baker, has denied that any such promise was ever made – a claim that some of his own diplomats, however, have contradicted. Jack Matlock, who was the U.S. ambassador to Moscow at the time, has said that "categorical assurances" were given to the Soviet Union that NATO would not expand eastward.

The versions of the talk provided by Mikhail Gorbachev, the last leader of the Soviet Union, are particularly confusing. On one occasion, he said that German Chancellor Helmut Kohl and the Americans had promised him that NATO "will not move one centimeter further east." But in another instance, he said that "the topic of NATO expansion was never discussed" – yet he nevertheless insisted that the West had violated the spirit of the agreements reached at the time.

Luckily, there are plenty of documents available from the various countries that took part in the talks, including memos from conversations, negotiation transcripts and reports. According to those documents, the U.S., the UK and Germany signaled to the Kremlin that a NATO membership of countries like Poland, Hungary and the Czech Republic was out of the question. In March 1991, British Prime Minister John Major promised during a visit to Moscow that "nothing of the sort will happen." Yeltsin expressed significant displeasure when the step was ultimately taken. He gave his approval for NATO’s eastward expansion in 1997, but complained that he was only doing so because the West had forced him to.

There is, of course, no legally binding agreement between the two sides from the period following the fall of the Berlin Wall. The verdict as to whether the West has broken its word depends entirely on how binding one believes the assurances made by Major and the others actually were.

The wrestling over NATO’s eastward expansion began in January 1990 with an initiative from German Foreign Minister Hans-Dietrich Genscher. Across Eastern Europe, the people had toppled Moscow’s satellite governments, and Genscher was concerned about the Kremlin’s possible response. He still had vivid memories of the 1956 uprising in Hungary. When an element of the rebellion sought to withdraw from the Warsaw Pact and establish closer ties to the West, the Soviets moved in to crush the rebellion. Genscher wanted to avoid a repeat, and he was prepared to make broad concessions to the Kremlin.
In a Jan. 31, 1990, speech, he proposed that NATO issue a statement saying: "Whatever happens to the Warsaw Pact, there will be no expansion of NATO territory to the east and closer to the borders of the Soviet Union." Genscher’s speech was well received by the allied governments in Britain, the U.S., France and Italy. In a discussion with his counterpart in London, Genscher said that he needed reassurances that "Hungary would not become part of the Western alliance in the event of a change in government."

His American counterpart Baker "wasn’t exactly elated" by the idea, but considered it to be "the best we had at the moment." The primary concern among the Western allies was whether a united Germany would remain in NATO, and not the future of Eastern European countries, all of which were still in the Warsaw Pact. An Issue Settled

In early February, Genscher and Baker presented the idea in Moscow independently of one another. The German foreign minister assured the Kremlin that: "For us, it is a certainty that NATO will not expand to the east. And that applies generally," clearly meaning beyond just East Germany. The American, for his part, offered "ironclad guarantees that NATO’s jurisdiction or forces would not move eastward." When Gorbachev said that NATO expansion was "unacceptable," Baker responded: "We agree with that."

Later, Baker would say that his exclusive focus had been on Germany. Apparently, he was uncomfortable with having negotiated with the Soviets to the detriment of Budapest and Warsaw. Genscher would also play down the importance of his visit to Moscow, later saying that he had wanted to "gauge" the Soviet response, nothing more. A short time after that, the Two Plus Four negotiations began, extending into September 1990. The Soviets, Genscher said, never returned to the question of NATO expansion into Eastern Europe, a fact he interpreted to mean that the issue had been settled.

There is room for doubt regarding this version of events. As early as February 1990, it was no secret that some Eastern European countries had begun dreaming of eventual NATO membership. Newspapers were writing about it and Soviet officials mentioned it on a number of occasions to Western politicians. Without success. The West only provided general statements of reassurance. U.S. President George H. W. Bush, for example, said: "We have no intention, even in our thoughts, to harm the Soviet Union in any fashion." French President François Mitterrand told Gorbachev that he was "personally in favor of gradually dismantling the military blocs." NATO Secretary General Manfred Wörner later expressed his clear opposition to the expansion of the Western alliance.

The message was clear. If Gorbachev were to provide his acquiescence for German reunification within NATO, the West would aim at establishing a Western security architecture that took Moscow’s interests into account.


This view of the situation is supported by the fact that it was extremely difficult for Gorbachev to accept NATO membership for a reunited Germany. It is difficult to imagine that the Kremlin boss would have agreed to such a step if he had believed that the pledges from Bonn, London, Paris or Washington were anything but genuine. In fact, the German government ultimately had to accept a special status for the states that formerly belonged to East Germany, guaranteeing that the region would in principle not play host to troops from NATO alliance members or any other country.

[v_tin]

Yavor Dachkov

16 ч. ·
Документ, публикуван от “Шпигел” доказва тезата на Путин, че НАТО се отмята от споразуменията си с Русия да не се разширява на Изток отпреди 30 години.




Toest kakto se razbira има документ за неразширяване, но не е спазен

[Money]

Няма значение колко е нескопосано. Трябва да приемеш първо някои аксиоми и от там нататък почваш да вярваш

Дори всеки ден истината да се сменя, пак вярваш. Защото логиката е без значение. Важни са аксиомите.

Верваш ли си? Доста е нескопосано и скалъпено инфото.

[v_tin]

Киър Джайлс: Путин вече отбеляза гол без военно нападение

- Професорът по Европейски науки Тимъти Гартън Аш писа в „Гардиън“, че Путин знае много добре какво иска като става дума за Украйна, но това не може да се каже за Запада.


- Абсолютно вярно. Тази целенасоченост и дългосрочна стратегия на президента Путин в продължение на 20 години да впрегне всички руски ресурси тъкмо за този момент определено е ключово преимущество, когато Западът е разединен не само по въпроса какво иска за Украйна, но и какво иска да постигне за себе си и как да го брани".

Но прогнозата за нападение в сряда не се сбъдна. От дипломатическа гледна точка като че ли изглежда, ако си послужа с футболен термин, че Путин поведе с 1:0...


- Засега, да. И резултатът може да е 1:0 за Путин по редица други причини. Руснаците нямат нужда да нахлуват или дори да предприемат ограничени атаки срещу украинските източни райони, за което изглежда се подготвяха, за да постигнат някои от стратегическите си цели. С дипломати и политици от западните страни, буквално трупащи се в Москва по нейно желание, и отваряйки дума за суверенитета и независимостта на източноевропейските държави точно по начина, по който иска Русия, Путин вече отбеляза гол без да е нужно да предприема военно нападение", каза за БНР Киър Джайлс.

[neon7]

ДОКУМЕНТ, ПУБЛИКУВАН ОТ „ШПИГЕЛ“ ДОКАЗА ТЕЗАТА НА ПУТИН, ЧЕ НАТО СЕ ОТМЯТА ОТ СПОРАЗУМЕНИЯТА СИ С РУСИЯ ДА НЕ СЕ РАЗШИРЯВА НА ИЗТОК. ПУТИН НЕ ПРОСТО ГИ ПОБЕДИ. ТОЙ ГИ МАТИРА!



Документ, публикуван от “Шпигел” доказва тезата на Путин, че НАТО се отмята от споразуменията си с Русия да не се разширява на Изток отпреди 30 години.

“Шпигел”: “В продължение на десетилетия Русия твърди, че разширяването на НАТО на изток нарушава обещанията на Запада след падането на Берлинската стена. Сега се появи забележителен документ.”

https://www.spiegel.de/ausland/nato-...J3AB9xw66cZujM

===

Документът, публикуван от Шпигел, дава сигурен знак, че Дълбоката Държава готви западното обществено мнение за смъртта на НАТО и за изтеглянето му отвъд 1997-ма.

Путин не просто ги победи. Той ги матира!

Този документ има особено важно значение за България, защото означава, че България ще бъде извадена от НАТО може би от самото НАТО.

Това означава, че всичките ни политики в момента ще се разпаднат като колос на глинени крака уцелен от снаряд.

Целият ни държавен ред е построен на това статукво, участието ни в НАТО.

Обръщам внимание, че ДД Е РЕШИЛА ДА ИЗОСТАВИ НАТО И СТРАНИТЕ ЧЛЕНКИ ЩЕ ИЗПАДНАТ В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.

Богатите ще се оправят лесно.

Бедните, като нас, ще бъдат оставени на съдбата си. В случая нашата съдба е руската орбита. Просто не мога в момента да намеря достатъчно думи, за да опиша какво означава това за България! Цялата ни конструкция отива на кино!

Още една крачка към глобалната промяна за България е направена!

Анастасия Гешева
https://afera.bg/документ-публикуван-от-шпигел-док/