Ред от хаоса: Как конфликтът в Украйна служи на глобалистите
През следващите няколко месеца вероятно ще има директна намеса на САЩ в Украйна, след като сега Русия открито признава и поддържа сепаратистите в региона на Донбас в източния край на страната, а очевидно задейства и военна подкрепа за тяхното отделяне. Това не е първият път, когато Русия изпраща военни части в Украйна, но за пръв път от 2014 година и анексирането на Крим заплахата от война е по-скоро явна, отколкото скрита.
Когато се разрази такъв конфликт, виждате рояк медийни истории в западните страни, които опитват да очертаят сложността на отношенията между Русия и Украйна след разпадането на Съветския съюз, но пренебрегват определени неудобни истини. Виждате как повечето такива истории изграждат прекалено опростено послание за ситуацията и обрисуват Русия като чудовищен агресор. Целта е публиката да бъде убедена, че нашата (американската) намеса в Украйна е морална и геополитическа необходимост. Ще има опити да се привлича съпричастност от Америка и ще се призовава за изпращане на щатски войски. Джо Байдън ще бъде един от най-активните в това направление
На повърхността текущата конфронтация се корени в решението на западните сили и украинските власти от 2009 г. да се обмисли членството на страната в НАТО. Повечето действия на Русия по отношение на Украйна могат да се обяснят с намесата на НАТО в региона, включително руската инвазия на Крим през 2014-а. Стратегически това има смисъл. Представете си, че Мексико изведнъж обяви, че се присъединява към военен съюз с Китай и че китайски военни сили ще бъдат прехвърлени до южната граница на САЩ! Вероятно това нямаше да свърши добре.
Несъмнено Русия има своята история на лицемерно поведение, когато се намесва в политиката на съседите си. Например само преди няколко месеца в Казахстан имаше масови протести, за които властите твърдяха, че били предизвикани от „чуждестранни манипулации“. Не бяха представени никакви доказателства в полза на това твърдение. Но голословното твърдение беше използвано за изпращането на 2300 руски войници да потушат протестите.
В действителност гражданите на Казахстан бяха гневни заради резкия ръст на инфлацията и високите цени на горивата, които продължават да смазват средната класа и крайно бедните (звучи ли ви познато?). През 2019 г. само 4% от населението е живяло под официалния праг на бедността. През 2020-а техният брой нараства до 14% от населението.
Трудно е да се намерят точни числа за 2021-ва, но вероятно бедните вече съставляват по-скоро 16%-20%. Гражданските брожения очевидно бяха напълно справедливи, но протестиращите казахстанци бяха обвинени в поддържане на външни врагове. Както съм отбелязвал в много от по-новите си статии, това е типична стратегия на корумпираните правителства, опитващи да удържат властта си, когато хората въстанат и се опълчат по легитимни причини.
И отново, представете си, че канадското правителство на Трюдо поиска военна помощ от САЩ да смаже протестите на шофьорите на камиони, предизвикани от неговите авторитарни ваксинални диктати! Трябва да гледаме на такива решения в контекст, за да разберем колко побъркани реално са те.
Иронично, Русия с радост подкрепя броженията на сепаратистите в Украйна, въпреки че помага за заглушаване на броженията в Казахстан. Задръжте този модел на поведение в съзнанието си, защото ще ви помогне да разберете как събитията около Русия отразяват една глобална тенденция,
която в бъдеще може да засегне и американците.
За дипломатическата бъркотия между Украйна и Русия могат да се обвинят и двете страни, а глобалистите имат склонност да процъфтяват в този тип исторически неясноти. Димките на войната помагат да се скрият дейностите на институциите и за хората често е трудно да видят кой наистина се възползва от хаоса, докато не стане твърде късно. Вярвам, че проблемът с Украйна е поне частично дирижиран и че е замислен като първо падащо домино във верига от планирани кризи.
Не мисля, че за глобалистите има нещо специално в конфликта в Украйна. Те биха могли също толкова лесно да опитат забъркването на регионална война в Тайван, Северна Корея, Иран и т.н. Има много държави с барутни бурета, които те натрупват от няколко десетилетия.
Не трябва да се съсредоточаваме върху това кой е виновен – Украйна или Русия. Трябва да се съсредоточим върху последствията, които идват след всяка голяма регионална катастрофа. Глобалистите използват подобни катастрофи, за да продължат дневния ред за тотална централизация на властта
Украинската драма може лесно да се спре, ако двете страни предприемат някои прости дипломатични мерки, но това няма да се случи. Лидерите на НАТО биха могли да направят крачка назад в намерението си да добавят Украйна в своите редици. САЩ биха могли да престанат да изсипват пари и оръжия в Украйна, възлизащи на около $5.4 милиарда от 2014 г. насам. Над 90 тона военна техника е била изпратена в тази страна само през 2022-ра. Русия пък би могла да престане с нейните тайни специални операции в Донбас и да стане по-отворена за открити дипломатични решения. Причината тези неща да не се случат е, че глобалните задкулисни власти не позволяват да се случат.
Всички ние знаем за глобалистките влияния над лидерите на САЩ и НАТО. Най-редовно сме предоставяли неоспорими доказателства за това. Уклонът на Байдън към глобалистките институции е добре известен. Но какво да кажем за Русия?
Има някои в алтернативните медии и движението за свобода, които наивно вярват, че Русия е антиглобалистка. Нищо не е по-далеч от истината
Както и много други политически лидери, Путин понякога се изказва като антиглобалист, но неговите връзки разказват друга история. В първата си автобиография, озаглавена „От първо лице“, Путин с умиление говори за първата си среща като член на ФСБ (ново име на КГБ) с Хенри Кисинджър, глобалист за Нов световен ред. Докато Путин е растял в политическата йерархия, е поддържал крепко приятелство с Кисинджър, до ден днешен редовно си ходят гости за обяд, а Кисинджър е бил съветник на редица отдели в Кремъл.
Това обаче не е всичко. Путин и Кремъл поддържат непрестанен диалог и със Световния икономически форум – проекта на вече знаменития глобалист Клаус Шваб. Всъщност миналата година Русия обяви, че се присъединява към „Мрежата за Четвърта индустриална революция“ на СИФ, която се фокусира върху икономическата социализация, изкуствения интелект, „интернет на нещата“ и куп други глобалистки инициативи, всяка от които води към глобална технокрация и тирания.
И отново, руското правителство НЕ е антиглобалистко. Да се твърди противното е безсмислица – и никога не е било по-различно. Бих обяснил фантазията за „руската опозиция“ с мощния поток на пропагандата и това, което наричам фалшив двуполюсен модел Изток/Запад –
измамното схващане, че глобалисткият план е изцяло западен или американски, а страни като Китай и Русия му се опълчвали. Ако проучите близките взаимоотношения между Изтока и глобалистите, това схващане изцяло се разпада.
Важно е да се разбере, че повечето конфликти между Изтока и Запада са конфликти по сценарий и лидерите ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ не са наистина в лоши отношения помежду си. По-скоро тези войни са театър. Те са удобни войни, с които се приближават крайни цели, докато човешките маси са омагьосвани с ужасни и бедствени представления.
На всеки, който се съмнява в това, мога горещо да му препоръчам да прочете старателно проучените и доказателствено подкрепени трудове на професионалния историк и икономист Антъни Сътън. Той напълно случайно се натъква на факти за глобалисткия заговор и решава да изобличи техния заговор да ръководят и двете страни в почти всяка война през последния век – от Болшевишката революция през ВСВ и досега. Стратегията за ред от хаоса не е нещо ново,
тя много отдавна се прилага от глобалистите. От началото на ковид пандемията насам те направиха зашеметяващо много публични самопризнания за „Великото зануляване“, така че плановете им вече не могат да се отричат. Всеки скептик в наши дни трябва да бъде заподозрян в едноцифрово IQ.
Та, след като утвърдихме реалността за глобалистка намеса както на Запад, така и в Русия, се налага да се запитаме: Какво печелят от забъркването на криза между тези страни в Украйна? Как това им върши работа?
Както отбелязах в наскорошните си статии, на мен ми се струва, че Украйна е „резервен план“ в опита да се отвлича вниманието на хората. Ковид пандемията се провали, доколкото не успя да задоволи плана за Велико зануляване. Клаус Шваб и СИФ постоянно подмятаха, че виждат тази пандемия като идеалната „възможност“ да натрапят на света своята Четвърта индустриална революция.
И както Рам Емануел веднъж каза в началото на икономическия срив през 2008 г.:
...................
https://www.otizvora.com/2022/02/145...-globalistite/
През следващите няколко месеца вероятно ще има директна намеса на САЩ в Украйна, след като сега Русия открито признава и поддържа сепаратистите в региона на Донбас в източния край на страната, а очевидно задейства и военна подкрепа за тяхното отделяне. Това не е първият път, когато Русия изпраща военни части в Украйна, но за пръв път от 2014 година и анексирането на Крим заплахата от война е по-скоро явна, отколкото скрита.
Когато се разрази такъв конфликт, виждате рояк медийни истории в западните страни, които опитват да очертаят сложността на отношенията между Русия и Украйна след разпадането на Съветския съюз, но пренебрегват определени неудобни истини. Виждате как повечето такива истории изграждат прекалено опростено послание за ситуацията и обрисуват Русия като чудовищен агресор. Целта е публиката да бъде убедена, че нашата (американската) намеса в Украйна е морална и геополитическа необходимост. Ще има опити да се привлича съпричастност от Америка и ще се призовава за изпращане на щатски войски. Джо Байдън ще бъде един от най-активните в това направление
На повърхността текущата конфронтация се корени в решението на западните сили и украинските власти от 2009 г. да се обмисли членството на страната в НАТО. Повечето действия на Русия по отношение на Украйна могат да се обяснят с намесата на НАТО в региона, включително руската инвазия на Крим през 2014-а. Стратегически това има смисъл. Представете си, че Мексико изведнъж обяви, че се присъединява към военен съюз с Китай и че китайски военни сили ще бъдат прехвърлени до южната граница на САЩ! Вероятно това нямаше да свърши добре.
Несъмнено Русия има своята история на лицемерно поведение, когато се намесва в политиката на съседите си. Например само преди няколко месеца в Казахстан имаше масови протести, за които властите твърдяха, че били предизвикани от „чуждестранни манипулации“. Не бяха представени никакви доказателства в полза на това твърдение. Но голословното твърдение беше използвано за изпращането на 2300 руски войници да потушат протестите.
В действителност гражданите на Казахстан бяха гневни заради резкия ръст на инфлацията и високите цени на горивата, които продължават да смазват средната класа и крайно бедните (звучи ли ви познато?). През 2019 г. само 4% от населението е живяло под официалния праг на бедността. През 2020-а техният брой нараства до 14% от населението.
Трудно е да се намерят точни числа за 2021-ва, но вероятно бедните вече съставляват по-скоро 16%-20%. Гражданските брожения очевидно бяха напълно справедливи, но протестиращите казахстанци бяха обвинени в поддържане на външни врагове. Както съм отбелязвал в много от по-новите си статии, това е типична стратегия на корумпираните правителства, опитващи да удържат властта си, когато хората въстанат и се опълчат по легитимни причини.
И отново, представете си, че канадското правителство на Трюдо поиска военна помощ от САЩ да смаже протестите на шофьорите на камиони, предизвикани от неговите авторитарни ваксинални диктати! Трябва да гледаме на такива решения в контекст, за да разберем колко побъркани реално са те.
Иронично, Русия с радост подкрепя броженията на сепаратистите в Украйна, въпреки че помага за заглушаване на броженията в Казахстан. Задръжте този модел на поведение в съзнанието си, защото ще ви помогне да разберете как събитията около Русия отразяват една глобална тенденция,
която в бъдеще може да засегне и американците.
За дипломатическата бъркотия между Украйна и Русия могат да се обвинят и двете страни, а глобалистите имат склонност да процъфтяват в този тип исторически неясноти. Димките на войната помагат да се скрият дейностите на институциите и за хората често е трудно да видят кой наистина се възползва от хаоса, докато не стане твърде късно. Вярвам, че проблемът с Украйна е поне частично дирижиран и че е замислен като първо падащо домино във верига от планирани кризи.
Не мисля, че за глобалистите има нещо специално в конфликта в Украйна. Те биха могли също толкова лесно да опитат забъркването на регионална война в Тайван, Северна Корея, Иран и т.н. Има много държави с барутни бурета, които те натрупват от няколко десетилетия.
Не трябва да се съсредоточаваме върху това кой е виновен – Украйна или Русия. Трябва да се съсредоточим върху последствията, които идват след всяка голяма регионална катастрофа. Глобалистите използват подобни катастрофи, за да продължат дневния ред за тотална централизация на властта
Украинската драма може лесно да се спре, ако двете страни предприемат някои прости дипломатични мерки, но това няма да се случи. Лидерите на НАТО биха могли да направят крачка назад в намерението си да добавят Украйна в своите редици. САЩ биха могли да престанат да изсипват пари и оръжия в Украйна, възлизащи на около $5.4 милиарда от 2014 г. насам. Над 90 тона военна техника е била изпратена в тази страна само през 2022-ра. Русия пък би могла да престане с нейните тайни специални операции в Донбас и да стане по-отворена за открити дипломатични решения. Причината тези неща да не се случат е, че глобалните задкулисни власти не позволяват да се случат.
Всички ние знаем за глобалистките влияния над лидерите на САЩ и НАТО. Най-редовно сме предоставяли неоспорими доказателства за това. Уклонът на Байдън към глобалистките институции е добре известен. Но какво да кажем за Русия?
Има някои в алтернативните медии и движението за свобода, които наивно вярват, че Русия е антиглобалистка. Нищо не е по-далеч от истината
Както и много други политически лидери, Путин понякога се изказва като антиглобалист, но неговите връзки разказват друга история. В първата си автобиография, озаглавена „От първо лице“, Путин с умиление говори за първата си среща като член на ФСБ (ново име на КГБ) с Хенри Кисинджър, глобалист за Нов световен ред. Докато Путин е растял в политическата йерархия, е поддържал крепко приятелство с Кисинджър, до ден днешен редовно си ходят гости за обяд, а Кисинджър е бил съветник на редица отдели в Кремъл.
Това обаче не е всичко. Путин и Кремъл поддържат непрестанен диалог и със Световния икономически форум – проекта на вече знаменития глобалист Клаус Шваб. Всъщност миналата година Русия обяви, че се присъединява към „Мрежата за Четвърта индустриална революция“ на СИФ, която се фокусира върху икономическата социализация, изкуствения интелект, „интернет на нещата“ и куп други глобалистки инициативи, всяка от които води към глобална технокрация и тирания.
И отново, руското правителство НЕ е антиглобалистко. Да се твърди противното е безсмислица – и никога не е било по-различно. Бих обяснил фантазията за „руската опозиция“ с мощния поток на пропагандата и това, което наричам фалшив двуполюсен модел Изток/Запад –
измамното схващане, че глобалисткият план е изцяло западен или американски, а страни като Китай и Русия му се опълчвали. Ако проучите близките взаимоотношения между Изтока и глобалистите, това схващане изцяло се разпада.
Важно е да се разбере, че повечето конфликти между Изтока и Запада са конфликти по сценарий и лидерите ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ не са наистина в лоши отношения помежду си. По-скоро тези войни са театър. Те са удобни войни, с които се приближават крайни цели, докато човешките маси са омагьосвани с ужасни и бедствени представления.
На всеки, който се съмнява в това, мога горещо да му препоръчам да прочете старателно проучените и доказателствено подкрепени трудове на професионалния историк и икономист Антъни Сътън. Той напълно случайно се натъква на факти за глобалисткия заговор и решава да изобличи техния заговор да ръководят и двете страни в почти всяка война през последния век – от Болшевишката революция през ВСВ и досега. Стратегията за ред от хаоса не е нещо ново,
тя много отдавна се прилага от глобалистите. От началото на ковид пандемията насам те направиха зашеметяващо много публични самопризнания за „Великото зануляване“, така че плановете им вече не могат да се отричат. Всеки скептик в наши дни трябва да бъде заподозрян в едноцифрово IQ.
Та, след като утвърдихме реалността за глобалистка намеса както на Запад, така и в Русия, се налага да се запитаме: Какво печелят от забъркването на криза между тези страни в Украйна? Как това им върши работа?
Както отбелязах в наскорошните си статии, на мен ми се струва, че Украйна е „резервен план“ в опита да се отвлича вниманието на хората. Ковид пандемията се провали, доколкото не успя да задоволи плана за Велико зануляване. Клаус Шваб и СИФ постоянно подмятаха, че виждат тази пандемия като идеалната „възможност“ да натрапят на света своята Четвърта индустриална революция.
И както Рам Емануел веднъж каза в началото на икономическия срив през 2008 г.:
„Никога не искаш една сериозна криза да иде на вятъра. А това, което имам предвид, е, че кризата е възможност да правиш неща, които по-рано си мислил, че не си могъл да правиш.“СИФ са стари кримки в тази тактика. Клаус Шваб използва съвсем същия език веднага след кризата с кредитите през 2008-ма, какъвто използва и за ковид. Той винаги опитва да пробутва идеята за глобално правителство като решение за всяко бедствие:
...................
https://www.otizvora.com/2022/02/145...-globalistite/
Коментар