Първоначално изпратено от potentielle_energie
Разгледай мнение
Досега вниманието беше насочено към петрол, газ, минерали, критична инфраструктура, но все повече китайски фирми отварят в преработвателните индустрии и стават голям работодател. Местната икономика в южните части на Казахстан е вече почти придатък на китайската, заедно с инфраструктурната свързаност.
В останалите страни от централна Азия картината е идентична, като китайските инвестиции там за същия период от три години са 6,8 милиарда долара в Туркменистан, 5,4 милиарди в Узбекистан, 4,7 милиарда в Киргизстан и 1,6 милиарда в Таджикистан. На практика върви тяхното стопанско преобръщане към Пекин. От 2016 година Китай има военна база в Таджикистан, а от 2020 година има и нов дипломатически формат специално за страните от централна Азия. Казахстан и Узбекистан латинизираха езиците си, а Токаев говори китайски, докато президентът на Киргизстан е роден и образован в Китай и има бизнес интереси там.
Особено притеснителна е ситуация за Москва в Монголия и източен Сибир. Срещите между президентите на Китай и Монголия са вече над 30, а над 90% от износа е в китайска посока, независимо от напреженията по повод поведението на Пекин в провинцията Вътрешна Монголия. Китайските капитали са основния инструмент за развитие на инфраструктурата на ресурсната икономика и опитите за балансиране на Улан Батор са доста неуспешни.
Голяма част от елита на страната вече се обучава в южната съседка, преподаването на китайски език навлиза дори в детските градини, а китайски фондации на много места плащат за отоплението им. Ситуацията за руската страна е още по-притеснителна в далечния Изток. Според изчисления на Росстат и ББС към ноември 2019 година почти 15% от земята в петте провинции на руския изток са или собственост на китайски компании, или под тяхна аренда. Много от номинално руските фирми обаче се управляват от китайци и по някои оценки реално почти 40% от фермерите са от южния съсед на Русия.
Мащабът на китайския натиск по тази периферия е обаче още по-сериозен, ако се погледнат инвестиционните потоци. Според руски източници в края на 2019-та година китайските инвестиции представляват 63% от общия обем в тези региони. И това е тенденция поради наличието на дългосрочна китайска стратегия за развитие на североизтока, включително чрез трансгранична икономическа активност. Елемент от нея е и ресурсното и селскостопанско осигуряване на тази част на страната. Миграционната тенденция е идентична.
Коментар