Злото и злонамереността на брилянтната стратегия на Пентагона в Украйна
Кризата в Украйна демонстрира изключителния талант на стратезите на Пентагона. Да, признавам, това е зла и злонамерена стратегия, но въпреки това човек не може да не ѝ се възхити заради нейната изключителна изобретателност.
Стратегията включваше маневриране на Русия, за да бъде принудена да направи избор между два сценария, като и двата имат лоши последици. Изборът е следният: (1) Русия не нахлува в Украйна, в който случай контролираното от САЩ НАТО поглъща Украйна, което означава, че американските бази, ракети, танкове и войски са постоянно разположени на границите на Русия; или (2) Русия нахлува в Украйна и поема управлението, в който случай американските официални лица представят Русия като ужасен агресор, който сега заплашва останалата част от Европа, Съединените щати и цялото човечество.
Както казвам, това е зла и злонамерена стратегия, но всеки трябва да признае, че е абсолютно гениална.
Кутията, в която Пентагонът поставя Русия, ми напомня за също толкова гениалната стратегия, която президентът Франклин Рузвелт използва, за да вкара Съединените щати във Втората световна война. Преди САЩ да влязат във войната, американският народ в огромната си част беше против влизането в конфликта, особено след фиаското на американската намеса в Първата световна война.
Това се случва по времето, когато президентите на САЩ все още спазват конституционната разпоредба, която изисква от тях да получат обявяване на война от Конгреса, преди да могат да водят война законно и по конституция срещу друга национална държава. Поради преобладаващата опозиция срещу влизането във войната ФДР знае, че не може да накара Конгреса да обяви война на Германия.
Затова ФДР решава, че трябва да измисли стратегия, която да накара Германия да нападне Съединените щати, което ще му позволи да отиде в Конгреса и да възкликне: "Нападнаха ни! Аз съм шокиран! Това е ден, който ще остане в историята! Сега ми дайте декларацията за война, за да мога да започна да водя война срещу Германия."
Така Рузвелт прави всичко възможно, за да подтикне германците да нападнат американските кораби в Атлантическия океан. Но стратегията не проработи. Германците знаеха какво е замислил ФДР и отказаха да се хванат на стръвта му.
Затова Рузвелт вместо това погледна към Тихия океан и предприе курс на действие, целящ да подтикне Япония да нападне Съединените щати. ФДР се надяваше, че подобна атака ще му даде "задна врата" към войната в Европа.
Знаейки, че японската армия се нуждае от петрол, за да управлява военната си машина в Китай, Рузвелт налага на Япония изключително ефективно петролно ембарго. Това поставя Япония пред два избора: (1) да изтегли военните си сили от Китай или (2) да нападне Холандска Източна Индия, за да си осигури постоянни доставки на петрол.
Не е изненадващо, че Япония избира Вариант 2. Но Япония знаеше, че военноморският флот на САЩ почти сигурно щеше да попречи на доставките ѝ на петрол, след като нападнеше Нидерландска Източна Индия. Така единственият начин да си осигури постоянни доставки на петрол беше като свали от строя военноморския флот на САЩ. Именно това е целта на японското нападение в Пърл Харбър. Целта на нападението никога не е била завладяването на Съединените щати. Винаги ставаше дума просто за опит да се свали от строя американският флот, за да се осигури непрекъснато снабдяване с петрол за японската военна машина в Китай.
Хитрият ФДР оставя американските бойни кораби (но не и американските самолетоносачи) в Пърл Харбър като примамка за японците. Стратегията му проработи блестящо. Разбира се, той трябваше да пожертва някои бойни кораби и някои войници в Пърл Харбър (както и във Филипините), но гениалната му стратегия му позволи да постигне целта си. Скоро след японската атака Германия обявява война на Съединените щати. ФДР послушно отиде в Конгреса, изигра невинния, възкликна ден на безславието и получи обявяването на война и влизането на САЩ във Втората световна война.
Да, стратегията на Рузвелт беше зла и злонамерена, но няма как да не ѝ се възхитите заради нейната изключителна гениалност. Подобно на това, което Пентагонът направи с Украйна, ФДР манипулира ситуацията така, че японските официални лица да бъдат поставени в кутия, която предполага избор от две налични алтернативи, като и двете са с лоши последици от гледна точка на Япония.
Днес Пентагонът - заедно с верните си поддръжници в изпълнителната власт, включително президента Байдън и бюрократите в Държавния департамент, и заедно с верните си съмишленици в централната преса - трябва само да седи и да гледа как Русия се гърчи. Ако нахлуе в Украйна, тя ще бъде представена като върховен агресор, което ще бъде използвано за оправдаване на по-нататъшното съществуване на американската институция за национална сигурност и НАТО, както и на все по-големите бюджети, власт и влияние на американската "отбранителна" институция. Ако Русия откаже да нахлуе, НАТО ще погълне Украйна, а Пентагонът ще разположи военни бази, войски, ракети и танкове на границата с Русия, като по този начин ще осигури състояние на постоянно напрежение и криза, което отново ще осигури все по-голямо финансиране от данъкоплатците за националната сигурност, нейния динозавър от Студената война НАТО и цялата американска "отбранителна" индустрия, която се храни от общественото корито.
Единственият изход от това злокобно етатистко тресавище е в американския народ. Това, което е необходимо, е голямо пробуждане в американците, което идва както с повишено чувство на съзнание за злото на държавната форма на управление на националната сигурност, така и с повишено чувство на съвест, което позволява на хората да разпознаят злото и злонамереността в собственото си правителство, без да споменаваме опасността от игра с национална държава, която има потенциала да отприщи огромен брой гъбични облаци над американските градове и села. Ако това голямо пробуждане се случи, Америка би могла да възстанови основаната си правителствена система на република с ограничено управление и да върне нацията ни на пътя към свободата, мира, просперитета, морала и хармонията с хората по света.
Jacob G. Hornberger
Кризата в Украйна демонстрира изключителния талант на стратезите на Пентагона. Да, признавам, това е зла и злонамерена стратегия, но въпреки това човек не може да не ѝ се възхити заради нейната изключителна изобретателност.
Стратегията включваше маневриране на Русия, за да бъде принудена да направи избор между два сценария, като и двата имат лоши последици. Изборът е следният: (1) Русия не нахлува в Украйна, в който случай контролираното от САЩ НАТО поглъща Украйна, което означава, че американските бази, ракети, танкове и войски са постоянно разположени на границите на Русия; или (2) Русия нахлува в Украйна и поема управлението, в който случай американските официални лица представят Русия като ужасен агресор, който сега заплашва останалата част от Европа, Съединените щати и цялото човечество.
Както казвам, това е зла и злонамерена стратегия, но всеки трябва да признае, че е абсолютно гениална.
Кутията, в която Пентагонът поставя Русия, ми напомня за също толкова гениалната стратегия, която президентът Франклин Рузвелт използва, за да вкара Съединените щати във Втората световна война. Преди САЩ да влязат във войната, американският народ в огромната си част беше против влизането в конфликта, особено след фиаското на американската намеса в Първата световна война.
Това се случва по времето, когато президентите на САЩ все още спазват конституционната разпоредба, която изисква от тях да получат обявяване на война от Конгреса, преди да могат да водят война законно и по конституция срещу друга национална държава. Поради преобладаващата опозиция срещу влизането във войната ФДР знае, че не може да накара Конгреса да обяви война на Германия.
Затова ФДР решава, че трябва да измисли стратегия, която да накара Германия да нападне Съединените щати, което ще му позволи да отиде в Конгреса и да възкликне: "Нападнаха ни! Аз съм шокиран! Това е ден, който ще остане в историята! Сега ми дайте декларацията за война, за да мога да започна да водя война срещу Германия."
Така Рузвелт прави всичко възможно, за да подтикне германците да нападнат американските кораби в Атлантическия океан. Но стратегията не проработи. Германците знаеха какво е замислил ФДР и отказаха да се хванат на стръвта му.
Затова Рузвелт вместо това погледна към Тихия океан и предприе курс на действие, целящ да подтикне Япония да нападне Съединените щати. ФДР се надяваше, че подобна атака ще му даде "задна врата" към войната в Европа.
Знаейки, че японската армия се нуждае от петрол, за да управлява военната си машина в Китай, Рузвелт налага на Япония изключително ефективно петролно ембарго. Това поставя Япония пред два избора: (1) да изтегли военните си сили от Китай или (2) да нападне Холандска Източна Индия, за да си осигури постоянни доставки на петрол.
Не е изненадващо, че Япония избира Вариант 2. Но Япония знаеше, че военноморският флот на САЩ почти сигурно щеше да попречи на доставките ѝ на петрол, след като нападнеше Нидерландска Източна Индия. Така единственият начин да си осигури постоянни доставки на петрол беше като свали от строя военноморския флот на САЩ. Именно това е целта на японското нападение в Пърл Харбър. Целта на нападението никога не е била завладяването на Съединените щати. Винаги ставаше дума просто за опит да се свали от строя американският флот, за да се осигури непрекъснато снабдяване с петрол за японската военна машина в Китай.
Хитрият ФДР оставя американските бойни кораби (но не и американските самолетоносачи) в Пърл Харбър като примамка за японците. Стратегията му проработи блестящо. Разбира се, той трябваше да пожертва някои бойни кораби и някои войници в Пърл Харбър (както и във Филипините), но гениалната му стратегия му позволи да постигне целта си. Скоро след японската атака Германия обявява война на Съединените щати. ФДР послушно отиде в Конгреса, изигра невинния, възкликна ден на безславието и получи обявяването на война и влизането на САЩ във Втората световна война.
Да, стратегията на Рузвелт беше зла и злонамерена, но няма как да не ѝ се възхитите заради нейната изключителна гениалност. Подобно на това, което Пентагонът направи с Украйна, ФДР манипулира ситуацията така, че японските официални лица да бъдат поставени в кутия, която предполага избор от две налични алтернативи, като и двете са с лоши последици от гледна точка на Япония.
Днес Пентагонът - заедно с верните си поддръжници в изпълнителната власт, включително президента Байдън и бюрократите в Държавния департамент, и заедно с верните си съмишленици в централната преса - трябва само да седи и да гледа как Русия се гърчи. Ако нахлуе в Украйна, тя ще бъде представена като върховен агресор, което ще бъде използвано за оправдаване на по-нататъшното съществуване на американската институция за национална сигурност и НАТО, както и на все по-големите бюджети, власт и влияние на американската "отбранителна" институция. Ако Русия откаже да нахлуе, НАТО ще погълне Украйна, а Пентагонът ще разположи военни бази, войски, ракети и танкове на границата с Русия, като по този начин ще осигури състояние на постоянно напрежение и криза, което отново ще осигури все по-голямо финансиране от данъкоплатците за националната сигурност, нейния динозавър от Студената война НАТО и цялата американска "отбранителна" индустрия, която се храни от общественото корито.
Единственият изход от това злокобно етатистко тресавище е в американския народ. Това, което е необходимо, е голямо пробуждане в американците, което идва както с повишено чувство на съзнание за злото на държавната форма на управление на националната сигурност, така и с повишено чувство на съвест, което позволява на хората да разпознаят злото и злонамереността в собственото си правителство, без да споменаваме опасността от игра с национална държава, която има потенциала да отприщи огромен брой гъбични облаци над американските градове и села. Ако това голямо пробуждане се случи, Америка би могла да възстанови основаната си правителствена система на република с ограничено управление и да върне нацията ни на пътя към свободата, мира, просперитета, морала и хармонията с хората по света.
Jacob G. Hornberger
Коментар