Анри Гено: Вървим към войната като лунатици
Анри Гено, бивш специален съветник на президента Никола Саркози, “Фигаро”
Едно нещо във всеки случай е сигурно: тази война е, чрез мъченическата Украйна, война между Запада и Русия, която може да доведе до пряк сблъсък чрез неконтролирана ескалация.
Войната винаги е била освобождаване на всичко онова, което е диво и смъртоносен инстинкт в човешката природа, настъпление на крайностите, което накрая завладява както бойците, така и лидерите. Нито Чърчил, нито Рузвелт са мислели, че един ден ще наредят масираните бомбардировки над германските градове, за да сломят духа на населението, нито че Труман през 1945 г. в крайна сметка ще прибегне до атомната бомба, за да сломи японската съпротива. Изпращайки няколкостотин военни съветници във Виетнам през 1961 г., Кенеди не е мислел, че осем години по-късно Америка ще изпрати там над половин милион мъже, ще извърши масирани бомбардировки с напалм и ще бъде отговорна за избиването на цели села.
Ако Студената война не доведе до трета световна война, то е преди всичко, защото нито едно от действащите в нея лица никога не се е опитвало да притисне другия в ъгъла. В най-сериозните кризи всеки един винаги е правил така, че другият да има изход.
Днес, обратното, САЩ и техните съюзници искат да притиснат Русия в ъгъла.
Когато размахват пред нея перспективата за присъединяване към НАТО на Финландия, Швеция, Молдова и Грузия, в допълнение към това на Украйна, когато американският министър на отбраната заявява, че САЩ “искат да видят Русия отслабена до такава степен, че повече да не може да прави такива неща, като нахлуването в Украйна”, когато президентът на САЩ се отпуска да нарича руския президент касапин, да заявява, че “за Бога, този човек не може да остане на власт” или иска от Конгреса 20 млрд. долара в допълнение към трите милиарда и половина, вече изразходвани от САЩ за масови доставки на танкове, самолети, ракети, артилерийски оръдия, дронове на украинците, разбираме, че стратегията, която цели Русия да бъде притисната в ъгъла, вече няма никакви граници. Но тя подценява устойчивостта на руския народ, както руснаците подцениха устойчивостта ан украинците.
Притискането на Русия в ъгъла означава да я подтикнат да наддава в насилието. Докъде? Тотална война, химическа, ядрена?
До предизвикването на нова студена война между Запада и всички онези в света, които, спомняйки си за Косово, Ирак, Афганистан, Либия, смятат, че ако Русия е притисната в ъгъла, те също ще бъдат, защото вече няма да има никакви граници пред хегемоничното изкушение на САЩ: Индия, която не осъжда Русия и която мисли за Кашмир; Китай, която яростно изобличава “принудителните политики” на Запада, защото знае, че ако Русия падне, той ще се окаже на първа линия; Бразилия, която чрез гласа на Лула казва, че за “една война никога няма само един отговорен”, и всички останали в Азия, Близкия Изток, Африка, които отказват да санкционират Русия. Да се направи всичко, за да бъде притисната Русия в ъгъла, не е спасение на международния ред, а неговото взривяване. Когато Русия бъде прогонена от всички международни инстанции и когато те се разпаднат, както Обществото на народите в началото на 30-те години на ХХ век, какво ще остане от световния ред?
Европейският съюз следва стъпките на САЩ в ескалацията на тяхната прокси война.
Но какво ще правят европейците и САЩ, стигайки до тотална война? С атомните снаряди и тактическите ядрени оръжия с ниска мощност, тази стъпка не е толкова далеч. А после?.................
https://glasove.com/na-fokus/anri-ge...kato-lunatitsi
Анри Гено, бивш специален съветник на президента Никола Саркози, “Фигаро”
Едно нещо във всеки случай е сигурно: тази война е, чрез мъченическата Украйна, война между Запада и Русия, която може да доведе до пряк сблъсък чрез неконтролирана ескалация.
Войната винаги е била освобождаване на всичко онова, което е диво и смъртоносен инстинкт в човешката природа, настъпление на крайностите, което накрая завладява както бойците, така и лидерите. Нито Чърчил, нито Рузвелт са мислели, че един ден ще наредят масираните бомбардировки над германските градове, за да сломят духа на населението, нито че Труман през 1945 г. в крайна сметка ще прибегне до атомната бомба, за да сломи японската съпротива. Изпращайки няколкостотин военни съветници във Виетнам през 1961 г., Кенеди не е мислел, че осем години по-късно Америка ще изпрати там над половин милион мъже, ще извърши масирани бомбардировки с напалм и ще бъде отговорна за избиването на цели села.
Ако Студената война не доведе до трета световна война, то е преди всичко, защото нито едно от действащите в нея лица никога не се е опитвало да притисне другия в ъгъла. В най-сериозните кризи всеки един винаги е правил така, че другият да има изход.
Днес, обратното, САЩ и техните съюзници искат да притиснат Русия в ъгъла.
Когато размахват пред нея перспективата за присъединяване към НАТО на Финландия, Швеция, Молдова и Грузия, в допълнение към това на Украйна, когато американският министър на отбраната заявява, че САЩ “искат да видят Русия отслабена до такава степен, че повече да не може да прави такива неща, като нахлуването в Украйна”, когато президентът на САЩ се отпуска да нарича руския президент касапин, да заявява, че “за Бога, този човек не може да остане на власт” или иска от Конгреса 20 млрд. долара в допълнение към трите милиарда и половина, вече изразходвани от САЩ за масови доставки на танкове, самолети, ракети, артилерийски оръдия, дронове на украинците, разбираме, че стратегията, която цели Русия да бъде притисната в ъгъла, вече няма никакви граници. Но тя подценява устойчивостта на руския народ, както руснаците подцениха устойчивостта ан украинците.
Притискането на Русия в ъгъла означава да я подтикнат да наддава в насилието. Докъде? Тотална война, химическа, ядрена?
До предизвикването на нова студена война между Запада и всички онези в света, които, спомняйки си за Косово, Ирак, Афганистан, Либия, смятат, че ако Русия е притисната в ъгъла, те също ще бъдат, защото вече няма да има никакви граници пред хегемоничното изкушение на САЩ: Индия, която не осъжда Русия и която мисли за Кашмир; Китай, която яростно изобличава “принудителните политики” на Запада, защото знае, че ако Русия падне, той ще се окаже на първа линия; Бразилия, която чрез гласа на Лула казва, че за “една война никога няма само един отговорен”, и всички останали в Азия, Близкия Изток, Африка, които отказват да санкционират Русия. Да се направи всичко, за да бъде притисната Русия в ъгъла, не е спасение на международния ред, а неговото взривяване. Когато Русия бъде прогонена от всички международни инстанции и когато те се разпаднат, както Обществото на народите в началото на 30-те години на ХХ век, какво ще остане от световния ред?
Европейският съюз следва стъпките на САЩ в ескалацията на тяхната прокси война.
Но какво ще правят европейците и САЩ, стигайки до тотална война? С атомните снаряди и тактическите ядрени оръжия с ниска мощност, тази стъпка не е толкова далеч. А после?.................
https://glasove.com/na-fokus/anri-ge...kato-lunatitsi
Коментар