Ще има ли война Украйна - Русия / Конфликтът Хамас-Израел

[Tepxi]

Корените на лозунга „Слава на Украйна! Слава на героите!" са съвсем очевидни: това е естествена патос от известния немски националсоциалистически поздрав Heil Hitler ! Siegheil! („Слава на Хитлер! Слава на победата!“).

[ATTACH=CONFIG]n3917447[/ATTACH]

Поздрава "Слава Украине" е с произход поне до 1917 година. Тогава, по мои груби изчисления, Хитлер е на фронта на Първата световна война.

[analog]

По мнению адмирала в отставке, такое беспрецедентное количество потерь из числа высокопоставленных офицеров— результат «поразительной некомпетентности» российской армии

А от Новичок не го ли е страх?

[better]

Ще им се въздаде. Споко.

Когаааа?

[Tepxi]

Tepxi, получават инвестиции от съседните европейски страни, а ние не. Просто правилата в западните междудържавни икономически отношения са такива - този който получи инвестиции отвън върви нагоре, който не получи - той дава инвестиции, няма значение под каква форма. То и затова се стигна до тази криза, която сега ще се поправи с война. Всъщност това е кризата от 2008ма година, тя и сега няма да се реши, поне не и с глупави войни.

Любопитна е корелацията между русофобията на всеки един източноевропейски народ и БВП-то му.

Остана една седмица.

Спешно да се даде някаква територия на Путин да се пъчи на парада, преди от мъка да е натиснал пиян копчето.

[supertrader]

Днес барбарона не е пускал нищо за добрите украинци, спасителите на Европа. Макрон иска да гони украинците от Франция.

[Rodnok]

Корените на лозунга „Слава на Украйна! Слава на героите!" са съвсем очевидни: това е естествена патос от известния немски националсоциалистически поздрав Heil Hitler ! Siegheil! („Слава на Хитлер! Слава на победата!“).

[supertrader]

Tepxi, получават инвестиции от съседните европейски страни, а ние не. Просто правилата в западните междудържавни икономически отношения са такива - този който получи инвестиции отвън върви нагоре, който не получи - той дава инвестиции, няма значение под каква форма. То и затова се стигна до тази криза, която сега ще се поправи с война. Всъщност това е кризата от 2008ма година, тя и сега няма да се реши, поне не и с глупави войни.

[Tepxi]

ха ха
Айде сега КАЖИ ЗА ПОСТИЖЕНИЯТА на твоите хора. Сигурен съм че повече ги познаваш.
Управляват ни от 1990г ДОСЕГА. 33 години "постижения". Айде напиши една страничка за просперитета на България при демоНкраДцията.
Русия ни е@ала майката трябва да сме били МНОООО зле, ще ти е изключително лесно да посочиш каквото и да сме направили - все ще е по убаво

Много е любопитно какво става с бившите соц държави, когато Русия не им се меша в икономическия, политическия и социалния живот.

Странно, но ЕС е мащеха за България, но майка за Полша, Чехия, Словакия, Словения, Румъния и т.н.

Защо ли?!? Дали на ЕС им е по-симпатичен чешкия флаг или по-благозвучен полския химн или има някаква друга причина останалите държави от Варшавския договор да цъфтят, пък ние - не?!?

[Pyramid]

за КОНТРАатаката ще са мнооооооооооооооооооооого полезни
груZ 200 ще има безчет
РАЗПАДА на *нигер със сняг* ЩЕ Е голям купон

Впечатлен съм, как врякаш. И? Да променяш нещо?

[Pyramid]

Знам как се пише, изпуснал съм една буква. Интересно, в предишните ми постове също съм изпускал, защо не си обърнал внимание? Нищо не каза за видеото? Тез укри що не вземат пилоти в плен?

Ще им се въздаде. Споко.

[v_tin]

https://www.youtube.com/watch?v=QxcB0PI4ZLg - Roses Have Thorns (Part 6) The Odessa Massacre

[satz]

[Gerasim_Burgaski]

ЗАЩО РУСИЯ ВСЕ НАХЛУВА НЯКЪДЕ?
Сигурно мнозина са забелязали, че през годините различни говорители на руските правителства коментират, че еди-коя си страна била укрепила своята държавност или пък съответно е загубила своята държавност. Това влияе и на историографията, писана по руски образец, включително и у нас. Обикновено се отнася до съседи на Русия и най-често е във връзка с плановете на Русия за тези страни. Откъде идва това отношение на Русия към чуждата държавност?
Хайде да се върнем назад във времето. На 17 септември 1939 тогавашният СССР нахлува в Полша, докато Полша се отбранява срещу нацистка Германия. Разбира се, в този момент полската отбрана рухва и страната е разделена между двете окупационни сили. Едно от няколкото обяснения на Русия за пред света е, че "полската държава се е разпаднала", тоест че в резултат от нацисткото нападение е възникнал властови вакуум, празна територия, на която населението е страдало и която е можела потенциално да стане източник на проблеми за самия СССР. Така че СССР не е нападнал някаква воюваща държава, а е присъединил ничия земя, в която е царял хаос. Разбира се, това изобщо не е вярно (и остава невярно дори под окупация), но то е определен начин на мислене.
В 1940 г., в пълно съгласие с нацистите, които също като СССР не признават вестфалските принципи на суверенитета и легитимизма, съветските власти окупират Литва, Латвия и Естония. Впрочем, техните правителства продължават да действат в изгнание (точно като полското), така че трите балтийски републики никога не са признати за съветска територия например от САЩ. Същият опит като в тях и Източна Полша съветските власти изпробват срещу Финландия, но се сблъскват с решителната съпротива на финландската армия и се принуждават да признаят, че Хелзинки ще запази своята независимост.
Играта на признаване или непризнаване на друга държава за държава по някакви уж обективни критерии е стар руски прийом. При разширяването на ЕС и НАТО на изток в Русия се говореше как тези страни, които минават в западните блокове, не са никакви държави, а просто територии със случайни властови центрове, просто периферия между големите играчи - от една страна самата Русия, а от друга "колективният запад", така че прав им път, те просто временно си сменят господарите. Има такива публикации, даже цели брошури по тази тема. Изобщо в Русия не стана дума за това, че независими нации със своя воля и свои правителства правят някакъв исторически избор.
Русия гледа като на държави само на неизменни световни сили - САЩ, Китай и още няколко по-големи или по-далечни нации. Разбира се - и на себе си, в което има известна ирония, защото руското държавно устройство е нестабилно, а границите и военното ѝ щастие - непостоянни. Всички останали управления в света Русия разглежда като зависими периферии на един или друг голям център, а не като равностойни партньори. Русия винаги си е служела с понятия като "суверенитет", "независимост", "държава" и "държавност" избирателно, оценъчно и условно. А най-вече - с оглед на моментните си планове. Отричането на чуждата държавност е нещо като последно предупреждение, че предстои руска инвазия. В 1968 г. Хрушчов директно заявява, че съюзничките на Съветския съюз имат само "ограничен суверенитет". В сегашната война първо украинската, а сега вече и молдовската държавност са декларативно омаловажавани и отричани от руска страна.
Първия подобен удар срещу вестфалския тип легитимизъм между държавите Русия допуска и провежда още през осемнайсети век чрез двете напълно незаконни поделби на Полско-литовската Жечпосполита - без никаква война или договор. За съжаление, тогава това става с одобрението и съучастието на две уж легитимистки сили, каквито би трябвало да са Прусия и Австрия. Оттогава досега руските власти във всяко свое превъплъщение действат винаги по този начин.
В 1886-87 Русия има опити за събаряне на българското правителство и дори заплашва с окупация на България. Това, впрочем, е нарушение на Берлинския договор, според който България е във формална зависимост от Османската, а не от Руската империя. Руската окупация не се случва, защото отговорът на българските власти е крайно недвусмислен: група руски агенти на влияние у нас веднага са хвърлени в затвора, а някои са и обесени. Поучително, защото Русия разбира и уважава само езика на силата.
В морално отношение руските правителства винаги са на равнището горе-долу на Асирийската империя. За тях легитимизмът не съществува. Съществува само сила. За щастие, Москва невинаги преценява силата си правилно и в резултат губи.

[Gerasim_Burgaski]

мощта на модерната руска армия трябваше да покаже на света, че президент Владимир Путин е възстановил величието на държавата си след срама и унижението от разпада на Съветския съюз. Вместо това слабият напредък и тежките загуби в Украйна показаха наяве дълбоки недостатъци в Русия. За заплашените от агресията на Путин отслабената руска армия е повод за облекчение. За съжаление това дава на ядрено въоръжена сила причина да се доказва.

Инвазията в Украйна засега е катастрофа за руските въоръжени сили. Около 15 000 руски войници са били убити за два месеца бойни действия по данни на британското правителство. Унищожени са най-малко 1600 бронирани машини заедно с десетки летателни средства и с флагмана на Черноморския флот. Нападението на столицата Киев беше хаотичен провал.

Лев Троцки пише, че "армията е копие на обществото и страда от всичките му заболявания, обикновено с по-висока температура". Боевете в източната и южната част на Украйна през следващите няколко седмици не само ще определят хода на войната, но също така ще определят колко руската армия може да спаси репутацията си - и репутацията на обществото, което олицетворява.

Бюджетът за отбрана на Русия, надхвърлящ 250 млрд. долара като покупателна способност, е около три пъти по-голям от този на Великобритания или Франция, но голяма част от него бива пропилявана или открадната. Путин и неговите висши командири запазиха плановете си за инвазия в тайна от старшите офицери, което отразява парализираща липса на доверие. Отряди, които са измъчвали, изнасилвали и убивали украинци, бяха наградени от Кремъл. Русия не успя да спечели контрол над небето или да комбинира въздушните сили с танкове, артилерия и пехота. Потънали в корупция, неспособни да мотивират войниците или да се поучат от грешките си, нейните изнервени генерали изоставиха напредналата военна доктрина и се върнаха към изравняването на градове със земята и към тероризирането на цивилни.
съкрушителен провал Силно мотивираните военни сили на Украйна са причина за тези руски провали. Въпреки че са по-малобройни и по-зле въоръжени, те устояха на нахлуващата армия, като прехвърлиха вземането на решения до нивото на малки, адаптивни местни отряди, получаващи актуални разузнавателни данни. Дори ако руската кампания, която сега е под командването само на един командир, постигне успехи в Донбас, тя ще направи това главно благодарение на огромния си мащаб. Претенцията за софистицирана модерна военна сила е точно толкова убедителна, колкото ръждясала танкова кула в украинско поле.

За Путин това представлява съкрушителен провал. Въпреки че руският президент контролира внушителна пропагандна машина, с която да заглушава критиците си, военното унижение на Русия заплашва репутацията му у дома, тъй като използването на военна сила заема централно място в стратегията му да направи Русия значима в света.

Русия може да е необятна на територия, но политически е средна по капацитет държава, която все още копнее да бъде суперсила. Населението й се нарежда между Бангладеш и Мексико, икономиката - между Бразилия и Южна Корея, а делът на Русия в световния износ - между Тайван и Швейцария. Въпреки че Русия се радва на известна симпатия в необвързани страни като Южна Африка и Индия, нейната мека сила отслабва - процес, ускорен от демонстрирането на некомпетентност и бруталност в Украйна.

За да запълни разминаването между руската сила и стремежи и за да се противопостави на това, което той вижда като все по-голяма намеса от страна Америка, Путин многократно се обръщаше към единствената сфера, където Русия все още може да претендира, че е от световна класа - военната сила. През последните 14 години той нахлу в Грузия и в Украйна (два пъти) и се би в Сирия. Неговите наемници са били разполагани в Либия, Централноафриканската република, Судан и сега Украйна. Путин е глобален хулиган, обсебен от неадекватностите на страната си. Сравнете това с Китай, който също има амбиции, но досега успява да постига резултати, използвайки нарастващата си икономическа и дипломатическа тежест. Унижението в Украйна отслабва последната претенция на Русия за статут на суперсила. Войната все още може да се проточи и докато продължава, Русия няма да може да провежда големи операции другаде. Оборудването, боеприпасите и военният персонал се изразходват бързо. Възстановяването на силите на Русия до пълен състав и обучението им, за да се избегнат грешките в Украйна, може да отнеме години. Ако санкциите останат, защото Путин все още е на власт, задачата ще изисква още повече време. Руските ракети са пълни догоре със западни компоненти. Бягството на талантливи, ориентирани навън, руснаци ще натежи на икономиката. През цялото време, колкото по-малко Русия може да проектира военна мощ, толкова по-малко ще може да влияе на останалия свят. Такова развитие би било добре дошло. И все пак не всички заключения от инвазията в Украйна са толкова утешителни. Тя показа, че в преследване на стратегията си Путин е готов да поеме рискове, които за много други, включително много руснаци, нямат никакъв смисъл. По-нататъшният упадък на руската мощ може да доведе до още по-безразсъдна агресия. Прибягване до жестокости

Украйна също така показва, че ако в бъдещи войни руските сили не могат да надделеят на бойното поле, те ще прибягват до жестокости. Една по-слаба руска армия може да се окаже още по-брутална. За тези по света, изправени пред руска агресия, това е ужасна перспектива.

В крайна сметка слабостта може да доведе Русия до последното поле на противопоставяне, където тя все още е безспорно суперсила - химическите, биологичните и ядрените оръжия. От началото на тази война Владимир Путин и неговото правителство многократно размахваха заплахата за оръжия за масово унищожение. Путин е рационален в това, че иска режимът му да оцелее, така че шансовете за тяхното използване вероятно остават малки. Но с изчерпването на конвенционалните възможности на руските въоръжени сили изкушението за ескалация на конфликта със сигурност ще расте. Посланието към по-широкия свят е, че военният опортюнизъм на Путин в Украйна трябва да бъде сметнат за провал от неговите собствени офицери и стратези, които след това може да смекчат следващата му упорита схема. Патова ситуация в Донбас просто би пренаредила дъската в очакване на следващата битка, която може да бъде дори по-заплашителна от днешната.
Дори ако Путин бъде победен, той пак ще остане опасен. Посланието към НАТО е, че трябва да актуализира своята възпираща защита чрез по-малки сили в страните членки. Това се основава на идеята, че руският опит да отхапе, да речем, балтийските държави може да успее в началото, но ще предизвика по-широка война, която НАТО в крайна сметка ще спечели. Тази защита включва по-голям риск от всякога от грешни изчисления и ескалация, ако конвенционалните сили на Русия са слаби. По-добре да има голяма сила, която Русия трудно би победила от самото начало. Най-добрият начин да се предпазим от Путин и прогнилата му армия е да го възпрем от това въобще да се бие.

[tony1975]