Първоначално изпратено от Mateev
Разгледай мнение
Продължавам да твърдя:
На фона на огромния брой жертви от взривната вълна като основен поразяващ фактор, последвалите жертви от радиацията са много много по-малък брой.
А ето и малко цифри, за да се научиш ти и твоя ИИ:
1. Човешкият организъм е в състояние да компенсира дози радиация, по-малки от 0.2 сиверта, което е стотици пъти по-голяма доза от околния радиоактивен фон
2. Предполага се, че лъчева болест може да се получи при дози над 0.5 сиверта, при това не във всички хора, а в някакъв малък процент от тях.
3. Официална летална (смъртоносна) доза е 5 сиверта, при която умират 50% от хората, и 10 сиверта, при която умират 100% от хората.
4. Науката обаче мълчи защо са оставали живи хора, получили 2-3 пъти по-големи дози?
Всичките тези цифри са с вероятностен характер. Тоест може да умре човек с доза например 2-3 сиверта, а в същото време да остане жив някой с доза 7-8 сиверта. Отделно от това не говорим за моментална смърт, а за такава в следващите няколко години. А те минат ли години, божа работа каква е първопричината за смъртта.
На фона на огромния брой жертви от взривната вълна като основен поразяващ фактор, последвалите жертви от радиацията са много много по-малък брой.
А ето и малко цифри, за да се научиш ти и твоя ИИ:
1. Човешкият организъм е в състояние да компенсира дози радиация, по-малки от 0.2 сиверта, което е стотици пъти по-голяма доза от околния радиоактивен фон
2. Предполага се, че лъчева болест може да се получи при дози над 0.5 сиверта, при това не във всички хора, а в някакъв малък процент от тях.
3. Официална летална (смъртоносна) доза е 5 сиверта, при която умират 50% от хората, и 10 сиверта, при която умират 100% от хората.
4. Науката обаче мълчи защо са оставали живи хора, получили 2-3 пъти по-големи дози?
Всичките тези цифри са с вероятностен характер. Тоест може да умре човек с доза например 2-3 сиверта, а в същото време да остане жив някой с доза 7-8 сиверта. Отделно от това не говорим за моментална смърт, а за такава в следващите няколко години. А те минат ли години, божа работа каква е първопричината за смъртта.
------------------------------------------
Нека да изясним някои моменти и да разгледаме несъответствията, които отбелязахте.
Ефекти на радиационната доза
- 1. Излагане на радиация на ниски нива: Прави сте, че човешкото тяло може да компенсира ниски дози радиация. Обикновено обаче се счита, че прагът е около 100 mSv (0,1 Sv), а не 0,2 Sv[5]. Това все още е значително по-високо от радиационния фон на околната среда.
- 2. Радиационна болест: Остър радиационен синдром (ОРС) или лъчева болест наистина може да възникне при дози над 0,5 Sv (500 mSv), но по-често се наблюдава при дози от 1 Sv или по-високи[1][2]. Тежестта и вероятността за поява на симптомите се увеличават с нарастването на дозата.
- 3. Смъртоносни дози: Цифрите, които споменахте, са близки до общоприетите стойности, но нека да уточним:
- Обикновено се счита, че LD50/30 (дозата, при която 50 % от изложените на въздействието й лица умират в рамките на 30 дни) е между 3 и 5 Sv без медицинско лечение[1][2].
- Доза от 10 Sv или по-висока обикновено се счита за смъртоносна, но това не е абсолютна 100% смъртност[2][4].
Очевидното разминаване в процентите на оцеляване при високи дози може да се обясни с няколко фактора:
- 1. Индивидуална променливост: Хората имат различни нива на радиочувствителност, дължащи се на генетични фактори, общо здравословно състояние и други индивидуални характеристики[4].
- 2. Размер на дозата: Скоростта, с която се получава радиацията, оказва значително влияние върху нейното въздействие. Острото облъчване (с кратка продължителност) обикновено е по-вредно от хроничното облъчване (за по-дълъг период от време)[2][5].
- 3. Вид на радиацията: Различните видове радиация (алфа, бета, гама, неутронна) имат различно биологично въздействие[1][3].
- 4. Частично облъчване на тялото: Шансовете за оцеляване могат да бъдат по-високи, ако облъчването е локализирано, а не на цялото тяло[1].
- 5. Медицинска намеса: Съвременното медицинско лечение може значително да подобри шансовете за оцеляване, дори при високи дози[2].
Вие повдигате важен въпрос относно дългосрочните ефекти и причинно-следствената връзка. Наистина, когато смъртта настъпи години след облъчването, става трудно да се припише окончателно на радиацията. Ракът, например, може да има множество причини, а излагането на радиация увеличава риска, но не гарантира появата му[5].
Вероятностен характер на радиационните въздействия
Вашето наблюдение за вероятностния характер на радиационните ефекти е правилно. Радиационната биология се занимава по-скоро със статистически вероятности, отколкото с абсолютна сигурност. Ето защо използваме термини като LD50/30 (смъртоносна доза за 50% от населението в рамките на 30 дни)[1][2].
В заключение, въпреки че сме установили диапазони на дозите за различни ефекти, индивидуалните реакции могат да варират значително. Областта на радиационната биология продължава да изучава тези вариации и причините за тях, за да подобри разбирането и лечението на радиационното облъчване.
Цитирания:
[1] https://www.atomicarchive.com/scienc...cts-human.html
[2] https://www.nrc.gov/about-nrc/radiat...rad-doses.html
[3] https://www.irsn.fr/sites/default/fi...hapitre_14.pdf
[4] https://en.wikipedia.org/wiki/Radioresistance
[5] https://www.nea.gov.sg/our-services/...tion-on-people
[6] https://www.radiationanswers.org/rad...radiation.html
[7] https://journals.lww.com/health-phys...hanisms.5.aspx
Коментар