Доктрината "Шок и ужас": Запазената марка на САЩ да унищожават жизненоважна инфраструктура на неудобни държави
Доктрината гласи, че вместо усилия за физическото унищожаване на противника, първа работа е той да бъде лишен от възможност да се съпротивлява, чрез парализиране работата на енергийните обекти и логистичната инфраструктура, средствата за комуникация, обектите за производство на продоволствия и водоснабдяване, въздействие на ниво пропаганда. В крайна сметка, пишат авторите на доктрината, потенциалният противник трябва да изпитва шок и паника на национално ниво с такава сила, която ще е сходна с това, което е изпитала японската нация при бомбардировките над Хирошима и Нагасаки.
Доктрината намери приложение по време на операцията на НАТО в Югославия, по време на нахлуванията в Ирак и Либия и, съдейки по всичко, залегна в основата на външнополитическата и икономическата стратегия на Вашингтон.
Преди дни заместник-председателят на Съвета по безопасност на РФ Дмитрий Медведев в контекста на взривовете в Балтийско море напомни за това, че преди почти 39 години, на 11 октомври 1983 г., САЩ атакуваха енергийната инфраструктура на Никарагуа.
В 1979 г. в Никарагуа беше свален проамериканският диктатор Анастасио Сомоса, на власт дойде Фронтът за национално освобождение „Сандино“, ползващ се с подкрепата на Куба и СССР. За САЩ това беше въпрос на принципи, тъй като изпитваха явно нежелание да изгубят монопола на политическото си влияние в региона, затова се обяви против сандинистите. Главната цел на действащите под прикритие агенти на ЦРУ и на „контрите“ беше да дестабилизират ситуацията в Никарагуа и да нарушат каналите за доставка на нефт. На 11 октомври агентите взривиха 5 нефтохранилища в порт Коринт – по-голямата част от нефтените запаси на Никарагуа. Три дни по-късно в порт Пуерто Сандино бе разрушен подводният тръбопровод.
По-нататък с финансова, материална и военна помощ от страна на правителството и спецслужбите на САЩ противниците на избраната от народа власт устройваха диверсии и извършваха набези над кораби, пристигащи в портовете на страната. Сред попадналите под бандитските набези между другото беше и съветският петролен танкер „Луганск“.
Както напомниха през тази седмица много средства за масова информация, приблизително по същото време, през 1982 г., агенти на ЦРУ организираха взрив на съветския газопровод, построен за доставки на газ от Сибир за Западна Европа. САЩ по това време бяха обезпокоени от укрепването на енергийното сътрудничество между СССР и Европа и всячески се опитваха да попречат на това. Строителството на газопровода беше финансирано включително от Великобритания и Германия. И в случая, ако той не беше взривен, СССР би получавал ежегодно 8 милиарда долара от Европа.
За осъществяване на диверсията агентите бяха поставили в СССР компютърни чипове с отложено действие. След оставянето им те работят изправно в продължение на няколко месеца – точно до деня, в който системите на тръбопроводите излизат от строя. В резултат, през юни същата година в Сибир се случи една от най-мощните техногенни неядрени катастрофи в историята на човечеството. Размина се без човешки жертви, но произшествието нанесе чувствителен удар по съветската икономика.
Доктрината гласи, че вместо усилия за физическото унищожаване на противника, първа работа е той да бъде лишен от възможност да се съпротивлява, чрез парализиране работата на енергийните обекти и логистичната инфраструктура, средствата за комуникация, обектите за производство на продоволствия и водоснабдяване, въздействие на ниво пропаганда. В крайна сметка, пишат авторите на доктрината, потенциалният противник трябва да изпитва шок и паника на национално ниво с такава сила, която ще е сходна с това, което е изпитала японската нация при бомбардировките над Хирошима и Нагасаки.
Доктрината намери приложение по време на операцията на НАТО в Югославия, по време на нахлуванията в Ирак и Либия и, съдейки по всичко, залегна в основата на външнополитическата и икономическата стратегия на Вашингтон.
Преди дни заместник-председателят на Съвета по безопасност на РФ Дмитрий Медведев в контекста на взривовете в Балтийско море напомни за това, че преди почти 39 години, на 11 октомври 1983 г., САЩ атакуваха енергийната инфраструктура на Никарагуа.
В 1979 г. в Никарагуа беше свален проамериканският диктатор Анастасио Сомоса, на власт дойде Фронтът за национално освобождение „Сандино“, ползващ се с подкрепата на Куба и СССР. За САЩ това беше въпрос на принципи, тъй като изпитваха явно нежелание да изгубят монопола на политическото си влияние в региона, затова се обяви против сандинистите. Главната цел на действащите под прикритие агенти на ЦРУ и на „контрите“ беше да дестабилизират ситуацията в Никарагуа и да нарушат каналите за доставка на нефт. На 11 октомври агентите взривиха 5 нефтохранилища в порт Коринт – по-голямата част от нефтените запаси на Никарагуа. Три дни по-късно в порт Пуерто Сандино бе разрушен подводният тръбопровод.
По-нататък с финансова, материална и военна помощ от страна на правителството и спецслужбите на САЩ противниците на избраната от народа власт устройваха диверсии и извършваха набези над кораби, пристигащи в портовете на страната. Сред попадналите под бандитските набези между другото беше и съветският петролен танкер „Луганск“.
Както напомниха през тази седмица много средства за масова информация, приблизително по същото време, през 1982 г., агенти на ЦРУ организираха взрив на съветския газопровод, построен за доставки на газ от Сибир за Западна Европа. САЩ по това време бяха обезпокоени от укрепването на енергийното сътрудничество между СССР и Европа и всячески се опитваха да попречат на това. Строителството на газопровода беше финансирано включително от Великобритания и Германия. И в случая, ако той не беше взривен, СССР би получавал ежегодно 8 милиарда долара от Европа.
За осъществяване на диверсията агентите бяха поставили в СССР компютърни чипове с отложено действие. След оставянето им те работят изправно в продължение на няколко месеца – точно до деня, в който системите на тръбопроводите излизат от строя. В резултат, през юни същата година в Сибир се случи една от най-мощните техногенни неядрени катастрофи в историята на човечеството. Размина се без човешки жертви, но произшествието нанесе чувствителен удар по съветската икономика.
Коментар