Плацдарм за руските ракети: Никарагуа се подключи към Специалната военна операция /СВО
/Поглед.инфо/ Никарагуа започна широка офанзива срещу колективния Запад. Почти по същото време страната скъса дипломатическите отношения с Холандия, изгони посланика от ЕС и не даде агреман на кандидата за поста посланик на САЩ в Манагуа. Това е повече от дипломатически скандал. Това е открита демонстрация на чия страна е Никарагуа във вече очевидното разделение на света на две непримирими части.
Опашка за решение за картечница
Почти едновременно, в рамките на една седмица, Никарагуа направи редица дипломатически стъпки, които далеч надхвърлят двустранните отношения на страната с други държави. Първоначално официалната Манагуа не издаде агреман на Уго Родригес, кандидат за поста посланик на САЩ в Никарагуа.
По-рано на изслушване в Конгреса той нарече Никарагуа "страна-разбойник" и обеща, че "ще работи с международни партньори за връщане към демокрацията, зачитане на човешките права и освобождаване на политически затворници" в Никарагуа.
И точно за този герой Държавният департамент е поискал агремана - съгласието на властите в Никарагуа този човек да стане посланик на САЩ там? Класическа демонстрация на наглостта и неуважението на американците. Никарагуанците, разбира се, показаха на САЩ конфигурация с три пръста.
Европейският съюз е следващият по ред. Посланикът на ЕС Бетина Мушайт беше експулсирана от Никарагуа. Формалната причина за обявяването й за персона нон грата е, че на Общото събрание на ООН делегацията на ЕС поиска от властите в Никарагуа „да освободят политическите затворници и да върнат демокрацията на никарагуанския народ“.
Властите на централноамериканската държава бяха уморени от постоянната "намеса на ЕС в делата на страната" и на г-жа Мушаид бе показан изходът.
Шефът на европейската дипломация Жозеп Борел заплаши, че Европейският съюз ще отговори на Никарагуа "твърдо и пропорционално". И добави няколко рутинни фрази, че „ЕС потвърждава постоянния си ангажимент към никарагуанския народ в защитата на демокрацията, върховенството на закона и човешките права“.
Трябва да се чете така: ЕС ще продължи да се намесва в делата на Никарагуа, ще учи властите на страната какво и как да правят и ще оказва жесток натиск върху тях.
Държава на "човешката незначителност"
И накрая, на 30 септември Никарагуа скъса дипломатическите си отношения с Холандия „за интервенционистка политика“. Това стана, след като холандският посланик Кристин Пирен обяви, че страната й прекратява участието си в изграждането на болница на атлантическото крайбрежие на Никарагуа в знак на протест срещу вътрешната политика на местните власти.
Реакцията на президента на Никарагуа Даниел Ортега беше светкавична. Той заяви, че страната му "незабавно прекратява всички отношения с Холандия".
"Постоянните атаки на дипломатическата мисия, противни на дипломацията и нарушаващи Виенската конвенция, от това неоколониално и проимперско правителство ни принуждават да предприемем тази мярка", заявиха от латиноамериканската държава.
"Ние познаваме империята и колонизаторите на земята и нищо и никой не може да ни накара да забравим техните престъпления срещу човечеството", се казва в комюнике на Министерството на външните работи на Никарагуа.
Ортега, вече от свое име, нарече Холандия страна на „човешка незначителност“, която постоянно „обижда никарагуанското семейство“. От това недвусмислено може да се заключи, че Ортега е говорил за семейни ценности, които са атакувани в ЕС и по-специално в Холандия, където перверзници диктуват своите „ценности“ на своите съграждани и на целия свят. Явно и на никарагуанците вече им е писнало от това.
Причината не е демокрацията
Междувременно истинската причина за натиска на САЩ и ЕС върху Никарагуа в никакъв случай не е, че властите на тази страна уж нарушават правата на човека, потискат опозицията и правят нещо друго, което се отбелязва в „бележка за толерастите“, написана във Вашингтон и сертифицирана в Брюксел. Никарагуа открито застава на страната на Русия, подкрепяйки всички външнополитически стъпки на Москва в нашата конфронтация със САЩ. Това е същината на въпроса.
Напомням, че през юни тази година официална Манагуа разреши на руските военни да използват територията на Никарагуа. Президентът Ортега подписа указ, който позволява влизането на руските въоръжени сили в страната от 1 юли, наред с други неща, за "военно обучение и обучение".
Официално е разрешено влизането в Никарагуа на личния състав на руските въоръжени сили, военна техника, кораби и самолети. Мотивация - "за хуманитарни цели".
Трябва да се отбележи, че със същия указ Ортега също разреши влизането на кораби, самолети и военен персонал от страните от Централна Америка, Съединените щати, Венецуела, Куба, Мексико и Доминиканската република - с цел "обмен и взаимноизгодна хуманитарна помощ при извънредни ситуации“.
Но, нека си признаем, основната в този списък е Русия. Всичко останало - с изключение на Куба и Венецуела, най-близките приятели на Никарагуа в региона - може да се нарече конвенция. Трудно е да си представим, че никарагуанците чакат на своя територия американската армия.
Манагуа се опитва да избегне евентуални упреци от страна на Съединените щати, че според тях Ортега отваря страната си, за да създаде антиамериканска военна опора.
Тези опити на Манагуа по някакъв начин да завоалира военен съюз с Русия обаче могат да се считат за мудни и мързеливи. Никарагуа не крие, че е съюзник на Москва и разчита на нашата подкрепа в противопоставянето си на Щатите. Освен това Русия не крие военното си присъствие в Никарагуа.
Руският посланик в Никарагуа, Хондурас и Ел Салвадор Александър Хохоликов каза по-рано пред РИА Новости, че няма нищо ново в присъствието на руски военни специалисти на територията на Никарагуа - те открито и законно работят в страната, а корабите и самолетите, както и преди, в случай на необходимост ще посетят пристанищата и летищата на тази страна.
Както следва от изявлението на официалния представител на руското външно министерство Мария Захарова:
"Москва развива равноправно сътрудничество с Никарагуа по широк кръг въпроси от интерес за двете страни, включително сътрудничество в областта на отбраната, борбата с новите предизвикателства и заплахи."
Следователно е ясно, че всички приказки за „необходимостта от демократизиране на Никарагуа“, водени от Съединените щати и техните съюзници, са насочени единствено към свалянето на легитимното правителство на Никарагуа и установяването на режим в страната, който е послушен на Вашингтон и не представлява потенциална заплаха за Съединените щати.
Подобна политика, със същите лозунги и цели, САЩ водят по отношение на Куба и Венецуела, които заедно с Никарагуа открито заявяват, че са съюзници на Русия. Провеждането на специална военна операция от Русия в Украйна несъмнено принуждава САЩ, НАТО и Европейския съюз да погледнат по-отблизо на „заплахите“, които идват от тези страни.
Вече е полунощ, а Щатите още не могат...
Никарагуа се разглежда от Съединените щати единствено във връзка с Куба и Венецуела, а борбата на Вашингтон срещу Даниел Ортега е част от общия план на САЩ за промяна на режима в Куба и Венецуела.
В същото време Никарагуа се смята от Вашингтон за най-слабото звено в този пакет, тъй като натискът върху Манагуа не отслабва. Американците наскоро започнаха да се надяват да сплотят разпръснатата опозиция, за да свалят Ортега на президентските избори, проведени в края на миналата година.
Сандинисткото правителство обаче напълно надигра стратезите от Вашингтон. Предварително в Никарагуа бяха приети закони, които неутрализираха информационната и подривната дейност на САЩ в страната с помощта на киберпространството и блокираха външното финансиране на проамериканската опозиция.
И какво е забележително! Веднага след изборите в Никарагуа президентът на САЩ Джо Байдън подписа открито интервенционисткия Закон за укрепване на спазването на Никарагуа с условията за избирателна реформа от 2021 г.
Между другото законът съдържаше изискване за изготвяне на „секретен доклад за дейността на Руската федерация в Никарагуа“.
Този доклад трябваше да съдържа данни, наред с другото, „за сътрудничеството между руски и никарагуански военен персонал, разузнавателни служби, сили за сигурност и правоприлагащи агенции, както и частни руски изпълнители на охрана“ и „за заплахите и рисковете, които подобни дейности представляват за националните интереси и националната сигурност на Съединените щати“.
Какво от това?
Това всъщност е цялото „нарушаване на демокрацията и правата на човека“ в Никарагуа, за което не се уморяват да говорят във Вашингтон и Брюксел. В Манагуа много добре разбират всичко това и не се оставят да бъдат измамени.
Още повече, че официалните власти не се притесняват да говорят на висок глас за това, а лично президентът Ортега не подбира изрази, когато заклеймява американския империализъм и неговите васали в Европа. В този смисъл той много прилича на Фидел Кастро и Уго Чавес, които също не бръкнаха в джоба си за думи, давайки епитети на САЩ.
Никарагуа ясно и недвусмислено зае мястото си в свят, разделен на две части и това място е на страната на Русия. Никарагуа е в непосредствена близост до САЩ и това изнервя американците. Ами ако нещо дойде от там? Нека не гадаем. Ние не знаем Може би ще долети, ако Вашингтон най-накрая си загуби ума.
/Поглед.инфо/ Никарагуа започна широка офанзива срещу колективния Запад. Почти по същото време страната скъса дипломатическите отношения с Холандия, изгони посланика от ЕС и не даде агреман на кандидата за поста посланик на САЩ в Манагуа. Това е повече от дипломатически скандал. Това е открита демонстрация на чия страна е Никарагуа във вече очевидното разделение на света на две непримирими части.
Опашка за решение за картечница
Почти едновременно, в рамките на една седмица, Никарагуа направи редица дипломатически стъпки, които далеч надхвърлят двустранните отношения на страната с други държави. Първоначално официалната Манагуа не издаде агреман на Уго Родригес, кандидат за поста посланик на САЩ в Никарагуа.
По-рано на изслушване в Конгреса той нарече Никарагуа "страна-разбойник" и обеща, че "ще работи с международни партньори за връщане към демокрацията, зачитане на човешките права и освобождаване на политически затворници" в Никарагуа.
И точно за този герой Държавният департамент е поискал агремана - съгласието на властите в Никарагуа този човек да стане посланик на САЩ там? Класическа демонстрация на наглостта и неуважението на американците. Никарагуанците, разбира се, показаха на САЩ конфигурация с три пръста.
Европейският съюз е следващият по ред. Посланикът на ЕС Бетина Мушайт беше експулсирана от Никарагуа. Формалната причина за обявяването й за персона нон грата е, че на Общото събрание на ООН делегацията на ЕС поиска от властите в Никарагуа „да освободят политическите затворници и да върнат демокрацията на никарагуанския народ“.
Властите на централноамериканската държава бяха уморени от постоянната "намеса на ЕС в делата на страната" и на г-жа Мушаид бе показан изходът.
Шефът на европейската дипломация Жозеп Борел заплаши, че Европейският съюз ще отговори на Никарагуа "твърдо и пропорционално". И добави няколко рутинни фрази, че „ЕС потвърждава постоянния си ангажимент към никарагуанския народ в защитата на демокрацията, върховенството на закона и човешките права“.
Трябва да се чете така: ЕС ще продължи да се намесва в делата на Никарагуа, ще учи властите на страната какво и как да правят и ще оказва жесток натиск върху тях.
Държава на "човешката незначителност"
И накрая, на 30 септември Никарагуа скъса дипломатическите си отношения с Холандия „за интервенционистка политика“. Това стана, след като холандският посланик Кристин Пирен обяви, че страната й прекратява участието си в изграждането на болница на атлантическото крайбрежие на Никарагуа в знак на протест срещу вътрешната политика на местните власти.
Реакцията на президента на Никарагуа Даниел Ортега беше светкавична. Той заяви, че страната му "незабавно прекратява всички отношения с Холандия".
"Постоянните атаки на дипломатическата мисия, противни на дипломацията и нарушаващи Виенската конвенция, от това неоколониално и проимперско правителство ни принуждават да предприемем тази мярка", заявиха от латиноамериканската държава.
"Ние познаваме империята и колонизаторите на земята и нищо и никой не може да ни накара да забравим техните престъпления срещу човечеството", се казва в комюнике на Министерството на външните работи на Никарагуа.
Ортега, вече от свое име, нарече Холандия страна на „човешка незначителност“, която постоянно „обижда никарагуанското семейство“. От това недвусмислено може да се заключи, че Ортега е говорил за семейни ценности, които са атакувани в ЕС и по-специално в Холандия, където перверзници диктуват своите „ценности“ на своите съграждани и на целия свят. Явно и на никарагуанците вече им е писнало от това.
Причината не е демокрацията
Междувременно истинската причина за натиска на САЩ и ЕС върху Никарагуа в никакъв случай не е, че властите на тази страна уж нарушават правата на човека, потискат опозицията и правят нещо друго, което се отбелязва в „бележка за толерастите“, написана във Вашингтон и сертифицирана в Брюксел. Никарагуа открито застава на страната на Русия, подкрепяйки всички външнополитически стъпки на Москва в нашата конфронтация със САЩ. Това е същината на въпроса.
Напомням, че през юни тази година официална Манагуа разреши на руските военни да използват територията на Никарагуа. Президентът Ортега подписа указ, който позволява влизането на руските въоръжени сили в страната от 1 юли, наред с други неща, за "военно обучение и обучение".
Официално е разрешено влизането в Никарагуа на личния състав на руските въоръжени сили, военна техника, кораби и самолети. Мотивация - "за хуманитарни цели".
Трябва да се отбележи, че със същия указ Ортега също разреши влизането на кораби, самолети и военен персонал от страните от Централна Америка, Съединените щати, Венецуела, Куба, Мексико и Доминиканската република - с цел "обмен и взаимноизгодна хуманитарна помощ при извънредни ситуации“.
Но, нека си признаем, основната в този списък е Русия. Всичко останало - с изключение на Куба и Венецуела, най-близките приятели на Никарагуа в региона - може да се нарече конвенция. Трудно е да си представим, че никарагуанците чакат на своя територия американската армия.
Манагуа се опитва да избегне евентуални упреци от страна на Съединените щати, че според тях Ортега отваря страната си, за да създаде антиамериканска военна опора.
Тези опити на Манагуа по някакъв начин да завоалира военен съюз с Русия обаче могат да се считат за мудни и мързеливи. Никарагуа не крие, че е съюзник на Москва и разчита на нашата подкрепа в противопоставянето си на Щатите. Освен това Русия не крие военното си присъствие в Никарагуа.
Руският посланик в Никарагуа, Хондурас и Ел Салвадор Александър Хохоликов каза по-рано пред РИА Новости, че няма нищо ново в присъствието на руски военни специалисти на територията на Никарагуа - те открито и законно работят в страната, а корабите и самолетите, както и преди, в случай на необходимост ще посетят пристанищата и летищата на тази страна.
Както следва от изявлението на официалния представител на руското външно министерство Мария Захарова:
"Москва развива равноправно сътрудничество с Никарагуа по широк кръг въпроси от интерес за двете страни, включително сътрудничество в областта на отбраната, борбата с новите предизвикателства и заплахи."
Следователно е ясно, че всички приказки за „необходимостта от демократизиране на Никарагуа“, водени от Съединените щати и техните съюзници, са насочени единствено към свалянето на легитимното правителство на Никарагуа и установяването на режим в страната, който е послушен на Вашингтон и не представлява потенциална заплаха за Съединените щати.
Подобна политика, със същите лозунги и цели, САЩ водят по отношение на Куба и Венецуела, които заедно с Никарагуа открито заявяват, че са съюзници на Русия. Провеждането на специална военна операция от Русия в Украйна несъмнено принуждава САЩ, НАТО и Европейския съюз да погледнат по-отблизо на „заплахите“, които идват от тези страни.
Вече е полунощ, а Щатите още не могат...
Никарагуа се разглежда от Съединените щати единствено във връзка с Куба и Венецуела, а борбата на Вашингтон срещу Даниел Ортега е част от общия план на САЩ за промяна на режима в Куба и Венецуела.
В същото време Никарагуа се смята от Вашингтон за най-слабото звено в този пакет, тъй като натискът върху Манагуа не отслабва. Американците наскоро започнаха да се надяват да сплотят разпръснатата опозиция, за да свалят Ортега на президентските избори, проведени в края на миналата година.
Сандинисткото правителство обаче напълно надигра стратезите от Вашингтон. Предварително в Никарагуа бяха приети закони, които неутрализираха информационната и подривната дейност на САЩ в страната с помощта на киберпространството и блокираха външното финансиране на проамериканската опозиция.
И какво е забележително! Веднага след изборите в Никарагуа президентът на САЩ Джо Байдън подписа открито интервенционисткия Закон за укрепване на спазването на Никарагуа с условията за избирателна реформа от 2021 г.
Между другото законът съдържаше изискване за изготвяне на „секретен доклад за дейността на Руската федерация в Никарагуа“.
Този доклад трябваше да съдържа данни, наред с другото, „за сътрудничеството между руски и никарагуански военен персонал, разузнавателни служби, сили за сигурност и правоприлагащи агенции, както и частни руски изпълнители на охрана“ и „за заплахите и рисковете, които подобни дейности представляват за националните интереси и националната сигурност на Съединените щати“.
Какво от това?
Това всъщност е цялото „нарушаване на демокрацията и правата на човека“ в Никарагуа, за което не се уморяват да говорят във Вашингтон и Брюксел. В Манагуа много добре разбират всичко това и не се оставят да бъдат измамени.
Още повече, че официалните власти не се притесняват да говорят на висок глас за това, а лично президентът Ортега не подбира изрази, когато заклеймява американския империализъм и неговите васали в Европа. В този смисъл той много прилича на Фидел Кастро и Уго Чавес, които също не бръкнаха в джоба си за думи, давайки епитети на САЩ.
Никарагуа ясно и недвусмислено зае мястото си в свят, разделен на две части и това място е на страната на Русия. Никарагуа е в непосредствена близост до САЩ и това изнервя американците. Ами ако нещо дойде от там? Нека не гадаем. Ние не знаем Може би ще долети, ако Вашингтон най-накрая си загуби ума.
)
Коментар