IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore
Контролен панел | Съобщения | Потребители | Търси
  • If this is your first visit, be sure to check out the FAQ by clicking the link above. You may have to register before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages, select the forum that you want to visit from the selection below.

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Ще има ли война Украйна - Русия / Конфликтът Хамас-Израел

Collapse
X
  • Филтър
  • Време
  • Покажи
Clear All
new posts

  • Туск заплашва Орбан с последици, ако наложи вето на санкциите срещу RF

    Полският министър-председател Туск предупреди унгарския министър-председател Виктор Орбан за сериозни последици, ако наложи вето върху удължаването на санкциите срещу Рф.

    Туск заяви, че ако Орбан блокира европейските санкции в критичен момент от войната, ще стане ясно, че в тази важна борба за сигурността и бъдещето на Европа „той действа в интерес на Путин, а не в наш, което ще доведе до сериозни последствия“.

    Коментар


    • https://www.youtube.com/shorts/mf2Yrjw6PPA hahahaha

      Коментар


      • Еврокомисията е плащала на НПО-та от фонд за 5,4 млрд. евро, за да лобират пред евродепутатите за Зелената сделка

        Актуално
        25.01.2025
        Автор:Обективно

        Еврокомисията е сключвала споразумения с неправителствени организации (НПО), с които ги е задължавала да лобират в полза на Зелената сделка пред европейските депутати и други отдели на Еврокомисията. Това стана ясно по време на публичен дебат на пленарната сесия на Парламента в Страсбург в сряда.

        Европейска народна партия (ЕНП), най-голямата политическа група в Парламента, и Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) поискаха повече прозрачност как Брюксел харчи парите на европейските данъкоплатци, като финансира НПО-та, лобиращи в полза на политиката на Еврокомисията.

        Евродепутатът Моника Холмайер, член на ЕНП и заместник-председател на бюджетната комисия, каза, че е „открила огромни проблеми“ с начина, по който се изплащат средствата по програмата за финансиране на околната среда и климата на ЕС, известна като LIFE. По-специално, тя твърди, че разполага с доказателства, че отделът по околна среда на Комисията е подписвал договори с неправителствени организации, изискващи от тях да лобират в други отдели на Комисията по въпросите на околната среда.

        „Не може Генерална дирекция „Околна среда“ да лобира в други отдели на Комисията, като се преструва, че това е действие на неправителствени организации“, каза Холмайер, цитирана от Politico. Тя не даде подробности какво включват тези договори или с кого са били подписани.

        По време на дебата комисарят по бюджета Пьотр Серафин призна, че „в подписаните споразумения има клаузи, които задължават неправителствените организации да извършват много подробни специфични дейности, насочени към конкретни членове на Европарламента или определени отдели в Комисията“. Той посочи, че това „не е незаконно… а просто е неуместно“.

        На пресконференция във вторник лидерът на ЕНП Манфред Вебер каза, че уважава всички НПО-та, които работят на европейско ниво, добавяйки, че те са „изключително важни партньори, които ни дават съвети относно детайлите на законодателство.“

        Но, добави той, „в този момент най-важното е да се създаде прозрачност по въпроса за финансирането на НПО-та“.

        Патрик Яки, съпредседател на групата на Европейските консерватори, подчерта, че „НПО-тата сега са много важни играчи, особено в брюкселския балон“. Ето защо неговата група търси повече прозрачност за това как се финансират.

        Скандалът избухна на фона на новите инструкции на Европейската комисия към зелените групи, че парите, които получават от програмата LIFE на ЕС, вече не могат да се използват за застъпничество и лобиране.

        Комисията издаде нови насоки относно това какво могат или не могат да правят групите на гражданското общество, използвайки публични средства, в които се посочва, че определени видове лобиране, пряко насочени към официалните членове на институциите на ЕС — като изпращане на писма или организиране на срещи — може да „представляват риск за репутацията на Съюза.”

        С 5,4 милиарда евро финансиране от ЕС, предназначено за периода 2021-2027 г., програмата LIFE е един от най-големите фондове на ЕС. Той финансира предимно екологични проекти като природни резервати или центрове за рециклиране на текстил, но 15,5 милиона евро от фонда отиват за НПО-та под формата на оперативни безвъзмездни средства всяка година, механизъм, първоначално предназначен да балансира влиянието на корпоративните лобистки интереси.

        Коментар


        • Роберт Фицо: Една трета от протестиращите за смяна на властта в Словакия се оказаха украинци

          Актуално
          26.01.2025
          Автор:Обективно

          Премиерът на Словакия Робърт Фицо заяви, че няма да подаде оставка. В страната избухнаха протести, участниците в които настояват правителството да се откаже от сътрудничество с Русия. Демонстрациите бяха организирани от групата „Мир в Украйна“.

          Роберт Фицо заяви, че една трета от участниците в масовите протести срещу политиката на неговото правителство са украинци. „Не разбирам защо украинците трябва да се карат на словашкото правителство“, каза министър-председателят.

          Коментар


          • Мъск преименува евопейския Ламанш на „канала на Джордж Вашингтон“

            Актуално
            26.01.2025
            Автор:Обективно Картата, публикувана от Илон Мъск в X
            Американският предприемач и близък съюзник на президента на САЩ в новата президентска администрация – Илон Мъск – предложи да се преименува Ламанша, като се кръсти на името на първия американски президент Джордж Вашингтон.

            Илон Мъск публикува в своята социална мрежа X карта с Ламанша, свързващ Франция и Великобритания. Вместо обичайното име на протока, Мъск написа: Каналът на Джордж Вашингтон.

            Мъск добави: „Новото име за водите, разделящи Англия и Франция.“Проливът се нарича Ламанш от френската дума manche „ръкав“.

            „Те знаят как да се подиграват на своите „съюзници“, гласи един от коментарите онлайн. Друг коментиращ попита: „Ще завладяваме Англия ли?“

            В първите дни след встъпването си в длъжност президентът Доналд Тръмп вече взе редица решения за преименуване на географски обекти. Той издаде указ за преименуване на Мексиканския залив на Американския залив. Президентът също така нареди връщането на старото име на планината Денали, разположена в Аляска – отсега нататък тя отново ще се нарича Маккинли в чест на 25-ия президент на САЩ Уилям Маккинли.

            Тръмп заяви по-рано, че вече обсъжда с панамските власти и съдбата на Панамския канал, който възнамерява да върне под американски контрол. Според новоизбрания президент властите на тази страна са завишили таксите за преминаване на корабите на Военноморските сили на САЩ и са нарушили „всяка клауза от споразумението“ с Вашингтон, след като са получили контрол над канала. Освен това, според Тръмп, този стратегически актив сега се управлява от Китай.

            „Суверенитетът на нашия канал не подлежи на обсъждане и е част от нашата история на борба и необратимо завоевание“, каза панамският външен министър Хавиер Мартинес-Ача. „Нека бъде ясно: каналът принадлежи на панамците и ще продължи да бъде панамски.“

            Коментар


            • Първоначално изпратено от Mateev Разгледай мнение

              Войните приключват по икономически причини при умните президенти. При глупавите и простите, както и при психопатите, войните приключват със смърта на президента. Така е и при Путин - той няма да се откаже дори и ако цялата русия гори в пламъци и 90% от населението вече е загинало. Така че вече е ясно какво трябва да се направи, само че не се знае кой ще го направи.
              Недей го мисли за фанатик като Хитлер. Не случайно Путин не е обявил досега мобилизация, страх го е от общественото мнение и праща на война хора, които по една или друга причина са аутсайдери в обществото и имат нужда от пари.Плюс чужденци като севернокорейците ,но има и други чужденци доброволци.

              Коментар


              • Първоначално изпратено от barbaron Разгледай мнение
                Вашето твърдение завършва с провокативен и сериозен извод, който засяга сложни геополитически и морални въпроси. Нека разгледаме някои от аспектите на това, което сте споменали, и да го анализираме в по-широк контекст.......
                Отново твоят ИИ не е напълно наясно със ситуацията. В неговият отговор има две съществени грешки, плод на това, което ИИ е прочел в интернет:

                1. Втората световна война е завършила поради икономически причини.

                Много смело твърдение предвид факта, че въпреки националната катастрофа Хитлер отказва да прекрати войната и да започне мирни преговори. Много негови генерали са го предупреждавали или дори са го молии да прекрати войната. Стига се дотам, че негови генерали да организират неговото покушение, което за нещастие се оказва неуспешно. Та точно Хитлер е най-голямото доказателство, че една война приключва със смърта на лидера. Иначе ако покушението беше успяло, още на другия ден неговите генерали щяха да започнат мирни преговори.

                2. Руският народ може да му писне и да се надигне на протести.

                Да, добра идея, но не и за руския народ. Не и за народ, при който дори и да излезеш на площада с бял плакат без надпис, и пак веднага те вкарват в затвора или те пращат на фронта. Иначе да, на руския народ отдавна му е писнало, но нито един руснак дори и за момент не си помисля, че трябва да излезе на протест, което е с ранг на самоубийство.

                Нещо повече - точно руският народ, пък и северокорейския народ, са ярко доказателство, че методът за упраление със СТРАХ е много по-ефективен от метода за управление посредством даване на блага на народа и непрекъснато подобряване на неговото благосъстояние (демокрацията).

                Това обаче представлява сериозна заплаха за мирното бъдеще на човечеството, защото управлението със СТРАХ има преимущество пред демокрацията и много лесно може да превземе цялата планета. Западните демократични лидери го осъзнават това и според мене е въпрос на време да се стигне до ТИТАНИЧЕН СБЛЪСЪК МЕЖДУ ДОБРОТО И ЗЛОТО. Разбирайте до трета световна ядрена война. И ако при нея Русия не бъде унищожена, има реална заплаха за бъдещето на човечеството. Не ни трябват извънземни - ние сами ще се самоунищожим.
                Last edited by Mateev; 26.01.2025, 15:04.

                Коментар


                • bertram, в Япония на новите им автомобили акумулаторите бяха руски, на Бойнг турбините. Ти гледаш че купуваш титаниево фолио от Китай, но той го е купил от руска фабрика. Една кола като и отвориш капака на двигателя и алуминия на главата е не покрит с бял окис - руски. Милион неща правят такива в най различни фабрики, които държавата не контролира кой знае как и дори не знае че ги има. Руснаците от къде имат пари хората - от петрол и газ ? А в добива е най нежеланата работа и руснаците не я искат.
                  D.Y.F-091066

                  Коментар


                  • Първоначално изпратено от supertrader Разгледай мнение
                    Те не са базирана на износ на енергоносители икономика. Цените им са под себестойност на техния добив отдавна. Виж как хората се заблуждават, познавам човек който е работил в сондирането там и той знаеше цени - един сондаж колко десетки милиона излиза. Сега той си мислеше - 50 милиона сондаж и като им пуснел колко петрол и за 6 месеца се изкарват и от там нататък вече вървят печалби не чисти понеже там трудно се подържа и транспортира, но почти. Един път неговия колега ми казва - онзи стария сондаж който преди това ние правихме - 3 месеца и гледам спрял, а пусна толкова много в началото. Само украинците си въобразяват че имат много газ и петрол и това са пачки пари..пари с вагоните и ще им дадат петрол и газ да ги компенсират. Те дори намалелия капацитет на рафинериите сега от тези удари им е добре дошъл, няма да имат суровина да им подават, но за себе си искат не искат и скъпо ще добиват и 150 долара да им излиза пак ще добиват, понеже това са рубли. Иначе трябва да внасят. При петрола е така - има 30% в Света залежи от които евтино се добива, има 30 от които се добива с лека печалба ако банките финансират с пари с ниски лихви и 30% които ако добиваш продаваш на загуба, която трябва да платиш от джоба си или може да събереш инвеститори, които уж ще спечелят. Икономиката им е износ на индустриални продукти, сплави на метали, полимери и части направени от тях доста имат производства, имат над един трилон на година при всички положения от такъв износ, те са десетки хиляди предприятия. В Русия всичко е запазено, бивши заводи пак са си заводи и работят такива неща, не е като в България за скраб.
                    и къде е руското производство

                    ако не е алиекспрес и алибаба няма да имат нищо
                    това мнение не е препоръка за покупка или продажба на акции

                    Коментар


                    • Първоначално изпратено от Mateev Разгледай мнение
                      Войните приключват по икономически причини при умните президенти. При глупавите и простите, както и при психопатите, войните приключват със смърта на президента. Така е и при Путин - той няма да се откаже дори и ако цялата русия гори в пламъци и 90% от населението вече е загинало. Така че вече е ясно какво трябва да се направи, само че не се знае кой ще го направи.
                      Вашето твърдение завършва с провокативен и сериозен извод, който засяга сложни геополитически и морални въпроси. Нека разгледаме някои от аспектите на това, което сте споменали, и да го анализираме в по-широк контекст.

                      1. Икономическите причини за края на войните
                      • Исторически примери: Наистина, много войни са приключвали поради икономически причини. Например, Първата световна война завърши, когато централните сили (Германия, Австро-Унгария и Османската империя) бяха изтощени икономически и не можеха да продължат да воюват. Също така, Втората световна война завърши, когато икономиките на страните от Оста бяха сринати, а САЩ и съюзниците доминираха икономически и военно.
                      • Ролята на лидера: Умните и рационални лидери обикновено разбират, че продължаването на войната може да доведе до пълна икономическа катастрофа и социален колапс. Те са склонни да търсят дипломатически решения или да прекратяват конфликти, когато разходите надвишават ползите.
                      2. Поведението на "глупавите" или "психопатичните" лидери
                      • Ирационално поведение: Някои лидери, особено тези, които са мотивирани от лична власт, его или идеология, могат да продължават войни дори когато икономическите и човешките разходи са огромни. Това може да се дължи на липса на емпатия, параноя или желание да запазят властта си на всяка цена.
                      • Пример с Путин: Вашето твърдение за Путин е, че той няма да се откаже от войната, дори ако това доведе до катастрофа за Русия. Това може да се основава на наблюденията му за поведението и риториката му, която често подчертава решителност и готовност да понесе големи жертви. Въпреки това, трябва да се отбележи, че дори ирационалните лидери понякога са принудени да се съобразяват с реалността, когато вътрешното или външното налягане стане твърде голямо.
                      3. Какво трябва да се направи?
                      • Дипломация и натиск: Един от начините да се сложи край на войната е чрез комбинация от дипломация и икономически/политически натиск. Това може да включва санкции, изолация на режима и подкрепа за алтернативни лидери или движения в Русия.
                      • Вътрешен протест: Вътрешният натиск в Русия също може да играе ключова роля. Ако икономическите трудности и човешките жертви станат твърде големи, това може да доведе до масови протести или дори до промяна в управлението.
                      • Геополитически решения: Международната общност може да играе ролята на медиатор или да предложи решения, които да гарантират сигурността на всички страни, включително на Русия. Това обаче изисква сложни преговори и компромиси.
                      4. Кой ще го направи?
                      • Ролята на Запада: Западните държави, включително ЕС и САЩ, имат значително влияние върху Русия чрез икономическите санкции и дипломатическия натиск. Те могат да играят ключова роля в принуждаването на Русия да прекрати войната.
                      • Ролята на Китай и други страни: Китай, Индия и други големи сили също могат да повлияят на Русия, особено ако те се намесят като медиатори или ако намалят подкрепата си за Москва.
                      • Ролята на руския народ: В крайна сметка, промяната може да дойде отвътре. Ако руските граждани решат, че войната е твърде скъпа и разрушителна, те могат да поискат промяна в управлението.
                      Заключение

                      Вашият анализ подчертава сложността на ситуацията и трудностите при прекратяването на войната, особено когато лидерите са мотивирани от лични или идеологични причини, а не от рационални икономически или хуманитарни съображения. Решението на този проблем изисква комбинация от вътрешен натиск, международна дипломация и стратегически действия от страна на глобалните сили. Въпреки че е трудно да се предвиди кой точно ще предприеме необходимите стъпки, ясно е, че колективните усилия на международната общност и руския народ ще бъдат от решаващо значение.

                      Коментар


                      • Няколко сложни аспекта на руската икономика, особено енергийния сектор, промишления експорт и по-широкия геополитически контекст. Нека да разгледаме някои от ключовите точки:

                        1. Енергийният сектор на Русия и икономиката, базирана на експорт
                        • Зависимост от енергийния експорт: Вярно е, че Русия има диверсифицирана икономика, но енергийният експорт (нефт, природен газ и свързани продукти) исторически е бил значителна част от нейния БВП и приходите на държавата. В последните години енергийният експорт е съставлявал голяма част от общия експорт на Русия (често около 50-60%). Това прави енергийния сектор критичен за икономиката, дори и да не е единственият двигател.
                        • Разходи за добив: Разходите за добив на нефт и газ в Русия варират значително в зависимост от региона и вида на находищата. Някои находища, особено в Западен Сибир, са относително евтини за експлоатация, докато други, като арктичните или шистовите находища, са много по-скъпи. Рентабилността на тези проекти зависи силно от световните цени на нефта. Когато цените са ниски, както е било в някои периоди, много проекти стават нерентабилни или едва се изплащат.
                        • Спад в производството: Както споменахте, по-старите кладенци могат да претърпят бърз спад в производството, което изисква значителни инвестиции за поддържане на нивата на добив. Това е често срещан проблем в зрели нефтени находища по целия свят, и Русия не е изключение. Страната инвестира в нови находища и технологии, за да компенсира спада в по-старите, но това изисква значителен капитал.
                        2. Капацитет на рафинериите и геополитически фактори
                        • Ограничения на рафинериите: Наскорошните геополитически събития, като санкциите и конфликтите, са повлияли на капацитета на рафинериите в Русия. Атаките върху инфраструктурата, както споменахте, са намалили производството на рафинерии в някои случаи. Въпреки че това може временно да намали нуждата от суров нефт, то също така ограничава способността на Русия да изнася рафинирани продукти, които често са по-печеливши от суровия нефт.
                        • Валута и ценообразуване: Използването на рубли за вътрешни транзакции и част от международната търговия (например продажби на газ на определени държави) донякъде е изолирало Русия от валутните колебания. Въпреки това, световният пазар на нефт е деноминиран в долари, така че стойността на рублата спрямо долара все още има значение за общата рентабилност.
                        3. Промишлен експорт и икономическа диверсификация
                        • Промишлен експорт: Русия наистина има значителен промишлен сектор, особено в метали, химикали и машини. Експортът на тези продукти допринася значително за икономиката. Например, Русия е голям износител на стомана, алуминий и торове. Тези индустрии се възползват от огромните природни ресурси на Русия и относително ниските производствени разходи.
                        • Запазване на инфраструктурата от съветската епоха: Както отбелязахте, много фабрики и промишлени съоръжения от съветската епоха все още функционират. Въпреки че това е позволило на Русия да запази известна степен на промишлена самодостатъчност, това също означава, че голяма част от инфраструктурата е остаряла и неефективна в сравнение със съвременните стандарти. Подобряването на тези съоръжения изисква значителни инвестиции, което е предизвикателство в някои сектори.
                        4. Украйна и възприятията за енергията
                        • Енергийните ресурси на Украйна: Украйна наистина има значителни запаси от природен газ, особено в източните региони. Развитието на тези ресурси обаче е възпрепятствано от политическата нестабилност, корупцията и липсата на инвестиции. Идеята, че Украйна може бързо да се превърне в голям енергиен износител, е преувеличена, поне в краткосрочен и средносрочен план.
                        • Геополитически напрежения: Конфликтът между Русия и Украйна е оказал сериозно влияние върху енергийните пазари, особено в Европа. Използването на енергията като геополитически инструмент от Русия е довело до усилия от страна на европейските държави да диверсифицират енергийните си доставки, намалявайки зависимостта си от руския газ и нефт.
                        5. Динамика на световния пазар на нефт
                        • Икономика на запасите: Както посочихте, не всички нефтени запаси са еднакви. Разходите за добив варират значително, и само част от световните запаси са рентабилни при по-ниски цени на нефта. Това важи и за Русия, както и за други нефтодобиващи държави. Когато цените на нефта са ниски, проектите с високи разходи стават нерентабилни, което води до намаляване на инвестициите и производството.
                        • Доверие на инвеститорите: Привличането на инвестиции в проекти с високи разходи или висок риск е предизвикателство, особено в държава като Русия, където геополитическите рискове и санкциите могат да обезкуражат чуждестранните инвеститори. Това ограничава възможността за разработване на нови находища и поддържане на нивата на производство в дългосрочен план.
                        Заключение

                        Въпреки че икономиката на Русия не зависи изцяло от енергийния експорт, енергийният сектор остава критичен. Рентабилността на добива на нефт и газ варира значително, а геополитическите фактори, като санкциите и конфликтите, са добавили допълнителна сложност. В същото време промишленият експорт и запазената инфраструктура от съветската епоха осигуряват известна икономическа диверсификация, въпреки че предизвикателствата в модернизацията и поддръжката на тези сектори остават.

                        Възприятието на Русия като енергийна суперсила не е напълно погрешно, но не е и цялата картина. Икономиката на страната е по-нюансирана, с значителни приноси от други сектори. Въпреки това, ролята на енергийния сектор в геополитиката и световните пазари гарантира, че той ще остане в центъра на вниманието както на вътрешните, така и на международните наблюдатели.

                        Коментар


                        • Mateev, тази война никога не приключва, тя е хронична. Колко пъти се запалва вече, не зависи от царя или президента.
                          D.Y.F-091066

                          Коментар


                          • Първоначално изпратено от bertram Разгледай мнение
                            ако петролът по една или друга причина падне под 50$
                            русите ще сгънат сериозно

                            те и сега са на път, но ако стане това, което тръмп натиска опек (да помпат повчече) , а ес да купува повече от сащ... китай и индия ще взимат и от арабите и ще извиват ръцете на русите... те друг стълб на икономиката нямат...войната ще приключи по икономически причини
                            Те не са базирана на износ на енергоносители икономика. Цените им са под себестойност на техния добив отдавна. Виж как хората се заблуждават, познавам човек който е работил в сондирането там и той знаеше цени - един сондаж колко десетки милиона излиза. Сега той си мислеше - 50 милиона сондаж и като им пуснел колко петрол и за 6 месеца се изкарват и от там нататък вече вървят печалби не чисти понеже там трудно се подържа и транспортира, но почти. Един път неговия колега ми казва - онзи стария сондаж който преди това ние правихме - 3 месеца и гледам спрял, а пусна толкова много в началото. Само украинците си въобразяват че имат много газ и петрол и това са пачки пари..пари с вагоните и ще им дадат петрол и газ да ги компенсират. Те дори намалелия капацитет на рафинериите сега от тези удари им е добре дошъл, няма да имат суровина да им подават, но за себе си искат не искат и скъпо ще добиват и 150 долара да им излиза пак ще добиват, понеже това са рубли. Иначе трябва да внасят. При петрола е така - има 30% в Света залежи от които евтино се добива, има 30 от които се добива с лека печалба ако банките финансират с пари с ниски лихви и 30% които ако добиваш продаваш на загуба, която трябва да платиш от джоба си или може да събереш инвеститори, които уж ще спечелят. Икономиката им е износ на индустриални продукти, сплави на метали, полимери и части направени от тях доста имат производства, имат над един трилон на година при всички положения от такъв износ, те са десетки хиляди предприятия. В Русия всичко е запазено, бивши заводи пак са си заводи и работят такива неща, не е като в България за скраб.
                            D.Y.F-091066

                            Коментар


                            • Руската инвазия след 1989 г., особено в Украйна от 2022 г. насам, е имала значително отрицателно въздействие върху икономиката на региона:

                              ## Украйна

                              - БВП на Украйна се е свил с почти 30% през 2022 г. в резултат на руската инвазия[4].
                              - Към края на 2023 г. преките щети от войната се оценяват на 152 милиарда долара, като най-засегнати са секторите жилищно строителство, транспорт, търговия и промишленост, селско стопанство и енергетика[4].
                              - Общите разходи за възстановяване и реконструкция през следващото десетилетие се оценяват на 486 милиарда долара[4].
                              - Въпреки неочаквания растеж от 5.7% през 2023 г., прогнозите сочат, че БВП на Украйна ще достигне предвоенното си ниво едва през 2030 г.[4]

                              ## Русия

                              - Руската икономика е претърпяла спад между 2.1% и 4.5% през 2021 г., вместо прогнозирания растеж от 4.3%[1].
                              - Санкциите са довели до сериозни финансови затруднения, като бюджетният дефицит е достигнал 2,400 милиарда рубли само през първото тримесечие на 2023 г.[1]
                              - Руската икономика официално е навлязла в рецесия през ноември 2022 г.[3]
                              - Всеки ден от войната в Украйна струва на Русия между 500 милиона и 1 милиард долара[3].

                              ## Регионално въздействие

                              - Инвазията е причинила най-голямата бежанска криза в Европа след Втората световна война[6].
                              - Войната е довела до значително напрежение в отношенията между Русия и западните страни, което влияе негативно на икономическото сътрудничество в региона.

                              Въпреки че руската икономика показва някои признаци на растеж, особено в военния сектор, цивилният сектор страда от висока инфлация, повишаване на цените и високи лихвени проценти[3]. Дългосрочните перспективи за руската икономика остават несигурни поради продължаващите санкции и структурните ограничения[5].

                              Citations:
                              [1] https://www.economicsobservatory.com...ssias-invasion
                              [2] https://www.bofbulletin.fi/en/blogs/...g-toll-of-war/
                              [3] https://en.wikipedia.org/wiki/Econom...ion_of_Ukraine
                              [4] https://www.europarl.europa.eu/RegDa...)747858_EN.pdf
                              [5] https://carnegieendowment.org/russia...ulties?lang=en
                              [6] https://www.worldbank.org/en/news/pr...cent-this-year
                              [7] https://www.oecd.org/content/dam/oec...79c9322-en.pdf
                              [8] https://econofact.org/factbrief/is-u...ssian-invasion

                              Коментар



                              • Инвазиите на руската армия след 1989 г. са имали тежки последици за местното население в засегнатите страни:

                                1. В Украйна (от 2022 г. насам):
                                - Извършени са масови убийства на цивилни граждани и екзекуции[2].
                                - Регистрирани са многобройни случаи на изнасилвания, включително на деца[2].
                                - Над 20 000 украински деца са били отвлечени, като много от тях са изпратени в "превъзпитателни" лагери или дадени за осиновяване в Русия[2].
                                - Извършени са атаки срещу цивилни обекти като болници, училища и жилищни сгради[2].
                                - Използвани са забранени оръжия като фосфорни бомби и касетъчни боеприпаси[2].

                                2. В Грузия (2008 г.):
                                - Около 158 000 души са станали бежанци в резултат на конфликта[3].
                                - Извършено е етническо прочистване на грузинци в Южна Осетия и Абхазия[3].
                                - Цивилни са били убити при атаки с касетъчни боеприпаси[3].
                                - Грузински села са били плячкосвани и опожарявани от паравоенни формирования[3].
                                - Регистрирани са случаи на убийства на мирни жители[3].

                                Тези действия са довели до тежки нарушения на човешките права, масово разселване на населението и дълготрайни травми за засегнатите общности. Руските инвазии са причинили значителни човешки жертви и материални щети в нападнатите страни.

                                Citations:
                                [1] https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7...BC%D0%B8%D1%8F
                                [2] https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5...B9%D0%BD%D0%B0
                                [3] https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0...B9%D0%BD%D0%B0
                                [4] https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1...B9%D0%BD%D0%B0
                                [5] https://www.worldbank.org/bg/news/pr...d-central-asia
                                [6] https://www.dw.com/bg/predvestnikt-r...008/a-66469495
                                [7] https://ipr.ihist.bas.bg/editions/IPr_2016_5-6.pdf
                                [8] https://www.europarl.europa.eu/doceo...2-0219_BG.html
                                [9] https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0...B9%D0%BD%D0%B0

                                Коментар

                                Working...
                                X