Първоначално изпратено от barbaron
/Поглед.инфо/ Никола Саркози, който утре издава нов (вече втори) том с мемоари, предвкусвайки излизането на книгата, даде пространно - и като теми и идеи, и като обем интервю. Като всеки западен политик от такова ниво, бившият президент на Франция също е малко нарцисист. Публикацията е доказателство за това. Не е допуснал грешки (дори когато става въпрос за свалянето на Кадафи), има „непоследователност в действията на демократичните държави и провалени решения на Оланд“, но всичко останало, въплътено, е повече от отлично.
Саркози си урежда чрез полемиката сметките със своите съперници, но почти всички те също са бивши и това е негово право, негова работа и факт от биографията му. Друго нещо е, че такава кавга отдавна не е на дневен ред и изобщо не интересува никого.
Това впрочем се усети и от естаблишмънта, и от медиите. Никой не обърна внимание на остриетата на Саркози.
Колективното „телесно дъно” на сегашния медиен политически елит беше разкъсано от други тези, изказани от Саркози. Тази за Крим, тази за преговорите с Русия, отчитайки опасенията ни за сигурността, тезата за евентуалния статут на Украйна и техните производни. Започва преследване на Саркози и, както при всяко преследване, агресията моментално изтри амалгамата от учтивост, принуждавайки преследвачите да публикуват откровени глупости. Пресата се съгласи с това, че "Саркози получава милиони от Кремъл".
В историята на Саркози има два интересни обрата. Първият е свързан със задкулисното напрежение на срещата на върха на НАТО, проведена в началото на април 2008 г. в Букурещ. Именно там Украйна и Грузия декларираха желанието си да се присъединят към Алианса, опитвайки се първо да станат кандидат-членки. И получиха отказ. Солидарен. От Париж и Берлин. И Саркози, и Меркел разбраха до какво може да доведе това пресичане на червените линии. Риск не толкова за Русия, колкото за Европа. И изхождайки от здравия разум и инстинкта за политическо самосъхранение, те казаха на Киев и Тбилиси non и nein. Американците реагираха на възраженията на собствените си съюзници по единствения възможен американски начин, а именно - точно четири месеца по-късно вкараха Грузия в криза, като умишлено провокираха обстрела на позициите на руските миротворци. И затова Саркози се втурна към Москва, осъзнавайки, че Русия няма да я остави така и е напълно не на място да се получи конфликт в центъра на Европа в този момент.
От казаното от бившия президент може да се направи още един извод - изявленията на САЩ, публични, задкулисни, писмени, устни, винаги са лъжа.
Вторият обрат е, че както и да формулира позицията си за Крим Саркози („анексирането е незаконно, а референдумът не отговаря на международните стандарти“), той ясно заяви, че опитът за връщане на полуострова е илюзорен. И той обясни защо. Но не се спря и дотук, като отбеляза, че Путин е внимателен и разумен събеседник, с когото диалогът е не само желан, но и необходим. Преди всичко за самите европейци. В същото време той удари Макрон, като каза, че се е поддал на "влиянието на източноевропейците" при разрешаването на геополитическата криза на континента. Това, ако разбираме подреждането на най-високите етажи на сегашното парижко правителство, дори не е унижение. Това е шамар.
Ха-ха-ха ... 
Коментар