Украинският народен представител Лонгин Цехелски през 1914: "Може би малцина българи знаятъ, че при Шипка и Плевенъ цели полкове отъ руската армия, които се биха за свободата на българския народъ, беха чисто украински.
Великиятъ съвремененъ украински драмитически артистъ и директоръ на театръ, Садовски, напечата миналата година своите крайно интересни спомени отъ тая освободителна война. Тая отчужденость не можа да се разсее и отъ могжщия умъ на професора отъ Софийското Висше Училище, Михаилъ Драгомановъ, емигрантъ отъ Киевъ, който отъ София духовно подхранваше политическото движение въ своя роденъ край
— Киевъ и Лъвовъ. Драгомановъ даде сжщо цененъ приносъ за българската наука, а именно за фолклора.
Едва въ най-ново време се проби прозорецъ въ тая китайска стена и тя съвсемъ скоро ще се събори, защото не напраздно българския поетъ Славейковъ, превеждаше стиховете на Шевченко, а нашият украински поетъ Федьковичъ, въодушевенъ отъ борбите на българите за освобождение, посвети на тая борба поемата си Кжрджали.
Между двата народа има много общо, а нищо не ги дели. Общи ни сж стремежите за политическа свобода, за обединението на всички сънародници въ една държава.
Българите винаги сж смятали тия стремежи за най-важни, а ние сме ги написали на знамената си и за тяхъ проливатъ своята млада кръвь украинските доброволци „Сичови стрелци“.
Общи сж за двата народа и страданията, които те понесоха и има да понасятъ.
Галиция страда сега подъ „освободителното господство“ на русите, тъй както Македония подъ сърбите.
Първата работа на „освободителите“ беше да затворятъ украинските училища и съюзи, да опустошатъ украинските музеи и библиотеки и да ги пренесатъ въ Москва, да арестуватъ украинските народни дейци (въ това число и митрополити Шептицки) и даже да конфискуватъ намиращите се въ частни ржце украински книги.
Възкръсването на Украйна може да бжде само въ интересите на България: да я освободи отъ руския колос и отъ неговите интриги на Балканите. Издигането на украинската държава ще възстанови нарушеното равновесие на Източна Европа и Черно-море. И това е въ интересите на българите."
Великиятъ съвремененъ украински драмитически артистъ и директоръ на театръ, Садовски, напечата миналата година своите крайно интересни спомени отъ тая освободителна война. Тая отчужденость не можа да се разсее и отъ могжщия умъ на професора отъ Софийското Висше Училище, Михаилъ Драгомановъ, емигрантъ отъ Киевъ, който отъ София духовно подхранваше политическото движение въ своя роденъ край
— Киевъ и Лъвовъ. Драгомановъ даде сжщо цененъ приносъ за българската наука, а именно за фолклора.
Едва въ най-ново време се проби прозорецъ въ тая китайска стена и тя съвсемъ скоро ще се събори, защото не напраздно българския поетъ Славейковъ, превеждаше стиховете на Шевченко, а нашият украински поетъ Федьковичъ, въодушевенъ отъ борбите на българите за освобождение, посвети на тая борба поемата си Кжрджали.
Между двата народа има много общо, а нищо не ги дели. Общи ни сж стремежите за политическа свобода, за обединението на всички сънародници въ една държава.
Българите винаги сж смятали тия стремежи за най-важни, а ние сме ги написали на знамената си и за тяхъ проливатъ своята млада кръвь украинските доброволци „Сичови стрелци“.
Общи сж за двата народа и страданията, които те понесоха и има да понасятъ.
Галиция страда сега подъ „освободителното господство“ на русите, тъй както Македония подъ сърбите.
Първата работа на „освободителите“ беше да затворятъ украинските училища и съюзи, да опустошатъ украинските музеи и библиотеки и да ги пренесатъ въ Москва, да арестуватъ украинските народни дейци (въ това число и митрополити Шептицки) и даже да конфискуватъ намиращите се въ частни ржце украински книги.
Възкръсването на Украйна може да бжде само въ интересите на България: да я освободи отъ руския колос и отъ неговите интриги на Балканите. Издигането на украинската държава ще възстанови нарушеното равновесие на Източна Европа и Черно-море. И това е въ интересите на българите."
Коментар