Първоначално изпратено от Mateev
Разгледай мнение
В една от най-масовите депортации от Съветския съюз, през юни 1941 г., десетки хиляди хора от анексираните от СССР Естония, Латвия, Литва, окупирана Полша (днешни Западен Беларус и Западна Украйна) и Молдова са депортирани в Сибир.
Депортацията се провежда една година след окупацията и анексирането на балтийските държави и Бесарабия и Северна Буковина, и е насочена към „антисъветски елементи“. Официално е наречена „Резолюция за изселване на социално чужди елементи от Балтийските републики, Западна Украйна, Западен Беларус и Молдова“. Организирана е съгласно насоките на началника на съветските тайни служби (НКВД) Лаврентий Берия и одобрена от Иван Серов – народен комисар на вътрешните работи – в така наречените „Инструкции на Серов“, в които се посочва, че депортациите ще бъдат извършени възможно най-тайно, тихо и бързо.
Рано сутринта на 14 юни 1941 г. хората от списъците са събуждани и им е изчитана заповед за арест и депортация без съдебен процес или решение. Цялото им имущество е конфискувано и обявявано за държавна собственост.
Близо 43 000 естонци, латвийци и литовци са натъпкани в каруци и влакове, включително бременни жени и тежко болни възрастни.
Инструкциите от Москва изискват разделянето на мъжете от семействата им. Мъжете са хвърлени в сибирските различни ГУЛАГ-ове (Главно управление на трудово-поправителните лагери) в най-източните територии на Съветския съюз. Повечето от тях умират там. Жените и децата са разселени в принудителни селища в Омска и Новосибирска област, Красноярския и Алтайския край и Казахстан. Деца и възрастни хора са транспортирани най-вече до Казахстан, областта на Алтай, руската република Коми, региона на Томск и арктическата зона. 40% от депортираните литовци и 25% от депортираните естонци са деца на възраст под 16 години. Над 400 естонски евреи, около 10% от общия им брой, също са депортирани.
Арестите и депортацията са запланувани от началото на 1930-те и са извършени от съветските централни и местни власти. Според някои те започват скоро, след като в Естония, Латвия и Литва съгласно двустранни договори влизат съветски войски на 15 юни 1940 г. През октомври и ноември 1940 г. съветски органи създават списък с „антисъветски елементи“, включващ членове на некомунистически партии, недостатъчно верни комунисти, членове на националистични и религиозни организации, полицаи и служители в затворническата система, офицери от местните въоръжени сили, бивши офицери от Руската империя, доброволци в антисъветски въоръжени сили от 1918 – 1919 г., граждани и поданици от чужди държави, работници в чуждестранни фирми и посолства, кореспондиращи с чужди страни или чуждестранни консулства, филателисти; проститутки; изучаващи есперанто, бивши правителствени и други високопоставени държавни и съдебни служители, служители на Червения кръст, банкери, аристократи.
Сред хората в списъците за депортация са много учители и професори, ученици и студенти, земеделци, промишлени работници и занаятчии. Политическата и културната сфери и на трите държави остават силно опустошени.
Над половината от депортираните умират бързо от глад и умора, като най-ранните жертви са бременни жени и родените от тях в каруците деца. В края на 1941 г. в съветските затворнически лагери са проведени разпити и са обявени съдебни решения, по силата на които стотици от задържаните са убити чрез разстрел.
Смъртността сред депортираните в ГУЛАГ-овете се оценява на 60%.
Книгата Как призракът на комунизма управлява нашия свят хвърля светлина върху системата от концентрационни лагери ГУЛАГ и тяхното зловещо предназначение. Започната от Ленин през 1918 г., тя се разраства до чудовищни мащаби под ръководството на Сталин, тъй като комунистическата партия засилва политическия си терор и провежда все по-големи чистки. Към момента на смъртта на Сталин през 1953 г. в Съветския съюз има 170 управления на ГУЛАГ, в които са разположени повече от тридесет хиляди отделни лагера, наречени от Александър Солженицин “Архипелаг ГУЛАГ” в едноименната му книга. Солженицин изброява тридесет и един различни метода, които съветската тайна полиция е използвала, за да изтощи силите на затворниците си и да ги принуди да признаят за всяко престъпление.
Изпратените в ГУЛАГ страдат от постоянен недостиг на храна и дрехи, като същевременно са принудени да полагат тежък физически труд по 12-16 часа на ден в мразовития студ на руската зима. Смъртността е огромна. Много хора са хвърлени в затвора заедно с целите си семейства. Не са пощадени дори възрастните хора, някои от които са 80-годишни. Осъдените варират от високопоставени партийни лидери, държавни ръководители и военни командири до напълно обикновени граждани от всички сфери на живота, включително вярващи, инженери, техници, лекари, студенти, професори, работници и селяни.
Според консервативни оценки повече от половин милион затворници загиват в системата на ГУЛАГ между 1930 и 1940 г., в годините на предвоенния терор на Сталин. Системата е официално разпусната през 1960 г. Макар че истинският брой остава неизвестен, се смята, че 18 милиона души са били затворени в лагерите, а повече от 1,5 милиона са загинали.
Обикновено се смята, че концентрационните лагери са създадени от нацистите, но именно съветската система ГУЛАГ предшества подобни форми на репресии по целия свят, както в комунистическите, така и в некомунистическите режими. Според бившия офицер от съветското военно разузнаване и популярен историк Виктор Суворов, преди Втората световна война Адолф Хитлер изпраща офицери от Гестапо в Русия, за да разгледат лагерите в СССР и да се поучат от опита, който съветските власти са натрупали при управлението им.
По силата на естонски закон от 18 февруари 2002 г. депортациите са престъпление срещу човечеството и отговорна за депортациите на естонци през 1940-те години е Комунистическата партия на СССР. По силата на същия закон лична отговорност за това престъпление не носят всички членове на партията, а участниците в депортациите.
Днес в прибалтийските страни Латвия, Литва и Естония е ден за възпоменание и официален траур в памет на хилядите жертви на съветския режим.
В резултат интервенция и изключване от всички икономически взаимоотношения. Русия не получава заеми, валутата и не се котира и може да се разплаща единствено със злато, скъпоценни камъни и суровини.
На всичкото от горе 1928г. Англия и СССР са на прага на война, късат дипломатически отношения.
Именно тези събития прекъсват политиката на НЕП и Сталин налага курс към централизирана планова икономика с главна цел индустриализация.
Само че пари няма, заеми никой не дава а за капак на всичко и може да избухне война. И тук идва Беломор Канал. Идеята за този канал е стара. Целта му е да даде възможност корабите от затвореното Балтийско море да могат да се прехвърлят на север в Бяло море където е Архангелска. И така първия голям строеж е съдено да стане този имейл канал, понеже няма финансиране за земекопна техника, канала се копае на ръка. По света никой не вярва че това може да саботи, но сработва. Цената е ужасяваща. Но се оказва че с труда на лагерниците може да се направи много и се завърта колелото на терора.
Казвам всичко това не зада оправдавам някого а още по малко да оневинявам. Просто искам да изясня какъв е бил механизма, и да покажа че в това няма психопатия, да психопати, както и във всеки съвременен офис е имало, но все пак като цяло всичко се е правило със сметка. Освен това в тези лагери са попадали вероятно много повече руснаци отколкото прибалтийци и пр. И затова тази страница от историята е болезнена и за тях.
Коментар