Политика в България

[neon7]

Защитниците на лева е достатъчно да знаят, че 9000 от копейките им ще се обменят за 1 евро!

От Facebook

ПИТАШ ГО ЗАЩО МУ Е ЕВРОТО, А ТОЙ ЗАПОЧВА ДА ВИКА, ЧЕ СИ ПУТИНИСТ И КОПЕЙКА...


Получих стотици коментари от всякакви знайни и незнайни фенове на еврото. Нито един от тях не написа аргументирано защо иска да влезем в еврозоната. Пиша им моите причини да съм против - не искам да приемаме еврото, защото знам, че ще поскъпне рязко почти всичко. Виждал съм го в Италия и в Гърция. Освен това ще станем окончателно част от една система, която се е запътила скоростно към собственото си унищожение и влизайки в нея ние моментално се обричаме на същото. По-добре е да си останем с лева, както запазиха валутите си къде по-богати и развити членки на ЕС като Швеция, Дания или Чехия…

Ерго - на мен ми е ясно защо съм против. Ама те защо са ЗА?


Един ми писа, че у нас щяла да спре корупцията след еврото, че банките и работодателите щели да са под контрол и т.н. напълно глупави глупости, нямащи нищо общо ни с еврото, ни с Европа.

В повечето случаи отговор дори няма. Просто се започва едно леене на тонове помия без абсолютно никаква аргументация. Редовното писание е “мръсни путинисти”, “ватенки”, “копейки” и т.н. клиширани тъпотии, нямащи съвсем нищо общо с влизането ни в еврозоната.

Аргументи като този, че Словакия на Фицо е в еврозоната, но само той от ЕС отиде в Москва за 09.05. не ги вълнуват. Не ги вълнуват и въпросите защо Полша, Унгария, Чехия и Румъния не искат евро.

Те си знаят тяхната - копейки сме били, путинисти и т.н. Поне аз не съм чувал и не вярвам Путин да е особено заинтересован дали България ще влезе или няма да влезе в еврозоната. Мисля, че това него изобщо не го вълнува. Няма си ядове Путин, че с нас да се занимава.


Нашите европеиди, обаче сляпо вярват, че лично руския президент се е заел с крупна хибридна операция да организира митинги и шествия у нас срещу приемането на еврото, за него това е въпрос на живот и смърт. Пълна глупост, ама като им я повтарят постоянно от бТВ и Нова и те вярват.

Всичко това за пореден път доказва наивността, да не казвам простотията на нашия масов българЯн. Хайде, тези от телевизиите, които от месеци обясняват за ползите от влизането ни в еврозоната, тях ги разбирам. Те си вършат работата за която им плащат - псевдоексперти, псевдоанализатори, псевдополитици и псевдожурналисти поне работят за пари. Пък и повечето от тях едва ли ги бърка особено дали ще сме с евро, долар или лев, понеже имат достатъчно от всичко.

Иде реч за масата българи. Повечето са само жертви на платените пропагандисти. Те получават заплати или пенсии по 800- 1000-1500 - 2000 лева, които ще станат наполовина в евро и това огромно мнозинство европеиди също ще реве ако влезем в еврозоната, обаче до такава степен е зомбирано от пропагандата, че ни приема, ни предава.

Има и още един аспект, който наднича срамежливо зад профилите на такива дивидууми. Голяма част от тях искат неистово еврото за да лекуват дълбоко вменените си комплекси за малоценност. Един вид - като приемем еврото и “аз ще стана французин, немец или холандец”. Това се случва в невинните и изпразнени от интелект съзнания на много от българЯните. Те са комплексирани до мозъка на костите, че са българи, че са на балканите, че никой не ги бръсне за слива и, виждаш ли, като вземем еврата вече ще сме богаташи, европейци, част от цивилизования запад. Толкова смешно е, че чак тъжно, но и него няма как да им го обясниш.

Няма как да им обясниш и това, че “за” и “против” еврото е пореден повод за деление на обществото в полза на олигархичното статукво. Това статукво отдавна е в евро и доларовата зона, обаче пък му е дюшеш народа да е разделен, както му е дюшеш, че ще си делне едни 40 млрд.

Обаче, подобно на другите аргументи, тази полза на елита и беда за обществото не може да бъде обяснена на никого. Нито слушат, нито чуват.

Реалният проблем след влизането ни в еврозоната е един и за българЯните и за “путинистите”. Всички обикновени българи ще обеднеят още. Богатите ще станат по-богати, а бедните - по-бедни.

Защото приемането на еврото не значи, че ще ни изсипят от европейската централна банка по 50-100 000 евро на човек и ще заживеем в рая.

Проблемите с бедността, със скъпите и некачествени храни, с корупцията, кражбите и измамите, с липсата на елементарна пътна инфраструктура и изобщо с пълната развала на обществото и държавата ще си останат наши проблеми както са такива отдавна.

И още нещо - всички обикновени българи ще станем окончателно заложници на интересите и болните амбиции на шепа глобалисти от Лондон, Брюксел и Давос. Загивайки, те ще завлекат и нас в бездната и няма да има отърване.



ПП: ХАЙДЕ, ИБРИКЧИИТЕ ДА ИДВАТ ДА ФЛУУДВАТ !

[Mateev]

Защитниците на лева е достатъчно да знаят, че 9000 от копейките им ще се обменят за 1 евро!

От Facebook

[barbaron]

Ето, вместо да четете нескопосани фейкови преразкази,
четете оригинала на

Конвергентния доклад 2025 за България
Convergence Report 2025 on Bulgaria

https://economy-finance.ec.europa.eu...e=ip320_en.pdf

---------------------------------------------------------------------------

"Заключение:
Широкообхватният анализ на основните фактори, които са от значение за устойчивостта на българската конвергенция показва, че са налице достатъчно стабилни условия, за да може страната да поддържа устойчив път на конвергенция в средносрочен план, като по този начин подкрепят положителна оценка. Въпреки това продължават да съществуват значителни предизвикателства и ще е необходимо да се поддържа строга фискална политика, за да се използват пълноценно ползите от участието в еврозоната и да се сведат до минимум рисковете за пътя на конвергенцията в бъдеще. "

"Conclusion:
he broad-based analysis of underlying factors relevant for the sustainability of Bulgaria’s convergence suggests that sufficiently robust conditions are in place for the country to be able to maintain a sustainable convergence path in the medium term, thus supporting a positive assessment. However, significant challenges remain, and policy discipline will need to be maintained in a determined manner to fully exploit the benefits of participation in the euro area and minimise risks to the convergence path going forward."
---------------------------------------------------------------------------

[Сибирския Бръснар]

ЕТО ТОВА СА ТИ ЕВРОКОМИСАРИТЕ И КОМИСИИТЕ ИМ !!!

ИСТИНСКАТА СЪЩНОСТ НА ЕВРОКОМИСАРИТЕ И ФАЛШИВАТА ДЕМОКРАЦИЯ



Истинската същност и идеология на еврокомисарите и силите, които стоят зад тях могат да бъдат разбрани единствено през призмата на историческия анализ.

Казват, че определени исторически събития имат цикличност и свойството да се повтарят под една или друга форма; „кукловодите“ от световното задкулисие обаче нарочно им слагат различни наименования, а пропагандната машина въвежда нови термини за да объркат непосветените в сатанинските им дела. По някой път обаче „богоборците“ са така самоуверени, че допускат фатални грешки, които ги демаскират пред Гражданското общество.......

В прицела ми сега са структурите на Европейския съюз и опитите на определени сили той от свободен съюз на суверенни държави да се превърне незабелязано в тоталитарна федерална супердържава по подобие на САЩ, със всички произтичащи от това негативи. Особена роля в това имат т.нар. еврокомисари с разширени пълномощия към ЕС и извън него.

Ако сравним настоящите еврокомисари с болшевишките комисари в Съветския съюз от началото на 20 век, веднага ще видим общите тенденции, същата престъпна идеология, пропагандно „промиване на мозъци“ и геноциден план (които очевидно произлизат от един и същи Център) и всичко ще си дойде на мястото. Тези комисари въпреки внушенията, които се правят и сега не бяха етнически руснаци, а юдеизирани хазари и дегенерати с престъпна психика, организирани на масонски принцип. Онези, които са чели великолепната книга на д-р Джон Коулман „Комитетът 300“, както и книгите на Никола Николов, проф. Григорий Климов, Бил Купър („Тихи оръжия“), Георги Ифандиев, Хенри Форд („Интернационалните евреи“) и Дъглас Рид („Спорът за Цион“) ще разберат какво имам предвид. Разликата между двата вида комисари май е само в облеклото и фалшивите усмивки, с които ви забиват прецизно ножа в гърба.







Сборище на болшевишки комисари - садисти и безмилостни палачи; сред тях се виждат и баш гадовете Ленин (с истинска фамилия Бланк), Дзержински (полски юдеин) и Лев Бронщайн Троцки (чифут парексаланс).


Да, сегашните използват доста по-рафинирани методи (научно разработени в институти като зловещия институт „Тависток“), но целите и пораженията са същите; дори може да се анализира и поспори дали сегашния скрит геноцид не е по-ефективен от едновремешните разстрели, концлагери и масово избиване на хора, например чрез „Гладомора“ в Украйна където по този начин бяха ликвидирани над 7 млн. души. В България например след 1944 г. комунистите с помоща на комисарите и полу-грамотните милиционери избиха над 140 000 души от интелигенцията, а 300 000 бяха репресирани по лагери, затвори и интернирани. По време на „демокрацията“ и „прехода“ (1989-2013 г.) ние загубихме пряко около 1 млн. души преждевременно умрели в активна възраст (от стрес, болести, безработица, негативни облъчвания и др.) и около 2 млн. икономически и политически емигранти бяха принудени да напуснат страната, при това без България да е водила война. Сравнявайте да видим; тук дори не навлизам в детайли за да не травмирам допълнително аудиторията. Достатъчно е да спомена за 300 000 българи болни от рак и, че според официалната статистика всяка година 30 000 от тях умират, някои без дори да ги лекуват. Т.е. всяка година в България умира един средно малък град, без това да притеснява никого от официалните власти, още по-малко еврокомисарите и отговорните фактори в ЕС! Считате ли това за нормално и защо до сега не е било така; я анализирайте малко по-внимателно и ще разберете?!?

Ако на сегашните еврокомисари им сложим едновремешните униформи, кожените куртки, каскетите и наганите на кръста, в никой случай няма да можем да ги различим от болшевишките, защото са от едно и също тесто!...... Също така задачите и на едните и на другите са поставяни и спускани от едно и също място – това е повече от сигурно. Някои сегашни са изключително нагли и арогантни, като например еврокомисарката Кристалина (Сталинка) Георгиева, която си позволи да изкаже публично мнение, че имигрантите от Африка и Близкия Изток щели да подобрят демографския срив в България?!? Ами да започнат първо от нейното семейство тогава и да не използват вазелин.....



Ето ги и сегашните еврокомисари с репетираните пред огледало фалшиви усмивки.






Дори и за неспециалиста е ясно, че и едните и другите комисари изповядват една и съща разрушителна идеология; само методите са им малко по-различни. Нека видим общите неща:



- Едните говореха за „интернационализъм“, а сегашните за глобализъм и „мултикултурно общество“, т.е. смесване на раси и култури в безличен „тюрлюгювеч“ - колкото по-безличен толкова по-добре. Така нацията идеално се превръща в аморфна маса без тежест – лесна за манипулиране, мачкане, управление, унижение и унищожение.

- Тогава властта беше „народовластие“ (ама точно на едно определено племе), всички бяха равни, но едни бяха по-равни от другите; сега имаме „демокрация“, което смислово е същото. Тоталитарната диктатура сега е умело замаскирана като „демокрация“.

- Разбиване и унищожаване на традиционното семейство; сега включително и чрез еднополовите бракове, които тихомълком се разрешават чрез прокарвани закони в някои страни от ЕС.

- Заробване и обезличаване на нацията; отричане на националната държава и изземване на суверенитета.

- Подмяна на традиционната ценностна система и замяната и със сурогати и сатанински материализъм и атеизъм.

- Пропагандиране на някаква псевдо толерантност, либерализъм и поносимост към всякакви извратености и сбърканяци (хомосексуалисти, гейове, лесбийки, педофили, содомити, наркомани, бисексуални, травестити, психопати, дегенерати, юдео-масони и др.), които се обявяват за нормални и законово преследване на нормалните хора, които не са съгласни с натрапените им отвратителни и отблъскващи норми на поведение.

- Заклеймяване на „врага“ (нормалните хора) с термини като „нацисти“, „фашисти“, „антисемити“, „ксенофоби“, „националисти“, „хомофоби“, „терористи“ и др. подобни етикети, чиято цел е да сплашват и тероризират хората и да блокират свободната мисъл и воля! Тези етикети се лепят най-вече на прогресивни хора и организации, които са патриотично настроени и са защитници на националната държава запазваща суверенитета си, специфична култура и идентичност.

- Воюват с християнската религия („опиума на народите“), но не и със сектите, окултизма (всякакви псевдо духовни и сатанински учения) и исляма, които се използват като оръжие и терор срещу християните, особено православните. Стимулират разкола в Църквата и по всякакъв начин се „набиват клинове“ за да я обезсилят и да намалят влиянието и в обществото.

- Идеологията на комисарите и еврокомисарите това е идеологията на глобализма или с други думи „Новия световен ред“; зад което прозира тоталитарна диктатура, мракобесие, мизантропия, унищожение, деградация и сатанински богохулни учения, които даже не е необходимо да дискутираме – толкова са отвратителни!

Колкото по-скоро ги разобличим напълно и се отървем от тях; толкова ще е по-добре за хората и Европа ще стане едно по-добро място за живеене; без престъпна имиграция, бангстери/лихвари, олигарси и обществени паразити, без войни, тоталитарна диктатура, двойни стандарти и геноцид!



Зловещата сграда на НКДВ - главната квартира на болшевишките комисари на Любянка в Москва.






Седалището на еврокомисарите в Брюксел.

[BONI]

След въвеждане на еврото, 30% от населението на прибалтийските
се изнесло да живее на друго място...

И що така ?

Щото това е ЛЪЖА. И това.

[Frosty]

След въвеждане на еврото, 30% от населението на прибалтийските
се изнесло да живее на друго място...

И що така ?

[neon7]

Това го е написал човек, който не е стъпвал в банка и не е вземал кредити

Парадокс но повечето лихви по ипотеки са обвързани с Еуробора + надбавка.

Сигурно на надбавката влияе

Вчера, простото киро го гониха точно притеснени от това кредитополучатели, ще следим събитията .

[neon7]

Oще ще излизат ! Цяла Европа ще разбере за измамите и машинациите на шайката !

[mathematician]

МИТ 9: „БНБ няма инструменти за монетарна политика заради валутния борд.“

ФАКТ: Въпреки валутния борд, БНБ разполага с ефективни инструменти за контрол на паричната маса и финансовата стабилност:

Задължителни минимални резерви (ЗМР): БНБ изисква банките да държат 12% от депозитите си като резерви, което ограничава количеството пари, които могат да отпускат като кредити и така БНБ влияе на лихвите.

Това го е написал човек, който не е стъпвал в банка и не е вземал кредити

Парадокс но повечето лихви по ипотеки са обвързани с Еуробора + надбавка.

Сигурно на надбавката влияе

[dmm]

[neon7]

Пет ползи за България от приемането на еврото в един по-променлив, многополюсен свят

!

САМО ОБЩИ ПРИКАЗКИ И АЛАБАЛИЗМИ- НИЩО КОНКРЕТНО !!!
Още три разбити мита за еврозоната и банките в България

Разбиване на 7 мита за еврозоната и истината за еврото (1 част)



Авторът Стефчо Станев е юрист, специализирал е право на ЕС, международно търговско и инвестиционно право в Маастрихт. Работи в банковия сектор във Франкфурт. В статията „Разбиване на митовете за еврозоната и истината за еврото“ той обори 7 широко разпространени твърдения за еврозоната. Обективно.БГ публикува втората част на анализа му: „Още три разбити мита за еврозоната“.

МИТ 8: “Еврозоната ще направи банките по-стабилни и сигурни.”

ФАКТ: Българските банки вече са стабилни — и то повече от много банки в еврозоната. Защо?



12% резерви в БНБ → това са пари (ликвидност), които банките държат „настрана“ за спешни случаи. В еврозоната е само 1%. По-малко резерви = по-малко ликвидност = по-голям риск при кризи.

22% капиталова защита → Това е съотношението между собствения капитал на банката и нейните рискове или иначе казано това са собствените пари на банката за покриване на загуби. В еврозоната тези средства на банките са по-малко – около 15–16% средно. Ако настъпи криза, банката с повече капитал може да оцелее по-лесно.

Ливъридж 9:1 → Ливъридж е съотношението между това колко пъти активите на банката надвишават собствения й капитал. Представете си 100 лв. собствени и 1100 лв. активи — това е ливъридж 11:1.Българските банки имат 9:1, а в еврозоната е 17:1, което носи по-голяма уязвимост.

Истината: Еврозоната не е автоматична гаранция за стабилност. Напротив — средата е рискова и с гъвкави пазарни правила и регулаторна рамка. В момента БНБ има високи изисквания към банките

МИТ 9: „БНБ няма инструменти за монетарна политика заради валутния борд.“

ФАКТ: Въпреки валутния борд, БНБ разполага с ефективни инструменти за контрол на паричната маса и финансовата стабилност:

Задължителни минимални резерви (ЗМР): БНБ изисква банките да държат 12% от депозитите си като резерви, което ограничава количеството пари, които могат да отпускат като кредити и така БНБ влияе на лихвите. Това позволява на БНБ да контролира паричната маса. В еврозоната ЕЦБ държи ЗМР на ниско ниво (1%), което дава по-малко контрол върху кредитите и увеличава риска от балони. При сваляне на това изискване банките ще могат да използват допълнителни около 15 млрд. лева или за кредитиране, което може да увеличи инфлацията, или да ги изпратят към дружествата майки в Западна Европа.

Ограничения за ипотечни кредити: БНБ налага мерки като минимално самоучастие (напр. 15% за жилищни кредити), лимити за съотношението дълг/доход и матуритет, за да ограничи рисковото кредитиране.

Капиталови буфери: БНБ задължава банките да поддържат високи нива на капитал (в момента около 22%), което действа като „възглавница“ срещу загуби. Тези буфери на банките в еврозоната са по-ниски – около 15-16% средно.

Истината: БНБ разполага с правомощия и инструменти, които би загубила при членство в еврозоната. По време на пандемията и имотния балон БНБ ги използва, за да осигури бързо финансова стабилност спрямо местните условия.

МИТ 10: „С еврото България ще е на масата при решенията в ЕЦБ, вместо да се съобразява с еврото чрез валутния борд.“

ФАКТ: Общо има 21 гласа в Управителния съвет на ЕЦБ. Шест гласа са винаги за членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ. Четири гласа са за най-големите пет икономики. Така България ще има 1 глас, който ще се върти по ротация с още 15 страни за 11 места.

Това значи, че ще участваме в около 69% от гласуванията, а в останалите 31% ще сме само наблюдатели. Според правилата, ако дори само още една страна след България влезе в еврозоната България ще попадне в нова трета група (най-малките икономики) с 3 гласа, споделени между 6+ държави, намалявайки още влиянието ни.

Обикновено решенията се взимат с консенсус, но в кризисни времена се стига до гласуване с обикновено мнозинство. А гласуване с квалифицирано мнозинство, което зависи от БВП на държавата и капитала и ЕЦБ (за България гласът и би бил само 0,9%), се прилага във важните случаи свързани с капитала на ЕЦБ, разпределянето на паричния доход на националните централни банки и прехвърлянето на чуждестранни резервни активи от националните централни банки към ЕЦБ.

Тайна на вота: ЕЦБ не публикува резултатите от гласуванията, а само дискусиите без да посочва позициите на конкретни членове на централните банки. Тоест няма как да разберем дали и как представителят на БНБ е успял да се бори за най-правдивата позиция.

Истината: По-скоро ще гледаме масата отстрани. Гласът на България в ЕЦБ ще липсва в 1/3 от случаите, а при разширяване на еврозоната ще стане още по-малък. За ключови решения пък ще е под 1%. Така или иначе резултатите от гласуването остават тайна за обществото заради правилата за прозрачност на ЕЦБ.

[neon7]

Подобряването на финансовата грамотност на българските граждани ще помогне и в борбата с дезинформацията за еврозоната

[B][COLOR=#0000FF]Подобряването на финансовата грамотност на обществото ще ограничи рисковото финансово

ЛОЗУНГИ И НИЩО ДРУГО ОСВЕН ЛОЗУНГИ !!! Личат си комсомолските секретарки,МАКАР И ДЪРТИ ВЕЧЕ !!!

А СЕГА ФАКТИТЕ ...

ОПРЕСНЯВАНЕ !

МИТ 1: “С еврото няма да поемаме чужди дългове”

ФАКТ: С влизане в еврозоната ставаме членове на ESM (Европейски стабилизационен механизъм). България трябва да внесе около 420 млн. евро като реална сума + поема задължение за още ~3,3 млрд. еврогаранционен капитал.

Ако държава като Италия, Гърция или Испания фалира, ESM решава (със 85% мнозинство) дали да отпуска помощ. Ние нямаме блокираща квота — т.е. дори да гласуваме “против”, ще трябва да участваме.

Истината: България няма да плаща автоматично чужди дългове, но с еврото става част от общата гаранционна схема за спасяване на други държави. Това е реален финансов риск.

МИТ 2: “Няма значение, че ЕЦБ е на загуба — централните банки не са за печалба, а ЕЦБ плаща лихви на националните банки”

ФАКТ: Сега БНБ изкарва около половин милиард лева годишно печалба, които директно превежда в българския бюджет.

ЕЦБ обаче отчете загуба от 7,9 млрд. евро за 2024 и 7,8 млрд. за 2023 год. и се очаква да остане на загуба в следващите години.

Причината не е, че ЕЦБ „дава пари“ на националните банки, а защото:

– години наред ЕЦБ изкупуваше държавни облигации (особено на силно задлъжнели държави) с почти нулеви или отрицателни доходности;

– след това рязко вдигна лихвите, за да спре инфлацията, което я принуди да плаща високи лихви на търговските банки, които държат пари при нея;

така се получи огромен разход, който балансът на ЕЦБ не може да покрие.

Дори Бундесбанк отчита рекордни загуби заради тази система — и това е ясен сигнал, че проблемът е структурен, а не временен.

Истината: Централните банки не са търговски дружества, но печалбите им са важни за бюджета. Сега България печели от БНБ; в еврозоната ще сме зависими от загубите на ЕЦБ — това са средства, които бюджетът губи, а не просто „счетоводни записи“.

МИТ 3: „Валутният борд е колониална схема, наложена отвън, защото не можем сами да управляваме парите си“

ФАКТ: Да, България въведе валутния борд през 1997 г. заради вътрешна криза и хиперинфлация, причинени от безконтролно печатане на пари и финансиране на правителствения дефицит чрез БНБ. Но:

Бордовата система се управлява от самата БНБ – не получаваме ежедневни инструкции отвън.

Валутният борд е ефективен инструмент за дисциплиниране на политиците и осигуряване на финансова стабилност — не само в бивши колонии, а и в успешни примери като Естония (преди еврото), Хонконг или Сингапур.

В еврозоната държавите също нямат собствена парична политика, а се подчиняват на ЕЦБ – те на практика са в система управлявана отвън, където България ще има минимален глас.

Истината: Валутният борд не е „колониална опека“, а механизъм, който България сама избра, за да озапти политическата безотговорност. Еврозоната също е система без национална парична политика — но там решенията ще се взимат отвън, а не в БНБ.

МИТ 4: „Валутният борд може лесно да бъде премахнат от парламента — значи е рисков и несигурен“

ФАКТ: Субсидиарност и отчетност: Валутният борд е уреден със закон от българския парламент — избрани от хората представители, които носят политическа отговорност пред гражданите. Решенията се взимат близо до хората, а не далече във Франкфурт.

Емпирически успех: Бордът работи успешно вече над 27 години. Никое правителство или партия не е посмяло да го пипа, защото той е гарант за финансова дисциплина и стабилност — дори през кризи (глобалната финансова криза, КТБ, Гърция, Ковид и т.н.)

Истинският риск е премахването му: С еврото бордът ще бъде изцяло заменен от общата рамка на еврозоната, която дава на политиците по-широки възможности да трупат дългове.

Поправката от 2020 г.: Когато влязохме в ERM II, в чл. 29 от Закона за БНБ беше записано, че фиксираният курс лев/евро вече зависи от европейски решения, а не само от България. Това е на практика отслабване на борда.

Истината: Бордът не е слаб, защото зависи от българския парламент. Напротив — той осигурява локална отчетност и финансова дисциплина. Слабостта дойде от прехвърлянето на решенията навън след 2020 г., а с еврото този процес ще приключи изцяло.

МИТ 5: „С еврото и Банковия съюз повече няма да има банкови кризи като КТБ, няма да се спасяват банки с държавни пари, а ще сме защитени от европейските механизми.“

ФАКТ: Европейските механизми не са гаранция срещу банкови фалити или публично спасяване.

Примери за банки, спасени с пари на данъкоплатците (въпреки европейския надзор):

Banca Popolare di Bari → €900 млн.

Banca Carige → €3 млрд.

Caixa Geral de Depósitos → €3,9 млрд.

Monte dei Paschi di Siena → €5,4 млрд.

Cyprus Cooperative Bank → €6,1 млрд.

Norddeutsche LB → €7,9 млрд.

Veneto Banca & Banca Popolare di Vicenza → €16,8 млрд.

Само Banco Popular (Испания, 2017) беше спасена чрез европейския механизъм (BRRD), без пари на данъкоплатците.

SRM и SRF:

SRM (Единен механизъм за преструктуриране) решава кои банки да спасява, но България няма да има реално влияние там.

SRF (Единен фонд за преструктуриране) трябва да достигне €77 млрд. до 2030 г. Българските банки ще започнат да внасят в него, но ако парите не стигнат, държавата поема остатъчния риск.

ELA (Emergency Liquidity Assistance):

Това е спешна ликвидна помощ, одобрявана от ЕЦБ.

Малки държави като България нямат тежест в решенията на ЕЦБ и могат да останат без достъп в кризисни моменти (пример: Гърция, 2015 г.).

Истината: С присъединяването си България влиза в система с доказани слабости, поема финансови рискове без достатъчен контрол и остава зависима от решения на ЕЦБ, които не са автоматично в наша полза.

МИТ 6: „В Банковия съюз е невъзможно прането на пари, защото ЕЦБ контролира всичко.“

ФАКТ: Борбата с прането на пари (AML) не е в правомощията на ЕЦБ — тя отговаря само за надзора върху стабилността на банките (капитал, ликвидност), а AML остава в ръцете на националните органи. Освен това в ЕС се подготвя централна AML агенция (AMLA), която ще следи всички държави, независимо от валутата им.

Примери за големи скандали с пране на пари в страни от еврозоната и под ЕЦБ надзор:

ABLV Bank → закрита след разследване от САЩ за пране на пари

Danske Bank → $200 млрд. изпрани от руски олигарси

FBME Bank → закрита заради връзки с международна престъпност и тероризъм

ING → €675 млн. глоба за пропуски в AML контрола

Nordea → €95 млн. глоба за слабо AML спазване

Pilatus Bank → закрита, шефът ѝ арестуван в САЩ

Satabank → закрита заради разследване за пране на пари

Société Générale → $1,3 млрд. глоба заобикаляне на санкции и AML пропуски

Versobank → лиценз отнет заради AML нарушения

Истината: Влизането в еврозоната не носи автоматично „чисти“ банки. ЕЦБ няма пълномощия за AML — успехът зависи от националния контрол и ефективността на общоевропейската регулаторна рамка.

МИТ 7: „ЕЦБ и национални банки като БНБ не могат да финансират държавен дълг в еврозоната, защото това е строго забранено.“

ФАКТ: Да, чл. 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) забранява на ЕЦБ и национални банки (като БНБ, ако България влезе в еврозоната) да купуват директно държавен дълг. Но покупката на облигации на вторичния пазар е позволена от Съда на ЕС, което дава възможност за индиректна подкрепа на държавите и заобикаляне на тази забрана (решения Gauweiler от 2015 год и Weiss от 2018 на СЕС)

Германският конституционен съд не се съгласи с европейския съд и критикува ЕЦБ, че не е анализирала достатъчно икономическите ефекти на програмите си за изкупуване на дълг; Според немците политиката на ЕЦБ води до „зомби фирми“ – компании, които оцеляват само заради евтини кредити, вместо да фалират; създава се имотен балон, защото ниските лихви покачват цените на имотите, а и се насърчава липса на финансова дисциплина в държавите, тъй като лесният достъп до финанси чрез изкупуване на дълг намалява стимулите за фискални реформи

Истината: Забраната за финансиране на държавен дълг се заобикаля чрез покупки на вторичния пазар, както потвърждават Gauweiler и Weiss. Германските съдии убедително критикуват ЕЦБ за липса на анализ и водената от нея политика.

Анализ на Стефчо Станев

[Mateev]

Пет ползи за България от приемането на еврото в един по-променлив, многополюсен свят


Публикация на OMFIF-State Street Global Advisors, от изказване на г-н Димитър Радев, управител на БНБ, Лондон

Определящата характеристика на настоящата ни среда е нестабилността. Тя доминира икономическите брифинги, инвестиционните стратегии и глобалните прогнози.

Тази нестабилност не е само пазарен шум. Тя е сигнал за по-дълбоки, системни промени. Ние вече не сме изправени пред временни сътресения. Ние работим в един фундаментално по-несигурен свят. Самата политика се превръща в източник на нестабилност.

Протичащата трансформация има дълбоки последици за начина, по който мислим, планираме и инвестираме. За да се справяме в подобна среда, трябва да разчитаме на надеждна концептуална рамка, такава, която се основава на икономическата реалност и институционалната адаптивност.

Пет основни допускания

Моето виждане за концептуална рамка се основава на пет ключови допускания.

Първо, нестабилността е структурна, а не епизодична. Геополитическите напрежения се засилват. Търговските потоци се политизират. Финансовите санкции са по-чести и все по-целенасочени. Това не са временни сътресения, а такива, които преустройват световната финансова система.

Второ, в подобна среда стратегическата устойчивост трябва да има предимство пред тактическото прогнозиране. Диверсификацията остава важна, но вече не е достатъчна. Трябва да вградим възможността за изборв рамката ни за управление, което ще гарантира, че нашите политики и процеси позволяват бързо адаптиране към променящите се условия.

Трето, координирането на политиките е по-важно от всякога – както в рамките на институциите, така и извън тях. Управлението на резервите не може да бъде изолирано от паричната политика или финансовата стабилност. Нашите инвестиционни решения трябва да подпомагат, а не да усложняват по-широките цели на политиката, особено в периоди на стрес. Във външен план, координацията с фискалните органи и международните институции е от решаващо значение. В един фрагментиран свят споделеното прозрение се превръща в мощен източник на стабилност.

Четвърто, трябва да преразгледаме разбирането си за стратегическа автономност – не само на европейско, но и на национално равнище. В климат на геополитическа несигурност важно е не само какви активи притежаваме, но и дали можем да получим достъп до тях, когато е необходимо. Това изисква подновен акцент върху експозициите и риска от контрагента, както и сериозна оценка на алтернативните резервни активи – включително златото и борсово търгуваните фондове – и стратегически усилия за разширяване и укрепване на регионалните валутни съюзи, какъвто е еврозоната.

Пето, въпреки краткосрочния шум, трябва да запазим фокуса си върху дългосрочните перспективи. Демографското застаряване, климатичният преход и технологичните сътресения не са далечни заплахи – те са настоящи инвестиционни реалности. Трябва да се адаптираме към тях при управлението на обществените ресурси, така че да запазим стойността и да подпомагаме устойчивия икономически растеж.

Последици за България и региона на Централна и Източна Европа

Последиците за България могат да отразяват и по-широки тенденции в Централна и Източна Европа. Въпреки че прякото въздействие от сегашните напрежения в световната търговия върху България е ограничено, косвените последици могат да бъдат значителни. Ние сме дълбоко интегрирани в европейските вериги на доставки и силно разчитаме на външното търсене от страна на големите икономики в еврозоната. Забавянето в тези икономики, предизвикано от отслабващата световна търговия, създава реални рискове за нашия износ и инвестиционни потоци.

В същото време преструктурирането на световните вериги за доставки поражда несигурност относно бъдещите търговски пътища и производствени центрове. Трудно е да се измери количествено цялостното въздействие. Но на този етап рисковете за потенциалния средносрочен растеж по-скоро се увеличават.

Един от каналите, който вече e в действие, е по отношение на цените на стоките. Очакванията за по-слабо търсене в световен мащаб, предизвикано от напреженията в търговията, тласнаха цените на петрола надолу. За енергоемките икономики като България това предизвика краткосрочен дезинфлационен ефект.

Въпреки това, по-широките инфлационни и инвестиционни последици от фрагментираната търговията остават несигурни и могат да се развият бързо.

Управление на валутните резерви

Оптималният състав на валутните резерви изисква ново разглеждане. Сега работим в среда, белязана от засилено геополитическо напрежение, по-слаб глобален растеж, променливи капиталови потоци и по-голяма пазарна нестабилност.

В исторически план доверието в американската икономика и финансова система е подкрепяло водещата роля на долара. Към края на 2024 г. не се наблюдава значителна промяна в разпределението на световните резервни валути – доларът остава доминиращ, подкрепен от своята ликвидност, дълбочина и усещане за сигурност. Но има индикации, че това може да започне да се променя.

В същото време, златото отново придобива значение на стратегически резервен актив. През последните години няколко централни банки значително увеличиха вложенията си в злато – не само като хеджиране срещу финансов риск, но и като защита срещу геополитически сътресения.

Тези тенденции изострят акцента върху ролята на еврото като резервна валута – въпрос, който става все по-актуален.

Еврото и стратегическият път на България

За България днешните развития правят дългогодишната ни амбиция да се присъединим към еврозоната по-актуална – и по-неотложна – от всякога досега. Това заключение ясно се подкрепя от тук представената концептуална рамка.

Приемането на еврото ще има пет групи последици. То ще закрепи паричната политика на България в рамката на ЕЦБ и ще осигури надеждност, стабилност и предвидимост. Освен това, приемането на еврото ще намали валутния риск и ще защити икономиката от спекулативен натиск; ще повиши доверието на инвеститорите и ще задълбочи финансовата интеграция; както и ще предложи достъп до механизмите на еврозоната, като например Европейския механизъм за стабилност.

В свят, в който нестабилността на политиките е структурна, членството в еврозоната ще укрепи стратегическата устойчивост на България чрез институционална консолидация и надеждни инструменти за реагиране при кризи.

Стратегия на България за управление на резервите

Сега съставът на валутните резерви на България се определя от законово определения ни мандат и оперативната логика на валутния борд. Най-общо казано, около 90% от резервите ни се държат в евро и около 10% в злато.

Кредитните и валутните рискове са силно ограничени. Допустимите активи трябва да имат минимален рейтинг AA минус. Този силно консервативен, краткосрочен подход ни служеше добре в периоди на временни пазарни напрежения.

В перспектива, присъединяването към еврозоната ще отбележи нов етап в управлението на резервите. Новият Закон за Българската народна банка въвежда по-голяма гъвкавост. След като еврото стане наша национална валута, ще започнем да диверсифицираме валутните си резерви в други валути.

Вече полагаме основите – разработваме нова оперативна инфраструктура, разширяваме мрежата ни от контрагенти и създаваме по-задълбочен пазарен експертен опит.

По този начин ще адаптираме нашата рамка за риска, като облекчим кредитния праг за активите, които държим, от АА минус на А минус и разширим инвестиционния хоризонт от краткосрочен до стратегически, дългосрочен. Тези реформи ще разширят нашите инвестиционни възможности, като евентуално ще включат и нови инструменти като например борсово търгуваните фондове. Естествено, всички такива инструменти ще бъдат подложени на много внимателна оценка, за да се гарантира съответствие с основните ни цели: запазване на капитала и осигуряване на ликвидност.

Централните банки трябва да се адаптират

Тъй като глобалната фрагментираност става определяща характеристика на международната среда, централните банки трябва да се адаптират. Трябва да продължим да отстояваме основните принципи на управление на резервите – ликвидност, сигурност и възвръщаемост – като същевременно обръщаме все по-голямо внимание на геополитическите и системните рискове.

Стратегическото позициониране ще бъде също толкова важно, колкото и фундаменталните финансови фактори. За Българската народна банка това означава поддържане на устойчивостта постигната при валутния борд, с готовност за провеждане в най-близко бъдеще в условията на еврозоната на по-динамична, дългосрочна и отчитаща риска стратегия за управление на резервите.

Предстоящите реформи ще изискват внимателно провеждане. Но те предлагат и навременна възможност да укрепим способностите си, да увеличим адаптивността си и да се позиционираме в един по-променлив, многополюсен свят.

България ще бъде по-богата след присъединяване към еврозоната

Присъединяването на България към еврозоната със сигурност ще се отрази положително, както на икономиката, така и на хората, както и на бизнеса и на цялата българска държава. Фактите показват, че на 1 януари 2026 година, след евентуалното присъединяване към еврозоната, България ще се събуди с приблизително 2 милиарда по-богата. Това заяви министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов в интервю за БНТ.

Министър Дилов подчерта, че със сигурност икономиката и гражданите ще спрат да губят приблизително по 1 милиард лева от превалутиране на левове в евро или съответно обратно. Очаква се и повишаване на кредитния рейтинг на България. „В България оперират близо половин милион малки и средни предприятия, които поддържат сметки в две валути – левова и евро. Отпадането на този ангажимент безспорно ще спести на компаниите около 100 евро на година“, изтъкна той.

По думите му държавата е готова със защитен механизъм за потребителите, който да предотврати спекула след приемането на единната европейска валута.

Икономическият министър каза още, че бизнесът осъзнава ползите от еврото и подкрепя напълно присъединяването на България.

По отношение на ръста на БВП Дилов обяви, че последните данни показват 3,1% нарастване на годишна база спрямо месец март миналата година, като . това нарежда страната ни на челните места сред страните – членки на ЕС.

Министър Дилов каза още, че тенденцията към инвестиции във високите технологии у нас остава. „Тук имаме много добри предпоставки, защото имаме много добре подготвени кадри в тази сфера. Също така очакваме инвестиции и в отбранителната индустрия, още повече в контекста на програмите на ЕС за осигурено финансиране в този сектор“, бе категоричен той.

По отношение на това дали България ще бъде пряко засегната от наложените мита от САЩ, икономическият министър обяви , че 64 процента от износа ни е концентриран в държави членки на Европейския съюз и можем да очакваме косвени ефекти от преструктуриране на веригите на доставки. “Данните, с които разполагаме, са, че въпреки въвеждането на митнически тарифи, продуктите, които България изнася, продължават да бъдат конкурентоспособни, защото и другите страни членки също са засегнати от митническите тарифи”, коментира министър Дилов.
Присъединяването на България към еврозоната със сигурност ще се отрази положително, както на икономиката, така и на хората, както и на бизнеса и на цялата българска държава. Фактите показват, че на 1 януари 2026 година, след евентуалното присъединяване към еврозоната, България ще се събуди с приблизително 2 милиарда по-богата. Това заяви министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов в интервю за БНТ.

Министър Дилов подчерта, че със сигурност икономиката и гражданите ще спрат да губят приблизително по 1 милиард лева от превалутиране на левове в евро или съответно обратно. Очаква се и повишаване на кредитния рейтинг на България. „В България оперират близо половин милион малки и средни предприятия, които поддържат сметки в две валути – левова и евро. Отпадането на този ангажимент безспорно ще спести на компаниите около 100 евро на година“, изтъкна той.

По думите му държавата е готова със защитен механизъм за потребителите, който да предотврати спекула след приемането на единната европейска валута.

Икономическият министър каза още, че бизнесът осъзнава ползите от еврото и подкрепя напълно присъединяването на България.

По отношение на ръста на БВП Дилов обяви, че последните данни показват 3,1% нарастване на годишна база спрямо месец март миналата година, като . това нарежда страната ни на челните места сред страните – членки на ЕС.

Министър Дилов каза още, че тенденцията към инвестиции във високите технологии у нас остава. „Тук имаме много добри предпоставки, защото имаме много добре подготвени кадри в тази сфера. Също така очакваме инвестиции и в отбранителната индустрия, още повече в контекста на програмите на ЕС за осигурено финансиране в този сектор“, бе категоричен той.

По отношение на това дали България ще бъде пряко засегната от наложените мита от САЩ, икономическият министър обяви , че 64 процента от износа ни е концентриран в държави членки на Европейския съюз и можем да очакваме косвени ефекти от преструктуриране на веригите на доставки. “Данните, с които разполагаме, са, че въпреки въвеждането на митнически тарифи, продуктите, които България изнася, продължават да бъдат конкурентоспособни, защото и другите страни членки също са засегнати от митническите тарифи”, коментира министър Дилов.



Подобряването на финансовата грамотност на българските граждани ще помогне и в борбата с дезинформацията за еврозоната

Подобряването на финансовата грамотност на обществото ще ограничи рисковото финансово поведение и зависимостта на част от хората от социалната система, като същевременно ще работи за преодоляване на дезинформацията, свързана с еврозоната, финансовите и икономически въпроси.

Това стана ясно по време на дискусия на тема "Финансовата грамотност като фактор за инвестиции, доходи и еврозона", организирана от Икономическия и социален съвет на Република България (ИСС), в която участие взеха членовете на Съвета – работодатели, синдикати и граждански организации и ключови институции и организации, ангажирани с темата. Дискусията е част от Комуникационната кампания за въвеждане на еврото в Република България и в нея се включиха министър-председателят Росен Желязков, българският еврокомисар Екатерина Захариева, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, ръководителят на представителството на ЕК в България Йорданка Чобанова, представители на Министерството на финансите, БНБ, НАП, НОИ, КФН, КЗП и др.

В последните години темата за еврозоната е част от съществения политически разговор, но не е тема за дебат. „Няма смисъл тогава, когато нацията трябва да бъде уверена, че въвеждането на еврото е само от полза за икономиката, да се вкарва дебат, който манипулира хората, ражда страхове и управлява страхове в хората“, каза министър-председателят Росен Желязков, който откри дискусията. Той заяви, че опитите за спекулации ще бъдат ясно адресирани с цялата нетолерантност на държавата към подобни явления.

„Хората трябва да знаят, че членството на България в еврозоната е доказателство пред света, че България е силна икономика и има място на масата на силните“, заяви във видеообръщение и българският еврокомисар Екатерина Захариева.

Необходимо е да се гарантира, че преди присъединяването на страната към еврозоната, има достатъчно обективна и проверена информация по всички касаещи гражданите въпроси и тя достига до тях, посочват от ИСС.

„Влизането на България в еврозоната категорично ще доведе до по-високи доходи в страната ни и до по-добри възможности за българската икономика. В почти всички страни в периода преди присъединяването е имало въпроси и съмнения – какво ще се случи с доходите, цените, инфлацията. Данните към днешна дата показват, че в годините след присъединяването, подкрепата за еврозоната нараства и достига до 80%“, каза председателят на ИСС Зорница Русинова. Добрата финансова грамотност няма да позволи обществото да бъде подведено от фалшиви твърдения, че членството в еврозоната води след себе си икономически срив и обедняване, допълни тя.

Според проучване на Евробарометър 55% от гражданите съобщават, че често са изложени на дезинформация, което е и най-високият дял в ЕС. Все повече младежи попадат в дългова спирала, липсват базови познания в сферата на финансите и правото, стана ясно още по време на дискусията. Равнището на финансова грамотност в България е по-ниско спрямо останалите държави в ЕС, поради което са необходими целенасочени и ефективни политики и програми за нейното повишаване. Данните са от Националната стратегия за финансова грамотност на Република България[1], в която са заложени мерки, насочени към дефиниране на компетентностите в областта на финансовата грамотност по отношение на доходи и спестяване, инвестиции, дългосрочно планиране, пенсиониране и пенсии, защита на потребителите във финансовата област, рискове и застраховане.

Според проучване за финансовата грамотност на агенция „Тренд“ от декември 2024 г., представено на форума, 73% от запитаните не спестяват. Инвестиции правят едва 8% от участвалите в проучването, а делът на тези, които твърдо отговарят „не инвестирам“ се запазва висок – 90%.

84% разчитат на доходи само от заплата, показват още резултатите.

Друго проучване - „Финансова грамотност на населението в Югоизточна Европа“ [2], българите се справят сравнително добре с краткосрочното управление и контрола върху финансите си. Заедно с това, обаче, в по-малка степен от другите страни от региона планират дългосрочно – за финансирането на пенсионния си период основно разчитат на държавата (78,6%). Според изследването от 2020 г. на ОИСР, значителна част от българите са спестявали (77.6% при средно за региона 67%), като спестяванията се държат основно в наличност (62%) или в банков депозит.

Ниската финансова грамотност се асоциира с неефективно или липсващо включване във финансовата система с всички произтичащи от това негативни последици, по-висока степен на рисково финансово поведение, с по-голяма зависимост от социалната система, посочва модераторът на дискусията Мария Минчева – член на ИСС от групата на работодателите. Един от най-съществените резултати от това е по-ниското качество на живот на тези групи. Финансовата култура не само подобрява индивидуалната ситуация, но и допринася за по-стабилна икономика и общество, особено с технологичния напредък и с развитието на финансовите технологии. Важно е българските граждани да са информирани за новите инструменти и платформи, които могат да улеснят управлението на личните финанси, коментираха участниците в дискусията.

Независимо от наличието на национална стратегия и множество частни инициативи, все още не се забелязва чувствителна промяна сред населението и особено сред уязвимите групи. Всички предприети инициативи, дискусии и консултации за повишаване на финансовата култура на обществото ще дадат реален тласък за развиване на българската икономика, за ускоряване на необходимите реформи, за подобряване на доходите на хората и за осмисляне на финансовата грамотност като предимство за благополучие.

[neon7]

Обещал съм на копейките - на всеки чаршаф от тях по 3 чаршафа от мене. Естествено е, че никой няма да ги чете - нито моите, нито техните. Няма обаче да допусна един двама човека да врякат и кряскат по цял ден с безкрайни чаршафи, за да създават впечатление за масовост в борбата против еврото.

РЕФЕРЕНДУМ!!! СЪБРАНИ СА НАД 600 000 ПОДПИСА И ТО 2023 !

[Специалист по всичко]

Обещал съм на копейките - на всеки чаршаф от тях по 3 чаршафа от мене. Естествено е, че никой няма да ги чете - нито моите, нито техните. Няма обаче да допусна един двама човека да врякат и кряскат по цял ден с безкрайни чаршафи, за да създават впечатление за масовост в борбата против еврото.

Не се притеснявай за това, медиите достатъчно се стараят да не изглежда като масово недоволство.