Ето как реагира човек, живял и работил в нормална Държава,
когато попадне на територия "българия":
Tatiana Christy
"Уважаеми свободни граждани – независимо дали сте от жълтите павета или от някой окупиран от мутри областен град или от някое прекрасно село, което чака от 30 години канализация и асфалтирани улици.
Молбата ми към вас е да започнете да скандализирате вашата реалност. Навсякъде – където си мислите, че е нужен вашия скандал. Това не важи само за държавните служби. Това важи навсякъде, където има изкривени представи м/у клиент и служител и където вие сте убедени, че така не може да ви третират. Пиша този пост, защото в един ден ми се случиха две аналогични неща, за които ми се наложи да скандализирам реалността.
Първо нещо – отивам във Райфайзен клон на банка във Варна – ул. Цар Симеон. Там отивам, за да стана нов клиент, защото банката, която ме обслужва досега не я харесвам. Отивам да си отворя сметка. Т.е. да си дам парите на банка. Т.е. нов клиент, разбирате ли. Има хора, чакам на опашка. Виждам едно гише, където няма хора и има една г-жа, която очевидно е свободна. Отивам до гишето. Стоя. Няма реакция. Стоя. Чакам да ме забележат. Няма реакция. Служителката гледа като овца в нещо, което не е мен. Чакам. Писна ми. Казвам. „Здравейте“. Няма Реакция. Нервирам се. Почвам да махам с ръка – „Ехоооо! Чуваме ли се?“ Овцата надига бавно поглед. „Виждам ви. Няма какво да ми казвате „ехо.“ Аз –„Ама как смеете да ми говорите така?“ Тя – „Не виждате ли че съм заета.“ Аз –„Не ми пука, можехте да мръднете и да ми кажете, че сте жива, за да не ви казвам „ехо“! Тя – „добре какво искате?“ Аз – „нищо не искам от вас, ще отида при друга по-адекватна служителка, която се надявам да не е толкова невъзпитана и неадекватна като вас!“ Пълна тишина се възцари в залата. Отидох при друга служителка. Тя много любезна. Пита –„Нов клиент ли сте“ Аз –„Да, до момента, докато не срещна още една такава ваша колежка на гишето от ляво“. Пълно мълчание в залата. Обслужиха ме много внимателно.
После отивам в медицински център „Младост“. Трябва да си направя рентген. Пак същото. Една зад гишето не ме удостоява с вниманието си. Аз чакам. После чукам на прозореца и казва „ехо“. Тя – „Няма нужда ми чукате. Виждам ви.“ Аз –„Ама не реагирате!“ Тя –„Заета съм, не виждате ли?“Аз –„Не ми пука. Регистрирайте, че ме виждате и ми кажете да изчакам! Аз не съм предмет!“ Тя в ступор. Аз бясна й казвам, че ще отида при конкуренцията в съседния коридор, където и отивам. Тя – в недоумение. „Ама аз какво съм направила?“ Тя не разбира! Помогнете им да разберат! Скандализирайте всеки примат на пътя си. Само така тази клета държава ще се научи на цивилизация! Не позволявайте да ви тъпчат. Търсете правата си винаги, независимо къде и пред кого!"
когато попадне на територия "българия":
Tatiana Christy
"Уважаеми свободни граждани – независимо дали сте от жълтите павета или от някой окупиран от мутри областен град или от някое прекрасно село, което чака от 30 години канализация и асфалтирани улици.
Молбата ми към вас е да започнете да скандализирате вашата реалност. Навсякъде – където си мислите, че е нужен вашия скандал. Това не важи само за държавните служби. Това важи навсякъде, където има изкривени представи м/у клиент и служител и където вие сте убедени, че така не може да ви третират. Пиша този пост, защото в един ден ми се случиха две аналогични неща, за които ми се наложи да скандализирам реалността.
Първо нещо – отивам във Райфайзен клон на банка във Варна – ул. Цар Симеон. Там отивам, за да стана нов клиент, защото банката, която ме обслужва досега не я харесвам. Отивам да си отворя сметка. Т.е. да си дам парите на банка. Т.е. нов клиент, разбирате ли. Има хора, чакам на опашка. Виждам едно гише, където няма хора и има една г-жа, която очевидно е свободна. Отивам до гишето. Стоя. Няма реакция. Стоя. Чакам да ме забележат. Няма реакция. Служителката гледа като овца в нещо, което не е мен. Чакам. Писна ми. Казвам. „Здравейте“. Няма Реакция. Нервирам се. Почвам да махам с ръка – „Ехоооо! Чуваме ли се?“ Овцата надига бавно поглед. „Виждам ви. Няма какво да ми казвате „ехо.“ Аз –„Ама как смеете да ми говорите така?“ Тя – „Не виждате ли че съм заета.“ Аз –„Не ми пука, можехте да мръднете и да ми кажете, че сте жива, за да не ви казвам „ехо“! Тя – „добре какво искате?“ Аз – „нищо не искам от вас, ще отида при друга по-адекватна служителка, която се надявам да не е толкова невъзпитана и неадекватна като вас!“ Пълна тишина се възцари в залата. Отидох при друга служителка. Тя много любезна. Пита –„Нов клиент ли сте“ Аз –„Да, до момента, докато не срещна още една такава ваша колежка на гишето от ляво“. Пълно мълчание в залата. Обслужиха ме много внимателно.
После отивам в медицински център „Младост“. Трябва да си направя рентген. Пак същото. Една зад гишето не ме удостоява с вниманието си. Аз чакам. После чукам на прозореца и казва „ехо“. Тя – „Няма нужда ми чукате. Виждам ви.“ Аз –„Ама не реагирате!“ Тя –„Заета съм, не виждате ли?“Аз –„Не ми пука. Регистрирайте, че ме виждате и ми кажете да изчакам! Аз не съм предмет!“ Тя в ступор. Аз бясна й казвам, че ще отида при конкуренцията в съседния коридор, където и отивам. Тя – в недоумение. „Ама аз какво съм направила?“ Тя не разбира! Помогнете им да разберат! Скандализирайте всеки примат на пътя си. Само така тази клета държава ще се научи на цивилизация! Не позволявайте да ви тъпчат. Търсете правата си винаги, независимо къде и пред кого!"
.
Коментар