Тони Филипов, д-р:
Няма сред управлявалите България друг толкова нагъл и безочлив лъжец. Дори Живков лъжеше с мяра, с поглед към действителността. Бъдещите поколения ще се чудят как сме допуснали толкова прост човек да ни управлява. Проблемът е обаче, че някои от съвременниците ни едва сега откриват този факт. А едни 20-30% още не са готови да го открият. Не могат или не искат да видят, че срещу себе си имат един дребен шмекер и лицемер, който лъже безочливо дори за дребните неща. Те си го харесват точно такъв, вероятно защото е създаден по техен образ и подобие. И като нищо на предстоящите избори могат да ни го върнат, ако не се мобилизираме.
Борисов си дойде прост. И си остана прост. Повтарям това от 2002 година до днес. От „Борисов притежава простотата на понятие“ (по Камю) до „По-просто нещо на по-високо място никога не сме имали“…
Ако мислите, че придавам хипертрофирано значение на глупостта и простотията на Борисов, ще ви напомня какво каза Стивън Хокинг в интервю за Лари Кинг: „Най-големите заплахи за човечеството остават глупостта и замърсяването.” За замърсяването не съм компетентен, но за глупостта съм съгласен на 100%. Особено в момента, когато глупостта изглежда шества по вървете на властта и на Европа, и на Америка…
Но това, което знаем за Борисов е нищо пред това, което ни предстои да открием. Много често, когато се извади един човек от властта, когато му се отнемат престижа и авторитета, които постът носи, виждаме един несъстоятелен човек. Погледнете Плевнелиев например.
В началото Борисов се притесняваше от простотията и необразоваността си, но с времето разбра, че дефектът всъщност е ефект, че именно в простотията му е чарът и му отпусна краищата – „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме…“ По природна и придобита интелигентност Борисов се оказа еманация на средния българин.
Има два вида прости хора. Едните са като Хенри Фонда, за който казват, че поръчал да му издълбаят надпис на паметника: „Тук почива един глупав човек, който умееше да се огражда с умни хора.” Другата категория са като Борисов, на чиято паметна плоча трябва да пише: „Тук почива един прост човек, който умееше да се обгражда с по-прости от себе си.“
В това отношение Борисов притежава изключителен талант. Няма друг, който с такава вещина да подбира кадрите си от човешката и професионална макулатура. Както съм писал и друг път, по върховете на държавата изпълзяха екземпляри, които биха изглеждали нормално само на мястото на изгубеното звено в човешката еволюция.
Няма сред управлявалите България друг толкова нагъл и безочлив лъжец. Дори Живков лъжеше с мяра, с поглед към действителността. Бъдещите поколения ще се чудят как сме допуснали толкова прост човек да ни управлява. Проблемът е обаче, че някои от съвременниците ни едва сега откриват този факт. А едни 20-30% още не са готови да го открият. Не могат или не искат да видят, че срещу себе си имат един дребен шмекер и лицемер, който лъже безочливо дори за дребните неща. Те си го харесват точно такъв, вероятно защото е създаден по техен образ и подобие. И като нищо на предстоящите избори могат да ни го върнат, ако не се мобилизираме.
Борисов си дойде прост. И си остана прост. Повтарям това от 2002 година до днес. От „Борисов притежава простотата на понятие“ (по Камю) до „По-просто нещо на по-високо място никога не сме имали“…
Ако мислите, че придавам хипертрофирано значение на глупостта и простотията на Борисов, ще ви напомня какво каза Стивън Хокинг в интервю за Лари Кинг: „Най-големите заплахи за човечеството остават глупостта и замърсяването.” За замърсяването не съм компетентен, но за глупостта съм съгласен на 100%. Особено в момента, когато глупостта изглежда шества по вървете на властта и на Европа, и на Америка…
Но това, което знаем за Борисов е нищо пред това, което ни предстои да открием. Много често, когато се извади един човек от властта, когато му се отнемат престижа и авторитета, които постът носи, виждаме един несъстоятелен човек. Погледнете Плевнелиев например.
В началото Борисов се притесняваше от простотията и необразоваността си, но с времето разбра, че дефектът всъщност е ефект, че именно в простотията му е чарът и му отпусна краищата – „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме…“ По природна и придобита интелигентност Борисов се оказа еманация на средния българин.
Има два вида прости хора. Едните са като Хенри Фонда, за който казват, че поръчал да му издълбаят надпис на паметника: „Тук почива един глупав човек, който умееше да се огражда с умни хора.” Другата категория са като Борисов, на чиято паметна плоча трябва да пише: „Тук почива един прост човек, който умееше да се обгражда с по-прости от себе си.“
В това отношение Борисов притежава изключителен талант. Няма друг, който с такава вещина да подбира кадрите си от човешката и професионална макулатура. Както съм писал и друг път, по върховете на държавата изпълзяха екземпляри, които биха изглеждали нормално само на мястото на изгубеното звено в човешката еволюция.
Коментар